Р Е Ш Е Н И Е
№ 260796 / 04.12.2020 год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на девети ноември две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 514 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – Бургас” ЕАД против Й.И.П., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 449.09 лв. – стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2016 год. до 30.06.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 61.94 лв., начислена върху главницата за периода от 03.10.2016 год. до 28.08.2019 год., както и законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. № 7327/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на ищцовото дружество, който ангажира доказателства, моли за уважаването им и присъждане на разноските по делото.
Особеният представител на ответника оспорва основателността на исковете по подробно изложени в отговора на исковата молба съображения.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ответникът е собственик на апартамент, находящ се в гр.Бургас, ….., в каквато насока са представените справка от НБД“Население“ и договор за продажба от 17.08.1978 год., сключен между ГНС - гр.Бургас и И. Й.. П., чийто единствен низходящ и жив наследник, се явява ответника.
На общо събрание на етажните собствености, находящи се в гр. Бургас, …., проведено на 05.12.2010 год., е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „Топлофикация-Бургас“ ЕАД.
Според взетото решение е сключен договор с ищцовото дружество, чийто предмет е извършване на дялово разпределение, със срок от две години и опция за мълчаливо продължаване, при липса на противопоставяне от страна на съдоговорителите.
Според изготвената от ищцовата страна справка за дължими суми, за периода от месец август 2016 год. до месец юни 2019 год. на ответника са начислени сумите от: 10.94 лв. за топлоенергия за БГВ, ползвана в процесния имот 81.85 лв. - отопление, 320.60 лв. - сградна инсталация и 35.70 лв. – отчет и дялово разпределение. Върху съответните месечни задължения, явяващи се сбор от посочените четири компонента, е начислявана мораторна лихва, чийто общ размер за процесния период възлиза на 61.94 лв.
По делото са налични и действащите общи условия, при които е извършвана продажбата на топлинна енергия; отчетни листи за абонатната станция, към която е присъединена етажната собственост, подписани от неидентифицирано лице, за което няма данни да е определено от етажната собственост; неподписани отчетни листи за топлоснабден обект в ж/к „…., както и индивидуална справка за използвана топлинна енергия в посочения обект.
Изслушано е заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза, според което абонатната станция, към която е присъединен топлоснабдения имот, е работила в процесния период, извършена е разбивка по пера на претендираната сума, но от страна на „Топлофикация-Бургас“ ЕАД е прилагана методика за изчисление на сумите за топлоенергия, която не съответства на фактическото положение - потребителите в етажната собственост не са монтирали индивидуални топломери. Освен това, вещото лице е констатирало, че стойността на топлоенергията, начислявана за процесния период, не е една и съща, а е едностранно (произволно) променяна от доставчика, в разрез с приетата от ДКЕВР.
При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за недоказани, а оттам – неоснователни.
Липсват доказателства
ответникът да е от кръга на лицата по чл.153, ал.1 от ЗЕ, респ. по чл.3 от
общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-Бургас“ ЕАД на
потребители в гр.Бургас“, за да се приеме, че на твърдяното от ищцовата страна
основание е възникнала облигационна връзка между страните. В този ред на мисли,
разпечатките от персоналната партида в имотния регистър към АВп., от СГКК или
декларираните данни пред Д“МПДТР“ на Община Бургас, не са годни да установяват
право на собственост или друго вещно право, още повече в процесния период. Вярно
е, че понастоящем ответникът се легитимира като собственик на топлоснабдения
имот, по силата на наследствено правоприемство, но липсват доказателства (напр.
удостоверение за наследници, препис - извлечение от акт за смърт на собственика
- наследодател и пр.), от които да се заключи, че то да е настъпило преди началния
момент на процесния период, а оттам - че по време на него ответникът
е вече е бил носител на правото на собственост. Обратното заключение
не може да се изведе и от представените многобройни писмени доказателства, изхождащи
единствено от ищцовата страна - неподписани са от ответника, т.е. в нито едно
от тях не се съдържа изявление на последния, което макар и в друга насока, да е
поне индиция, признание за твърдените облигационни отношения, възникнали по
нормативно установения начин.
Впрочем, дори хипотетично да се приеме обратното, искът отново е недоказан - липсват доказателства, от които да се установява еднозначно, че в периода от месец август 2016 год. до месец юни 2019 год., в имота на ответника е доставена топлоенергия, чието количество възлиза на исковата стойност. В тази връзка, негодни да обслужат тезата на ищеца са неподписаните справки за фактури на определени стойности, сметки, както и всякакви други подобни, неносещи подписа на ответника. Но не само - заключението на вещото лице - топлотехник е повече от категорично, че топлоенергията за въпросната абонатна станция, в частност - за имота на ответника, е начислявана по методика, неприложима за фактическото положение, а цената й е променяна едностранно. Още повече, че не е доказано топлоенергия с посоченото количество да е доставена в абонатната станция, откъдето да е разпределена на абонатите, в т.ч. на ответника, доколкото липсва надлежно съставен протокол за отчет на общия топломер.
Ето защо, главният иск се явява неоснователен, което от своя страна има за своя закономерна последица неоснователност на акцесорния по чл.86, ал.1 от ЗЗД – за дължимост на лихва за забава.
Недължими, при това положение, са и разноските, сторени от „Топлофикация – Бургас” ЕАД по ч.гр.д. № 7327 / 2019 год. на БРС, както и за настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Топлофикация Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. “Лозово”, Промишлена зона,
представлявано от Х.. И.., предявени против Й.И.П. ***, ЕГН - **********, за
установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 449.09 лв. – стойността на доставена топлинна енергия за
периода от 01.08.2016 год. до 30.06.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер
на 61.94 лв., начислена върху главницата за периода от 03.10.2016 год. до 28.08.2019
год., както и законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2019 год. до
окончателното изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. № 7327/2019 год. на
БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ