Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1360 11.01.2017г.
Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На дванадесети декември Година 2016
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар: Д.Б.
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. 00781 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.2, ал.1, т.7 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Предявени са главни искове от П.И.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, и В.И.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу Главна дирекция “Криминална полиция” при МВР, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ, с който всеки от ищците иска ответника да му заплати сумата от по 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства, чието използване е поискано от Главна дирекция “Криминална полиция” при МВР, разрешено от Софийски градски съд и осъществено от ДА “Технически операции”, изразяващо се в подслушване на личен телефонен № ***, ползван от П.Т., подслушване на личен телефонен № ***, ползван от В.Т., както и подслушване на домашен телефон № ***, намиращ се в дома на посочения в исковата молба адрес, ведно с лихви за забава върху главниците, считано от *** респ. от *** до окончателното изплащане на обезщетението.
При условията на евентуалност – ако бъдат отхвърлени главните искове, ищците П.И.Т. и В.И.Т. предявяват искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ срещу Главна дирекция “Криминална полиция” при МВР и ДА “Технически операции” при МС за солидарно заплащане на сумите от по 15 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, , в резултат от незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства, чието използване е поискано от Главна дирекция “Криминална полиция” при МВР, разрешено от Софийски градски съд и осъществено от ДА “Технически операции”, изразяващо се в подслушване на личен телефонен № ***, ползван от П.Т., подслушване на личен телефонен № ***, ползван от В.Т., както и подслушване на домашен телефон № ***, намиращ се в дома на посочения в исковата молба адрес, ведно с лихви за забава върху главниците, считано от *** респ. от *** до окончателното изплащане на обезщетението.
В хода на производството и на осн. § 79, ал. 1 от ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) е извършено структурно преобразувание в МВР, като е създадена ГД “Национална полиция” при МВР, която е правоприемник на активите, пасивите, правата, задълженията и архивния фонд на Главна дирекция "Криминална полиция" и на Главна дирекция "Охранителна полиция". В срока по чл. 131 ГПК ответникът ГД “Национална полиция” при МВР е подал писмен отговор, с който възразява срещу допустимостта на исковете (липсва пасивна процесуална легитимация на ответника), а по същество оспорва исковете по основание и размер по подробно изложени съображения.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Държавна агенция “Технически операции” е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер по подробно изложени съображения.
С влязло в сила определение на ПРС от 10.11.2015 г., производството по гр. дело № 00781/2015г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта по евентуалните искове с пр.осн. чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ, предявени от П.И.Т. и В.И.Т. срещу Софийски градски съд за солидарно заплащане на сумите от по 15 000 лв., ведно с компенсаторни лихви за забава по чл. 84, ал. 3 ЗЗД върху главниците, считано от *** респ. от *** до окончателното изплащане на обезщетението, е прекратено като недопустимо.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения главен иск е допустим и следва да се произнесе по същество.
От фактическа страна:
С протоколно определение, постановено в с.з. на ПРС от 12.12.2016г. съдът е обявил като общоизвестно и служебно известно обстоятелство, че с Решение № ***/*** по касационно нох.дело № ***. на ВКС, публикувано на интернет страницата на ВКС в делата с изключителна значимост и обществен интерес, по отношение на сина на ищците И.В. Т. е постановена влязла в сила на *** присъда, *** ***
Не се спори по делото, а и видно от приложените доказателства, че личен телефонен № *** е ползван от П.Т., личен телефонен № *** е ползван от В.Т., а домашен телефон № *** се ползва от ищците в семейното си жилище, находящо се на адрес: гр.***.
Не се спори по делото, а и видно от приложените доказателства, че с искане с рег.№*** Главна дирекция “Криминална полиция” при МВР е поискало от СГС да разреши използването на специални разузнавателни средства /СРС/ спрямо 21 броя комуникатори, сред които и три такива, ползвани от ищците за срок от 60 дни. Мотивите за искането са свързани с установяване местонахождението на издирвано лице, за което има влязла в сила присъда, и използва комуникацията по телефона като основна връзка с неговите помагачи.
С Разрешение №*** на СГС е дадено разрешение за използване на СРС по горепосоченото искане за срок от 60дни, считано от ***., като се дава възможност да се използват СРС по чл.6 и чл.11 ЗСРС.
С искане с рег.№*** Главна дирекция “Криминална полиция” при МВР е поискало от СГС да разреши продължаване срока за използването на специални разузнавателни средства /СРС/ за срок от 120 дни. В това искане броя на комуникаторите е редуциран до девет, сред които и трите комуникатора, ползвани от ищците. Мотивите в искането за продължаване използването на СРС са идентични с тези на първоначалното искане.
С Разрешение №*** на СГС е дадено разрешение за използване на СРС по горепосоченото искане за срок от 120дни, считано от *** като се дава възможност да се използват СРС по чл.6 и чл.11 ЗСРС.
Видно от писмо от *** на ГДНП предложенията за процесните искания за използване на СРС са изготвени от разузнавач от сектор „Издирване“ на отдел „Криминална полиция“ към МВР.
Видно от Писмо №*** на Държавна агенция “Технически операции” до Председателя на СГС на *** е прекратено прилагането на СРС по процесните искания.
Видно от Протокол №*** на Държавна агенция “Технически операции” на *** на основание чл.31, ал.3 ЗСРС, специално назначена комисия от същата агенция е унищожила чрез електромагнитно изтриване цялата събрана информация от събраните СРС по процесните искания.
Със сигнал от *** ищците са сезирали Председателя на Националното бюро за контрол върху специалните разузнавателни средства, че личен телефонен № ***, ползван от П.Т., личен телефонен № ***, ползван от В.Т., както домашен телефон № ***, намиращ се в дома на ищците, се подслушват, считано от 10.12.2013г., тъй като синът им се издирва във връзка с изпълнението на влязла в сила присъда, като се иска извършване проверка на законосъобразността на подслушването.
По повод на сигнала е извършена проверка от работна група в НБКСРС, която е изготвила доклад от *** с който е констатирала, че исканията за използване на процесните СРС са изготвени с цел установяване местонахождението на издирвано лице с влязла в сила присъда, като разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗСРС не предвижда такова основание за използване на СРС.
С Решение от *** на НБКСРС е приет писмения доклад проверяващата група от *** като е разпоредено ищците да бъдат уведомени за резултата от проверката.
С писмо от *** на НБКСРС, на основание чл.34ж., ал.1 ЗСРС ищците са уведомени, че НБКСРС е взело решение, че спрямо процесните телефони са прилагани неправомерно СРС.
С писмо от *** на НБКСРС ищците са уведомени, че прилагането на СРС е извършено от ДАТО по искания на ГДКП.
По делото са приети като доказателство и множество искания, сигнали и молби, отправени от ищците до различни държавни институции във връзка с неправомерно подслушване на личните им телефони.
Видно от показанията на свидетелите П.А.Я., А.М.Т.. и А.Р.Н. от *** се наблюдава промяна в *** ищците, като е налице *** ***
Видно от заключението по съдебномедицинската експертиза на в.л.Н.А., неоспорено от страните, ищецът В.Т. страда от „***“. Това е ******. Видно от обясненията на вещото лице в съдебно заседание заболяването при ищеца датира отпреди процесния период, като рецептурната му книжка е издадена още през 2008г. През периода януари- юли 2014г. ищецът В.Т. има преглед от личния лекар, за който е издаден амбулаторен лист от 28.05.2014г., свързан с диагнозата. В обясненията в съдебно заседание вещото лице е заявило, че сравнявайки документацията по делото и състоянието на ищеца, установено при личния му преглед, не може да се каже, че има промяна в здравословното му състояние, която заслужава отбелязване.
Видно от заключението по съдебномедицинската експертиза на в.л.Ж.Т., неоспорено от страните, при ищеца П.Т. няма налице органична отпадна огнищна или общомозъчна неврологична увреда. Налице са симптоми на смесено тревожно -депресивно състояние, изразяващи се в нарушения на съня и предимно психо-емоционални оплаквания от страхово-тревожни симптоми-напрегнатост,"очакване за предстоящо неблагополучие с неопределен характер". Понякога напрегнатостта има психо-соматичен еквивалент изразяващ се в пристъп но сърцебиене;задух;световиене. Посочените оплаквания могат да бъдат отключени при специфична характерова предиспозиция в резултат на нервно напрежение и при изпитани силни негативни емоции. Конкретните оплаквания свързани с психо-емотивната сфера по предоставената медицинска документация и анамнестичните данни на лицето датират от *** Към настоящия момент мисловните;емоционални и депресивни симптоми се припокриват като същност и степен на изразеност с тези описани в периода през 2015 година.Наличното тревожно-депресивно състояние има възможност да протича с различна степен на компенсация и периоди на ремисия в зависимост от ефективността на провежданото поддържащо медикаментозно и психотерапевтично лечение и наличието на провокиращи фактори в обкръжаващата действителност/социална,работна,семейна среда/. В обясненията в съдебно заседание вещото лице е заявило, че психическото състояние на ответника Т. е констатирано за първи път от лекар на *** но по анамнестични данни на лицето симптомите предхождат прегледа от година и половина две.
От правна страна:
Съгласно чл. чл.2, ал.1, т.7 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от правозащитни органи от незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № *** г. отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Следователно от правна страна ищецът е длъжен да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. Субекта на извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган; 2. Факта на деянието, което в случая се заключава в незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства срещу всеки от ищците; 3. Описаните и претърпени неимуществени вреди за всеки от ищците и техния размер; 4. Причинно-следствена връзка между описаните неимуществени вреди за всеки от ищците и неправомерните актове на държавния орган.
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015 г. на ВКС по т. д. № ***., ОСГК, по чл. 2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи, като дори и само един правозащитен орган да представлява държавата, то това не би могло по никакъв начин да наруши принципа за пълно обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Доколкото със същото тълкувателно решение е прието, че съдът не представлява държавата по исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ, то и съдът намира, че в настоящия случай надлежният ответник, който следва да носи отговорност за евентуално незаконосъобразно използване на СРС е ГД “Национална полиция” при МВР, която е правоприемник на активите, пасивите, правата, задълженията и архивния фонд на Главна дирекция "Криминална полиция". Съгласно разпоредбата на чл.37, ал.2 ЗМВР ГД “Национална полиция” при МВР е юридическо лице, т.е. налице е гражданска правосубектност.
От гореизложената фактическа обстановка е видно, че по искания с рег.№*** и рег.№*** на Главна дирекция “Криминална полиция” спрямо ищците са използвани СРС в периода ***.- *** Мотивите на процесните искания са свързани, с установяване местонахождението на сина им И. Т., тъй като същият се издирва във връзка с изпълнението на влязла в сила присъда.
С Решение от *** на НБКСРС е приет писмения доклад проверяващата група от *** като е взето решение, че спрямо процесните телефони са прилагани неправомерно СРС, тъй като разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗСРС не предвижда основание за използване на СРС за установяване местонахождението на издирвано лице с влязла в сила присъда.
Съдът намира, че съгласно като разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗСРС специалните разузнавателни средства се използвате за предотвратяване и разкриване на тежки умишлени престъпления, но не и за установяване местонахождението на издирвани лица. Поради това ПРС намира, че е налице и втората предпоставка, а именно неправомерно използване на СРС спрямо ищците.
От гореизложената фактическа обстановка е видно, че в периода след *** е налице промяна в *** ищците, като е налице *** ***
Съдът обаче намира, че тази промяна във физическото и психическото състояние на ищците се дължи на поне две причини, които са извън естествените физиологични процеси. От една страна на *** е влязла в сила присъда, с която синът им И.В. Т. е признат за виновен в това да е лишил умишлено от живот повече от едно лице за което *** А от друга страна е налице незаконосъобразно използване на СРС спрямо ползваните от ищците лични и домашен телефон. При съпоставка на горепосочените две причини съдът намира, че първата от тях, а именно влязлата в сила присъда срещу сина им, е основната и главна причина за претърпените от ищците вреди. Съгласно чл.38а НК наказанието „доживотен затвор“ се налага за изключително тежки престъпления, като същността на наказанието се свежда до принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. С осъждането на сина на ищците за убийство на повече от едно лице съдът е дал израз на цялостната оценка на обществото за най- високата степен на обществена опасност осъщественото от сина им деяние. Осъждането на детето им за извършено изключително тежко престъпление-умишлено убийство, не може да не се отрази върху здравословното състояние на ищците, включително и психическото такова. Налагането на наказание „доживотен затвор“ по отношение на собственото им дете, което по същността е едно от най- тежките наказания предвиждани от българската правна система, е наказание, което е дало израз на оценката за обществената опасност на сина им, а това неминуемо се е отразило и върху физическото и психическото състояние на ищците, които като родители имат съществено отношение към неговото възпитание и изграждането му като личност.
В същото време гореизложеното не означава, че незаконосъобразното използване на СРС спрямо ищците е без правно значение. Съгласно чл.8 Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, както и на неговата кореспонденция. Аналогична защита е дадена и с разпоредбите на чл.32 и чл.34 от Конституцията на Република България. В настоящия случай съдът намира, че с незаконосъобразното използване на СРС спрямо личен телефонен №***, ползван от ищеца П.Т., личен телефонен №***, ползван от ищеца В.Т., както домашен телефон №***, намиращ се в дома на ищците, са нарушени горепосочените права на ищците.
Съгласно константната съдебна практика обезщетенията по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на правозащитните органи се определят по справедливост, като във всеки конкретен случай се преценяват с оглед установените по делото обстоятелства тежестта на незаконосъобразното действие, продължителността на същото, вида на наказателното преследване, отражението на действието върху физическото и психическо здраве на ищеца, върху доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му, наличието на съпричиняване на вредите от страна на обвиняемия. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното действие, е въпрос на конкретна фактическа обстановка за всеки отделен случай. Въведеният с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице, по всеки конкретен случай. Точното приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква да се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай, по конкретното дело. В настоящия случай е безспорно установена липсата на основание по чл.3, ал.1 ЗСРС за прилагане на СРС спрямо ищците. В същото време прилаганата мярка е за период от около половин година от ***.- ***, като цялата събрана информация от използваните СРС е унищожена чрез електромагнитно изтриване.
Предвид изложените по- горе съображения и в съответствие с принципа за справедливост съдът намира, че паричният еквивалент на претърпените от ищците болки и страдания е в размер на по 2000,00лв. за всеки един от тях, за която сума и исковете се явяват основателни. За да отхвърли исковете до пълния претендиран от ищците размер от по 15 000лв. съдът съобрази и следните обстоятелства:
1.Интензивността на прилаганите спрямо ищците СРС не е била голяма. Действително от обективна страна незаконното подслушване спрямо ищците е продължило около половин година от ***. до ***, но същите са били официално уведомени за използването на СРС с писмо на НБКСРС от ***, на основание чл.34ж, ал.1 ЗСРС. Съдът намира, че едва с получаването на писмото ищците са узнали, че в горепосочения период спрямо тях са били прилагани СРС, но и че неправомерното им използване е прекратено.
2.Съгласно константната съдебна практика при деликтите се обезщетяват претърпените вреди, като не се присъжда обезщетение за самото нарушаване на конкретно право. В настоящия случай присъденият размер на обезщетението е съобразен с това как незаконното подслушване се е отразило върху здравословното и психическо състояние на ищците.
Видно от заключението по съдебномедицинската експертиза на в.л.Н.А., неоспорено от страните, както и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание, ищецът В.Т. страда от „***“, което датира отпреди процесния период, като рецептурната му книжка е издадена още през 2008г. В обясненията в съдебно заседание вещото лице е заявило, че сравнявайки документацията по делото и състоянието на ищеца, установено при личния му преглед, не може да се каже, че има промяна в здравословното му състояние, която заслужава отбелязване.
Видно от заключението по съдебномедицинската експертиза на в.л.Ж.Т., неоспорено от страните, както и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание, при ищеца П.Т. са налице симптоми на смесено тревожно -депресивно състояние, но няма налице органична отпадна огнищна или общомозъчна неврологична увреда. Наличното тревожно-депресивно състояние има възможност да протича с различна степен на компенсация и периоди на ремисия в зависимост от ефективността на провежданото поддържащо медикаментозно и психотерапевтично лечение и наличието на провокиращи фактори в обкръжаващата действителност/социална, работна, семейна среда/. В обясненията в съдебно заседание вещото лице е заявило, че психическото състояние на ответника Т. е констатирано за първи път от лекар на *** но по анамнестични данни на лицето симптомите предхождат прегледа от година и половина две.
3.Относително малкия кръг лица, които са знаели за незаконосъобразното подслушване, ограничено до тесния семеен кръг на ищците и най- близкото обкръжение на семейството.
4.Съдът намира, че няма доказателства за съществено влияние на незаконосъобразното подслушване върху професионалната дейност на ищците.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № *** г. отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на преустановяването им, поради което и това е началния момент на забавата, съответно дължимостта на законната лихва и началния момент на погасителната давност на иска за обезщетение. В процесния случай незаконосъобразното използване на СРС е прекратено на ***
На основание чл.86 ЗЗД върху присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди се дължи и законната лихва, считано от ***- датата на прекратяване на незаконосъобразното използване на СРС до окончателното изплащане на сумата.
По евентуалните искове:
Доколкото съдът намира, че главните искове са частично основателни, то и не е налице условието за разглеждане на евентуално предявените искове за солидарно осъждане на Главна дирекция “Национална полиция” при МВР и ДА “Технически операции” при МС, поради което и същите следва да бъдат оставени без разглеждане.
По разноските:
Съгласно чл.10, ал.3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса.
При завеждане на делото ищците са заплатили проста държавна такса в размер на по 10лв. за главния иск, поради което и ответникът следва да бъде осъден да им заплати тази сума.
Ищецът В.Т. е доказал разноски в размер на 1550,00лв., от които сумата от 1400,00лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 150,00лв. за експертиза. Съдът намира, че следва да осъди ответника Главна дирекция “Национална полиция” да заплати на ищеца В.Т. сумата от 206,67лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и експертиза в съответствие с уважената част от иска.
Ищецът П.Т. е доказал разноски в размер на 1550,00лв., от които сумата от 1400,00лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 150,00лв. за експертиза. Съдът намира, че следва да осъди ответника Главна дирекция “Национална полиция” да заплати на ищеца В.Т. сумата от 206,67лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и експертиза в съответствие с уважената част от иска.
Ответникът Главна дирекция “Национална полиция” е доказал разноски в размер на 1730,00лв. за настоящето производство за юрисконсултско възнаграждение и експертизи или по 865,00лв. за всеки един от двата иска. В съответствие с отхвърлената част от исковете съдът намира, че следва да осъди всеки един от ищците да заплати на ответника сума от по 749,67лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Национална полиция” при МВР,със съдебен адрес:***.Малинов 1, да заплати на В.И.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 2 000,00лв. /две хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, , в резултат от незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства, чието използване е поискано от Главна дирекция “Криминална полиция” при МВР, изразяващо се в подслушване на личния му мобилен телефонен № *** и подслушване на домашен телефон № ***, намиращ се в дома на адрес:гр.***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата до пълния му претендиран размер от 15 000,00лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Национална полиция” при МВР,със съдебен адрес:***.Малинов 1, да заплати на П.И.Т., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 2 000,00лв. /две хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, , в резултат от незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства, чието използване е поискано от Главна дирекция “Криминална полиция” при МВР, изразяващо се в подслушване на личния и мобилен телефонен № *** и подслушване на домашен телефон № ***, намиращ се в дома на адрес:гр.***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата до пълния му претендиран размер от 15 000,00лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Национална полиция” при МВР да заплати на В.И.Т., със снета по делото самоличност, сумата от 10лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса, както и сумата от
206,67лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и експертиза в съответствие с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Национална полиция” при МВР да заплати на П.И.Т., със снета по делото самоличност, сумата от 10лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса, както и сумата от 206,67лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и експертиза в съответствие с уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.И.Т., със снета по делото самоличност, да заплати на Главна дирекция “Национална полиция” при МВР сумата от 749,67лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и експертиза в съответствие с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА П.И.Т., със снета по делото самоличност, да заплати на Главна дирекция “Национална полиция” при МВР сумата от 749,67лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и експертиза в съответствие с отхвърлената част от иска.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуално съединените искове, с които ищците П.И.Т. и В.И.Т. искат солидарно осъждане на ответниците Главна дирекция “Национална полиция” при МВР и ДА “Технически операции” при МС да им заплатят сумата от по 15 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, , в резултат от незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства, чието използване е поискано от Главна дирекция “Криминална полиция” при МВР, разрешено от Софийски градски съд и осъществено от ДА “Технически операции”, изразяващо се в подслушване на личен телефонен № ***, ползван от П.Т., подслушване на личен телефонен № ***, ползван от В.Т., както и подслушване на домашен телефон № ***, намиращ се в дома на посочения в исковата молба адрес, ведно с лихви за забава върху главниците, считано от *** респ. от *** до окончателното изплащане на обезщетението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Дата на обявяване
на решението: 11.01.2017г.