Присъда по дело №3540/2020 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда от 23.03.2021 г. по н.о.х.д.№ 3540 по описа на РС Пловдив за 2020 г.,ХХ н.с.

 

Внесен е в съда обвинителен акт срещу П.Д.К. за това че : на 30.06.2009 год. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у Г.Д.П. ***, че ще заплати стойността на закупения ечемик и с това е причинил  на ЗП „Г.Д.П.” представлявано от Г.Д.П. имотна вреда в размер на 98 595,48 лв. /деветдесет и осем  хиляди петстотин деветдесет  и пет лева и четиридесет и осем стотинки/, като причинената вреда е в големи размери – престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 5 вр. с чл. 209 ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив поддържа внесения обвинителен акт, като изразява становище, че  обвинението е доказано предвид събраните по делото устни и писмени доказателства.

Упълномощеният защитник на подсъдимия адв. А.П. *** счита, че подзащитният му не е виновен и моли да бъде оправдан.

Подсъдимият П.К. изразява съгласие делото да протече по реда на гл.ХХVII, чл.371 т.2 от НПК, като признава фактите по внесения обвинителен акт и е съгласен да не се разпитват свидетелите и вещите лица, разпитани в досъдебното производство.

По делото като частен обвинител е конститурана ЗП “Г.Д.П.” представлявано от Г.Д.П..

Пред съда повереникът на частния обвинител поддържа внесеното обвинение и моли съда на подсъдимия да бъде наложено ефективно наказание предвид високата степен на общестевна опасност на деянието.

Съдът, след като установи, че самопризнанието на подсъдимия  се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, на основание чл.373, ал.4 от НПК и съдебното производство се проведе по реда на гл.27 от НПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Подсъдимият П.Д.К. е роден на *** ***, обл. ***, ..., български гражданин, висше образование, ***, разведен, неосъждан, ЕГН **********.

 Свидетелят Л.К.бил *** на търговското дружество „Монолит 2000” ЕООД гр. Девин . През 2008 год. свид. К. се запознал с подсъдимия П.К., който му бил представен като лице, желаещо да закупи дружествени дялове в дружеството. Между двамата била постигната принципна договорка за последваща такава сделка. Свид. Л. К., в качеството на *** на фирма „Монолит 2000” ЕООД гр. Девин издал пълномощно на името на подсъдимия  П.К. с нотариална заверка с рег. № *** от 19.09.2008 год. при нотариус № *** по списъка на Нотариалната камара. Съобразно съдържанието на това пълномощно подъсдимият К. имал право да представлява дружество „Монолит 2000”  ЕООД гр. Девин пред различни държавни и общински служби и институции във връзка  с реконструкции, ремонти  и въвеждане в експлоатация на дружествени имоти; да отдава под наем същите имоти;  да следи за изпълнение на сключените договори за наем и да води дела от името на дружеството. Пълномощното не предоставяло права на подсъдимия К. да сключва разпоредителни сделки от името и за сметка на „Монолит 2000”  ЕООД гр. Девин, а същото било издадено във връзка с проявен интерес на подсъдимия  К.  да закупи впоследствие дружество “Монолит 2000” ЕООД гр. Девин.

            На 18.06.2009 год. в гр. Харманли бил подписан предварителен договор между ЗПК „Деспа”, представлявана от свид. К., и подсъдимия К. за продажба на дружествените дялове на дружество „Монолит 2000”  ЕООД гр. Девин. Като пълномощник и лице, договорило покупката на дружествените дялове, подсъдимият  К. се запознал със свид. Д.П., от когото разбрал, че дъщеря му – свид. П. е *** /ЗП/ и продава собствена реколта - ечемик. С негово съдействие се провела среща, в резултат на която се договорили подсъдимия К. да закупи притежаваното от свид. П. в качеството й на *** количество ечемик, равняващо се на 357 230 кг., на стойност 23 ст. за килограм.

            На 30.06.2009 год. в гр. Пловдив били подписани два предварителни договора за продажба на реколта /на 57 000 кг. - ечемик и на 300 000 кг. ечемик/ със страни – ЗП „Г.Д.П.”*** като ***, представлявано от свид. Г. П. и „Монолит 2000” ЕООД  гр. Девин като купувач, представлявано от подсъдимия П.К. в качеството му на *** съгласно договорите /л. 6-9 от том І/.  Договорите били изготвени от свид. П.. Данните и информацията в същите били предоставени от подсъдимия К.. На проведената среща в гр. Пловдив същият се представил пред свид. П. като *** на  „Монолит 2000”  ЕООД гр. Девин. Уверил я също така, че е крупен *** и че притежава модерна зърнобаза в гр. Любимец. Такава собственост той нямал, нито пък развивал земеделско производство в твърдените от него размери.

Представяйки се за *** на дружеството, каквито права същият не е притежавал, подсъдимият К. възбудил заблуждение у свид. Г.Д.П. и същата мотивирана от това обстоятелство  подписала предварителните договори. Това я мотивирало и да предаде владението на ечемика на подсъдимия К.. Пълномощното от 19.09.2008 год. касаело управление на имотите на „Монотит 2000” ЕООД, като в същото не бил упоменат срок на действие. Подсъдимият целенасочено се представил за *** на дружеството купувач, за да заблуди пострадалата, че притежава необходимата юридическа легитимация да сключи сделките. Същевременно нямал никакви намерения да изпълнява поетите задължения, а единствено да се облагодетелства за нейна сметка, като тази негова цел станала очевидна от последващите му действия.

Във връзка с тези договори били издадени от ***а и три фактури, а именно: № 21/30.06.2009 год. на стойност 15732,00 лв. /с вкл. ДДС/; 17/30.06.2009 год. на стойност 82 800,00 лв. и 23/07.07.2009 год. на стойност 63,48 лв. /с вкл. ДДС/. Транспортът на ечемика е бил извършен от наета от подсъдимия К. фирма превозвач, а именно „Тракия –РМ” ЕООД гр. Пловдив, представлявана от ***я й – свид. Х.М.П.. Закупеното количество ечемик било натоварвано на камионите от базата на свид. П., находяща се в с. Съединение, общ. Братя Даскалови и транспортирано до базата ползвана под наем от „Монолит 2000” ЕООД  гр. Девин в гр. Любимец. Били извършени общо 28 курса, за които били издадени съответните товарителници и кантарни бележки. Във връзка с осъществения транспорт фирма „Тракия – РМ” ЕООД гр. Пловдив издала на „Монолит 2000” ЕООД  гр. Девин фактура  № 886/07.07.2009 год. на стойност 6 460,15 лв. Гореописаните фактури били осчетоводени и включени в дневниците за извършените продажби, както и в декларациите по ДДС подадени за съответните месеци.  Плащането на същите трябвало да стане по Б. път съгласно клаузите на сключените предварителни договори. До такова обаче не се стигнало.

Подсъдимият  К.  с цел  да избегне какъвто и да е контрол от страна на свид. К. по отношение на извършените действия от страна на дружеството, на което се е представял като ***, самостоятелно наел счетоводител, който да отрази счетоводно извършените от дружеството разпоредителни сделки. Така на 01.01.2009 год. дружеството „Монолит 2000” ЕООД чрез пълномощника си – подсъдимият П.К.  /като възложител/ сключило договор за счетоводно – консултантско обслужване с фирма ЕТ „Борика-Б.Г.” /като изпълнител/ /л. 34-37, том ІІ/. Счетоводната фирма осчетоводявала първични счетоводни документи, издавани от подсъдимия К. в качеството му на пълномощник /без право на разпоредителни сделки/ на фирма „Монолит 2000” ЕООД гр. Девин.

В изпълнение на намерението си да складира закупения от свид. П. ечемик подсъдимият К. мотивирал свид. К. да сключи договор за покупко-продажба на зърнобаза. На 30.03.2009 год. бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и движими вещи собственост на фирма „Маврополи Груп” ООД между синдика й - свид. Б. и свид. Л.К./като *** на „Монолит 2000” ЕООД гр. Девин/. Предмет на договора била зърнобаза, находяща се в гр. Любимец. По силата на същия договор било договорено, че покупната цена следвало да бъде платена от купувача в срок до 30.04.2009 год. Поради неспазване на посочения срок между същите страни е подписан „Анекс” към вече сключения договор от 29.04.2009 год., с оглед удължаване на срока за плащане на цената – до 15.06.2009 год. Договорката между подсъдимият К. и свид. К. била, че стопанисването и изплащането на зърнобазата ще се осъществи единствено от подсъдимия К.. Понеже не били постъпили плащания по сключения предварителен договор на 04.05.2009 год. бил сключен нов „Договор за наем” на зърнобазата в гр. Любимец със страни синдиците на фирмите собственици  - „Маврополи Груп” ООД и „Маврополи” ООД - а именно свид. В. Б. и свид. Д. К.  /като наемодатели/  и подсъдимия П.К., като пълномощник /без право на разпореждане/ на фирма „Монолит 2000” ЕООД  /като наемател/.

В хода на разследването било установено, че на 27.05.2009 год. бил сключен предварителен договор  за покупко-продажба на 100 процента от дружествените дялове на „Монолит 2000” ЕООД с *** – свид. Л.К.и купувач – подсъдимия П.К.. В същия е било посочено, че цената по него трябва да бъде заплатена  в срок от 15 календарни дни от датата на сключването му, но не по-късно от датата на сключване на окончателния договор, а именно 15.06.2009 год. /по делото е приобщено и ксерокопие на подписан договор за покупко-продажба на 100 процента от дружествените дялове на фирма „Монолит 2000” ЕООД от 18.06.2009 год.  между кооперация “Деспа” представлявана от пълномощника й – свид. Л.К./като ***/ и подсъдимия П.К. /като купувач/, като същия обаче не е бил нотариално заверен и не предизвикал правни последици след сключването му. Идеята при сключването на договора е била подсъдимият К. да има възможност да се легитимира пред Б. институция, с цел отпускане на кредит, с който да заплати дружествените дялове на фирма „Монолит 2000” ЕООД гр. Девин. Заплащането на дружеството мотивирало свид. К. да издаде именно такова пълномощно, предоставящи определени права на подсъдимя К.. До закупуване на дружеството от страна на подсъдимия К. не се стигнало, тъй като същият не е заплатил дружествените дялове. 

На 17.07.2009 год. било нотариално заверено пълномощно от името на свид. Л.К./в качеството  му на *** на фирма “Монолит 2000” ЕООД/, с което последният е упълномощил подсъдимия  К. с редица права, между които и с правото „от негово име да извършва всички действия и сделки, свързани  с обичайно извършваната търговска дейност на представляваното дружество, да представлява дружеството пред всички физически и юридически лица ......”. /т. 1/ и „да сключва, прекратява и изпълнява сделки и договори от името на дружеството при осъществяване на дейността му, както и да подписва  и оформя фактури, платежни и всички други необходими документи” /т. 8/. Същото е със срок на действие – 30.09.2009 год. Видно е, че въпросното пълномощно е било издадено след  подписване на предварителните договори за покупко-продажба на ечемик от свид. Г.П.. Това обстоятелство е аргумент, че подсъдимият К. не е имал никакви права за сключване на договорите, а идеята му е била да въведе в заблуждение свид. П., че притежава представителна власт за сключване на договорите, с което й е причинил имотна вреда, мотивирайки я да му предаде владението на стоката – ечемик. 

На 20.07.2009 год. синдикът на фирма „Маврополи Груп” ООД /явяваща се наемодател на зърнобазата в гр. Любимец/, поради неплащане на наемната цена от страна на подсъдимия П.К. за наетата  база, е запечатал последната. По този начин е преустановил достъпа до нея на представителите на фирмата наемател – „Монолит 2000” ЕООД. По случая е бил изготвен и протокол, в който била описана наличната там земеделска продукция. Сред нея обаче  липсвал ечемикът, предаден на подсъдимия К.. Липсвала и каквато и да е документация, удостоверяваща последващите действия с количествата ечемик.

В хода на разследването е било установено, че не се е стигнало до закупуване на дяловете на „Монолит 2000” ЕООД от страна на  подсъдимия  К.. На 07.08.2009 год.  свид. Л.К.е прехвърлил дружествените дялове на фирма „Монолит 2000” ЕООД на свид. В.Д., като последният е станал неин собственик и ***. Този факт се е наложил поради обстоятелството, че подсъдимият К. въпреки първоначалната уговорка, че ще закупи дружеството не е предприел никакви действия включително и заплащането на цената на дружествените дялове. Това негово поведение индицира извод, че всички действия от негова страна са били в насока да въведе в заблуждение свид. П. относно намерението си да заплати цената на стоката - ечемик.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от свидетелските показания на свид. К., П. и Я.. От разпитите на свид. Г. П. е установено, че преди подписване на предварителните договори за продажба на пшеницата подсъдимия  П.К. и се е представил като *** на дружество „Монолит 2000” ЕООД гр. Девин. От разговора с него свид. Г.П. останала с убеждението, че наистина договаря с ***я на „Монолит 2000” гр. Девин. Това й впечатление се подсилило и от факта, че подсъдимият К. разполагал и с печата на горецитираната фирма. Поради горецитираните обстоятелства в двата подписани предварителни договора за продажба на ечемик подсъдимият К. фигурирал като *** на „Монолит 2000” ЕООД. Транспортът на закупеното количество ечемик бил извършен от свид. Х.М.- П. чрез фирмата й „Тракия РМ” ЕООД, като уговорката за осъществяването на тази услуга била извършена отново с подсъдимия П.К.. Същият се е представил на свид. М.-П. като пълномощник на фирма „Монолит 2000” ЕООД гр. Девин, като в същия период подсъдимят К. не е притежавал представителна власт. Закупеният ечемик бил откаран в зърнобазата, находяща се в гр. Любимец, наета от подсъдимия К. /в качеството му на пълномощник на фирма “Монолит 2000” ЕООД/. От разпитите на свид. Г. П. и свид. Х.М.е установено, че за извършените продажби на ечемик и осъществен транспорт фирмите им са били издали съответните данъчни фактури на купувача – фирма „Монолит 2000”, които макар и надлежно осчетоводени при тях са останали неразплатени от страна на подсъдимия К.. Установено е, че закупеното количество ечемик след като е било складирано в гр. Любимец е било препродадено на свид. Д.Д., без да е било съпроводено с нужните съпътстващи документи.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по досъдебното производство писмени и устни доказателства – показания на разпитаните в хода на досъдебното производство  свидетели –Л. Ч. К., Г.Д.П., Х.М. П., М.С.Б., Н.А.С., Г.Д.М. , И.Г.Ч. Т.Б.Н. , В.С.Д., И.Ч.К., Д. Д. Я., Д.К.П., Н.А.Д., Д.М.К., В.Л. Б., З.Г.З., Д.Я.Д., В.С.Ч., С.Х.Я., както и писмените  доказателства, приобщени по надлежния ред, а също и изготвената по додъдбеното производство стоково-оценъчна експертиза.

  Доказателства за отношенията между подсъдимия и св.Л.К.се съдържат в показанията на св.Л. К.. Какви били намеренията на св.К., упълномощавайки подсъдимия, се изяснява напълно от показанията на този свидетел. Според свидетеля К. целта на упълномощаването на подсъдимия първоначално била да може да участва подсъдимият в отпускането на Б. кредит, за да закупи дяловете на „Монолит 2000” ЕООД. В тази връзка е подписаното първоначално между двамата пълномощно, приобщено като писмено доказателство по делото от 19.09.2008 г., според което подсъдимият е имал право единствено  да представлява дружеството пред различни държавни и общински институции.

Въпреки че към процесната дата подсъдимият не е бил представител на дружеството, същият се представил за такъв пред св. Г. П., която познавал като ***. От нейните показания се установява, че същата останала с впечатление, че подсъдимият действително е *** на дружеството и му се доверила. В подкрепа на нейните показания са и приложените предварителни договори за продажба на реколта от 30.06.2009г. За извършените от нейна страна разпоредителни действия доказателство представляват и издадените  три броя  фактури.

За извозването на ечемика, във връзка с който подсъдимият,  действайки от името на „Монолит 2000“ ЕООД, без да е *** на дружеството и пострадалата постигнали договорка, доказателства се съдържат в показанията и на св. Х.М. П.. Като доказателство за извършения превоз от превозвач на ечемика, собственост на пострадалата Г. П., служи издадената фактура № 886/07.07.2009 г. от „Тракия РМ“ ЕООД

Към процеснияпериод подсъдимият не е имал качеството на *** на „Монолит 2000“ ЕООД , но се представил за такъв.

Действително преди процесната дата подсъдимият сключил  предварителен договор за закупуване на на 100 процента от дружествените дялове, което отново се установява от показанията на св. К.. Така на 27.05.2009г. бил сключен и предварителен договор между него  и подсъдимия за закупуване на дружествените дялове на „Монолит 2000“ ЕООД от подсъдимия. Но и след тази дата същият не е бил нито собстевник, нито *** на дружеството. Едва с оглед  приложеното по делото пълномощно, нотариално заверено на 17.07.2009 г. се установява, че св.К. като *** на „Монолит 2000“ ЕООД упълномощил подсъдимия да извършва действия на обикновено управление на дружеството 

Като доказателство, че подсъдимият се е представял за *** на „Монолит 2000“ ЕООД и за да реализира намисленото, а именно да намери място, където да съхранява ечемика, който възнамерявал да закупи са и предхождащите слючената между него и пострадалата сделка, правни действия, извършени от негова страна.

Първоначално на 30.03.2009 г. бил сключен  предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 30.03.2009 г. между „Маврополи Груп“ ООД и „Монолит 2000“ ЕООД, с предмет закупуване на  зърнобаза в гр.Любимец. Поради неспазване на уговореното на 29.04.2009г. бил сключен „Анекс“ към вече сключения договор, по същата причина и договор за наем от 04.05.2009 г. на зърнобата, отново от „Монолит 2000“ ЕООД чрез подсъдимия К., който продължавал да действа като негов *** без да има правомощия за това. Целта на договорките с посочените лица била да се осигури място за съхранение на закупения ечемик. Информация за местоположението на „закупения“ ечемик след транспортирането му посредством „Тракия РМ“ ЕООД се съдържа в показанията на св. В.Л. Б. и Д.М. К..

Така от показанията на св. К. се установява, че през процесния период, а именно на 30.06.2009  подсъдимият не е бил *** на Монолит 2000 ЕООД. Същият се е представил като такъв пред пострадалата и е сключил без да има право на това договор за продажба на ечемик. За да реализира намисленото същият е участвал при договарянето първоначално за закупуване на зърнобаза, впоследствие , тъй като не изпълнил договореното - за нейното наемане. Така след превозването ечемикът  се е намирал на територията на гр.Любимец в посочената зърнобаза.

Нито преди процесната дата, нито по време на възникване на взаимоотношенията на подсъдимия с пострадалата, нито след това подсъдимият е бил *** на „Монолит-2000“ ЕООД. Първоначално пълномощието му е важало единствено пред държавни и общински институции, а след процесния период е имал право да сключва обикновени търговски сделки. Но дори и тогава подсъдимият никога не е бил *** на „Монолит 2000“ ЕООД. Като такъв същият се е представял и пред трети лица, за да осигури място за съхранение на пшеницата, наел счетоводна кантора , независимо, че няма функции на ***, за което  същият отново не е уведомил и тогавашния *** на дружеството св. К..  За изясняване на фактическата обстановка служат и показанията на св. В.С.Д. / счетоводител на една от фирмите на св.К./, които са в съотвествие с тези на св.К., на св. Д.Я.Д., на когото подсъдимият продал ечемика впоследствие. За предаването на ечемика на подсъдимия от пострадалата доказателства се съдържат и в показанията на св. Д. Д. Я., за образуваното изпълнително дело вследствие незаплащане на наемната цена на „Маврополи груп“ ООД допринасят показанията на св. З.З.. За превозването на ечемика допринасят и показанията на св. Н.А.С., М.С.Б., работещи като *** при „Тракия РМ“ ООД през процесния период. В съответствие с показанията на пострадалата са  и показанията на  св. Д.К.П.,пред когото подсъдимият заявил, че искал да закупува ечемика, произвеждан от дъщеря му. Показанията на свидетелите, разпитани в досъдебното производство, са последователни, логични и непротиворечиви.

Същите са в съответствие с писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Обясненията на подсъдимия относно това, че през процесния период се занимавал със земеделиr съдът кредитира. Не кредитира тази част от тях, в която сочи, че действал със съзнанието, че през процесния период действа като ***. Става ясно, че преди процесния период отношенията му с действителния *** на дружеството се развиват и двамата подписват различни по съдържание пълномощни. Крайната цел на тези упълномощавания разбира се  е била подсъдимият да получи качеството на *** на дружеството. Но нито преди , нито към процесната дата същият е имал такива функции,  с което подсъдимият е бил наясно.

За изясняване на размера на причинените на пострадалата вреди служи изготвената в досъдебното производство съдебно-счетоводна екпертиза, според която с извършените от страна на подсъдимия измамливи действия е причинил на пострадалат верди в размер на 98595,48 лв.

С оглед събраните по делото устни, писмени доказателства и изготвената експертиза съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на перстъплението, за което е предаден на съд , а именно  на 30.06.2009 год. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у Г.Д.П. ***, че ще заплати стойността на закупения ечемик и с това е причинил  на ЗП “Г.Д.П.” представлявано от Г.Д.П. имотна вреда в размер на 98 595,48 лв. – престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 5 вр. с чл. 209 ал. 1 от НК.

Обект на престъплението по чл. 210 ал. 1 т. 5 вр. с чл. 209 ал. 1 от НК са  обществените отношения, свързани с упражняване  правото на собственост, а също и отношенията, свързани със свободното разпореждане с дадено имущество вследствие на самостоятелно взето решение за това.

Предмет на престъплението е чуждо движимо имущество – ечемик на стойност 98 595,48 лв., собственост на ЗП “Г.Д.П.”.

Пострадал от престъплението е ЗП „Г.Д.П.”.

Изпълнителното деяние е осъщствено посредством една от проявните форми на  престъплението, а именно чрез възбуждане в заблуждение. Представяйки се за *** на дружеството „Монолит 2000“ ЕООД подсъдимият е въвел в заблуждение пострадалата, която прец процесния период била *** вследствие на което същата е извършила действия на имуществено разпореждане.

Налице е квалифициращият признак на престъплението, доколкото имотната вреда е в големи размери. Въпреки липсата на легална дефиниция на понятието „големи размери“, съгласно Тълкувателно решение №1/98г., критериите за определяне на този съставомерен признак са обвързани с размера на минималната работна заплата за страната ни, към момента на извършване на деянието, именно 70 работни заплати.

Престъплението е резултатно, увреждащо, тъй като с действията подсъдимият неоснователно е лишил пострадалата от фактическа власт върху притежавания от нея ечемик и й е причинил имотна вреда в големи размери, вселдствие на измамливите действия тя се е разпоредила с посоченото количество ечемик.

Извършеното от подсъдимия деяние е умишлено, тъй като същият е бил наясно, че не е *** на „Монолит 2000“ ЕООД. Същият е бил наясно с представителната власт, която му е била предоставена с издаденото му от ***я на дружеството пълномощно, както и с обема на представителната власт и лицата, пред които пълномощното е важало. За да реализира осъществяването на намисленото същият е извършвал множество действия и пред трети лица, различни от пострадалата, а именно наел е счетоводител, която да води счетоводството на дружеството, намерил е място, на което да съхранява ечемика, както и не е споделил пред действителния *** на дружеството за сделката с пострадалата. Всички действия на подсъдимия са израз на категоричното му намерение да реализира намисленото.

За престъплението по чл. 210 ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209 ал. 1 от НК е предивдено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до осем години.

При определяне на наказанието съдът определи обществената опасност на деянието като висока.

Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, доброто му процесуално поведение, изминалия период от време, както по време на разследването, така и след внасяне на обвинителния акт в съда.

Отегчаващи обстоятелства съдът не отчете.

Предвид изложеното съдът прие, че за изпълнение на целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК, на подсъдимия следва да бъде определено и наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което предвид законовата редукция на чл.58, ал.1от НК съдът намали с 1/3, поради което и определи и наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца.

Съдът прие, че не е небоходимо така определеното и наложено наказание на подъсдимия да бъде изтърпявано ефективно за поправяне и превъзпитание на дееца, поради което и при наличите но формалните условия, предвидени в чл.66, ал.1 от НК определи същото да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

С оглед изхода на делото съдът възложи в тежест на подсъдимия и сторените по делото разноски на основание чл.189, ал.3 от НПК,  а именно сумата от 436,54 лв. по сметка на ОД на МВР-Пловдив и 7600 лв. в полза на конституирания частен обвинител,  представляваща изплатено от последния адвокатско възнаграждение.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                             Районен съдия :…………………………….

 

Вярно с оригинала! МК