РЕШЕНИЕ
№1002/23.5.2019г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
тринадесети май Година
две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар
Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 1159 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К.С.Т.
- ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 18-0819-007802 / 21.01.2019г. на Началника
на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна,
с което са му наложени следните административни наказания- по пункт 1 - "Глоба"в размер на 20 лева, на основание чл. 185 от
ЗДП и по пункт 2 – „Глоба” в
размер на 50 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 1 месец на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
В жалбата декларативно се твърди, че
постановлението е нищожно и евентуално незаконосъобразно и се иска неговата
отмяна.
В
съдебно заседание въз. Т. ,
редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество адв. Б. изразява становище, че от една страна авторството
на деянието не е доказано по безспорен начин и че не е бил установен механизма
на удара, а от друга- че след като е бил извикан от полицейските служители е
съдействал за извършване на проверката.
Поради това и пледира за отмяна на постановлението.
Въззиваемата страна,
редовно призована не се представлява и не
ангажира становище по жалбата.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На
21.12.2018г. около 14.00ч. въз.Т. управлявал товарен автомобил „Скания“ с рег. № В 60 34 НС, собственост на „Бултранс инвест“ ЕООД.Той
следвало да зареди стока в търговски обект, намиращ се в Гранд Мол-Варна.Въз.Т. *** в посока ул.“Струга“, като в дясната
страна на пътното платно имало спрени множество автомобили.Един от тях бил л.а.
„БМВ“ с рег.№ В 46 44 ВВ, който бил спрян с предната си част в посока, обратна
на посоката на движение.При преминаването си покрай него въз.Т. не осигурил
достатъчно странично разстояние и
между задната дясна част на
паркираното МПС и задната дясна част на товарният автомобил имало
съприкосновение.Били причинени материални щети, като по лекия автомобил те се изразявали в деформация на задния десен
калник- две-три драскотини, без „ смачкване“ и „ обръщане“ на бронята назад.Въззивникът обаче не разбрал за настъпилото произшествие и
продължил да изпълнява служебните си задължения.
В последствие сигнал за инцидента
бил подаден в КАТ-Варна и на място пристигнали полицейски служители, един от
които св.Х.Г..Той прегледал записите на охранителните камери и видял, че при
преминаване на товарния автомобил покрай паркирани, последния видимо се
разклатил.По рекламен стикер, залепен на товарния автомобил, св.Г. установил
връзка по телефона с управителя на съответното дружество и се уговорил водача
да се яви в КАТ-Варна на следваща му смяна, а именно на 24.12.2018г.
В посочения ден в КАТ-Варна се явили
въз.Т. и водача на другия автомобил.Те имали желание да подпишат двустранен протокол,
но след като от въззивника била поискана сумата от 300лв. за обезщетение на
причинените вреди, св.Г. преценил, че тя е значителна и заявил, че не е
съгласен.Въз.Т. изготвил саморъчни обяснения, в който потвърдил, че на
21.12.2018г. около 14,09 часа камиона е бил управляван от него , както и че не
е разбрал, че е „ закачил“ лек автомобил.Св.Г. съставил и протокол за ПТП, в
който отразил местоположението на установени по превозните средства
деформации.Той съставил против въз.Т. акт за установяване на нарушение за това,
че с поведението си не се е убедил, че няма да създаде пречки , като не е
осигурил достатъчно странично разстояние при преминаване покрай паркиран лек
автомобил и го блъска със задна дясна част, както и че като участник в ПТП не е
спрял за установяване на щетите.Действията му били квалифицирани като нарушения
на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП и по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП.Акт за неправилно паркиране
бил съставен и срещу водача на другия автомобил.При предявяване на акта въз.Т.
посочил, че има възражения, но не ги конкретизирал.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той не депозирал други възражения.
Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата
инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган
е възприел изцяло фактическите констатации в акта .Действията на въз. Т.
отново били квалифицирани като такива по
чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП и по чл.123 ал.1 т.1
от ЗДП. За първото нарушение на въззивника на основание чл.185 от ЗДП
било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20лв., а
за това
по чл.123 ал.1 т. 1 от ЗДП- на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП-„Глоба” в размер на 50 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 1
месец.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитан св. Х.Г.-
актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и непротиворечиви.От тях се установи, че свидетелят е прегледал
записите от охранителните камери, на които ясно се е виждало преминаването на
товарния автомобил покрай лекия , както и заклащането на паркираното МПС.Св.Г.
заяви, че не е видял съприкосновение между двете превозни средства с оглед на
тяхното разположение на пътното платно и посоката на заснемане.Свидетелят
посочи още, че разликата в габаритите на превозните средства е значителна ,
както и че при съпоставката им местоположението на щетите по колата
съответстват да са получени или от гумата или от калника на камиона.
Съдът приобщи представените от адв.Б.
писмени доказателства, а именно копие на пътен лист от 21.12.2018г., които
кредитира.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно наказателната преписка,събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани
и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление №
18-0819-007802 / 21.01.2019г. е издадено от компетентен орган- от Началника на
група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна,
съгласно заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи . Актът също е съставен от компетентно лице,
доколкото св.Г. е длъжностно лице от службите за контрол по смисъла на чл.189
ал.1 от ЗДвП.Обстоятелството, че актът е съставен на 24.12.2018г., който е бил
неработен ден по смисъла на КТ, по никакъв начин не съставлява нарушение на
разпоредбите на чл.40 и сл. от ЗАНН.В него изрично е подчертано , че свидетелите, които са вписани, са такива по
съставяне на акта.С оглед на това съдът намира, възраженията , касаещи
съставянето на акта, за неоснователни.Вменените във вина на жалбоподателя
нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Срещу акта не са били направени и
депозирани конкретни възражения, в които да са били наведени спорни
обстоятелства, нуждаещи се от разследване. Посочени са нарушените материално
правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.Поради това
съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати нарушения на процесуалните правила .
По пункт 1 от наказателното
постановление:
Съдът намира, че правилно
административно-наказващия орган е приел, че с действията си въз. Т. е нарушил разпоредбата на чл.5 ал.1
т.1 от ЗДП, като е съотнесъл
фактическите констатации към хипотезата на правната норма. Тази законова
разпоредба задължава участниците в движението с поведението си да не създават
опасности и пречки за движението и да не причиняват имуществени вреди.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че авторството на
нарушението е установено по безспорен и категоричен начин.В показанията си св.Г.
сочи, че лично се е запознал със запис от охранителна камера, на който случилото се е било документирано.По
този начин полицейският служител е установил вида на превозното средство и по
телефона се е свързал с управителя на дружеството, чиято реклама е била
разположена на видима за свидетеля част от камиона.В последствие, въз.Т. е
попълнил декларация по чл.188 от ЗДП и е изготвил саморъчни обяснения, в които
е потвърдил, че на съответното място, дата и час именно той е управлявал
товарния автомобил. С оглед на това и съдът намира за безспорно
доказано, че въз. Т. е бил водач
на камиона, както и че при преминаване покрай друго превозно средство му е
причинил имуществени вреди. Този механизъм за настъпване на ПТП се доказва по
безспорен и категоричен начин от доказателствата по делото, а именно от
протокола за ПТП и от показанията на св. Г..Свидетелят сочи, че при преминаване покрай неправилно паркиран
автомобил, чийто водач в последствие също е бил санкциониран, това превозно
средство се е разтресло, което е било видимо на прегледания от него запис.С
оглед посоката на движение на камиона и разположението на паркирания на пътя
автомобил, св.Г. действително не е могъл да види самото
съприкосновение.Доколкото обаче установените в последствие деформации са
съответствали както на височината на камиона, така и на начина му на
преминаване покрай автомобила, то макар и въз основа на косвени доказателства ,
следва да се приеме, че именно поради неосигуряване на достатъчно странично
разстояние със задната си дясна част камиона е охлузил предния десен калник на
автомобила и е „ обърнал“ предната му броня.
Поради изложеното до тук съдът намира, че произшествието е настъпило по
начина, описан в акта и наказателното постановление. За въззивникът,
като водач на МПС , респективно участник в движението, е съществувало
задължение с поведението да не създава опасност за движението и да не причинява
имуществени вреди. В следствие на
неизпълнение на това му задължение
е било предизвикано
пътно-транспортното произшествие.В този
смисъл нарушението на разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия пътен инцидент. Обстоятелството, че другото превозно средство е било
неправилно паркирано, не освобождава въз. Т. от задължението по чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДП
при управлението на МПС да не причинява имуществени щети.Поради това съдът в
настоящият си състав намира, че описаното в акта и наказателното постановление
нарушение безспорно е извършено от въз. Т..
При така установеното от фактическа страна, наказващият орган
правилно е приложил санкционната норма,.Разпоредбата на чл.185 от ЗДП е обща и намира
приложение в случаи, когато едно деяние е
обявено като нарушение на ЗДвП, но липсва друга санкционна разпоредба,
както е в настоящият случай . Правилно на въз.Т. е наложено наказание „Глоба“ в
императивно предвидения в закона размер от 20лв.
Поради това съдът намира, атакуваното
наказателно постановление в пункт 1 е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
По пункт 2 от наказателното
постановление :
Съобразно събраните по делото
писмени доказателства, съдът намира че
правилно наказващия орган е приел, че от обективна страна
въз.Т. е допуснал нарушение на
чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП. Тази норма задължава водача на МПС, който е участник в
ПТП да спре, за да установи какви са последиците от него.В настоящият казус от всички доказателства се установява, че въз.Т. не е изпълнил именно това си задължение, тъй
като след причиненото от него произшествие е продължил движението си.Тези
доказателства обаче не сочат въззивника да е извършил това нарушение
виновно.Отново от показанията на св.Г.
се установява, че между двете превозни средства има сериозна разлика в тонажа и
габаритите.Той сочи още, че от прегледа на записа е възприел наличието на
множество паркирани автомобили- и в
ляво, и в дясно на пътя, както и че въз.Т.
след десет метра е влязъл в товарния вход, за да извършва дейностите по
товарене и разтоварване.На следващо място съдът съобрази данните за
местоположението на причинените щети.Доколкото и по двете превозни средства те
са в дясната им част, то не може с категоричност да се твърди, че въз.Т.,
съобразно тонажа на камиона и обстоятелството, че е бил в лявата му част по
време на управлението му, е възприел настъпилото произшествие.Не на последно
място, от установените обективни действия на въззивника след това, свързани с
влизане през товарния вход на Гранд Мол-Варна и
напускането му едва в 15,50ч., което се установява от представения път лист, не
може да се направи извод, че той умишлено е нарушил разпоредбата на чл.123 ал.1
т.1 от ЗДП. Поради това и съдът намира, че нарушението, вменено във вина на
въз.Т. не е доказано от субективна страна, доколкото за да бъде едно деяние
административно нарушение то същото на основание чл.6 ал.1 и ал.2 от ЗАНН
следва да бъде извършено умишлено, респективно виновно.В случая доказателства
за това, че въззивникът е възприел настъпването на
произшествието и въпреки това не е спрял, за да установи последиците от него ,
по делото не са събрани.
С оглед на изложеното до тук, съдът намира, че атакуваното постановление
в пункт 2 се явява неправилно и незаконосъобрано и
като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 18-0819-007802 / 21.01.2019г. на Началника
на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна,
с което на К.С.Т. са наложени
следните административни наказания- по
пункт 1 - "Глоба"в размер на
20 лева, на основание чл. 185 от
ЗДП и по пункт 2 – „Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 1 месец на основание чл.175
ал.1 т.5 от ЗДП, като го ОТМЕНЯ в пункт 2, с който на К.С.Т. е наложено
наказание „Глоба” в размер на 50 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: