Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 26.02.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публично
съдебно заседание на 10.02.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №7632 по описа за 2019 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ ;
Делото е образувано по искова молба от Л.С.К., ЕГН
**********, чрез адв.Г.Г. от ПлАК против „***“, ***, със седалище:***, ЕИК по
БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
директора ***, поделение към „***” ЕООД, ЕИК ***, с която са предявени обективно съединени искове на основание чл. 344 ал.1 т.1 2 и 3 от КТ и се твърди следното : със Заповед №ЛС 47/30.10.2019 г. на основание чл.
330, ал.2, т.6 от КТ, във връзка с чл. 188, т.3 от КТ ответното дружество е
прекратило трудовото правоотношение с ищеца. Заповедта е връчена на 01.11.2019
г. Счита горепосочената заповед е незаконна. Ищецът работи „***“ ЕООД, *** /
ПТП / *** повече от 30 години. В началото на лятото на 2020 година му
предстояло пенсиониране, респективно с изплащане на обезщетение в размер на
девет заплати. По време на работата си в ответното дружество ищецът никога не е
бил наказван.
На 11.09.2019г. около обяд Л.К. бил извикан от
прекия си ръководител И.В.. В помещението се намирал и друг човек, непознат за
него. Непознатият му подал ръка и заявил, че иска да се запознае е него, защото
малко преди това нямал възможност. Оказало се, че това е М.М.- служител в отдел
вътрешна сигурност, който заявил, че часове по- рано го видял е два метални съда /т.н. тенекета/ да
източва гориво от последните цистерни на композицията, която пристигала на гара
Плевен - запад. Ищецът обяснил, че по същото време е извършвал други
манипулации, че не се е возил в задната част на пристигащия влак, а в задната
кабина на локомотива /който се намира в предната част на влака/ заедно е
колегата си З.А.. След това разговорът приключил. На 19.09.2019г. на ищецът е
връчено искане на основание чл. 193 от КТ.
На
01.11.2019г. бил извикан отново от прекия си ръководител. В помещението се
намирали И.Б.И. и втори човек, който се представил за юрист. Било съобщено, че
следва да му се връчи заповед за дисциплинарно уволнение. Ищецът бил шокиран и
заявил, че няма да подпише заповед, защото не е направил нищо нередно, че не
може и да се запознае със съдържанието й, защото не носи очила. След това му
бил подаден друг лист хартия. И.В. му обяснил, че това няма нищо общо със
заповедта за уволнение, а касае информация дали има онкологично заболяване.
Ищецът заявил, че не вижда и няма да разпише, но И.В. му подал своите очила,
успокоил го, че няма да има проблем и ищецът разписал „другия“ документ без
напрактика да знае е какво съдържание е той. Освен подписа си, написал и датата
- 01.11.2019г.
На
11.09.2019г. ищецът, втория *** З.А. и началник - влак Б.П., около 08.00 часа
тръгнали с изолиран локомотив №*** от гара Плевен- запад към ***- направление
юг. Задачата им била да прекачат 16 цистерни, изпразнени от съдържанието им
предния ден- 10.09.2019г и да се върнат на гара Плевен- запад, да разкачат
цистерните, да закачат други два вагона и да се отправят посока Плевен- град.
Пристигнали на коловоз 16 на ***- юг. Започнали закачване на вагоните
/цистерни/. След закачване всеки вагон се разклащал и при наличие на остатъчно
гориво работници от базата източвали горивото в метални съдове и го изсипвали в
специално определено за това място. Тази операция се повтаряла за всеки вагон.
След приключване на проверката от работниците- техният ръководител З.З. лично
извършил повторна такава като непосредствено отварял е ръка крана на всяка една
от цистерните и проверил дали от там има теч т.е. дали тя е абсолютно празна.
След приключване на тези дейности на началник- влак Б.П. предоставен документ,
удостоверяващ, че всички цистерни са напълно празни. Едва след получаване на
това влака №*** е прикачените цистерни се отправил към ***, а след това и към
гара Плевен- запад. По време на пътуването в локомотив с №*** се возили, както
следва: В предната кабина- зрима души- машинист, помощник машинист и началник-
влак Б.П.. В задна кабина на същия локомотив - Л.К. и З.А.. Зад локомотива били
прикачени и се движили общо 18 вагона, от които 16 напълно празни цистерни и
два вагона за предохрана. Общата дължина на влаковата композиция била
приблизително 300 метра. При пристигането си на гара Плевен - запад ищецът
слязъл от задната част на локомотива, чиято врата се отваря единствено от
дясната врата посока към гарата, минал в задната част на втори и началото на
третия вагон, разположени след локомотива, качил се на преходния мост, за да
натегне ръчна спирачка на вагона с цел вагоните да бъдат осигурени против
самопредвижване. След това, ищецът преминал в лявата част на влака, пресякъл
коловозното развитие. Стигнал до 11 коловоз е цел „сечене на два вагона“, от
който коловоз същия локомотив *** с един вагон е следвало да ги прикачи, за да
продължи пътя си към коловоз 4, а от там и за гара Плевен- град. В 11 часа
локомотива, и трите вагона /назначен влака, вече с №***/ потеглили за гара
Плевен- град. Ищецът никога не е пътувал на стъпалата на движещия се влак на
предпоследния вагон, т.к. това е невъзможно с оглед бързината на движение,
никога не се е движел без сигнално светлоотразително елече и не е разполагал и
носил каквито и да било съдове и/или приспособления, е които да прави опити за
източване на празните цистерни. Свидетели на описаните по- горе негови действия
са хората, с които ищецът е пътувал. Нещо повече няма как същия да се е намирал
в едно и също време на две различни места- в края на влака е обща дължина от
около 300 метра /както се твърди в заповедта/ и на коловоз 11, разкапвайки
лично вагони, за да се осигури възможност влака да потегли към града.
Предвид
гореизложеното счита, че дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено без
работодателят да е извършил щателна проверка по случая, без да се снемат
обяснения на всички лица, участници в придвижването на влаковата композиция.
Дадена е вяра единствено на позицията на един служител, който е твърдял, че е
видял, непознатия за него до онзи момент, *** Л.К. да извършва описаните в
заповедта нарушения. По никакъв начин не са сигнализирани органите на
полицията, които по установения законов ред да изземат въпросните метални
съдове, да направят съответните експертизи с оглед установяване по безспорен
начин на извършителя на деянието, ако приемем, че такова е било налице. Не без
значение е обстоятелството, че не е направен дори опит да бъде настигнато и
хванато лицето, което е направило опит за източване, според обстоятелствата,
изнесени в оспорената заповед.
Дисциплинарното
наказание "уволнение" се налага, когато е налице виновно неизпълнение
на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено и поведението на служителя, наложеното наказание се явява съответно.
Същевременно Законът поставя изисквания към процедурата по налагане на
дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на
заповедта, спазване на преклузивни срокове и получаване на разрешение/мнение от
компетентни органи, когато са налице предпоставките за това. Тежестта на
доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя.
Твърди се,
че работодателят не е спазил предвидената процедура по причина, че липсва
щателна и безпристрастна проверка, а от друга не е изпълнил задължението си,
вменено му с оглед разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ. Ищецът страда от
захарен диабет, диагностициран години преди издаване на заповедта за уволнение.
Това заболяване попада в изрично изброените, при които работниците, боледуващи
от нея имат специална закрила по чл.333, ал.1 от КТ. За заболяването му са били
наясно не само неговите колеги, но и преките му ръководители. Предвид нормата
на чл.1, ал.2 от Наредба №5 работодателят събира предварително информация,
относно това дали работниците, определени за уволнение страдат от подробно
изброените в ал.1 от същия член болести. Съгласно чл.344, ал.З от КТ в
случаите, при които за извършване на уволнението се изисква предварителното
съгласие на инспекцията по труда и такова съгласие не е било искано или не е
било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като
незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.
Счита, че
при издаването на атакуваната заповед са нарушени разпоредбите на Кодекса на труда
и Наредба №5. Счита, че уволнението е извършено не с оглед наличие на
нарушение, а предвид близкото пениониране на ищеца и задължението на
работодателя да заплати дължимото му се обезщетение на фона на незавидното и
лошо финансово състояние на БДЖ.
Съдът е
сезиран с искане да постанови решение, е което:
- На
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ да признае уволнението за незаконно и да го
отмени;
- На
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ да възстанови ищеца на предишната работа;
- На основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във
връзка с чл. 225 от КТ да осъди ответника да заплати обезщетение в полза на
ищеца за период 01.11.2019г. до 01.05.2020г. в размер на 7062 лева. В първото
о.с.з. и във вр. с изслушване на проекто-доклада е уточнено, че обезщетението
се претендира за период от 01.11.2019г. до 02.03.2020год.
Претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от „***“,
***, със седалище:***, ЕИК по БУЛСТАТ ***, представлявано от Директора инж. ***,
чрез процесуалния представител Я.Л. - Гл. юрисконсулт в ПТП ***, с който исковете се оспорват и се
твърди следното : не се спори, че ищецът е бил в трудово правоотношение
с ответника и е заемал длъжността „***, ***. НВТД" в гара Плевен-запад.
при ***, ***, както и че със Заповед № J1C-47/30.10.2019г., връчена на
01.11.2019г., работодателят му е наложил дисциплинарно наказание „Уволнение“.
Твърди се, че напълно не отговаря на действителните събития описаната
фактическа обстановка, касаеща връчването на заповедта. В деня на уволнението
/01.11.2019г./ ищецът се е явил в стаята на прекия си ръководител - И.В. ***-запад,
където му била връчена Информация за ползвана закрила, в която трябвало да впише дали ползва закрила на
някое основание по чл.333 от КТ. При получаването й ищецът заявил, че няма да я
подписва, след което му е връчена и заповедта за наказание. Ищецът казал пред
присъстващите, че няма да подпише и заповедта, но поискал да му се даде
екземпляр от нея, разписан от свидетели. След вписване в информацията и в
заповедта на изявленията на свидетелите за отказа на ищеца да ги разпише, един
от двата екземпляра от така оформената заповед му е предаден и ищецът напуснал
гарата, а освобождаването му от работа с било удостоверено в книгата за
инструктаж. По време на самото връчване на информацията по чл.333 от КТ и
заповедта ищецът не се е оплаквал, че не може да се запознае с който и да било
от връчените му документи, нито е проявил желание да ги прочете, въпреки, че са
му били предоставени за запознаване.
Заявява
се, че са неверни твърденията от исковата молба, с които са оспорени фактите от
обстоятелствената част на заповедта за наказание, а възражението за неизвършена
цялостна проверка на случая е неоснователно. Действията на ищеца са
констатирани първо от служителя инж. М.М., заемащ длъжността „***" в отдел
„***“, на когото по трудово правоотношение са вменени задължения да осъществява
контрола по опазване от посегателства на собствеността във връзка с превоза на
товарите. Въз основа на представения от служителя писмен Доклад
рег.№11-004679/16.09.2019г. работодателят е ангажирал дисциплинарната
отговорност на ищеца по повод конкретни нарушения на трудовата дисциплина,
допуснати по време на работната смяна на 11.09.2019г., когато в качеството на „***,
***", е обслужвал влак № ***. превозващ 16 празни вагон-цистерни от
дизелово гориво, заедно с останалите работници от ***ата бригада - ***, *** З.Ж.А.
и началник влак Б.Л.П.. На същата дата инж. М.М. е извършвал проверка в
Локомотивно депо Плевен, находящо се в северозападна посока, по пътя за София,
спрямо гара Плевен-запад, и след приключването й в 10,00ч. /вписано в дневник
за проверки на Експлоатационен пункт Плевен/ се е отправил към гарата.
Придвижвайки се по пътека край железния път от Локомотивно депо Плевен към гара
Плевен-запад, служителят М.М., малко преди да достигне самата гара е подминат
от влак № ***, идващ от западна страна - откъм ***. При навлизане на влака по
коловозите на гара Плевен-запад около 10-15 мин. след 10,00ч. инж. М.М. е
забелязал Л.С.К., който е стоял на едно от стъпалата на предпоследния вагон, от
северна страна по посока на движението, и не е бил облечен със сигнално
/светлоотразително/ елече. След спирането на влака в гара Плевен-запад ищецът е
скочил от вагона, държейки два метални съда за течности, и докато се е
придвижвал от края на влака към челото му, е отварял последователно крановете
на вагон-цистерните и е подлагал съдовете под тях. за да източи остатъчното
дизелово гориво от цистерните. При приближаване на служителя М.М. /конто,
противно на. изложеното в исковата молба, е познавал визуално ищеца/ ***ът Л.С.К.
го е видял, ускорил е ход, преминал е от южната страна на влака през преходно
мостче на една от цистерните и е побягнал. През това време, от южната страна на
влака, /от страната на приемното здание на гара Плевен-запад/ служителката Т.И.Д.
е описвала вагоните на влак № ***. придвижвайки се в посока от първия вагон към
последния. В хода на тази дейност, около средата на влаковия състав, Т.И.Д. е
видяла идващия към нея инж. М.М. и е забелязала Л.С.К., докато последният е
преминавал отново през вагоните, но този път от южната към северната страна на
влака, очевидно с цел да избяга от служителя М.. Твърди се, че след като не е
успял да настигне ищеца, инж. М.М. взел двата метални съда. В единия от които е
имало около 1-2 литра дизелово гориво, и ги е предал на И.В.. Около един час
след тези събития, а не часове, както се твърди в исковата молба, е бил
проведен разговорът между инж. М.М. и ищеца в стаята на Ив. В. ***-запад.
Работодателят не е сметнал за нужно да събира информация от другите работници -
***ия *** З.Ж.А. и началник влака Б.Л.П., защото в качеството на колеги на
ищеца, работещи заедно в една ***а бригада, е твърде вероятно да са
заинтересовани от осуетяване па дисциплинарното производство срещу него и
казаното от тях не би могло да се ползва с достатъчни степен на
безпристрастност и достоверност.
При така
установените факти работодателят
заключил, че ищецът е направил опит да отнеме чужди движими вещи
/дизелово гориво/, останал недовършен поради намесата па друг служител, като за
целта предварително е подготвил празни съдове, качил ги е във влака и е
съблякъл сигналното си елече, очевидно с цел да не бъде забелязан, докато
източва гориво от цистерните. Тези действия са квалифицирани от работодателя
като нарушения на трудовата дисциплина, осъществяващи описаните в заповедта за
наказание дисциплинарни състави.
По повод
твърденията от исковата молба следва да се възрази, че посочените нарушения на
трудовата дисциплина могат да се констатират от работодателя без непременно да
са сигнализирани органите на полицията и евентуално да е образувано полицейско
дознание, досъдебно производство и пр. Съгласно чл.186. изр.2 от КТ
дисциплинарната отговорност се носи независимо от наказателната, следователно
не е необходимо тя да се реализира след някакво разследване от
правоохоранителни органи.
Неоснователно
е оплакването на ищеца за непреодоляна закрила по чл.333 ал.1 т. 3 от КТ
вследствие заболяването захарен диабет, предвидено в чл.1 ал.1. т.6 от ,Наредби
№5 от 20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях. имат
особена закрили съгласие чл. 333. ал. 1 от Кодекса на труда". Ищецът до
уволнението си не е предоставял на работодателя документи за наличие на болести
по Наредба № 5. На дата 01.11.2019г. на ищеца освен заповед за уволнение е била
връчена за попълване Информация за ползвана закрила по чл.333 от КТ, в която не
е посочил дали ползва такава и е отказал да я подпише. Поради липсата на
документи за това, че ищецът е болен от захарен диабет и непосочване на
заболяването във връчената информация, за работодателя не е съществувало
задължението ла преодолява предварителната закрила на работника, чрез изискване
и получаване на разрешение за уволнението от инспекция по труда. Това е така
защото поведение, изразяващо се в бездействие или укриване от страна на
работника на заболяване по Наредба № 5, в нарушение на задължението по чл.2 от
наредбата за декларирането му, не може да бъде източник на изгодни последици за
него съответно негативни за работодателя. В тези случаи работникът не се ползва
от закрилата по чл.333 ал.1. т.3 от КТ, което е в съответствие с принципа за
добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения /чл.8 ал.1 от КТ/.
Същото виждане е възприето и в задължителната съдебна практика, /например
Решение № 246 от 12.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 711/2012 г., IV г.о./.
Съобразявайки всички гореизложени факти,
подкрепящи се от събраните в хода на дисциплинарното производство данни, следва
да се обобщи, че ищецът, действайки умишлено, е допуснал неизпълнение на
трудовите си задължения, с което съвкупно са осъществени съставите на
посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина - злоупотреба с
доверието на работодателя, неизпълнение на законни разпореждания, неспазване на
правилата за безопасност при работа и като цяло на трудовия ред, установен в
предприятието.
Прави се
искане към съда да отхвърли предявените
искове.
В о.с.з. ищецът
не се явява, представлява се от адв.Г., която поддържа исковете си и навежда
подробни доводи в представена по делото писмена защита.
Ответната
страна се представлява от юркс.Л., който оспорва исковете и навежда подробни
доводи в представена по делото писмена защита.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Предявените искове са процесуално допустими.
По делото страните не спорят, че до
момента на дисциплинарното уволнение ищецът е заемал длъжността „***, ***,
НВТД“ в гара Плевен-запад към *** ***, при *** ***. Не спорят, че през време на
целия си трудов стаж при ответника, същият
не е бил наказван. Не се спори, че трудовото му правоотношение е
прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ вр. чл.188 т.3 от КТ, поради злоупотреба с доверието на работодателя –
чл.190 т.4,пр. 1-во от КТ. Не се спори, че заповедта е връчена на
ищеца, при удостоверен отказ, на 01.11.2019год.
СПОРНИ по делото са въпросите
законосъобразна ли е издадената заповед за уволнение на ищеца; следва ли същият
да бъде възстановен на длъжността, заемал преди уволнението; дължи ли ответната
страна на ищцата обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ, в какъв размер и
за кой период.
І. По исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ:
Тежестта на доказване по тези два иска
е на работодателя. По делото от страна на ответника не са представени
доказателства за това прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата да е
извършено законосъобразно и следователно атакуваната заповед, посочена по-горе,
следва да бъде отменена – само на процесуално основание.
По отношение спазването на процедурата, визирана в чл.193 от КТ:
Работодателят е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Когато
работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е
приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да
разглежда спора по същество – чл.193 ал.2 от КТ. Видно от приложеното и прието
по делото лично трудово досие на ищеца е, че работодателят му не е поискал в
писмен вид обяснения по случая и то така, че за ищеца да е било ясно : че
следва да дава /макар и по негова преценка/ обяснения в рамките на започнало
спрямо него дисциплинарно производство във вр. с налагане на наказание по КТ, в
определен срок ; да е било ясно за какво точно следва да дава обяснения. По делото няма доказателства това
да е направено и в устна форма преди
издаването на атакуваната пред
съда заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца чрез налагане на наказание дисциплинарно уволнение.
Действително, в личното трудово досие на ищеца
на л.14 се съдържа негово писмено обяснение от 20.09.2019год., което е
резолирано посредством полагане само на дата/26.09.2019год./ и подпис от лице,
което не е ясно дали и каква длъжност
изпълнява при ответника. От краткото обяснение
на ищеца не може да се обоснове извод
във вр. с какво точно е дал въпросното писмено обяснение и дали то е свързано с
описаното и вменено му във вина нарушение, извършено на 11.09.2019год. Макар
заповедта за дисциплинарно уволнение да е подробна, в същата не е
упоменато до работодателя да е стигнало
въпросното писмено обяснение на ищеца
/ако то касае конкретния случай/, респ. същото не е обсъждано , както и липсва
обсъждане. Липсват доказателства за това работодателят да е събрал и оценил
доказателства, подкрепящи тезата на подалия докладната свидетел М.М., така и тези,
които ищецът е или не е изтъкнал.
На следващо място, налице е
хипотезата на чл.344 ал.3 от КТ – в случаите, когато за извършване на
уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на
синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди
уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това
основание, без да разглежда трудовия спор по същество. Съгласно разпоредбата на
чл.333 ал.1 т.3 от КТ, в случаите по чл.328 ал.1 точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330
ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай : работник или служител, боледуващ
от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. В случая по
делото са представени доказателства за това, че
ищецът страда от захарна болест, като това заболяване е диагнтостицирано
още през 2016год., а видно от приетите писмени доказателства е, че ищецът продължава да страда от същото и
след уволнението –л.18 и сл. от делото, л.26 от делото. Липсват доказателства
за това преди да наложи наказанието работодателят на ищеца да е
поискал от него предварително да представи доказателства и да изрази становище
дали страда от болест, която му дава защита при уволнение. Съгласно наредбата предприятието
събира предварителна информация от работниците, които са определени за
уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал.1. Съгласно чл.2
от наредбата работниците, които страдат от болестите, посочени в чл.1,
ал.1, са длъжни при поискване да представят в предприятието медицински
документи (епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебно-профилактичните
заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен учет. Съдът приема, че
в случая ищецът не е бил надлежно сезиран
от страна на работодателя да дава такава информация, поради което и
предвид изложеното по-горе уволнението му се явява незаконно само на това
основание. Процесната заповед за уволнение е издадена на 30.10.2019год., като е
връчена /при отказ на ищеца да я подпише/ на 01.11.2019год. Свидетели,
удостоверили отказа на ищеца са лицата И.И. и И.В., изслушани като свидетели по
делото. От показанията и на двамата се установява, че работодателят е поискал
от ищеца да даде информация за това дали страда от болест, даваща му закрила по
КТ в момента на самото връчване на заповедта. Т.е., когато са връчили на ищеца
заповедта за уволнение, оторизираните за това лица са поискали да му връчат и друг
документ, озаглавен Информация, в който той/ищецът/ към момента на уволнението
да заяви дали страда от такава болест или не…..Няма доказателства в предходен
момент от ищеца да е изисквана такава информация, респ. същият да е отказвал да
даде такава. В момента, в който
служители на ответника са направили опит да му връчат заповедта за
уволнение, ищецът е отказал да получи каквито и да било книжа / в случая
заповедта за уволнение и информационния бюлетин за здравословното му
състояние/, не чел нищо, като е поискал копие от заповедта. В случая неговият отказ да получи заповедта за
уволнение не влияе сам по себе си на законността на връчването, т.к. този отказ
е удостоверен с подписите на двама свидетели. Отказът обаче на ищеца да получи
други книжа, заедно с тази заповед, и то без да знае какво му се връчва и без
да е прочел съдържанието на документите – в случая документ, касаещ наличие или
липса на закрила при уволнение съгласно чл.333 от КТ, определено
обосновава извод ,че процедурата по
чл.333 ал.1 от КТ е била опорочена-при все, че в случая е било необходимо да се
изиска преди уволнението и мнението и на
трудово-експертната лекарска комисия. Определено следва да се каже, че както разрешението от инспекцията ,
така и мнението на ТЕЛК се дава
преди да бъде издадена заповедта за уволнение, а също така и преди
тази заповед да бъде издадена работодателят следва да е наясно дали съответният
работник страда от болест, даваща му закрила по КТ. От показанията на св.И.И.
се установява, че на 01.11.2019год. на ищеца са връчени заповед за уволнение и документ „за закрила“,
без той да ги чете и без някой от присъстващите да му ги е прочел. От
показанията на св.И.В. се установява, че едновременно със заповедта за
уволнение е направен опит да се връчат на ищеца документи във вр. с
установяване на здравословното му състояние/свидетелят всъщност няма точен
спомен какво точно е следвало да се връчи/, но от показанията му се установява,
че на практика ищецът не е знаел какво следва да подпише, поради което и
вероятно/този извод е на съда/ е и отказал. От показанията на този свидетел се
установява, че всеки път, когато ищецът се е подписвал на инструктаж е слагал
очила, а на 01.11.2019год. е нямал такива. От показанията на свидетеля се установява, че той е знаел за
това, че ищецът страда от захарна болест; че уволнението на ищеца станало за
него внезапно и бил притеснен, т.к. това усложнявало работния процес.
С оглед изложеното, атакуваната пред
съда заповед за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
*независимо от горните изводи и
макар съдът да не е длъжен да обсъжда
това, следва да се посочи,че и разгледано по същество, вмененото във вина на
ищеца нарушение на тр. дисциплина не се доказва, което обосновава отмяна на
неговото уволнение. В подкрепа на изводите на работодателя, касаещи
установяването на нарушителя и виновно извършеното нарушение на трудовата
дисциплина, са само показанията на св.М.М.. Останалите разпитани свидетели,
които са пътували и са били на смяна с ищеца –св. З.А., Б.П., дават показания,
от които се установява ,че са били заедно
с ищеца от пътуването от *** до гара Плевен-запад; че не е имало нищо необичайно в работния процес през
въпросния ден на 11.09.2019год.; че ищецът е носил и не е свалял
светлоотразителния си елек; че не е носил, не е имало и в локомотива каквито и
да било съдове, в които да е наливал впоследствие остатъчно
гориво от извозените празни вагони.
От показанията им се установява, че
през време на пътуването на влаковата
композиция от Ясен до
Плевен, ищецът се возил непрекъснато във втория локомотив, а не
както твърди св.М.-накрая на композицията, на т.нар. мост или платформа. От
показанията на горните свидетели се установява, че при пристигането си в гара
Плевен , ищецът слязъл от
локомотива/предната част на композицията/, за да извърши процедура по „натягане на спирачките“,
каквато дейност му разпоредил началник-влака и каквото действие било нормално за работния процес. Никой от тези
свидетели не е видял нищо необичайно в действията на ищеца, нито пък някой от
тях е забелязал св.М. да гони ищеца, респ. последният да е бягал от него, да се
е криел и т.н. От друга страна, св.М. заявява, че се е „запознал“ с ищеца, едва
след като неговият пряк началник – св.В. го бил извикал, а същевременно в
показанията си заявява, че видял човек с тъмни дрехи,който се вози на един от крайните вагони на влаковата
композиция, което било в нарушение на правилата. Не е много ясно според съда
как точно св.М. се е убедил, че именно
ищецът е бил този човек с тъмни
дрехи и без светлоотразителен
елек. От показанията на св.Т.Д. също не може да се направи обоснован извод да е
видяла ищецът да върши нарушение на трудовата дисциплина, нито пък е
видяла и е разбрала ищецът да се е криел
или да е бягал от разследващия го св.М.М.. Действително, същата заявява, че
ищецът бил без светлоотразителен елек, но само този факт не може да обоснове твърдението на ответната
страна да е извършил действително вмененото му във вина нарушение. Установява
се, че св.М. е запазил „уликите“, но нито е сезирана полиция, нито е правен
опит да се снемат отпечатъци, за да се види дали действително тези вещи са били
фактически в ръцете на ищеца.Обясненията за неподаването на сигнал до полицията
са, че количеството установено гориво
във въпросните тенекета/туби/ било малко
–около 1-2 л. Същевременно обаче, е
видно, че това количество е било достатъчно, за да се приеме извършеното
нарушение за достатъчно тежко и да обоснове налагането на най-тежкото наказание
по КТ-дисциплинарно уволнение.
Искът на основание чл.344 ал.1 т.1
от КТ е основателен и доказан и следва
да се уважи.
Искът на основание чл.344 ал.1 т.2
от КТ се явява основателен и ищецът
следва да бъде възстановен на заеманата до момента на уволнението длъжност.
По иска с правно
основание чл.225 ал.1 от КТ:
В случая с оглед
уважаването на исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ, този иск е изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата 4203,16лв., с оглед уточнението
на периода на исковата претенция. Следва
да се присъди и законната лихва. Делото е попълнено с доказателства за това, че
след уволнението ищецът е бил безработен, които не са оспорени от ответната
страна.
При този изход на
процеса ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.1 от ГПК да
заплати на ищеца разноски по делото за един адвокат – 1200лв.
Ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса по сметка на ПлРС в размер 268,13лв. и разноски за вещо
лице и разпит на свидетели- 200лв.
Воден от горното, съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на основание чл.344
ал.1 т.1 от КТ за НЕЗАКОННО уволнението на Л.С.К., ЕГН **********, пълномощник
адв.Г.Г. от ПлАК, извършено със Заповед №ЛС 47/30.10.2019 г. на основание чл.
330, ал.2, т.6 от КТ, във връзка с чл. 188, т.3 от КТ на инж. ***, представляващ „***“, ***, със седалище:***, ЕИК по БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление ***, поделение към „***” ЕООД, ЕИК ***, и ОТМЕНЯВА същата заповед като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ Л.С.К., ЕГН **********, пълномощник адв.Г.Г. ***, на заеманата от него
длъжност преди уволнението - „***, ***, НВТД“ в гара Плевен-запад към *** ***,
при *** ***.
ОСЪЖДА на основание
чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ „***“, ***, със седалище:***, ЕИК по БУЛСТАТ ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от директора ***,
поделение към „***” ЕООД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.С.К.,
ЕГН **********, пълномощник адв.Г.Г. *** сумата 4203,16лв. - обезщетение за оставане без работа в резултат
на незаконното уволнение за периода от 01.11.2019год. до 02.03.2020год., ведно
със законната лихва от датата на подаването на исковата молба - 29.11.2019год.-до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.71 вр.
чл.84 ал.1 от ГПК „***“, ***, със седалище:***, ЕИК по БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от директора ***, поделение
към „***” ЕООД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Плевенски районен съд държавна такса в размер 268,13лв. и разноски за вещо лице и депозит за свидетели в
размер 200лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК„***“, ***, със
седалище:***, ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от директора ***, поделение към „***” ЕООД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.С.К., ЕГН **********,
пълномощник адв.Г.Г. *** направените по делото разноски – 1200лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд, считано от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: