Решение по дело №181/2019 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 245
Дата: 15 ноември 2019 г.
Съдия: Мирослав Вълков Вълков
Дело: 20197130700181
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

             №…….

 

           гр. Ловеч, 15.11.2019 г.

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори касационен състав в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                                            МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ  

 

при секретаря Татяна Тотева и в присъствие на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Вълков  к.а.н.д. №  181/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 42/25.04.2019 г. на Тетевенския районен съд, постановено по Н.Ах.Дело № 405/2018 г.

Едната е от Регионална дирекция Русе към Комисия за защита на потребителите (РД Русе към КЗП). В нея по изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила се иска отмяна на постановения съдебен акт в частта, с която е намалена наложената имуществена санкция от десет хиляди на пет хиляди лева.

Другата касационна жалба е от Българска телекомуникационна компания (БТК) ЕАД София с искане да бъде отменено решението като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Касационните жалбоподатели – редовно призовани – не се представляват в съдебно заседание.

Ответниците по делото – редовно призовани – не се представляват в съдебно заседание и не изразяват становище по касационните жалби.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на същите.

Административен съд Ловеч, втори касационен състав намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежно легитимирани страни в законоустановения срок. Разгледани по същество са неоснователни.

С обжалваното решение  Тетевенският районен съд (ТРС) е изменил наказателно постановление (НП) № 2018-0044905/11.09.2018 г. на Директора на РД-Русе към КЗП, с което на „БТК” ЕАД  София за нарушение на чл. 210 в  от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и на основание същия законов текст е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на десет хиляди лева, като е намалил размера на наложеното наказание имуществена санкция на пет хиляди лева.

Районният съд е приел от правна страна, че АУАН съставен от компетентно  лице в срока по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е изчерпателно описано и подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено.

НП е издадено от компетентен орган в шестмесечния преклузивен срок. В хода на административно-наказателното производство  не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Административно-наказващият орган (АНО) е приложил правилно материалния закон, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. От събраните по делото доказателства безспорно се установява факта на извършеното нарушение на чл. 210 в от ЗЗП – неизпълнение на заповед по чл. 68, ал.1 от същия закон, с която се забранява прилагане на нелоялна търговска практика. В случая това е Заповед № 327/14.05.2014 г. на Председателя на КЗП, влязла в законна сила, с която е забранено на БТК ЕАД да прилага нелоялна заблуждаваща практика.

Въззивният съд е приел, че нарушението не може да се квалифицира като маловажно.

За да измени размера на наложената имуществена санкция, ТРС е приел, че АНО не се е съобразил с тежестта на извършеното и не е приложил доказателства жалбоподателят да е бил наказван за други подобни нарушения. Решаващият съд е приел, че наказание, определено малко над предвидения в закона минимум би било по-справедливо и съответстващо на  извършеното нарушение, като по този начин би изпълнило целите на чл. 12 от ЗАНН. Същевременно е прието, че искането за определяне на наказание в минимален размер е неоснователно, тъй като това би било оправдано в случай на прекратен от жалбоподателя договор и възстановяване на получените на основание договора парични суми. Такива действия обаче не са установени.

Решението е правилно.

Районният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства. Обсъдил е фактите, имащи отношение към спорното право. Извел е обосновани правни изводи, които се възприемат от касационният състав. Решението се основава на правилна преценка на събраните доказателства. Същото е издадено в съответствие с приложимите материално правни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила.

Съгласно чл. 210 в от ЗЗП,  който не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 50 000 лв.

По делото е приложена влязла в сила Заповед на Председателя на КЗП, с която е забранено на БТК ЕАД да прилага нелоялна заблуждаваща практика. Правилни са изводите на ТРС, че в случая е налице нелоялна търговска практика от страна на БТК.

Чл. 68г ал. 1 от ЗЗП определя като нелоялна търговска практика от страна на търговец към потребител, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, и ако променя, или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.

Безспорно  е доказано по делото с писмените и гласни доказателства извършеното от търговското дружество административно нарушение  .

Решаващият съд е обсъдил възраженията в жалбата срещу обжалваното НП, които правилно е приел за неоснователни.

Правилно е прието, че в случая не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Касационната инстанция споделя изводите на ТРС, че при определяне на размера на наложеното наказание, АНО не се е съобразил с тежестта на извършеното административно нарушение и с липсата на данни за други извършени от търговското дружество, както и с обстоятелството, че сключения договор не е бил прекратен, съответно не са възстановени получените на основание договора парични суми.

Касационните основания са посочени в чл. 348 от НПК. Сред тях не присъства необоснованост на съдебния акт, поради което касационната инстанция не дължи произнасяне по това твърдение.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира възраженията в касационните жалби за неоснователни. Не са налице пороци на оспорения съдебен акт, които да представляват касационни отменителни основания.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд Ловеч, втори касационен състав

                                      

                                                  Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 42/25.04.2019 г. на Тетевенския районен съд, постановено по Н.А.Х.Дело № 405/2018 г.

Решението е окончателно.

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: