Определение по дело №2101/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 21
Дата: 6 януари 2020 г.
Съдия: Кремена Илиева Лазарова
Дело: 20192100502101
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2019 г.

Съдържание на акта

            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 21                                       06.01.2020 година                             град   Бургас

Бургаски Окръжен съд                                                                            Трети  състав

На шести януари                                                                                      година 2020

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                        

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов               

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. К. Лазарова

                                                                           2.мл.с. Ваня Ванева

                Съдебни заседатели:  

         

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия К. Лазарова

въззивно гражданско дело номер 2101 по описа за 2019 година, съобрази

следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 54080/27.11.2019г. на БРС от Г.Д.П., ЕГН: ********** с пост.адрес: ***, съдебен адрес:***, адв.Н.К., против решение № 2692/24.10.2019г. по гр.д.№ 6820/2018г. по описа на БРС, с коeто съдът е прекратил сключения между него и К.А.П., ЕГН: ********** ***, граждански брак, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, настъпило по вина на двамата съпрузи, като е предоставил упражняването на родителските права върху родените от брака деца – Атанас, р.на 29.06.2003г. и Милен, р.на 15.10.2008г. на майката К. Михалева, определил е режим на лични отношения с бащата Г.П. и го е осъдил да им заплаща ежемесечна издръжка в размери и при условия – подробно описани в обжалвания акт. Решението е атакувано в частта, досежно упражняването на родителските права, режимът на лични отношения, ползването на семейното жилище и заплащането на издръжка. Моли за отмяната му в горните части и постановяване на ново решение, с което родителските права върху детето Атанас бъдат предоставени на бащата, семейното жилище продължи да се ползва съвместно от двамата съпрузи, така, както се е ползвало до прекратяване на брака, а майката бъде осъдена да заплаща на детето Атанас, действащ лично и със съгласието на неговия баща и законен представител – Г.П., ежемесечна издръжка в размер на 150лв., считано от влизане на решението в сила, с последиците по закон. Не претендира разноски за настоящата инстанция. Подробни аргументи излага във въззивната жалба. Има доказателствени искания за събиране на допълнителни писмени и гласни доказателства.

Въззиваемата не е депозирала отговор по въззивната жалба, не изразява становище, не сочи доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Районният съд е разгледал искове с правни основания чл.49, ал.1, ал.3 чл.53, 56 и чл.59 от СК, като пред БОС е висящ спорът относно упражняването на родителските права по отношение на детето Атанас, режима на лични отношения между него и майката и съответно – заплащането на издръжка и ползването на семейното жилище – лична собственост на мъжа.

По повод въведените доказателствени искания БОС приема следното: те са изложени в жалбата, съобразно изискването на чл.260 т.6 ГПК и отговора срещу нея. Относно тяхната основателност съдът приема следното: основна цел на СК е охраняването на интересите на родените от брака деца. Ето защо установената съдебна практика трайно е възприемала приложението на служебното начало що се отнася до изясняването на фактическата обстановка по дела, свързани с упражняване на родителски права, заплащане на издръжка, постановяване на режим на лични отношения и т.н. В тази връзка идеята за пълно и всестранно издирване на обективната истина, с цел постановяване на мерки, които да осигурят правилното психо-физиологично развитие на детето, е намерила отражение в разясненията, дадени на съдилищата в т.1 ТР № 1/2013г. ОСГТК относно действието на преклузията на чл.266 по отношение на доказателствата, събирани по аналогични дела.

При изясняване на фактическата обстановка по делото пред районния съд са разпитани 3 различни свидетели, но от показанията им не могат да се установят по достатъчно убедителен начин релевантните за спора факти. Ето защо съдът приема, че следва да се приемат приложените към въззивната жалба писмени доказателства и да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, водени от въззивната страна, които да установят твърденията на въззивника относно полагането на грижи за детето Атанас, отношенията между децата и родителите им и ползването на семейното жилище.

При подробното си запознаване с преписката по делото, съдът установи, че в нарушение на чл.59, ал.6 СК родителите не са били изслушани от съда, затова ще бъдат призовани за съдебно заседание, за да се явят лично.

Водим от изложеното и на основание чл. 267 ГПК БОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба вх.№ 54080/27.11.2019г. на БРС от Г.Д.П., ЕГН: ********** с пост.адрес: ***, съдебен адрес:***, адв.Н.К., против решение № 2692/24.10.2019г. по гр.д.№ 6820/2018г. по описа на БРС, съобразно мотивите на настоящото определение.

Допуска до разпит за следващо съдебно заседание двама свидетели на въззивната страна за установяване на нови обстоятелства, съобразно мотивите на настоящото определение, при режим на довеждане.

ПРИЕМА приложените от въззивника новите писмени доказателства, упоменати във въззивната жалба.

ЗАДЪЛЖАВА Г.Д.П. и К.А.П. да се явят лично в с.з. на 18.02.2020г. от 14.10ч., за да бъдат изслушани от съда.

Препис от определението да се връчи на страните за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: