Решение по дело №421/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 175
Дата: 2 ноември 2023 г. (в сила от 2 ноември 2023 г.)
Съдия: Надежда Лукова Махмудиева
Дело: 20235000500421
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Пловдив, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20235000500421 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.240 от ГПК, образувано по иницииращ документ, именуван
„Частна жалба“ с вх.№6026/28.06.2023 г., подадена от М. Г. М., чрез адв.П. Г., срещу
постановено по реда на чл.238 от ГПК неприсъствено Решение №218/14.06.2023 г., по гр.д.
№736 /2022 г. на ОС – Пазарджик, като се иска отмяната му по реда на чл.240, ал.1, т.1 от
ГПК, поради ненадлежно връчване на призовките за насочените открити съдебни заседания.
Сочи се, че съобщенията за насрочване на делото били получени от нейния бивш съпруг
Л.М. на работното му място, а не на нейния адрес. Бракът й с лицето Л.М. бил прекратен
през месец януари, 2023 г., и не поддържала контакти с него. Същият не я уведомил за
насрочените съдебни заседания, поради което тя не могла да упражни своите процесуални
права. Настоява за отмяна на постановеното неприсъствено решение и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.
Молбата за отмяна е депозирана в срока по чл.240, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, сочи се
хипотеза на допустимост на производството по отмяна, поради което същата е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от молбата за отмяна на неприсъственото решение, именувана „Частна
жалба“ с вх.№6026/28.06.2023 г., е връчен на насрещната страна, и в срок е постъпил
Писмен отговор вх.№6977/03.08.2023 г., подаден от „Б.Д.С.К.“АД, чрез юрк. А. Д..
Поддържа се становище за неоснователност на молбата за отмяна. Молителката лично е
1
получила препис от исковата молба и доказателствата към нея на 06.02.2023 г., като
впоследствие започнала да възпрепятства хода на делото. Впоследствие при посещенията на
адреса, на който вече веднъж е била открита, тя не е била открита и не се е явявала на
уговорени срещи, което е удостоверено от длъжностното лице. Правото на молителката да
участва в производството не е било ограничено – надлежно е извършена процедурата по
чл.46, ал.1-ал.4 от ГПК. С връчения препис от исковата молба на ответницата е дадена
възможност в срока по чл.131 от ГПК да депозира отговор на исковата молба и да ангажира
доказателства. С връченото й разпореждане тя е изрично предупредена за последиците от
неподаването на отговор, в това число за възможността срещу нея да бъде постановено
неприсъствено решение, както и последиците от неизпълнение на задължението й да
уведоми съда за новия си адрес. В настоящия случай не е налице нито една от хипотезите на
чл.240, ал.1 от ГПК. В чл.46 от ГПК е предвидена възможността за връчване на съдебни
книжа на „друго лице“, което може да бъде всяко пълнолетно лице от домашните, или което
живее на адреса, изразило съгласие да ги приеме, което се удостоверява с подписа му.
Полагането на подписа от лицето е достатъчно да се приеме, че то е запознато със
задължението да предаде съдебните книжа на адресата. При обективна невъзможност,
адресатът има възможност да иска възстановяване на срока. Дали лицето е получило
съдебните книжа и ги е предало своевременно, е факт от вътрешните отношения между
получателя и адресата, като неизпълнението е основание за ангажиране на отговорността на
получателя за претърпените вреди. Настоява се за оставяне без уважение на молбата за
отмяна на постановеното неприсъствено решение.
Съдът констатира, че в производството по гр.д.№736/2022 г. на ОС – Пазарджик,
молителката е участвала в качеството на ответник. От Съобщение на л.43 от делото се
установява, че исковата молба й е била връчена лично на 06.02.2023 г., на посочения в
исковата молба адрес: гр. П., ул.“Г.Р.“ №9А, ет.4, ап.16, от връчителя на съдебни книжа при
РС – Пазарджик – Р.И.. В срока за отговор не е депозирала отговор на исковата молба.
След насрочването на делото с Определение от 17.03.2023 г. за първото открито
съдебно заседание на 12.04.2023 г., изпратените от съда призовки до ответницата на същия
адрес двукратно са върнати – призовката от 17.03.2023 г. /на л.48/ е върната в деловодството
на 04.04.2023 г., а изпратената призовка на 04.04.2023 г. /на л.50/ е върната в деловодството
на 10.04.2023 г. Първата призовка са върната с отбелязване от връчителя на съдебни книжа
Р.И.: „Адресът е посетен многократно и лицето не се открива, не се свързва с мен на
оставени съобщения“. Втората призовка е върната с отбелязване от същия
служител:“Адресът е посетен и лицето не се открива, на уговорени срещи не се явява.
Уведомена е по телефона – ..... за датата и часа на делото.“
На насроченото о.с.з. на 12.04.2023 г. ответницата не се е явила, и съдът е приел
призоваването й за нередовно, поради нередовно оформяна на призовките, и не е даден ход
на делото. Изискана е от съда информация от длъжностното лице за източника, от който му
е станал известен посочения в призовката телефон. Делото е отложено за друга дата – на
07.06.2023 г. от 11:20 ч., като е разпоредено ответницата да бъде призована със
2
съпроводително писмо, с което съдът е указал на връчителя на съдебни книжа да извърши
призоваването съобразно предвидените в ГПК изисквания, а именно – в продължение на
поне един месец, най-малко с три посещения през интервал от поне една седмица, като се
отбележат конкретните дати и часове на посещенията, едното от които да е в почивен ден, с
оглед осигуряване на възможност за съда да извърши преценка за приложение на
разпоредбата на чл.41 от ГПК.
В изпълнение на указанията на съда, по делото е приобщен Протокол на л.56, с който
съдебният деловодител е отразил събраната от призовкаря Р.И. информация, че посоченият
телефон е на съпруга на ответницата М. Г. М. – лицето Л.М., като същият е известен на
призовкаря по съдебен път, тъй като лицето е страна в други производства, по които са му
били връчвани съдебни книжа.
За новото дата и час на насроченото първо открито съдено заседание на 07.06.2023 г.
ответницата е била призована с призовка, приобщена на л.57 от делото, от която е видно, че
същата е връчена на Л.М., като в призовката е отразено, че лицето има качеството на
„съпруг“. Съдът констатира, че думата „съпруг“ е изписана върху призовката с различен
почерк от този, с който е написано името „Л.М.“ и различен цвят на химикалната паста.
В производството по отмяна е прието от съда писмено доказателство - заверено копие от
Решение №91/27.01.2023 г. по гр.д.№3830/2022 г. на РС – Пазарджик, от което се
установява, че със същото решение, неподлежащо на обжалване, считано от датата на
постановяването му, е пракратен с развод по реда на чл.50 от СК, сключеният граждански
брак между молителката и съпругът й Л.П.М.. С одобреното от съда споразумение
съпрузите са постигнали съгласие семейното жилище, находящо се на адрес: гр. П.,
ул.“Г.Р.“ №9А, ет.4, ап.16, след прекратяването на брака да продължи да се ползва от
съпругата М. Г. М..
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св. Л.П.М. – бивш съпруг на
молителката, се установява, че във връзка с лични дела на свидетеля, които течали
паралелно, връчителката на съдебни книжа, обслужваща района, имала телефона на
свидетеля от по-рано, тъй като му била връчвала няколко пъти съдебни книжа. В случая тя
му се обадила по телефона, казала му че се намира в близост до училището в кв. З., до
църквата „С.Б.“. Свидетелят отишъл на посоченото място с колата си, и приел призовката,
като я разписал на капака на колата си, без да обърне внимание, че е за бившата му съпруга.
Впоследствие видял това, но тъй като след развода той бил в лоши отношения с нея, не й се
обадил и не й предал призовката. Не си спомня да е получавал други призовки за своята
бивша съпруга, но при предявяването на призовките, находящи се на л.57 и на л.67 от
делото, свидетелят разпознава почерка и подписа си, и потвърждава, че и на двете призовки
сам е изписал името си като получател, но отрича да е записал думата „съпруг“, изписана на
двете призовки до неговите имена. Същият заявява, че след развода не е променил адресната
си регистрация, но в семейното жилище останала да живее само бившата му съпруга.
Съдът преценява показанията на свидетеля при условията на чл.172 от ГПК, като
отчита качеството му на „бивш съпруг“ на молителката. Съдът взема предвид също, че това
3
качество би могло да обоснове интерес от изход на делото както в полза, така и във вреда на
молителката. В случая обаче показанията на свидетеля кореспондират на съдържащите се в
Протокол на л.56 обяснения на връчителя на съдебни книжа, както и на представеното
писмено доказателство - Решение №91/27.01.2023 г. по гр.д.№3830/2022 г. на РС –
Пазарджик, поради което ги кредитира.
При така събраните по делото доказателства съдът намира, че молителката, в
качеството на ответник по делото, е била нередовно призована за датата на проведеното
открито съдебно заседание на 07.06.2023 г. Вместо да изпълни дадените от съда подробни
указания за начина на връчване и оформяна на призовката до ответницата съобразно
изискванията на ГПК, връчителят на съдебни книжа е извършил призоваването на
ответницата чрез нейния бивш съпруг Л.М., който към момента на връчване на призовката
вече не е притежавал качеството на „съпруг“ на адресата, нито е бил „лице от домашните“,
или лице, което живее на същия адрес. Призовката е била връчена не на посочения в нея
адрес на ответницата /който не е променян/, а на друго място – извън постоянния адрес на
лицето, и на лице, което не е било упълномощено да я приема.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че е налице основанието
по чл.240, ал.1, т.1, предл. второ от ГПК за отмяна на постановеното неприсъствено
решение, и връщане на делото на друг състав на същия съд, за ново разглеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.240, ал.1, т.1 от ГПК постановеното по реда на чл.238 от
ГПК неприсъствено Решение №218 от 14.06.2023 г. по гр.д.№736 по описа за 2022 г. на
Окръжен съд – Пазарджик.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд -
Пазарджик, като новото разглеждане на делото започне от връчване на препис от
Определение от 17.03.2023 г. за доклад и внасяне на делото за разглеждане в първо открито
съдебно заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4