№ 2228
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20225330204757 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 4191842, с
който на В. И. Б., ЕГН **********, в качеството на представител на
„НАНИПРАС КО“ ЕООД, е било наложено административно наказание
,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.2,
вр. чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание
чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят Б., по съображения, подробно изложени в жалбата, моли
съда да отмени процесния електронен фиш като неправилен и
незаконосъобразен. Претендират се разноските по делото за адвокатско
възнаграждение. Редовно призован, жалбоподателят не се явява лично в
съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. До съда е
депозирана писмена молба от жалбоподателя, с която заявява желание за
даване ход на делото в негово отсъствие.
Въззиваемата страна, ОД на МВР-Пловдив, редовно призована за съдебно
заседание, не изпраща процесуален представител. Чрез писмено становище
от процесуалния си представител, страната иска потвърждаване на
1
обжалвания електронен фиш. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до
минимума, определен в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 17.11.2020 г. в 13:19 часа на път II-64, км 34-ти, посока на движение
с.Граф Игнатиево към с.Чернозем, било заснето и установено с
автоматизирано техническо средство АТСС TFR1-M № 511, управлението на
товарен автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег. № ******** с установена
скорост от 76 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч в извън населено място,
въведено с пътен знак В26. Стойността на измерената скорост от
техническото средство била 79 км/ч, като след приспадната максимално
допустима грешка от „минус“ 3 км/ч в полза на водача, била установена
стойност на скоростта на движение от 76 км/ч в, при което било изчислено, че
е налице превишаване на разрешената скорост с 16 км/ч.
Установено било, че процесното МПС е собственост „НИПРАС КО“
ЕООД, а ангажиран с отговорността за констатираното нарушение бил
жалбоподателят В. И. Б., в качеството на ликвидатор на горепосоченото
дружество - като негов представител. С оглед на горното, срещу Б. за
нарушение по чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4
вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП бил издаден процесният Електронен фиш серия
К № 4191842, с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото - ел. фиш, удостоверение за
одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за
употреба на АТСС, справка за регистрация на МПС, справка за
нарушител/водач, снимка на полицейския автопатрул, акт за назначаване на
ликвидатор, актуално състояние на „НИПРАС КО“ ЕООД, фотоснимка на
заснетото МПС в нарушение. Последната, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се
ползва с доказателствена сила. Съдът възприема и кредитира всички писмени
доказателства по делото като обективни и непротиворечиви, служещи за
установяване на обективната истина.
2
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство „TFR 1-
М“ № 511, представляващо мобилна система за видеоконтрол, която се
монтира в служебния автопатрул. Техническото средство е от одобрен тип,
видно от приложения Протокол № 9-33-20 за последваща проверка след
ремонт на АТСС от дата 26.10.2020г., с валидност една година, т.е. до
26.10.2021г. Нещо повече, предвид изтеклият срок на приложеното
удостоверение № 10.02.4835 към датата на нарушението, следва да се
отбележи посоченото в разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се
разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип
TFR1-M с № 511, тъй като тя е била в употреба към 17.11.2020г. и е
отговаряла на одобрения тип.
Налице е и Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., в съответствие с изискванията за мобилните технически
средства. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на
извършеното нарушение, както и на ограничението на скоростта и на
техническото средство, което го е заснело. Посочени са правилно режим на
измерване и посока за задействане, номерата на свалените статични
изображения, сред което е и процесното такова. Индивидуализиран е и
служебният автомобил, преминатата метрологична проверка. По делото са
налични снимков материал на заснетия в нарушение автомобил, както и на
разположението на автоматизираното техническо средство.
Издаденият ЕФ съответства на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП, чийто
образец е утвърден от министъра на вътрешните работи. Действително
съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДП влезлият в сила електронен
фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване
обаче е само, относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и
електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне
на правилата, относно процедурата за съставяне и изискването за
задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ.
прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл не се ползват
като реквизити издателят на ЕФ, датата на издаването му, пред кой и в какъв
срок следва да се обжалва акта. Не се прилагат и сроковете за съставяне на
3
АУАН. Би имало значение единствено абсолютната давност от извършване на
нарушението, на основание чл.81, ал. 3 от НК във вр. чл. 80, ал.1 т.5 от НК
във вр. чл.11 от НК, която давност към момента очевидно не е изтекла.
Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено
констатираното нарушение под нормата на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
доколкото ограничението на скоростта за извън населено място е специфична
от общоприетата.
Въпреки правилното констатиране на нарушение за превишение на
ограничената с пътен знак В26 скорост от 60 км извън населено място, поради
движение с 76 км/ч на процесния автомобил, то съдът намира, че
неоснователно е ангажиран В. И. Б., в качеството на представител на
„НАНИПРАС КО“ ЕООД /ликвидатор/ като субект на неправомерното
деяние, при следните съображения:
Съгласно чл. 269, ал. 1 Търговския закон по време на ликвидация
дружеството се управлява от ликвидатора, който е едноличен орган. Същият
има правата и задълженията на управителен орган в зависимост от вида на
дружеството. Ликвидаторът не само управлява дружеството, но и го
представлява пред третите лица.
Съгласно чл. 135, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене,
съхраняване и достъп до Търговския регистър и до Регистъра на ЮЛНЦ
назначеният служебно ликвидатор представя нотариално заверено съгласие
за извършване на възложената работа. В Заявление по образец Б6 към
Приложенията по Наредбата е посочен като необходим документ въпросното
нотариално заварено съгласие с образец от подписа на ликвидатора.
Фактическият състав по назначаването му обаче би се считал за завършен,
едва с представянето на това съгласие от служебно назначения ликвидатор и
едва тогава лицето би могло да представлява дружеството като ликвидатор на
основание чл. 269, ал. 1 ТЗ и съответно да носи отговорност.
В случая след извършена служебна справка в Търговския регистър и от
представените от жалбоподателя писмени доказателства - актуално състояние
на „НАНИПРАС КО“ ЕООД от Търговския регистър и акт за назначаване на
ликвидатор, се установява, че действително Б. е бил служебно назначен за
ликвидатор на горепосоченото дружество, собственик на процесното МПС, на
дата 25.09.2018 г., но така необходимият документ от нотариално заварено
съгласие с образец от подписа на ликвидатора – отсъства.
4
В този смисъл жалбоподателя Б. е бил неоснователно наказан, вместо
отговорността да бъде ангажирана за законния представител на „НАНИПРАС
КО“ ЕООД, на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП.
Ето защо, предвид горното и основателно въведеното възражение от страна
на жалбоподателя, обжалваният ЕФ, като неправилен и незаконосъобразен,
съдът намира, че следва да бъде отменен.
По разноските:
На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски,
предвид изхода на делото. Такава претенция е своевременно направена от
страна на жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени
средства за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., платени в брой,
видно от приложения договор за правна защита от 01.10.2022г.
Същевременно от въззиваемата страна е направено възражение за намаляване
размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата № 1 от
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/.
С оглед фактическата и правна сложност на делото, материалният интерес от
50 лева и на основание чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата / преди измененията с ДВ
бр.88 от 2022г. според датата на договора за правна помощ/, съдът намира
претенцията на жалбоподателя за разноски, за основателна до минимума в
размер от 300 лв., като следва да се осъди ОДМВР - Пловдив за тази сума.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 4191842, с
който на В. И. Б., ЕГН **********, ангажиран в качеството на представител
на „НАНИПРАС КО“ ЕООД, , е било наложено административно наказание
,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за нарушение по чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от
Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182,
ал.2, т.2 от ЗДвП.
ОСЪДЖА ОДМВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на В. И. Б., ангажиран в
5
качеството на представител на „НАНИПРАС КО“ ЕООД, ЕГН **********,
сумата в размер на 300 /триста/ лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6