№ 311
гр. Сливен, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230100105 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество има открита партида за
недвижим имот, находящ се в *******. Този имот бил свързан към водопреносната мрежа и
към него ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. Титуляр на тази партида за
процесния период бил ответника по настоящия иск В. О. А. с абонатен № 24462.
Доставената и консумирана питейна вода се отчитала по тази партида от представител на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН" ООД и стойността на
изразходваното количество се фактурирала. След фактурирането, за титуляра на партидата и
ответник по настоящия иск, възниквало задължение в тридесет дневен срок от издаването на
фактурата да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които
намирали приложение по отношение на всички потребители. Ако не стори това, последният
изпадал в забава и съответно дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва за страната за съответния период.
В конкретния случай ответникът не е заплатил стойността на доставената и
консумирана питейна вода, както и отведената такава, за периода 01.10.2019 г. - 30.06.2022
г., независимо от възникналото задължение съгласно чл. 33 ал. 2 от „Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ВиК Сливен“ одобрени с
Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, поради което ищцовото дружество
претендира както главница, така и мораторна лихва в размер на законната лихва за страната,
считано от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата на завеждане на молбата
за издаване на заповед за изпълнение в съда.
1
Предвид възникналото задължение ищцовото дружество е предприело действия за
събиране на дължимите суми, като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК и по повод на нея е било образувано ЧГД № 4309/2022 г. по описа на РС
Сливен. По посоченото дело въз основа на извлечения от сметки е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане
цената на доставената и консумирана питейна вода за периода 01.10.2019 г. - 30.06.2022 г.,
ведно с дължимата мораторна лихва.
Предвид изложено се моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че В. О. А. дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН"
ООД - гр. Сливен сумата от 1742,68 лева, от които главница – 1495,92 лева, представляваща
стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.10.2019 г. - 30.06.2022 г.
в имот находящ се в ******, мораторна лихва 246,76 лева натрупана към дата 02.09.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се направените в заповедното и в настоящото производството разноски.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез
процесуален представител, който счита предявения иск за допустим и основателен.
Възразява се срещу искането на ищцовото дружество за признаване на разноските по
заповедното и настоящото производство, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на
делото и признава изцяло предявения иск.
Сочи се, че е налице хипотезата на чл. 78 ал.2 от ГПК. Съдебните книжа по ЧГД №
4309/2022 г. не били връчени на ответника и той не е възразявал против издадената заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В тази връзка напълно погрешно, невярно и подвеждащо
било становището на ищцовото дружество, че длъжникът е подал възражение против
издадената заповед за изпълнение на парично задължение. При положение, че съдебните
книжа били получени от ответника и същият е бил надлежно уведомен, че срещу него била
е издадена заповед за изпълнение, ответникът бил платил в срока за доброволно изпълнение
претендираната сума, би представил като доказателство платежните документи, а не би
възразявал срещу така издадената заповед.
Предвид изложеното се счита, че съдът следва да остави без уважение искането на
ищцовото дружество за признаване на разноските по заповедното и настоящото
производство и да възложи същите в негова тежест. Наред с това се сочи, че липсвали
доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 480 лева.
В с.з. ищцовото дружество се представлява от процесуален представител, който
моли съда да постанови решение по признание на иска, както и да му бъдат присъдени
разноските по делото, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява в с.з. Представлява се от процесуален
представител, който прави признание на иска и моли съда да остави без уважение искането
на ищеца за присъждане на разноски, като неоснователно.
2
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
За периода 01.10.2019 г. - 30.06.2022 г., ищцовото дружество „Водоснабдяване и
канализация” Сливен е начислило на ответника по делото В. О. А. сума за изразходвана
питейна вода за обект находящ се в ******, на обща стойност 1742,68 лева, от които
главница – 1495,92 лева, представляваща стойност на доставена и консумирана питейна
вода за периода 01.10.2019 г. - 30.06.2022 г. и мораторна лихва 246,76 лева, натрупана към
дата 02.09.2022 г.
На 12.10.2022 г. „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД е подало заявление
до Районен съд – Сливен с искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК по извлечение от сметка на длъжника за посочената по-горе сума и лихви за забава.
Със Заповед № 2479 от 14.10.2022 г., постановена по ЧГД № 4309/2022 г., състав на
Районен съд – Сливен е осъдил ответника по настоящото гражданско дело да заплати на
ищеца по настоящото дело сумата от 1742,68 лева, от които главница – 1495,92 лева,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.10.2019
г. - 30.06.2022 г. в имот находящ се в ******, мораторна лихва 246,76 лева натрупана към
дата 02.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението и разноски в общ размер на 34,85 лева.
За периода 01.10.2019 г. - 30.06.2022 г., незаплатената питейна вода е в размер на
1495,92 лева, върху която сума към 02.09.2022 г. е изтекла мораторна лихва в размер на
246,76 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу ответника
е основателен по следните съображения:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК е
установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск ищецът следва да докаже факта, от който
произтича вземането му и неговият размер. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
Видно от приетите по делото писмени доказателства за периода 01.10.2019 г. -
30.06.2022 г., ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация” Сливен е начислило на
ответника по делото В. О. А. сума за изразходвана питейна вода за обект находящ се в
3
******, на обща стойност 1742,68 лева, от които главница – 1495,92 лева, представляваща
стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.10.2019 г. - 30.06.2022 г.
и мораторна лихва 246,76 лева натрупана към дата 02.09.2022 г., ведно със законната лихва
считано от 12.10.2022 г.
Видно от постъпилия отговор на исковата молба от ответника същият счита, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
В с.з. представител на ответника заявява, че признават иска. Твърди се, че ответникът
не е дал повод за завеждане на настоящото дело. Не е налице отказ за доброволно изплащане
на сумата и по тази причина се счита, че разноските следва да се възложат на ищеца.
Пълномощникът на ищцовото дружество моли съдът да се произнесе с решение по
признание на иска.
Предвид изложеното, съдът следва да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружесдтво сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 4309/2022 г. на СлРС.
Неоснователно е становището на процесуалния представител на ответника, че
разноските следва да бъдат възложени на ищеца, тъй като ответникът признава иска и не е
дал повод за завеждане на делото. Действително е налице признание на исковете, но втората
предпоставка не е налице, тъй като се установи, че е спазена процедурата в производството
по чл. 410 от ГПК за връчване на издадената заповед за изпълнение. Залепено е уведомление
на адреса, направена е справка за регистрирани трудови договори. След разпореждане на
съда, ответното дружество е предявило иск в срок.
Претенцията на ищцовото дружество е за признаване за установено, че ответникът
дължи суми за потребена питейна вода за периода от 01.10.2019 г. до 30.06.2022 г. При
неплатени задължения за посочения период, не може да се приеме, че ответникът не е станал
повод за завеждане на иска.
Предвид изложеното, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на 480 лева заплатено
адв. възнаграждение и д.т. в размер на 76 лева, както и разноски в производството по ч.гр.д.
4309/2022 г. на СлРС в размер на 34.85 лева д.т.
Решението се основава на признание на иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. О. А. с ЕГН ********** от
******, че ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН ” ООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***** сума в общ размер от 1742,68
лева, от които главница – 1495,92 лева, представляваща стойност на доставена и
4
консумирана питейна вода за периода 01.10.2019 г. - 30.06.2022 г. в имот находящ се в
******, мораторна лихва 246,76 лева, натрупана към дата 02.09.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 12.10.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 4309/2022 г. на СлРС..
ОСЪЖДА В. О. А. с ЕГН ********** от ******, ДА ЗАПЛАТИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН ” ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***** направените в настоящото производство разноски в
размер на 76,00 лева д.т. и 480 лева адвокатско възнаграждение, Както и направените
разноски в производството по ч.гр.д. № 4309/2022 г. по описа на РС Сливен в размер на
34,85 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5