Мотиви към присъда по НОХД № 49/2019 г. по описа на Русенски районен съд, Х н.с.

 

     Русенска районна прокуратура е обвинила Д.К.М. *** в извършване на престъпление по чл.183 ал.1 от НК, за това, че през периода м.декември 2013 г.- м.ноември 2018 г., в гр.Русе, след като била осъдена с влязло в сила решение да издържа свои низходящи- децата си К.Н.И.с ЕГН **********, К.Н.И.с ЕГН ********** и Н.Н.И., ЕГН **********, съзнателно не изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски- 60 месечни вноски за всяко едно от децата си, в общ размер на 270 лв./месечно- общо за трите деца/, всичко на обща стойност 16 200 лв.

     Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.

     Подсъдимата, редовно призована се явява лично и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като твърди, че поради липса на доходи не е издържала децата си, но възнамерява да заплати дължимите суми.

     При проведеното съкратено съдебно следствие съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

     Подс.Д.К.М. е български гражданин, родена на *** ***, без образование, неомъжена, работи, неосъждана.

     През 2002 г. подс.М. и св.Николай Русев заживели на семейни начала.От това съжителство се родили три деца- К. Н. И., роден на *** г., К. Н. И., родена на *** г. и Н.Н.И., родена на *** г. През 2011 г. подсъдимата напуснала семейството си, като оставила трите деца при баща им- св.Русев и отпътувала за чужбина.Така М. се дезинтересирала от отглеждането и издръжката на малолетните си деца, което обстоятелство станало причина бащата да заведе дело  за издръжка- гр.дело № 1412/2013 г. по описа на Русенки районен съд.Така, с Решение№ 1949/21.11.2013 г. , подсъдимата била осъдена да изплаща издръжка на трите си деца, както следва- за К. И.- по 100 лв. месечно, за К. И.- по 90 лв. месечно и за Н. И.- по 80 лв. месечно.Общо М. дължала сумата от 270 лв. за издръжката на децата си, която сума следвало да заплаща на баща им в качеството му на законен представител.Решението на съда влязло в законна сила на 11.12.2013 г.Както признава в съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимата знаела за това свое задължение, но не предприела действия по изпълнението му.В течение на времето, бездействието й довело до неплащане на издръжка в периода от м.декември 2013 г. до м.ноември 2018 г., в общ размер на 16 200 лв, или по 60 месечни вноски за всяко от трите лица, като общата месечна вноска за всички низходящи й възлизала на 270 лв.

       Относно изложените обстоятелства са налице направени самопризнания от страна на подсъдимата по реда на проведеното съкратено съдебно следствие.

       Правни изводи:

       С действията си подс. Д.К.М. е осъществила от обективна и субективна страна  престъпление по чл.183 ал.1 от НК, за това, че през периода м.декември 2013 г.- м.ноември 2018 г., в гр.Русе, след като била осъдена с влязло в сила решение да издържа свои низходящи- децата си К.Н.И.с ЕГН **********, К.Н.И.с ЕГН ********** и Н.Н.И., ЕГН **********, съзнателно не изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски- 60 месечни вноски за всяко едно от децата си, в общ размер на 270 лв./месечно- общо за трите деца/, всичко на обща стойност 16 200 лв.От обективна страна  деянието е извършено чрез бездействие, изразяващо се в незаплащане на дължимите суми по присъдената издръжка.От субективна страна действията на подсъдимата са умишлени.Следва да се посочи, че за съставомерността на престъплението е ирелевантна липсата на постоянни трудови доходи, каквито твърдения се излагат по делото.

          При установените факти и налагащи се правни изводи, за да индивидуализира наказанието, което следва да се изтърпи за извършеното деяние съдът съобрази следното:

         Според правната си квалификация деянието по чл.183 ал.1 от НК е наказуемо с наказание лишаване от свобода за срок до 1 година или пробация.Съдът намира, че съобразно константната съдебна практика по отношение на подсъдимата е неприложим института по чл.78 а от НК, доколкото от деянието има причинени имуществени вреди, които не са възстановени.Що се отнася до  наказанието, което следва да се наложи, съдът намира, че същото следва да бъде по вид лишаване от свобода, доколкото наказание от вид пробация би препятствало възможността на подсъдимата да работи и реализира трудови доходи извън територията на РБългария, каквито данни са събрани за личността й /трайно установяване в трета страна и полагане на труд по настоящото местоживеене/. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде съобразено критичното отношение към стореното.Отегчаващо отговорността обстоятелство се явява продължителния период на бездействие.Това мотивира съда да наложи наказанието към средния законов размер, като конкретно го определи на шест месеца лишаване от свобода.Това наказание следва да бъде намалено с 1/3, предвид направените самопризнания  и проведеното производство по глава ХХVІІ от НПК, като за окончателно изтърпяване се определи наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца.По отношение на така индивидуализираната санкция са налице основанията по чл.66 от НК за отлагане на изпълнението й.Подсъдимата не е осъждана, наказанието не надвишава 3- годишен срок, а целите му биха се изпълнили и без ефективно изтърпяване на същото, доколкото понастоящем няма никакви данни за  други противообществени прояви на подсъдимата.С оглед на посоченото, съдът определя в хипотезата на чл.66 от НК изпитателен срок от три години по отношение на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца.

      Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

                                                    Районен съдия: