РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Радомир, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20221730100990 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, с насрещен иск по чл.79, ал.1
ЗЗД.
Предявен е иск от ищцата Д. Б. Г., ЕГН: ********** с адрес: с.Л. общ. К. обл. П., чрез
адв.М. В. М., Адвокатска колегия- П. с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П., бул.П. ш.
№ ., ет.., ап.., срещу ответника „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление гр.С., ул. „Г. С. Р Р. №. ап.., представлявано от В. С. - Изпълнителен директор, с
който моли съда да постанови решение, с което да признае, че неустойката по ДОГОВОР ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №. от 10.03.2022 г., в размер на 121.80 лева е нищожна, на
основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите
на чл.ЗЗ от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Моли да й бъдат присъдени направените разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника е сключен ДОГОВОР ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № . от 10.03.2022 г., съгласно който ищцата трябва да върне
сумата по кредита която се явява сума от 517.08 лева, при сума на получаване 500.00 лева,
при лихва от 17.08 лева и неустойка 121.80 лева.
Кредитополучателката дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че в
срок от 3 дни от сключване на настоящия договор не представи обезпечение, изразяващо се
в поръчителство на едно физическо лице.
В тази връзка на ищцата е начислена неустойка в размер на 121.80 лева, като по
1
този начин общото задължение по Договор за потребителски кредит № . от 10.03.2022 г., е в
размер на 638.88 лева.
Твърди се, че неустойката по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №. от..
10.03.2022 г., в размер на 121.80 лева е недъджима, тъй като последната е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 пр 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите
на чл.ЗЗ от ЗПК, какго и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, като съображенията ми за това са следните:
В установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът
„МАКРОАДВАНС“ АД е подал отговор, в който твърди, че искът е допустим, а разгледан
по същество- основателен. В този смисъл се прави признание на иска по отношение на
уговорената неустойка.
Предявен е насрещен иск от „Макроадванс“ АД срещу Д. Б. Г., с който моли съда да
постанови решение, с което да осъди първоначалната ищца- ответница по насрещния иск да
заплати сумата от 489.16 лв., представляваща непогасен остатък от главница, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на
задължението, както и законна лихва в размер на 23.12 лв. начислена за периода 09.04.2022
г.- 22.12.2022 г.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото безспорно се установява възникването на облигационно правоотношение
между страните по договор за потребителски кредит № ..../10.03.2022 г., по който
ответникът е предоставил на ищцата сумата от 500 лв., като е включена клауза за неустойка
в размер на 121.80 лева.
Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата
валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон- ЗПК в
релевантната за периода редакция (така в определение № 351 от 22.04.2016 г. на ВКС по
търг. дело №...../2015 г., І т. о.).
За да е налице нищожност е необходимо да е налице значителна липса на
еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер,
който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели
обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. Във всеки отделен
случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело,
съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие,
което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена
изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали са налице действия, които
да правят договора нищожен поради накърняване на добрите нрави. Принципно, неустойка
за непредоставяне на обезпечение дублира самия основен дълг – ако длъжникът е
неплатежоспособен, „загубата“ за кредитора е до размера на главницата и
възнаградителната лихва, които веднъж вече са претендирани спрямо същия длъжник. Така
2
с неустойката се стига до кумулиране на реално изпълнение и компенсаторно обезщетение
(чл. 79, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД), което нарушава забраната за неоснователно обогатяване.
Подобна клауза противоречи на горепосочените разпоредби на ЗПК. За пълнота следва да се
отбележи, че вредите от забавата на изпълнение на парично задължение обикновено и
преобладаващо се съизмеряват в стойността на осигуряването на алтернативен финансов
ресурс, т.е. в лихвата и другите разходи по отпускане на кредит. Българското
законодателство предвижда лихва за забава, която значително (в сравнителноправен план)
надвишава ОЛП. На следващо място, уговарянето на неустойка във фиксиран размер, макар
и дължима разсрочено, е от естество значително да надхвърли размера на вредите при едно
краткотрайно забавяне в осигуряването на обезпечение. Т.е. по начина на уговарянето си тя
надхвърля присъщите на неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.
Предвид горното съдът намира, че така предявения първоначален иск следва да бъде
уважен.
Със същия първоначалният ответник моли съда да бъде осъдена ищцата- ответница
по насрещния иск да заплати оставащата дължима сума по кредита в размер на 489.16 лв.,
представляваща непогасен остатък от главница, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на задължението, както и
законна лихва в размер на 23.12 лв. начислена за периода 09.04.2022 г.- 22.12.2022 г. твърди
се, че сумата представлява просрочено задължение по Договор за потребителски кредит №...
от 10.03.2022 г.
Предвид извода, до който достигна съда предявените от страна на ответника
насрещен иск за заплащането на сумата от 489.16 лв., представляваща неизплатена част от
главницата, следва да бъде присъдена на ищеца по насрещния иск.
С оглед това, че не са ангажирани от старана на ищцата доказателства относно
заплащането на тази сума и това, че не се спори, че последната е получила договореното,
съдът намира, че първоначалната ищца дължи, както главницата от 489.16 лв., така и
претендираните лихви. Това е така най- вече с оглед липсата на възражения в тази насока.
Ето защо насрещният иск на първоначалния ответник следва да бъде уважен до тази сума.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената
част на исковата претенция. Предвид това, че ищцата е освободена от такси и разноски,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.М. М. от АК- Пловдив сумата от 300 лв.,
съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, действаща към момента на упълномощаването.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата по
насрещния иск следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по насрещния иск направените
по делото разноски, съразмерно с уважената част на исковата претенция. Предвид това, че е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде
определено такова, съобразно горните правила, в размер на 300 лв., които първоначалната
3
ищца следва да заплати на ответника.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от ищцата Д. Б. Г., ЕГН:
********** с адрес: с.Л.., общ. К...., обл. П.., чрез адв.М. В. М., Адвокатска колегия- П...., с
адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П.., бул.П.. ш.. №., ет.З., ап.., срещу ответника
„МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Г. С. Р Р.“
№ . .ап.14, представлявано от В.. С. - Изпълнителен директор, че неустойката по ДОГОВОР
ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № .. от 10.03.2022 г., в размер на 121.80 лв. /сто двадесет и
един лева и осемдесет стотинки/ е нищожна, на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД и поради
това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.ЗЗ от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от
ЗЗП.
ОСЪЖДА Д. Б. Г., ЕГН: ********** с адрес: с.Л.. общ. К..., обл. П. чрез адв.М. В.
М., Адвокатска колегия- П..., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П., бул.П.. ш. № . ет..
ап.., да заплати на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление
гр.С.., ул. „Г. С. Р Р.“ № ., ап.., представлявано от В. С. - Изпълнителен директор, по
предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 489.16 лв. /четиристотин
осемдесет и девет лева и шестнадест стотинки/, представляваща непогасен остатък от
главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск- 29.12.2022
г., до окончателното изплащане на задължението, както и законна лихва в размер на 23.12
лв. начислена за периода 09.04.2022 г.- 22.12.2022 г., представляваща просрочено
задължение по Договор за потребителски кредит №... от 10.03.2022 г.
ОСЪЖДА Д. Б. Г., ЕГН: ********** с адрес: с.Л.., общ. К.., обл. П.., чрез адв.М. В.
М., Адвокатска колеги.я- П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П., бул..П.. ш.. №., ет..,
ап., да заплати на „МАКРОАДВАНС“ АД, ..ЕИК . със седалище и адрес на управление .гр.С.
ул. „Г. С. Р Р.“ № . ап..., представлявано от В. С. - Изпълнителен директор, сумата от 300 лв.
/триста лева/- направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление
гр.С., ул. „Г. С. Р Р.“ № ., ап.. представлявано от В. С. - Изпълнителен директор, да заплати
на адв.М. В. М., Адвокатска колегия- П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П.,
бул.П.ш. № . ет.., ап.. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /триста лева/.
ОСЪЖДА ответника „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК . със седалище и адрес на
управление гр.С. ул. „Г. С. Р Р.“ № .ап.. представлявано от В. С.- Изпълнителен директор, да
заплати по сметка на РС- Р.сумата от 50 лв. /петдесет лева/- държавна такса върху иска по
чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4