Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Пламен Борисов | |
за да се произнесе взе предвид следното : С присъда постановена от ВТРС по НОХД № 858/2009 година К. К. К. е признат за виновен ,в това че на 18.10.2008 година в С. С.причинил средна телесна повреда на М. П. П. изразяваща се във фрактура в долната част на лява лакътна кост,с която му е причинено трайно затрудняване на на движението на ляв горен крайник със срок на оздравяване 3-5 месеца-престъпление по чл.129 ал.2, пр.2,алт.2 вр. ал.1 от НК.Наложено му било наказание лишаване от свобода за срок от една година ,което на осн. чл.66 от НК е отложено за изпълнение за срок от три години.Осъден бил подсъдимия да заплати на П. сумата от 3000 лева обещетение за претърпени неимуществени вреди ,като до претендирания размер от 3500 лева искът бил отхвърлен като неоснователен.Осъден бил да заплати направените по делото разноски ,както и дт върху уважения размер на гражданския иск. При постановяване на присъдата районния съд е приел за безспорно установено ,че на посочената дата подсъдимия при условията на пряк умисъл е нанесъл удар с дървена пръчка върху лявата ръка на пострадалия ,вследствие ,което е причинена средната телесна повреда.Тази фрактура е била вследствие защитната реакция на пострадалия ,за да предпази главата си.Свидетелските показания ,които е приел районния съд в мотивите си подкрепяли фактическата обстановка при ,която е станал инцидентът в дома на П..Съдебно медицинската експертиза доказавала ,начина на извършванÕ на нараняването ,и механизмите за получената травма.В съвкупност доказателствата гласни и писмени кореспондирали взаимно и поради това е приел ,че и от обективна страна е налице престъпление по чл.129 ал.2 пр.2 вр. ал.1 от НК. При определяне вида и размера на наказанието ,както и начина на изтърпяването му ВТРС се е ръководил от принципите на чл.66 от НК и чл.36 от същия ,като е приел ,че за постигане целите на наказанието ,с оглед личността на подсъдимия наказанието лос ,следва да се отложи с изпитателен срок от три години. Уважил е почти напълно предявения граждански иск ръководейки се от възрастта на пострадалия ,периода на лечение и действителните болки и страдания.Мотивирал е принципа на справедливост при определяне на обезщетението ,което трябва да получи П.. Недоволен от тази присъда останал подсъдимия К. К. ,който като я обжалва моли да бъде отменена присъдата на ВТРС и се постанови нова ,с която да бъде оправдан ,като се отхвърли и граждаската претенция.Твърди ,че процесът се е водил едностранчиво ,като не били уважени негови искания ,както в хода на досъдебното производство ,така и на съдебното ,което довело до непълнота на доказателствата и неправилна присъда.Неправилно били игнорирани показанията на една група свидетели,които били в противовес на приетите от съда заинтересовани такива от страна на пострадалия.Грубо били допуснати нарушения в хода на разпитан свидетел пред съдия в хода на досъдебното производство,като същия не бил запознат с правата си по чл.121 от НПК.Били проведени следствени действия за един и същи факт без неговото присъствие и това на адвоката му,като при разпознаването не били спазени законовите норми.Съществували противоречия в показанията на П. ,не взети предвид при обсъждане на доказателствата .Всички тези нарушения водели до една несправедлива и незаконосъобразна присъда.Поддържа в съдебно заседание искането си за пълно оправдаване ,чрез своя пълномощник.Твърди,че свидетеля Галин и пострадалия си нанасяли удари,а той не е участвал в побоя на пострадалия.Имало противоречиви показания и на св.П. ,която не била виждала първоначално К. да нанася удари.Фактическата обстановка по делото била коренно различна от приетата от районния съд.Твърди ,че имало възможност ,която не била изследвана пострадалия при падане да си е счупил ръката ,а не в следствие на насен удар.В предвид изложеното намира ,че по категоричен начин не е доказано престъплението и подсъдимия не е извършил същото ,за което е осъден. Посрадалия чрез своят повереник моли да се потвърди присъдата на ВТРС като законосъобразна.И двете СМЕ доказвали ,начина на извършване на деянието и механизма как е причинена телесната повреда.Налице били и гласни доказателства подкрепящи напълно тезата на обвинението и кой е извършителя на криминалната проява,поради което моли да се потвърди изцяло присъдата произнесена от ВТРС,и да му се присъдят разноски за втората инстанция,в размер на адвокатското възнаграждение от 250 лева. Прокурор от В. намира ,че правилно е приложен законът по отношение на установеното престъпление от К. ,като предлага да се потвърди присъдата на районния съд.Направено е разграничение от СМЕ за това дали е получена фрактурата от удар с твърд тъп предмет или е възможно да е от падане на пострадалия.Изследван бил интензитетът на нанесения удар и това какъв е вида на същата.Районния съд бил наложил наказание към минимума предвиден в чл.129 от НК ,като е отложил изтърпяването на наказанието по отношение на К.,като впслучая според него е проявил правилна преценка при налагането на това наказание с оглед всички взети предвид факти установени по делото.Предлага да се потвърди и в гражданската част присъдата като законосъобразна и справедлива. Съдът след като взе предвид данните по делото и съобрази възраженията и становищата на страните,намира ,че жалбата е неоснователна ,а присъдата следва да се потвърди изцяло поради следното : Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд ,като се приема ,че подсъдимия К. К. на 18.10.2008 година бил в село П.С. в дом на Д.Т..Там се намирали и други гости ,сред които и внукът и св.Г.Г..В течение на вечерта домакинята се оплакала ,че съседката и Т.П. и била прерязала телефонния кабел и отношенията им се влошили.Около 22,00 часа подсъдимия заедно със свидетеля Г. позвънили на пътната врата на П. ,и след като им отворила ,те влезли в двора и,като заплашително се отпарвили към нея да и искат обяснения за случка ,която им разказала Т..До входната врата П. държала две патерици останали от починалия и наскоро съпруг ,взела едната и решила да ги прогони.Г. отнел патерицата и посегнал към жената ,успял да инанесе удар и тя се развикала за помощ.Единствения който се намирал в дома и бил нейния свекър 80 годишния М. П..Същия излязъл в двора ,но срещу него тръгнал К. ,който замахнал със взета от двора дървена пръчка/сап/ и предпазвайки си главата възрастния мъж вдигнал лявата си ръка .В този момент бил нанесен удар в областта на долната част на лявата лакътна кост ,вследствие на което била причинена и фрактурата на лявата му ръка.СМЕ е категорична ,че фрактурата ,не може да се получи от падане върху ръката си П. ,тъй като при падане се чупи ръката на типично място ,каквото не е настоящото.Ударът е бил интензивен ,рязък с тъп твърд предмет ,какъвто е дървения сап.При падане се чупи отговаря вещото лъчевата кост ,а при удар лакътната след предпазване ,каквото е настоящото нараняване.Новата СМЕ също е отговорила по категоричен начин ,че се касае за фрактура получена при защитна реакция,като разместването при тази фрактура е с много характерен ъгъл на разместване на фрагментите навън,което говори за пряк удар в тази област,рязко нанесен ,и принуждава фрагментите да хлътнат навътре.След преглед на ренгеновите снимки се установява ,че от падане тази фрактура не може да се получи ,а отговаря да е станала по начин описан от свидетелите Петърчеви. Техните показания са с голяма вероятност достоверни ,а като се прибавят и тези на свидетелите посетили местопрестъплението в последствие -св.Б. и Д. ,,които свидетелстват за следи от борба във вътрешния двор ,утъпкани цветя в градината и съборени инструменти картината се доказва такава каквато е описана от пострадалия и неговата снаха П.. Районния съд обосновавайки фактическата обстановка с годни доказателства събрани в хода на досъдебното и съдебно следствие е стигнал до правилен правен извод,че К. К. е извършил и от обективна и от субективна страна престъпния състав на чл.129 ал.2 пр.2 алт. 2 вр. ал.1 от НК. Определено му е наказание към минимално предвиденото за това престъпление лишаване от свобода в размер на 1 година.Взел е предвид основните цели на наказанието по чл.36 от НК и съобразявайки чисто съдебно минало на подсъдимия ,от където е изходил ,че лицето не е с висока степен на обществена опасност и е приложил разпоредбата на чл.36 от НК ,определяйки изпитателен срок от три години на осн. чл.66 от НК.Така определеното наказание по вид ,размер и начин на изтърпяване е правилно и законосъобразно и присъдата в тази част се явява от своя страна справедлива. По отношение на гражданския иск районния съд е съобразил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и е определил обезщетение от 3000 лева.Пострадалия е бил със затруднено движение в период от около половин година ,възрастта е 80 годишна ,което от своя страна означава и не напълно възстановяване на счупената кост.Хигиената на обслужване е била затруднена ,като от своя страна и самите болки и страдания не са напълно отшумели. В този смисъл настоящата инстанция намира ,че присъдата е правилна ,мотивирана и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила ,които да водят до ограничаване правата на подсъдимия и от своя страна да водят до отмяната и.Видно от извършените действия за които се твърди ,че са опорочени ,обвиняемият е имал защитник ,присъствали са заедно с него при извършения разпит пред съдия и са имали и задавали въпроси на свидетеля пред съдия.Относно отказите за събиране на доказателства се е произнасяла по горната прокуратура ,която е заела становище ,че правилно районния прокурор е водил разследването и е отказвал на някои от исканията.В хода на ДП тези въпроси са решавани от представителят на обвинението и не е било в прерогативете на районния съд да се намесва в хода на досъдебното производство. Обективо и всестранно са изследвани от районния съд всички доказателства по делото и те очертават именно тази фактическа обстановка ,която и въззивната инстанция споделя за достоверна. Водим от горното и на осн. чл.334 т.6 от НПК съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 14 от 27.01.2010 година постановена от ВТРС по НОХД № 858/2009 година ,като правилна и законосъобразна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2. |