Р Е Ш Е Н И Е
№1508 13.06.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 4085 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано първоначално по реда на чл.422 от ГПК и е по повод искова молба от ищеца “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, законен представител: Оле Бьорн Шулстъд, пълномощник: Адвокатско дружество „Г. и П.” Булстат *********,представлявано от адвокат В.Г., за приемане за установено по отношение на ответника: Д.Н.К. ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи по иск, предявен по реда на чл.415 от ГПК вр. чл.422 от ГПК на основание договор за мобилни услуги от 16.01.2016 година сумата 95,09 лева, съгласно уточнение на предявения иск от 11.07.2018 година, представляваща платена цена за далекосъобщителна услуга, плащане на която е разпоредено със заповед по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 9004 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година, както и съединени с този иск искове за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 644,78 лева, представляваща неустойка и сумата 505, 21 лева, представляваща дължими лизингови вноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане, както и за присъждане на разноските, направени в исковото и заповедното производство. В молба – уточнение от 11.07.2018 година ищецът е посочил, че в случай, че съдът приема установителния иск за сумата 95,09 лева с основание цена за далекосъобщителна услуга за недопустим, предявява осъдителен иск за тази претенция.
Исковата молба и уточнението към нея от 11.07.2018 година са основание на следните фактически твърдения:
Ищецът излага, че със Заповед по чл. 410 от ГПК № 5340 от 30.11.2017 година, постановена по частно гражданско дело № 9004 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година е разпоредено ответникът в настоящия процес и длъжник в заповедното производство да плати на ищеца сумата 1 245, 08 лева, представляваща главница по договор за далекосъобщителни услуги от 22.10.2013 година, представляваща цена за ползвани далекосъобщителни услуги, както и лихва за забава. Присъдени са разноски, направени в заповедното производство.
В исковата молба, по повод която е образувано настоящото производство, е посочено, че претенцията е основана на договор от 16.01.2016 година, като при изписване датата на сключване на договора в заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК е допусната техническа грешка като е посочено, че договора е от 22.10.2013 година. При това положение е отправено посоченото по – горе искане за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата, представляваща цена за платена делекосъобщителна услуга на основание договора от 16.01.2016 година, в случай, че съдът приеме, че установителния иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК е недопустим.
В исковата молба е изложено, по повод конкретизиране на претенциите и следното :
По повод договор за мобилни услуги от дата 15.01.2016г., сключен с мобилния
оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и с уговорен срок на действие до 15.01.2018г.,
ответникът е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги с абонатен номер
№********* и титуляр по мобилен номер 0894/449793 по програма Резерв Стандарт
14,99лв. Във връзка с този мобилен номер е сключен и лизингов договор, по
силата на който абонатът е взел мобилно устройство марка НТС модел Desire 820 white
Grey на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 26.59лв. всяка, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор.
На
дата 15.03.2016г. абонатът се е възползвал от предоставените му условия да
ползва втори мобилен номер и е сключил с Оператора договор за мобилни услуги с
предпочетен номер 0892/430280 по програма Интернет 6500 19,99лв. с уговорен
срок на действие до 15.03.2018г..
Въз
основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от
дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилни номера …и …е
фактурирано под абонатен номер №*********.
Ищецът
излага довод, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му
бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя
от задължението му за плащане на дължимите суми.
За
потребените от абоната-ответник услуги за мобилни
номера ..и ..за периода от 18.02.2016 г. до 17.06.2016 г. ищцовото дружество
е издало следните фактури с абонатен
номер №*********:
-
фактура №**********/18.03.2016г. за отчетения период на потребление 18.02.2016-
17.03.2016г. с начислена за периода сума за разговори, месечни абонаменти и
дължими лизингови вноски в размер на 48,74лв., платима в срок 02.04.2016г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните номера.
-
фактура №**********/18.04.2016г. за отчетения период на потребление 18.03.2016-
17.04.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 19.99лв.,
26.59лв. - дължими лизингови вноски, и 48.74лв,- незаплатен баланс по предходна
фактура №**********/18.03.2016г., като общо дължимата сума по фактурата възлиза
на 95.32лв., платима в срок 03.05.2016г. Към фактурата е приложено извлечение
от потреблението на ползваните мобилни номера.
Ищецът,
чрез процесуалния си представител, посочва, че след извършена корекция по дълга
е останало незаплатено задължение на абоната-ответник в размер на 95,09 лв.
Ищецът
твърди, че поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 95,09 лв., на
основание чл. 75, вр.с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния
оператор, прекратил едностранно индивидуалния договор с ответника за ползвания
абонамент и е издал на абонатен номер №********* на дата 18.06.2016г. крайна
фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 1245,08 лв.
Начислената сума представлява сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък
в размер на 95,09лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди,
начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 644,78 лв., както и
незаплатени лизингови вноски в размер на 505,21лв.
Ищецът,
чрез процесуалния си представител, твърди, че неизпълнението на задълженията по
договора от ответника е обусловило правото му да начисли обезщетение за
неизпълнение, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от всеки от
индивидуалните договори за мобилни услуги, сключени между абоната и оператора.
Посочва още, че изричната договорна клауза предвижда, че в случай на прекратяване
на договора през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в
него по вина или инициатива на потребителя, той дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Ищецът
излага, че освен това, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите
условия, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните вноски за
предоставените на абоната устройства НТС модел Desire 820 white Grey са
обявени за предсрочно изискуеми. „Месечните вноски и други плащания стават
предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или
фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори
плащания“ - т.12, ал.2 от Общите условия към договор за лизинг
От
името на ищцовото дружество е посочено, че съгласно
чл. 49 от Общите условия, ищецът има право да получава в срок всички плащания,
дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според
чл.71 потребителят е длъжен да заплаща определените от ищеца цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в т.27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но
не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Посочва, че незаплащането в срок на издадените от
Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото
на ищеца на основание чл.75 от ОУ да прекрати едностранно индивидуалния договор
с ответника. Излага довод, че „при неспазване на което и да е задължение по
част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое
от другите задължения на потребителя, Теленор има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.
19б, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него“.
Ищецът
излага, че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения по него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Посочва,
че към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия
и те са неразделна част към него. Твърди, че по силата на същите, индивидуалният
договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за
неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора
за предоставяне на мобилни услуги.
Ищецът
посочва, че в чл.20 от Общите условия е изложено, че, всички услуги се заплащат
в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова
листа на Теленор. Излага довод, че съгласно чл. 23,
б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. В
исковата молба е изложено още, че по силата на чл. 26 неполучаването на
фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата
сума. Посочено е, че потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на
всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред. Посочено е още, че съгласно чл. 27
от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в
срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
Поради изложеното ищецът предявява посочените искове.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез назначения на основание чл. 47 от ГПК процесуален представител - адвокат П.К., дава писмен отговор на предявения иск. Възразява по допустимостта на установителния иск за установяване на дължимост на главница, представляваща цена за ползвана далекосъобщителна услуга с довода, че съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 година по тълкувателно дело № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС в производството по иска по реда на чл. 422 от ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 от ГПК, а в случая договорът на който е основана претенцията в заявлението не е идентичен с договора на който е основана претенцията в исковата молба. На следващо място процесуалният представител на ответника възразява по редовността на исковата молба в частта, в която ищецът е поискал ответника да бъде осъден да му плати лизингови вноски, тъй като не е посочено колко лизингови вноски не са платени, кога ответника е преустановил плащането, кога е настъпила предсрочната изискуемост и кога ищецът е упражнил правото си да прекрати договора.
По основателността на исковете ответната страна възразява, че положените подписи и имена на различните места по договора се различават. Счита, че ответникът не е полагал подписите и съответно не е сключвал договорите. От името на ответната страна са оспорени приложените към исковата молба доказателства, по опис в писмения отговор и процесуалният представител е поискал ищеца да бъде задължен да представи оригиналите и да заяви дали ще се ползва от тях.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител възразява, че чл.11, ал.2 от Общите условия на договора за лизинг
за предоставяне на преносим компютър за неустойка е нищожна. Позовава се на т.1 и т.3 от Тълкувателно
решение № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС. Посочва, че даденото разрешение е
аргументирано с практиката на Съда на Европейския съюз, създадена във връзка с
тълкуването на Директива №83/13/ ЕИД, разпоредбите на която са транспонирани в
националното законодателство, съгласно пар. 13а, т.9
от ДР на ЗЗП. В тази насока в писмения отговор са изложени и следните правни
доводи: В тълкувателната част на цитираното
решение, чрез препращане към практиката на Съда на Европейския съюз, е прието,
че в съответствие е Директива № 93/13/ЕИО. в чл. 143. т.1 - г. 18 ЗЗП са
изброени примерни хипотези на неравноправни клаузи в потребителски договор и че
независимо от изброяването, неравноправна клауза в потребителски договор е
налице при наличие на общата предпоставка по чл. 143 ЗЗП (чл. 3, пар.1 от Директивата) - уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Посочено е, че поставените общи критерии за преценка на евентуално
неравноправния характер на клауза в потребителски договор по чл. 143 ЗЗП
обуславя и процесуално правните аспекти както на служебната проверка на съда,
така и на съдържанието на заявеното от потребителя възражение - служебната
проверка на съда се основава на наличието на фактически и/или правни
обстоятелства, въз основа на които може да се изведе неравноправност на
договорна клауза, поради което към възражението на потребителя не трябва да се
поставят допълнителни изисквания с оглед конкретизиране на някоя от хипотезите
по чл. 143 ЗЗП. Ответникът
счита, че така уговорена клауза за неустойка е неравноправна, и съответно
нищожна на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка е чл. 143, т.5, т.9
и т.14 от ЗЗП във връзка е чл. 3, §1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като
е определяне на неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови
вноски до размера на общата цена, посочена в договора за лизинг между страните
и е необосновано висок размер на неустойката при предсрочно прекратяване на
договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора.
Посочва, че с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че
договорите се съставят предварително и полетата се попълват от представител на
ищеца-търговец следва да се приеме, че ответникът не е имал възможност да
изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка, което налага
извода, че не е налице индивидуално уговорена клауза между страните. От името
на ответника е изложен правен довод, че освен това, неустойката в размер на
оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до размера на общата цена,
посочена в договора за лизинг между страните и необоснован висок размер на
неустойката, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за
нарушение по чл. 68г ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика.
Ответната страна твърди, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор
при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна и поради противоречие е добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 пр. 3 ЗЗД, тъй като по този начин мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по
договора. В този смисъл се позовава на съдебна практика . решение №
110/21.07.2016 по дело № 1226/2015 на ВКС, I т.о., решение № 219/09.05.2016 г.
по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о. и др. / в този смисъл Решение № 300/18.09.2018г.
по гр. дело № 866/2017г. на IV състав на Районен съд - Велики Преслав/. Поради
изложеното ответникът счита, че претендирана
неустойка в размер на 644.78 лв., основана на предсрочно прекратяване на
договора, поради неизпълнение на задължението за заплащане на услугите от
потребителя в срок, е недължима поради нищожност на клаузите, с които е
уговорена.
В
писмения отговор от името на ответната страна са направени доказателствени
искания.
С определението по чл. 140 производството по делото е прекратено, в частта, в която ищецът е предявил иск за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на основание договор за мобилни услуги от 16.10.2016 година сумата 95,09 лева, съгласно уточнение на предявения иск от 11.07.2018 година , представлява цена на далекосъобщителна услуга, плащане на която е разпоредено със Заповед № 5340 от 30.11.2017 година, постановена по частно гражданско дело № 9004 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година и заповедта за изпълнение на парично задължение е обезсилена. Определението е влязло в сила.
Поради оттегляне на иска на основание чл. 232 от ГПК производството по делото е прекратено в съдебно заседание и по иска за осъждане на ответника да плати неустойка в размер разликата между сумата 104, 94 лева до пълния предявен размер от 644, 78 лева, съобразно молба от 02.04.2019 година. Съгласно уточнението от ищеца сумата 104,94 лева е сбор от 3 месечни абонаметни вноски, съобразно ползвания от ответника тарифен план.
Предвид изложеното предмет на настоящото производство са осъдителни искове основани на фактически твърдения за неизпълнение на задължения по договор, сключен между страните на 15.01.2016 година с правно основание чл.79 от ЗЗД за заплащане на цена за неплатена далекосъобщителна услуга в размер 95,09 лева; осъдителен иск за заплащане на лизингови вноски с правно основание чл.79 от ЗЗД в размер 505,21 лева и осъдителен иск за заплащане на неустойка с правно основание чл. 92 от ЗЗД в размер104,94 лева .
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В постъпили по делото молби, чрез процесуалния си представител- адвокат Г. излага, че поддържа предявения иск, сочи доказателства. По същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявените искове.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника, назначен на основание чл. 47 от ГПК, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Сочи доказателства. В заседание по същество на спора моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед приложимия материален закон, се установява следното от фактически и правна страна:
Между ищеца “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
от една страна, и ответника, Д.Н.Н., на 15.01.2016
година е сключен договор за мобилни
услуги, с уговорен тарифен план „Резерв Стандарт“ стандартен месечен абонамент 14,99 лева, с предпочитан
телефонен номер.., с датата на издаване на фактура на 18 – ти всеки месец. На
тази дата и между същите страни е
сключен договор за лизинг с предмет предоставяне от лизингодателя
за временно и възмездно ползване на следното устройство: марка HTC
Desare
820 White Grey срещу наслещно задължение за заплащане на лизингова цена в размер
на 611,57 лева, с вкюлче нДДС.
В договора е уговорено, че се сключва за срок от 23 месеца, като плащането на цената е на 23
месечни вноски, всяка в размер на 28,59 лева. В договора е посочено, че
лизинговата вещ е предадена на ответника в качеството му на лизингополучател
/чл.4 от договора/. Относно наличието на
основание за начисляване на посочените суми настоящият състав взе предвид
уговореното в договора за лизинг /чл.12/
за това, че в случай на
неизпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски лизингодателят
има право в съответствие с разпоредбите на договора, общите условия и
действащото законодателство, да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми,
както и всички други суми, посочени в договора за лизинг, дължими и платими.
Сключен е и договор за мобилни услуги с абонаментен план: Интернет 6 500 , с предпочетен номер +359********* със стандартен месечен абонамент от 19,99 лева на месец.
Предвид оспорване автентичността на договорите от ответната страна е открито производство по чл.193 от ГПК. В тази връзка е допуснато и изслушано заключение на вещо лице, изготвило съдебно – графологична експертиза, от заключението на което се установява, че подписите на договорите са положени от ответника. Заключението на вещото лице е обосновано и компетентно дадено поради което настоящият състав приема, че въз основа на него могат да бъдат формирани изводите от фактическа страна.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, което не е оспорено от страните и също е обосновано и компетентно дадено, се установява, че за потребените мобилни услуги за клиентки номер ********* с клиент Д.Н.К. са издадени фактури, описани в заключението, като е отразено месечното потребление на услугата, начислената месечна вноска за лизинг, начислената неустойка в крайна фактура № ********* от 18.06.2016 година. Видно от експертизата в тази крайна фактура са начислени както следва: сумата 644,78 лева, представляваща неустойка, сумата 505,21 лева, представляваща неплатена вноска за лизинг, услуга в размер на 95,09 лева.
От името на ответната страна не се твърди и не се установява в конкретния случай плащане на задълженията, посочени по – горе. От посочената фактура се установява доставка на услугата по договора.
По
изложените по – горе съображения настоящият състав приема, че между страните е
сключен договор за лизинг на индивидуализираната по – горе движима вещ по който
ответникът не е изпълнил задължението си да плати лизингови вноски и
задълженията са обявени за предсрочно изискуеми. При това положение искът за заплащане на суми на основание този
договор е основателен и доказан до пълния предявен размер от 505,21 и
ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца тази сума.
По
иска с правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца неустойка, настоящият
състав приема следното:
Съгласно
чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват.
В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза, съгласно която в случай на прекратяване на настоящия договор пред първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер посочен /а в него, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта /номер до края на този срок.
Ответникът притежава качеството ”потребител” по смисъла на
§ 13, т.1 от ДП на ЗЗП като физическо лице, на което са предоставяни далекосъобщителни услуги от ищеца – мобилен
оператор.
Съгласно чл.143, т.5 от Закона за защита на потребителите неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая неустойка, начислена за периода от датата на прекратяване на договора до края на срока на действие на договора в общ размер 644,78 лева е необосновано висока. При това положение и на основание чл.143, т.5 от ЗЗП клаузата на която е основана претенцията е нищожна и предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Това правило следва да намери приложение и в конкретния случай въпреки частичното прекратяване на претенцията за неустойка до размера на три месечни абонаментни такси, тъй като валидността на клаузата за неустойка се преценява към момента на сключването й.
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на делото от ищеца,
съответно на уважената част от иска.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В конкретния случай обаче производството, въпреки че е започнало по реда на чл. 422 от ГПК е продължило като по предявени осъдителни искове. Поради това настоящият състав приема, че не следва да се произнасяне по дължимост на разноски в заповедното производство.
По разноските, направени в исковото производство от ищеца настоящият състав приема следното:
Разноските са в общ размер на 1018, 00 лева, от които сумата 125 лева, представляваща платена държавна такса, сумата 190,85 лева, представляваща платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сумата 317, 15 лева, представляваща платено възнаграждение за особен представител, сумата 150 лева, представляваща възнаграждение за съдебно – икономическа експертиза, сумата 85 лева, възнаграждение за вещо лице за изготвяне на съдебно – икономическа експертиза и сумата 150 лева, представляваща възнаграждение за изготвяне са съдебно графологична експертиза.
Съответно на уважената част от исковете, която е в размер от 600, 30 лева при предявен размер от 1245, 08 лева ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 490,82 лева.
До пълния предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Н.К. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, законен представител: Оле Бьорн Шулстъд, пълномощник: Адвокатско дружество „Г. и П.” Булстат *********, представлявано от адвокат В.Г., сумата 95,09 лева /деветдесет и пет лева и девет стотинки/, представляваща цена за ползвана далекосъобщителна услуга и сумата 505,21 лева /петстотин и пет лева, двадесет и една стотинки/, представляваща неплатена вноска за лизинг по договори, сключени на 15.01.2016 година, за които задължения е издадена крайна фактура № ********* от 18.06.2016 година, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба на 31.05.2018 година до окончателното им плащане, както и сумата 490,82 лева /четиристотин и деветдесет лева, осемдесет и две стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, законен представител: Оле Бьорн Шулстъд, пълномощник: Адвокатско дружество „Г. и П.” Булстат *********, представлявано от адвокат В.Г., за осъждане на ответника Д.Н.К. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати сумата 104,94 лева /сто и четири лева, деветдесет и четири стотинки/, представляваща неустойка в размер на 3 месечни абонаметни вноски, съобразно ползвания от ответника тарифен план, както и претенцията за разноски за разликата от уважения размер от 490,82 лева /четиристотин и деветдесет лева, осемдесет и две стотинки/ до пълния предявен размер от 1018, 00 лева /хиляда и осемнадесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.