Решение по дело №3172/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1728
Дата: 13 април 2023 г. (в сила от 11 октомври 2023 г.)
Съдия: Мирослав Георгиев Георгиев
Дело: 20221110203172
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1728
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Г. Г.
при участието на секретаря ВЕРОНИКА Р. ЕВТИМОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. Г. Административно
наказателно дело № 20221110203172 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Б. Т. – роден на 20.05.1973 г. в гр. София, българин, български
гражданин, неосъждан, висше образование, живущ в гр. ****, ЕГН: **********, за
НЕВИНОВЕН за това, че на 06.02.202021 г. около 20:30 часа, в гр. София, ж.к. „Студентски
град“, Зимен дворец на спорта в помещение съхранение на машина за почистване на лед,
чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата на П. П. П. му причинил лека
телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК, като телесната повреда се изразява в отоци,
кръвонасядания и охлузвания на лицето; охлузвания на десния крак, които реализирали
медикобиологичния признак „болка и страдание“, като деянието е извършено по хулигански
подбуди, на обществено място, без зачитане обществените норми на поведение, и без
наличие на личен мотив във взаимоотношения помежду им, поради което и на основание чл.
378, ал. 4, т. 2 НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12
вр. чл. 130, ал. 2 НК.

ВРЪЩА преносима памет, приложена на лист 57 по делото на свидетеля А. И..
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 190, ал. 1 НПК разноските по делото да останат за
сметка на държавата.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Софийски
градски съд.
1
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви по НAХД № 3172 по описа на СРС, НО, 132 с-в за 2022г.

Софийска районна прокуратура (СРП) е повдигнала обвинениe против С. Б. Т. за това, че на
06.02.202021 г. около 20:30 часа, в гр. София, ж.к. „Студентски град“, Зимен дворец на
спорта в помещение съхранение на машина за почистване на лед, чрез нанасяне на удари с
юмруци в областта на главата на П. П. П. му причинил лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2
от НК, като телесната повреда се изразява в отоци, кръвонасядания и охлузвания на лицето;
охлузвания на десния крак, които реализирали медикобиологичния признак „болка и
страдание“, като деянието е извършено по хулигански подбуди, на обществено място, без
зачитане обществените норми на поведение, и без наличие на личен мотив във
взаимоотношения помежду им - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от
Наказателния кодекс /НК/.
СРП не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по обвинението.
Защитникът на подсъдимия твърди, че не са налице хулигански подбуди при извършване на
деянието и за причиняване на лека телесна повреда се води дело от частен характер. Моли
подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно – да му се наложи минимална глоба.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника си и моли съда да отсъди правилно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С. Б. Т. e роден на г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан,
висше образование, живущ в гр. С, кв. „Г б“, ул. „П“ , ЕГН: **********.
На 06.02.2021 г., около 20:30 ч. подсъдимият бил на хокеен мач на сина си в Зимния дворец
на спорта, намиращ се в гр. София, ж.к. ‘Студентски град”, където св. П. работел като
портиер. По това време в страната била обявена извънредна епидемиологична обстановка и
било задължително носенето на обществени места на предпазни маски, закриващи носа и
устата. В една от почивките по време на мача, подсъдимият, свидетелите Ш., Б. и П. излезли
във фоайето, като били без поставени маски. Св. П. грубо им направил забележка и им казал
да си сложат маски, като повтарял, че заради това, че са без маски на него се карат.
Подсъдимият и свидетелите си сложили маски, след което влезли в залата да догледат мача.
След като мачът свършил, подсъдимият и св. Ш. излезли от Зимния дворец и минавайки
покрай св. П., който пушел отвън, подсъдимият, който бил подразнен от поведението му, му
казал, че във фоайето има много хора без маски и го попитал защо не им прави забележка.
Св. П. му каза: „Ти ли ще ми кажеш какво да правя, аз съм длъжностно лице?” Двамата
започнали да се карат. Св. П. отишъл в помещението, където била ролбата. Подсъдимият го
последвал вътре и се сдърпали. Св. П. хвърлил горяща цигара в лицето на подсъдимия,
която изгорила кожата до едното му око, както и дърпайки го за якето, го скъсал.
Подсъдимият ударил св. П. няколко пъти с юмрук в лицето, с което му причинил отоци,
кръвонасядания и охлузвания. Св. П. паднал на земята и получил охлузвания на десния крак.
Св. И. – работещ на ролбата, видял сдърпването и отишъл в помещението с ролбата, но св.
П. и подсъдимият били преустановили разправията.
На 07.02.2021 г. св. П. подал заявление до 7 РУ-СДВР

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
1
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка на следните
доказателствени средства и доказателства:
- гласни – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите П., Х. И., А. И., М, Н, Ц.,
П., Ш. и Б..
- писмени - заключенията на съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/ и видео-техническа
експертиза /ВТЕ/; заявление; съдебномедицинско удостоверение /СМУ/; протоколи за
разпознаване на лице; протоколи за доброволно предаване; трудов договор и длъжностна
характеристика; заповед РД-01-52/26.01.2021г. на министъра на здравеопазването; справка
за съдимост за подсъдимия.
- веществени – преносима памет.

Длъжността на св. П. се установява от трудовия договор и длъжностната характеристика. От
заповед РД-01-52/26.01.2021г. на министъра на здравеопазването се доказва, че носенето на
предпазни маски към инкриминираната дата е било задължително на обществени места.
Времето и мястото на случая са видни от гласните доказателства. Поводът за присъствието
на подсъдимия в Зимния дворец, това че той и други свидетели са били без маски и
направената забележка от страна на св. П. се установяват от гласните доказателства. Видът
и характерът на получените от П. наранявания се установяват от СМУ и заключението на
СМЕ, които се кредитират изцяло.
Тези факти се установяват безпротиворечиво от доказателствения материал и не е нужен
подробен коментар на доказателствата за тях
Спорни моменти са конкретните действия на св. П. и подсъдимия при разправията и
действията им в помещението с ролбата. Съдът се довери на обясненията на подсъдимия и
показанията на св. Ш., Б. и П., че св. П. се е държал грубо с тях, което не е било за първи път
и това ги е подразнило, тъй като техните твърдения кореспондират помежду си. Освен това,
от св. Ц. се събра информация, че между подсъдимия и П. е възникнала караница – говорели
си на висок тон около две минути. От това следва, че св. П. не се е опитвал да избегне
разправията, както заяви, а и самият той е участвал в активно в нея. От това е видна и
причината за раздразнението на подсъдимия и мотивите за последващото му поведение.
Св. П. твърдеше, че след мача подсъдимият влязъл след него в помещението с ролбата.
Подсъдимият застъпи противоположна теза – че св. П. му е казал да го последва в
помещението, за да се разберат. Съдът намира, че именно подсъдимият е този, които при
разправията си с П. е влязъл след него в помещението, а не св. П. го е приканил да го
последва, доколкото се установява, че именно подсъдимият е бил раздразнен от поведението
на П..
Съдът даде вяра на казаното от подсъдимия, че св. П. е хвърлил горяща цигара в лицето му,
тъй като от показанията на св. Ш. и св. П. се установи, че той е имал червена точка под
едното око, а св. Б. заяви, че го е видяла да търка окото си. Съдът обаче не кредитира
казаното от подсъдимия, че не е удрял П.. Това се опровергава от показанията на последния,
които не са голословни, а намират подкрепа в СМУ и заключението на СМЕ, съгласно които
на П. са били причинени отоци, и кръвонасядания на лицето и охлузвания на десния крак,
които могат да бъдат получени от удари с юмрук /травмите на лицето/ и падане върху
терена /на крака/. Освен това, св. Х. И. заяви, че е видял двамата да се боричкат т.е. имало е
физическо съприкосновение между тях.
Предвид това, съдът заключи, че подсъдимият е нанесъл удари на П. в лицето, в резултат на
което последният е паднал. Съдът счете, че причина за тези действия на подсъдимия е
грубото поведение на П. и хвърлената от него горяща цигара.

2


ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че извършеното от подсъдимия
не съставлява престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 НК, а престъпление по
чл. 130, ал. 2 НК.
От обективна страна:
Подсъдимият е причинил с действията си /удари с юмруци/ на св. П. отоци, кръвонасядания
и охлузвания на лицето; охлузвания на десния крак. Налице е пряка причинно - следствена
връзка между действията на подсъдимия и причиненото на пострадалия увреждане на
здравето.
Травмите са довели до болки и страдание за св. П., което по своята правна същност
представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК. Действията на
подсъдимия не са били извършени на публично място. Макар да са обективирани в Зимния
дворец, който е обществено място, действията са били извършени в работно помещение, до
което не е имало свободен достъп.
Действията на подсъдимия са били резултат от възникналия конфликт между него и св. П.,
поради което той е нанесъл удари на последния. Този конфликт е бил предизвикан от
скарването между двамата. Макар подсъдимият и пострадалият да не са контактували преди
този случай /познавали са се само по физиономия/, поведението и на двамата е израз именно
на конфликт по този повод. Възникналата свада е по повод това, че подсъдимият не е носел
предпазна маска на лицето и грубата забележка от страна на св. П. и последвалия след края
на мача разговор между тях. Поради това и съдът прие, че именно конфликт между двамата
е предизвикал действията на подсъдимия.
Това обаче не прави същите правомерни или оправдани от гледна точка на обществените
норми. Несъмнено действията на подсъдимия са израз на невъздържаност и буйство от
негова страна и са непристойни, защото противоречат на установения в обществото морал и
порядък и грубо нарушават обществения ред, доколкото противоречат на общоприетия
начин за уреждане на спорове между хората.
От субективна страна:
Съдът намира, че не са налице основания за ангажиране наказателната отговорност на
подсъдимия по квалифициращия признак на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК
поради липсата на елемент от субективната страна на деянието - хулиганските подбуди.
От субективна страна, подсъдимият е причинил телесното увреждане при пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял настъпването им, доколкото
много добре е знаел, че нанасяните от него удари са от естеството да причинят травми на
пострадалия, въпреки това го е удрял, като е целял именно причиняването на такива
увреждания.
От субективна страна подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
С тези действия подсъдимият обаче подсъдимият не е целял да изрази явно неуважение към
обществото и неговите разбирания за спокойствие, за нормални човешки отношения, за
уреждане на конфликти и недоразумения между хората по цивилизован начин, както и
неуважение към личността и незачитане на обществените отношения свързани с телесната
неприкосновеност на личността. Поведението му е продиктувано от личния конфликт с
пострадалия, от възникналия скандал между тях, който е предшествал непосредствено
3
ударите. Именно поведението на св. П. е ядосало подсъдимия и го е мотивирало да удари
П., действията му са били обусловени именно от този факт, а не са израз на неуважение към
обществото, доколкото те въобще не са целели да засягат обществените порядки. Това, че
двамата не са се познавали преди не изключва възможността да възникне конфликт между
тях, не прави невъзможен личния мотив. Напротив, такъв е налице, като конкретно
поведение на пострадалия е мотивирало дееца да нанесе побоя. А мотивът му се основава на
възникналото скарване.
Предвид това съдът счита, че в случая липсва специалният елемент от субективната страна
на престъплението - хулиганският мотив. Деянието е извършено по личен мотив –
конфликт със св. П., а не по хулигански подбуди, които да се изразяват в проявеното явно
неуважение на подсъдимия към обществото, към телесната неприкосновеност на личността,
към добронамерените отношения. Хулиганските подбуди предполагат самоцелна
скандалност и публичност, която да не е израз на лични взаимоотношения.
В този смисъл, съдът прие, че извършеното от подсъдимия не съставлява престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 12 НК, а престъпление по чл. 130, ал. 2 НК. Съгласно
особената разпоредба на чл. 161, ал. 1 НК това деяние се преследва по друг ред – по тъжба
на пострадалия. Доколкото липсва искане от прокурор по реда на чл. 287, ал. 5 НПК съдът
да се произнесе с присъдата и за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия,
то за съда единствената възможност бе да признае подсъдимия за невиновен и да го
оправдае по обвинението в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130,
ал. 2 НК.



ЗА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът прие, че преносима памет, приложена на лист 57 от ДП следва да се върне на този,
който я е предал по делото - свидетеля А. И..

ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът прие, че направените по
делото разноски следва да останат за сметка на държавата.


ТАКА МОТИВИРАН, СЪДЪТ ПОСТАНОВИ РЕШЕНИЕТО СИ.




РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4