Р Е Ш Е Н И Е
23.04.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд –
Дупница състав
19.04. 2019
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
Гражданско 2611 2018
дело № по описа за г.
И.Г.К., ЕГН **********,***, чрез адв. И.И.,***,
e предявила срещу Е.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, и Г.В.М.,
с адрес: ***, иск с правна
квалификация чл.240 и сл. от ЗЗД. Искането е да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищцата всяка от
тях по 1 275 евро, представляващи половината от сумата по сключен договор за
заем с Виолета В.М., ведно със законната лихва върху главницата от 30.06.2018
г. до окончателното изплащане. Претендират се и направените разноски.
Ищцата твърди, че сключила с наследодателката на ответниците Виолета В.М. договор за заем в устна форма, като й предоставила сумата 2550 евро срещу задължението да бъде върната на 30.06.2018 г. За обезпечаване на изпълнението на задължението на 29.05.2018 г. Виолета В.М. подписала запис на заповед за сумата 2550 евро.
На 01.07.2018 г. Виолета В.М. починала. Поради това ищцата поискала от нейните наследници да върнат заема, но те отказали.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответницата Г.В.М. е депозирала отговор на исковата молба, в който признава иска.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответницата Е.В.М. не е депозирала отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори и от представеното удостоверение за наследници се установява, че Г.В.М. и Е.В.М. са наследници на Виолета Василова М., починала на 01.07.2018 г.
В съдебното заседание са се явили и двете ответници /Г.М. – и с упълномощен процесуален представител/. По реда на чл.176 ГПК двете ответници поотделно са заявили, че знаят за отпуснат заем от И.К. на майка им в размер на 5000 лв. След смъртта на майка им те се снабдили с удостоверение за наследници и обявили за продажба недвижим имот, придобит по наследство от нея, като с парите от продажбата възнамеряват да погасят задължението.
Г.В.М. поддържа направеното с отговора признание на иска, а Е.В.М. е заявила, че признава иска.
С оглед на позицията на ответниците, в съдебното заседание процесуалният представител на ищеца е направил искане по реда на чл.237 ал.1 ГПК да бъде постановено решение съобразно признанието. Предвид направеното признание на иска от ответниците и направеното искане от ищеца, на основание чл.237 ал.1 ГПК съдът е прекратил съдебното дирене.
С оглед изложеното, съдът намира
следното от правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл.240 и сл. от ЗЗД
и ищецът следва да докаже сключването на договора за заем, условията по
него, предаването на заемната сума, поемането от заемателя на задължение да я
върне; качеството на ответниците на наследници на заемателя.
Предявеният
иск е допустим. Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави;
признато е право, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска и събраните доказателства по делото, съдът намира предявеният
иск за основателен и доказан.
Предвид изричното заявление на процесуалния представител на ищеца в съдебното заседание, следва да му бъдат присъдени разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер общо на 805 лв., тъй като ответниците с поведението си /отказът да изпълнят доброволно задължението, спадащо към приетото от тях с конклудентни действия наследство/ са дали повод за завеждане на делото. Разноските по делото могат да бъдат възложени на ищеца, само ако са налице и двете визирани в чл.78, ал.2 ГПК предпоставки.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.В.М., ЕГН **********, и Г.В.М., ЕГН **********,
да заплатят на И.Г.К., ЕГН **********, всяка от тях по 1
275 евро, представляващи половината от сумата по сключен договор за заем с
Виолета В.М. за
сумата 2550 евро, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
28.12.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Е.В.М.,
ЕГН **********, и Г.В.М., ЕГН **********, да заплатят на И.Г.К., ЕГН **********,
всяка от тях по 402, 50 лв., представляващи половината от разноските по водене
на делото в общ размер на 805 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: