Р Е Ш Е Н И Е
№ 423/25.2.2021г.
гр. Пловдив 25.02.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХXV състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа
докладваното от съдия Златанова адм. д. № 3547
по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на А.Т.И., ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001618006466-091-001 от 17.07.2019
г., издаден от П.Д.С.на
длъжност началник сектор „Ревизии“ - възложил ревизията и К.Г.Д.на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив,
потвърден с Решение № 577/07.10.2019 г. на Директор на дирекция "Обжалване
и данъчно-осигурителна практика"– гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който по
отношение на А.Т.И. са
установени следните задължения за данък
върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, както следва: за 2012 г. в размер на 720,33 лв. и лихви в
размер на 454,46 лв.; за 2013 г. – в размер на 894,92 лв. и лихви – 473,69 лв.;
за 2014 г. в размер на 973,75 лв. и
лихви - 416,47лв.; за 2015 г. в размер на 8 076,63 лв. и лихви – 2 631,99 лв.;
за 2016 г. в размер на 5 654,05 лв. и лихви – 1 269,12 лв. и за 2017 г. в
размер на 207,31лв. и лихви в размер на 25,51лв., както и вноски за ЗО, както
следва: за 2012 г. в размер на 79,46 лв. и лихви в размер на 50,13 лв.; за 2013
г. – в размер на 576,59 лв. и лихви – 305,19 лв.; за 2014г. в размер на 565,40 лв. и лихви - 241,82 лв.;
за 2015 г. в размер на 1 719,27 лв. и лихви – 561,82 лв. Общият размер на
установените с РА задължения на А.Т.И. е в размер на 19 467,71 лв.-главница и 6
430,20 лв.- лихви.
Жалбоподателят моли да се отмени РА като неправилен и
незаконосъобразен. Оспорват се изводите на приходните органи, че притежава
акции в описаните в РД дружества, като се твърди, че действителният собственик
на акциите е Б.К.. Възразява срещу определеното начално салдо от 5000 лв. с доводи, че приходните органи не
са кредитирали представените от жалбоподателя доказателства, в това число
представената нотариално заверена декларация
от Т.Б.(сестра на жалбоподателя) за получени 25 000 лв., и налични
средства от кредит в размер на 60 000 лв. Излагат се подробни съображения за
необоснованост на констатациите на приходната администрация, като се
претендира, че не са налице доходи от неустановен източник, тъй като са били
дадени обяснения и представени доказателства в хода на ревизията за внасяни по
личната банкова сметка ***, които представляват възстановени суми, платени от А.И.. Представя писмени и
гласни доказателства. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, чрез
процесуалния си представител главен юрисконсулт С., е на становище за
неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Представя писмена защита.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
страните по делото, след преценка на събраните по делото доказателства, намери
за установено следното:
За допустимостта:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок
пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с
решението си го е потвърдил изцяло. Жалбата пред настоящата инстанция е
подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на
правен интерес. Това налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
По същество:
Началото на ревизионното производство е сложено със
Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618006466-020-001/25.10.2018г. (л.
499), издадена от Началник сектор на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с
предмет: задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ и здравно
осигуряване – за самоосигуряващи се всички за периода
01.01.2012 г. – 31.12.2017 г., като е определен срок за приключването й до три
месеца, считано от датата на връчване, което е сторено на 27.11.2018 г. по
електронен път. С последваща Заповед за изменение на Заповед за възлагане на
ревизия № Р-16001618006466-020-002/26.02.2019г. (л. 496), връчена по електронен
път на 08.03.2019 г., срокът на ревизията е продължен до 27.03.2019 г.
Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с
правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по приходите. Видно от
приложените по делото Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. на Директора на ТД на НАП
гр. Пловдив, ведно с Приложение № 1 и Приложение № 2 към нея (л. 5 и сл.) на
органа, издал посочените по-горе ЗВР и Заповед за изменение на ЗВР, са били
делегирани надлежни правомощия по чл. 112, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. В
срока по чл. 117 от ДОПК е съставен е Ревизионен доклад № Р-
16001618006466-092-001/ 10.04.2019. г (л. 89 и сл.).
Срещу РД е постъпило възражение от А.И., към което са
приложени Нотариален акт за дарение на недвижим имот и нотариално заверена
декларация от Т.Б.от 03.07.2019 г., в която е декларирано, че Т.Б.е
предоставила на брат си А.И. сумата от 25 000 лв. като уравнение на
наследствените дялове и срещу задължението му да отстъпи на сина й С.Б. цялото
право на собственост върху имот в гр. Казанлък.
Приложени към възражението са и Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот и декларация от В.Д.от дата 25.06.2019 г., в която
е посочено, че е превел на А.И. сума в размер на 865,34 лв. от личната си
банкова сметка *** А.И. средства за ремонт на апартамента на Д.. Приложени са също
самолетни билети с маршрут София-Атина и Атина- София за период 22.10.2016
г.-29.10.2016 г., бордни карти, информация за семинар на английски език.
В срока по чл.
119, ал. 2 от ДОПК, въз основа на съставения РД е издаден и процесният
ревизионен акт, редовно връчен по електронен път на 23.07.2019г. (л. 45 и сл.).
РА е издаден от компетентни органи, в предвидената за
това форма. Постановен е в рамките на преклузивния
срок по чл. 109 от ДОПК.
От приобщените по делото доказателства, се установява,
че ЗВР, заповедта за изменение на ЗВР, РА и РД са надлежно подписани с валидни
електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ
и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.
Ревизията е предхождана от извършена Проверка за
установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) на ревизираното лице,
документирана с протокол № П-16001617145843-073001/ 23.04.2018 г., която е
присъединена с протокол № 0479292 от
27.06.2018 г. (л. 346 и сл.).
Извършена е и проверка за съпоставка на имущество и
доходи на физическото лице /ПСИДФЛ/ за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2017
г., резултатите от която са отразени в
Протокол № ПФ-16001618000218-073-001/18.10.2018 г. (л.154), който
протокол, ведно с доказателствата към него е присъединен с Протокол № 1457718
от 01.02.2019 г. (л. 152).
В рамките на ревизионното производство е установено
следното:
По Закона за данъците върху доходите на физическите
лица (ЗДДФЛ)
Ревизията за установяване задълженията на А.Т.И. за
данък върху дохода обхваща периода от 01.01.2012 г. до
31.12.2017 г. Ревизираното лице по
смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ е
данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните
данъчни /календарни/ години, попадащи в обхвата на ревизията За периода
2012г.-2017 г. от А.Т.И. е подадена Годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2015г. При извършена проверка в ПП СУП за РЛ е установено, че лицето е внасяло здравни вноски по реда на
чл.40, ал.5 от ЗЗО и е подало Декларация
обр.7 за периодите както следва: от м.10.2012г. до 05.2014г.; от 11.07.2014г.
до 04.10.2015г.
Установено е, че за част от ревизираните периоди
лицето е било в трудови правоотношения и е получавало доходи от следните фирми:
„ГЛОБАЛ РИАЛ ЕСТЕЙТ ТАУЕРС“ ООД в периода м.01.2012 г. – м.07.2012 г. и в
периода м.06.2014 г. – м.07.2014 г.; „ЖАБАЛИ 2012“ ЕООД в периода м.07.2012 г.
– м.09.2012 г.; „ГЛОБАЛ КОНСУЛТ АКАУНТИНГ“ ЕООД в периода м.10.2015 г. –
м.08.2018 г.
След извършени справки в ИС на НАП е установено, че за
периодите 2012 г. – 2017 г., през които А.И. е имал участие като управител,
собственик на капитала и/или е акционер в различни търговски дружества и юридически
лица с нестопанска цел, подробно описани в РД на стр.7-14, но няма данни да е
получавал доходи от тях. Констатирано е, че за същите периоди тези юридически
лица не са декларирали осъществявана икономическа дейност.
С протокол № 1457620 от 05.10.2018 г. са присъединени
справки от ИС на НАП, в това число данни за осигуряване на РЛ по трудови
правоотношения, за получени доходи по извънтрудови правоотношения и др. (л. 174 и сл. ).
Посочено в РД е, че през ревизираните периоди А.Т.И. е
едноличен собственик на капитала на „Т..Сервис“ ЕООД,
както и акционер в още четири дружества с дялове, както следва: „ЖКААЛ“ АД, с дял 49 900 лв., регистрирано
през 2015 г., в което И. е акционер;
„ЕСТЕРИДЕ“ АД, с дял 49 500 лв., регистрирано през 2016 г. – акциите са
прехвърлени на 13.06.2019 г.; „ЕТХОС“ АД, с дял 25 000 лв., регистрирано през
2015 г., в което РЛ е акционер;
„ГРЕАТЛЕНД“ АД, с дял 500 лв.,
регистрирано през 2016 г. – акциите са прехвърлени през 2018 г.
В хода на ревизията е констатирано, че за периода 01.01.2015 г.-31.12.2015 г. А.И. е внесъл в дяловия капитал за участието си в регистрирани дружества сума в общ размер на 75 158 лв., съответно 49 900 лв. в „ЖКААЛ“ АД и 25 000 лв.- в „ЕТХОС“ АД. За периода 01.01.2016 г.-31.12.2016 г. А.И. е внесъл в дяловия капитал за участието си в регистрирани дружества сума в общ размер на 50 006 лв., съответно 49 500 лв. - в „ЕСТЕРИДЕ“ АД и 500 лв.- в „ГРЕАТЛЕНД“ АД.
Установено е от приходната
администрация, че част от
търговските дружества впоследствие са прехвърлени, но по данни от Търговския
регистър през ревизираните периоди А.Т.И. е едноличен собственик на капитала на
„Т..Сервис“ ЕООД, както и акционер в посочените
четири дружества.
Прието е за установено, че вноските са направени от А.И.
и не са представени доказателства в друга насока, поради което са включени от
органите по приходите, като извършен разход от лицето.
В хода на проверката са извършени редица процесуални
действия, подробно описани в РД, при което са връчени искания за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) на жалбоподателя,
изпратени са искания за представяне на документи и писмени обяснения от трети
лица (ИПДПОТЛ) до банки в страната, до
други контролни институции и органи, както и до различни ЮЛ и ФЛ, всички
присъединени към ревизионното производство по надлежния ред.
Констатирано е, че през 2012 г. по банковата сметката
на А. П. са постъпили суми от наредители К.С.С.– 2870,00 лв. и П.Г.А./комисионна/ в размер на 30,00 лв.
За 2014г. по банкова сметка *** П. - 2640,00 лв. и от В.Д.за „factures de mon
appartement en Bulgarie" - 865,34лв. През 2015г. по банкова сметка ***
"**" EOOD- 780,20 лв. и от ** - 1560,40лв. През 2016г. по банкова
сметка *** И. са постъпили суми в размер на 1755,45 лв. с наредител
***, а през 2017г. е направен банков превод, съответно от А.П.Ф. – в размер на 780,20лв.; ** ** /Германска сметка/ - 855,66 (734,79лв. +
120,87лв.) и ***/ - 436,91 лв.
(241,86лв. + 195,05лв.).
Същевременно е установено, че РЛ не е декларирало
други доходи, но през съшия период е
погасявало банков заем в ОББ АД в размер на 60 000 лв., придобило е МПС
през 2014 г. и дружествени дялове /през
2015 г. и 2016 г./, както и е извършвало текущи разходи, които при ревизията са
установени с документи.
Прието е, че А.Т.И. не е изяснил какъв е произхода на
парите, вложени в капитала на регистрирани от него дружества, както и произхода
на парите, с които да покрива погасяването на кредит в ОББ АД.
От страна на РЛ са представени документи и писмени
обяснения с писмо с вх. № 94-00-8261 от 03.10.2017 г., в това число служебни
бележки, договор за покупко-продажба, митническа декларация, свидетелство за
регистрация, копие от баланс по договор за ипотечен кредит (л.413).
Според представените писмени обяснения от И. за
периода 01.01.2011г.-31.12.2016 г. има получени доходи от трудови
правоотношения във фирма „Глобал Консулт Акаунтинг“ ЕООД,
както следва: за 2015 г.-853,02 лв.; за 2016 г.-3956,82 лв. Описано е, че И. е
закупил през 2016г. лек автомобил Субаро за 700 швейцарски франка, както и че има договор за
предоставяне на ипотечен кредит за ремонт и строителство за периода 09.02.2007
г.-05.05.2019 г. в размер на 60 000 лв. с ОББ.
С писмо с вх. № 94-00-9631 от 07.11.2017 г. от И. са
представени Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 10.06.2017 г.,
както и обяснения,че през периода 2011 г.-2016 г. има няколко регистрирани ТД с
цел улеснение на лицата, на които впоследствие тези дружества биват
прехвърляни. Посочено от РЛ е, че към момента има дялово участие в качеството
му на едноличен собственик на капитала на дружеството „Т..сервис“
ЕООД (л. 406).
В хода на извършената проверка с писмо с вх. №
9400-1757 от 14.03.2018 г. от А.И. са представени обяснения, в които е
посочено, че И. не е получавал приходи от Л.Ф.от дейностите по договор за
сътрудничество и съвместна дейност от 10.06.2017 г. Описан е подробно начина,
по който е организирано отдаването под наем на имот в гр. Пловдив, ул. „**“ №**
В хода на ПУФО е извършена насрещна проверка на
Любомира Ф.а, резултатите от която са обективирани в ПИНП от 09.01.2018 г. (л.
375). Според представените писмени обяснения между Ф.и И. е сключен договор за
наем на имот в гр.
Пловдив, ул. „**“ №**. Посочено е, че Ф.лично получава приходите и внася
дължимите данъци (л.384).
Приложени са договор за сътрудничество и съвместна
дейност, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и платежно
нареждане за платени данъци.
В отговор на ИПДПОЗЛ
в хода на извършената проверка, с писмо
с вх. № Рев 3222/30.07.2018 г. от РЛ са представени обяснения и банкови
извлечения, договори, справки и служебни бележки. От РЛ е посочено, че работи
по трудово правоотношение в „Глобал Консулт Акаунтинг“ ЕООД на длъжност технически организатор. Твърди
се, че дружеството се занимава с корпоративно-счетоводно обслужване и
регистрация на ЮЛ в ТР, като част от задълженията на И. са свързани с
регистриране на нови дружества и участие в управителните органи на дружествата
до момента, в който те бъдат прехвърлени на името на клиент. РЛ е посочило, че
не реализира приходи от продажба на дялове, акции или на цялото дружество, като
приходите от дейността му, са единствено от трудовото му правоотношение с „Глобал Консулт Акаунтинг“ ЕООД.
В отговор на ИПДПО от „Глобал
Консулт Акаунтинг“
ЕООД са представени документи и писмени обяснения, според които А.И. има
професионални задължения за регистриране на дружества със записани дружествени
дялове на свое име, които впоследствие се прехвърлят на други ФЛ, предимно
чуждестранни граждани. Цената на придобиване на дялове е равна на продажната
цена. Описано е, че А.И. няма печалба от продажбата на дялове, както и че дружествените дялове се придобиват от И. във
връзка с по-ускорена процедура по регистрация в ТР.(л.350).
На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизионното производство на А.И. е връчено искане за
представяне на документи и писмени обяснения, с което са изискани данни,
сведения, документи и обяснени, които имат отношение към източниците и размера
на доходите му, както и направените разходи за издръжка на лицето,
притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи,
банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и др., за ревизирания период.
От РЛ е представено писмено обяснения с вх. №
Рев/04.02.2019 г. (л.143), в което е посочено, че постъпилите суми по сметка в
Първа Инвестиционна Банка през 2012 г. от К.С.в размер на 2870 лв. е платено
капаро за доставка и монтаж на дограма. Относно превода на сумата през 2012 г.
от 30,00 лв. от П.А., И. е посочил, че не си спомня за конкретния банков
превод.
Относно превода на суми през 2014 г. от Ученически отдих и спорт в размер на
2640,00 лв. от РЛ е посочено, че тази сума представлява погрешно внесена сума
за нощувка на ученици, с които И. е бил на лагер. Относно преведената сума от В.Д.в
размер на 865,00 лв. през 2014 г., РЛ е посочило, че е платило разходи по
апартамента на Д., които последният му е възстановил.
Относно превода на суми през 2015 г.
с наредител „**t“ EOOD в размер на 780, 20 лв. и от ** ** -
в размер на 1560,40 лв., И. е посочил в ПО, че П.Б. е негов бизнес партньор от
Чехия, който го е помолил да му купи фотоапарат от България, като впоследствие Б. е върнал сумата на два пъти- чрез превод от
личната си банковата сметка и чрез превод от банковата сметка на фирмата му.
Относно банков превод на сума в
размер на 1755,45 лв. от *** през 2016 г., А.И. е дал обяснение, че сумата е
възстановена от Я.А.във връзка с посещение
на семинар в Атина, финансиран от ЕС.
Относно постъпили по банкова сметка ***.
с наредители: А. Ф.- 780,20 лв***-
855,66 лв.; *** -436,91 лв., И. е посочил в ПО, че А. Ф. му е върнал сума,
която му дължи, сумите от ** са във връзка с продажба на лентови фотоапарати, а
превода от ** е премия във връзка с направен оборот от А.И..
От РЛ са представени в хода на
ревизията и справки на притежавано движимо и недвижимо имущество, вземания към
трети лица, за предоставени и получени заеми в парични средства.(л. 148 и сл.).
В хода на настоящата ревизия е
изпратено ИПДПОТЛ до „ЖАБАЛИ 2012“ ЕООД, в отговор на което са представени
обяснения, че дружеството не разполага с предадени счетоводни документи от 2012
г.
ИПДПОТЛ е изпратено и до „Ученически
отдих и спорт“ ЕАД във връзка с постъпили суми в размер на 2640,00 лв. по
банковата сметка на И. от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, в отговор на което до
приключване на ревизията не са постъпили документи.
С Протокол № 1457721 от 25.02.2019
г. са присъединени справки от ИС на НАП(л. 121).
След анализ на всички доказателства,
представени в хода на ревизията, е извършена съпоставка между стойностите на
имуществото на ревизираното лице, декларираните и/или получени от него доходи и
направени разходи, описани в таблици в РД.
Формиран е извод, че лицето не е
декларирало размера на разполагаемите от него парични средства в брой в
началото и в края на всяка от ревизираните години, поради което, при
извършената съпоставка, органите по приходи са приели за налични парични
средства в брой в началото и в края на всички проверявани години сумата от
5000,00 лв.
Получаваните доходи за периода са подробно анализирани
на стр. 19-26 от РД, като е констатирано, че през ревизирания период А.И. е получавал
доходи по трудови правоотношения от „ГЛОБАЛ РИАЛ ЕСТЕЙТ ТАУЕРС“ ООД и „ЖАБАЛИ 2012“ и доходи от други
източници, за последните от които е прието, че представляват доход с
неустановен произход, които са облагаеми по чл. 35, т.6 ЗДДФЛ и чиято основа се
формира по реда на чл. 36 от ЗДДФЛ, подробно описани в РД на стр. 27-33.
Прието е, че А.И. е получавал приходи по банковите си
сметки, които не е декларирал и на които не е доказан произхода, съответно в
размер на 2 900,00 лв. за 2012 г.; 3 505,34 лв. за 2014 г.; 2 340,60 лв. за
2015 г.; 1 755,45 лв. за 2016 г.;
2072,77 лв. за 2017 г.
Паричният поток е представен от ревизиращия екип в
табличен вид. Взети са предвид получените банкови преводи, които са
включени в паричния поток-графа
„Постъпления“ като „други облагаеми доходи“.
В разходната част на паричния поток са включени
комунални разходи, суми за покриване на кредит към ОББ, разходи за платени
данъци и осигурителни вноски, разходи за закупуване на ценни книжа и дялове.
Направено е заключение, че произхода на средствата за
извършените разходи, в т.ч. на влаганите средства по банковите сметки за
изплащане на банкови кредити, не може да се обвърже с декларираните доходи на
ревизираното лице /лицето няма декларирани доходи/. Прието е от органите по
приходите, че установеното превишение на разходите за тези години представляват доходи с неустановен/друг
източник и подлежат на облагане с ДДФЛ.
Въз основа на така приетите за установени данни е
формиран извод, че при изготвяне на паричен поток за периода 01.01.2012 г.
-31.12.2017 г., разходите, извършени от задълженото лице през периода
значително превишават декларираните доходи/приходи от него и че е налице несъответствие,
между стойностите на имуществото и направените от него разходи и декларираните
и/или получени от него доходи, както следва: за 2012г. - в размер на 4 433,27 лв., за 2013г. - в размер на
9 727,40лв., за 2014г. - в размер
на 6 976,49 лв., за 2015г. - в размер на 80 297,77 лв. и за 2016г. - в размер на 54 784,85 лв.
Определена е данъчна основа, равна на сбора на
посоченото несъответствие и получените суми по банковите сметки, намален с
дължимите ЗОВ и е изчислен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, както следва: за
2012 г. в размер на 720,33 лв.; за 2013 г. – в размер на 894,92 лв.; за 2014г. в размер на 973,75 лв.; за 2015 г. в размер
на 8 076,63 лв.; за 2016 г. в размер на 5 654,05 лв. и за 2017 г. в размер на
207,31 лв.
На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 67, ал.
4 от ЗДДФЛ и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ върху дължимия данък е начислена лихва.
По Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/
С оспорваният РА са установени и задължения на А.Т.И.,
за осигурителни вноски за ЗО за периода от 01.10.2012г.-31.05.2014г. и от
12.07.2014г.-04.10.2015г.
В РД са посочени разпоредбите на чл. 33 и чл. 40 от ЗЗО, като в хода на ревизията е установено, че за периода 2012 г.-2014 г
ревизираното лице- А.И. не е подало
годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012г. и не е декларирана
окончателна вноска за довнасяне.
Посочено в РД е, че за 2012 г. ревизираното лице е
било осигурявано по реда на чл.4 ал.1 т.1 от КСО за доходите си по трудови
правоотношения от „Глобал риал естейт
тауерс" ООД
за периода 01.01.2012г.-16.07.2012г. и от „Жабали
2012" ООД за периода 16.07.2012г.-30.09.2012г. върху осигурителен доход в
размер общо на 2060,96 лв. А.И. е
направил дължимите здравни вноски общо в размер на 50,40 лв. - в месечен размер
на 16,80 лв., изчислени със ставка 8% върху доход от 210 лв.
Констатирано е, че за периода 01.01.2013г. до
31.12.2013г. А.Т.И. е внесъл дължимите здравни вноски общо в размер на 201,60
лв. - в месечен размер на 16,80 лв., изчислени със ставка 8% върху доход от 210
лв. Подадена е Декларация обр.7 с вх. №164811300648738 / 21.05.2013г.
В периода 02.06.2014г.-11.07.2014г. А.И. е осигурен по
трудово правоотношение от „Глобал риал естейт тауерс" ООД върху
осигурителен доход в размер общо на 425,88 лв.
Лицето е внасяло здравни вноски по реда на чл.40, ал.5
от ЗЗО на основание Декларация обр.7 №164811300648738 / 21.05.2013г. за
периодите от м.01.2014г. до 05.2014г. и на основание Декларация обр.7
№164811501580278 / 01.07.2015г. за периодите както следва: от 12.07.2014г. до
31.12.2014г.
Констатирано е, че през цитираните периоди лицето няма
качеството на самоосигуряващо се лице, не са подавани
данни за самоосигуряващо се лице и не са правени
вноски в качеството му на такова по реда на по чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО.
Формиран е извод, че за останалите периоди
01.10.2012г.-31.05.2014г. и 12.07.2014г.-04.10.2015г. А.И. дължи здравни вноски
на основание чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО.
Посочено в РД е, че в периода 05.10.2015 г. -
31.12.2015 г. А.И. е осигурен по трудово правоотношение от „Глобал
консулт акаунтинг" ЕООД, върху осигурителен
доход в размер на 1088,18 лв. Лицето е внасяло здравни вноски по реда на чл.40,
ал.5 от ЗЗО на основание Декларация
обр.7 №164811501580278 / 01.07.2015г. за периодите от 01.01.2015г. до 30.06.2015г.
Ревизираното лице е подало годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за
2015г. с Приложение №1 и Приложение №5. Не е декларирана окончателна вноска за
довнасяне.
За периода от 01.01.2015г. до 30.09.2015г. в хода на
ревизионното производство са констатирани доходи от неустановени източници по
чл. 35 от ЗДДФЛ в общ размер на 82638,37 лв., които доходи са ограничени до размера на максималния
осигурителен доход.
Въз основа на установения с ревизията облагаем доход
по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и на основание чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното
осигуряване, във вр с чл. 29, ал. 3 от ЗЗО дължимите
здравно осигурителни вноски и са определени на основание чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО, като в РД са изготвени са таблици, в които са посочени месечният
осигурителен доход и дължимите вноски.
След приспадане на декларираните от РЛ и внесени
осигурителни вноски е определен окончателния размер на здравноосигурителните
вноски за доходи от други източници, подробно описани в РД, раздел V, стр. 34-37,
както следва: за 2012 г. в размер на 79,46
лв.; за 2013 г. – в размер на 576,59лв.; за 2014 г. в размер на 565,40 лв.;
за 2015 г. в размер на 1771,20 лв./погрешно посочени в
решението на директора на Дирекция „ОДОП“ в размер на 1719,27 лв./
Върху установените ЗОВ са начислени съответните лихви
на основание чл. 107 от ЗЗО във вр. с чл. 175 ДОПК,
съгласно чл.1 от ЗЛВДТДПДВ.
За да потвърди РА, решаващият орган е възприел изцяло
мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно нормативната база,
уреждаща двата вида финансови отношения, отразени в оспорения РА.
Не е прието като доказателство представената с
възражението към РД декларация от Т.Б., с доводи, че от една страна противоречи
на доказателствата по преписката, а от друга страна е посочено, че не доказва
безспорно, че са предоставени парични средства на А.Т.И. от сестра му.
Прието е също, че А.И. не е представя доказателства за
това какъв е произхода на средствата за покриване на разходите във връзка с
констатираното несъответствие между разходи и доходи, като се приема, че това
са доходи от други неустановени източници, които лицето не е декларирало и
същите са облагаеми по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Изложени са мотиви, че нормата на чл. 35, т. 6
от ЗДДФЛ презумира, че облагаем доход
е брутната сума от
всички други източници,
които не са изрично
посочени в този
закон и не са
обложени с окончателни данъци по този закон или с окончателни данъци по реда на
ЗКПО, като от лицето не са представени доказателства, че установените
превишения на разходите над приходите се дължи на доходи, които са необлагаеми
по смисъла на чл.13 ЗДДФЛ.
По отношение на установените задължения за ЗО
решаващият орган е приел, че с оглед установения с ревизията облагаем доход по
чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, който е в по-висок размер от дохода, върху който се
дължат авансовите здравноосигурителни вноски, в съответствие с разпоредбата на
чл. 40, ал. 5 от ЗЗО за периода 2012 г. – 2015 г. от органите по приходите правилно са установени и задължения на А.Т.И.
за здравноосигурителни вноски за годишно изравняване.
Изводите на приходната администрация са неправилни.
Относно задълженията за данък върху годишна данъчна
основа по чл. 17 ЗДДФЛ и прилежащите лихви за забава, ревизията на А.И. е
проведена по общия ред, а не по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. От мотивите на
ревизионния акт е видно, че за периода от 2012 г. до 2017 г. е установено
превишение на разходите на физическото лице над получените доходи, чрез
съпоставка на доходите и имущественото му състояние (налични парични средства в
брой и по банкови сметки и други източници на средства, разходи за закупуване
на дружествени дялове, разходи за обслужване на банков кредит, текущи разходи).
Констатирано е, че А.И. е получавал приходи по банковите си сметки, които не е
декларирал и на които не е доказал произхода, като не са възприети доводите на
жалбоподателя за наличието на основания за извършени банкови преводи, нито са
кредитирани представени от него доказателства.
Формиран е извод, че след като ревизираното лице не
предоставя доказателства относно източника на дохода до размера на установеното
несъответствие за съответната година, нито за постъпилите суми, то за целите на
ревизионното производство следва да се приема, че тези превишения на разходите
представляват облагаеми доходи от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. В
този смисъл при определяне на годишната данъчната основа за облагане на доходи
по ЗДДФЛ са включени установените несъответствия /превишения/, и недекларирани
суми, постъпили по банковите сметки на жалбоподателя, приети като доходи от
други източници по чл. 35, т.6 ЗДДФЛ, като за същите са определени задължения
по общия ред на материалния данъчен закон /чл. 119 ДОПК/, както и декларирани
от лицето доходи по трудови правоотношения, като след приспадане на внесения
данък, е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ.
Но след като ревизията е проведена по общия ред,
недостигът на парични средства не може да се счита за облагаем доход, не се
включва в общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ като доход по чл. 35,
т. 6 от същия закон и не подлежи на облагане на това основание.
По дефиниция при превишение на разходите над доходите,
конкретно посочен източник на доходи не е налице, като това превишение може да
формира облагаема основа само на основание презумпцията на чл. 123 от ДОПК.
Следователно несъответствието между разходите на лицето и неговите доходи,
респ. оценимото в пари имущество, не се третира от разпоредбата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Имуществено несъответствие не е източник на доход, нито това
несъответствие материалния закон презюмира като
доход, подлежащ на облагане по общия ред, както погрешно е прието от решаващия
орган. Облагането може да се извърши само по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, ако
са налице нормативно предвидените за това предпоставки и това е императивното
изискване на нормата на чл.124,ал.1 от ДОПК.
В случая се наблюдава,че органът по приходите не е
провел ревизионното производство по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, а на
практика е определил данъчната основа по правилата възведени в чл. 122, ал. 2
от ДОПК. При този начин на процедиране, на ревизираното лице не е било връчено
уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК и съответно не му е предоставена
възможността по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, да декларира имуществото си, вида и
размера на направените разходи, както и всички източници на доходи, приходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране и
техния размер с декларация по съответно утвърден образец.
Все в тази насока трябва да се констатира, че реално
почти всички процесуални действия, насочени към установяване на фактите и
обстоятелствата, свързани с определянето на задълженията за пряк данък на И. за ревизирания период, са предприети и
установени в производство по извършване на данъчна проверка по реда на чл. 110,
ал. 3 от ДОПК, според която норма - проверката е съвкупност от действия на
органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното
законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и
обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни
вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски на проверяваното лице.
Ето защо например, процесуалният закон никъде не
предвижда "присъединяване" на доказателства, като процесуално правен
способ за тяхното събиране и преценка. В случая, използвайки тази формулировка
и предвидената в закона възможност за извършване на данъчна проверка, органите
по приходите са предприели по отношение на И. фактически осъществяване на
ревизионно производство, което е продължило в период от повече от половин
година.
В този смисъл, действията на органите по приходите
описани в предходния раздел на решението следва да бъдат квалифицирани като
грубо неспазване на процесуалните правила, пряко нарушаващи правата и законно
установените интереси на ревизираното лице.
При това положение, административния въпрос следва да
бъде разрешен по същество, като единствената последица от противоправно
осъщественото административно производство е, че в случая не следва да бъде
зачетена отнапред придадената с правилото на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, материална
доказателствена сила на констатациите съдържащи се в оспорения ревизионен акт.
Съгласно чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане по този
закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица. В ЗДДФЛ няма
легално определение на понятието "доход". В чл. 10 от ЗДДФЛ се
регламентират видовете доходи, като това е според два различни класификационни
критерия – според източника на дохода – чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ и според формата
на получаването/плащането на дохода – чл. 10, ал. 2 от ЗДДФЛ. В данъчното
законодателство и в частност в ЗДДФЛ отделните източници на доходи не се
изброяват изчерпателно /по аргумент от чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ/, като нормативно
регламентираният принцип е, че подлежат на облагане доходите от всички
източници с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закона
/чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ/. В този смисъл, при извършени разходи от ДЗЛ, които
надвишават декларираните получени средства, липсва положително имуществено
изменение, което да се възприеме като доход и съответно като обект на облагане
по общия ред на ЗДДФЛ.
По аналогия от разпоредбите на Счетоводен стандарт 18,
определящ дефиницията за "приход на предприятие" в счетоводен аспект
следва да се приеме, че доходът е икономическо понятие, което обхваща получени
от конкретно физическо лице оценими в пари права, които водят до нарастване на
имуществения патримониум на това лице чрез нарастване
на активите или намаляване на пасивите му. От разпоредбите на чл. 2 и чл. 10 от ЗДДФЛ също следва определянето на дохода като положително изменение в
имуществото на физическото лице. В този смисъл при извършени разходи от данъчнозадължено
лице, които надвишават декларираните получени средства, липсва положително
имуществено изменение, което да се възприеме като доход и съответно като обект
на облагане по общия ред на ЗДДФЛ.
При прилагането на общия ред за облагане по ЗДДФЛ, в
тежест на ревизиращите органи е да докажат, че ревизираното лице е получило
доход от конкретно определен източник или дейност, който доход да бъде предмет
на облагане т. е след като органите по приходите приемат, че са налице приходи
/доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, следва да
установят, определят и докажат вида и размера на прихода /дохода/, кога е
получен, кой е платецът му и какъв е източника на дохода, което в случая не е
сторено, а не да презюмират наличието на такъв чрез
съставяне на паричния поток /приходи и разходи/ на ревизираното лице.
Отделно от това, разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ
/на която се основава направената от органите по приходите квалификация на
установеното несъответствие (отрицателна разлика) между разходите и доходите на
И. като облагаем доход/, изисква освен наличието на доход, този доход да е
получен от "други източници". Понятието "източник на
доходи" също не е легално дефинирано в ЗДДФЛ, поради което смисълът и
съдържанието на това понятие следва да бъде извлечено по тълкувателен път и при
съобразяване с логиката на закона и преследваната от законодателя цел. Както
беше посочено, "източникът на дохода" представлява класификационен
критерий по чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ за определяне на видовите облагаеми доходи,
като съгласно чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ, облагаеми доходи са и тези от
източници по чл. 35 от ЗДДФЛ. Но доколкото разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ изисква доходът да е от източник, който не е изрично посочен в този
закон, следва извода, че за третирането на дохода като облагаем такъв при
прилагането на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, следва да бъде установено и посочено
какво е нормативното или облигационно основание за получаването на дохода т. е.
следва да бъде доказан конкретният източник на доходи/приходи. В ЗДДФЛ са
посочени следните източници на доходи – доходи от трудови правоотношения,
доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, доходи от друга стопанска
дейност /вкл. и дохода на лица, регистрирани като земеделски производители/,
доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или
имущество, доходи от прехвърляне на права или имущество, доходи от източниците,
посочени в чл. 35, т. 1-5 от ЗДДФЛ, както и доходи по чл. 37–38 от закона.
Анализът на разпоредбите, уреждащи тези видове доходи, обуславя извод, че те се
получават въз основа на съществували, съществуващи и/или развиващи се
правоотношения, по повод на които за съответното лице се поражда притезание за оценимо в пари
право, като по силата на тези правоотношения е породена корелационна
връзка платец на доход - получател на доход. Следователно понятието
"източник на доход" предполага наличието на правоотношение, по силата
на което за съответното лице е породено вземане за оценимо имуществено право,
и/или прехвърлящо такова имуществено право и съответно лице или лица, които от
гледна точка на данъчния закон се квалифицират като платец на дохода.
Ето защо, несъответствието между оценимите
в пари активи и пасиви на конкретно лице, не представлява източник на доходи в
посочения по-горе смисъл, нито, противно на приетото от органите на приходната
администрация, за данъчни цели може да се презюмира и
третира като доход от други източници по см. на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, подлежащ
на облагане.
Несъответствието между установените доходи /оценими в
пари права/ и източници на финансиране с имуществото на ревизираното лице и
направените от него разходи, е основание за прилагане на презумпцията на чл.
123, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК, която не изисква установяване на източник на
дохода /в смисъл на права по развило се или съществуващо правоотношение и/или
на констатиран платец/, а го презюмира извън тези
обстоятелства. Т. е. установения в този случай от органа по приходите недостиг
на средства /превишение на разходите над приходите/ съставлява основание по чл.
122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане
на ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК и определяне на данъчната основа по чл.
122, ал. 2 от ДОПК.
От друга страна, чл. 122, ал. 1 т.2 ДОПК дава
възможност за провеждане на ревизия по особен ред, когато са налице данни за
укрити приходи или доходи.
Органите по приходите не са се позовали на тази
презумпция, за да формират данъчна основа по реда на чл. 122-123 ДОПК, а
ревизионното производство е проведено по общите процесуални правила, които
изискват данъчните фактически състави, водещи до определяне на задължения, да
се установят при условията на първоначално пълно доказване от администрацията -
§ 2 от ДОПК, вр. с чл. 170, ал. 1 от АПК, в
конкретния случай - относно наличието на получен доход от конкретен източник.
От изложеното следва, че за да се обложат с данък върху доходите по ЗДДФЛ разходите на ревизираното физическо лице, когато те превишават декларираните/получени приходи, ревизията следва да бъде проведена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК и при действието на презумпцията по чл. 123 от ДОПК. В случая след като ревизията е проведена по общия ред, когато недостигът на парични средства не се счита за облагаем доход, не се включва в общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ като доход по см. на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за ревизираните години и не подлежи на облагане на това основание. (в този смисъл Решение № 3151 от 27.02.2020 г. по адм. д. № 11709/2019 г. по описа на ВАС; Решение № 3780 от 11.03.2020г. по адм. д. № 11967/2019 г. по описа на ВАС; Решение № 8398 от 29.06.2020 г. по адм. д. № 3224/2020 г. по описа на ВАС; Решение № 8630 от 1.07.2020 г. по адм. д. № 1945/2020 г. по описа на ВАС, Решение № 17305 от 17.12.2019 г. по адм. д. № 7850/2019 г., по описа на ВАС, Решение № 17635 от 23.12.2019 г. по адм. д. № 7203/2019 г., по описа на ВАС, Решение № 12869 от 24.10.2018 г. по адм. дело № 8865/ 2018 г. по описа на ВАС; Решение № 7958 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. дело № 2822/2019 г.; Решение № 12060/09.10.2018 г. по адм. дело № 5785/2018 г. по описа на ВАС; Решение № 6300 от 28.05.2020 г. по адм. д. № 2626/2020 г. по описа на ВАС; Решение № 9084 от 8.07.2020 г. по адм. д. № 3889/2020 г. по описа на ВАС; Решение № 10349 от 4.07.2019 г. по адм. д. № 4432/2019 г. по описа на ВАС; Решение № 3837 от 12.03.2020 г. по адм. д. № 9644/2019г. по описа на ВАС; Решение № 14353 от 19.11.2020 г. по адм. д. № 6045/2020 г. по описа на ВАС; Решение № 1790/04.02.2020 г. по адм. д. № 11310/2019 г. по описа на ВАС./ Решение № 7593/07.06.2018 г. по адм. д. № 1320/2018 г. по описа на ВАС, Решение № 8665/26.06.2018 г. по адм. д. № 1455/2018 г. по описа на ВАС, Решение № 13088/29.10.2018 г. по адм. д. № 9099/2018 г. по описа на ВАС; Решение № 17033 от 12.12.2019 г. по адм. д. № 8124/2019 г. по описа на ВАС; Решение № 15776 от 20.11.2019 г. по адм. д. № 6496/2019 г. по описа на ВАС, Решение № 8856 от 29.06.2018 г. по адм. дело № 652/2018 г. по описа на ВАС; Решение № 8232/18.06.2018 г. по адм. дело № 1594/2018 г. по описа на ВАС; Решение № 1332 от 28.01.2020 г. по адм. д. № 9861/2019 г. по описа на ВАС, Решение № 1116/25.01.2018 г. по адм. дело № 6279/2017 г. по описа на ВАС; Решение № 4607/11.04.2018 г. по адм. дело № 9498/2017 г., по описа на ВАС и др./
Тъй като в случая органите по приходите не се позовава
изрично на презумпцията по чл. 123, ал. 1 от ЗДДФЛ, за да формират данъчна
основа по реда на чл. 122 - чл. 123 от ДОПК, а в така проведеното производство
те не установяват и доказват осъществяването на данъчен фактически състав,
водещ до определяне на данъчни задължения /наличието на недекларирани по
надлежния ред, получени от ревизираното лице доходи от конкретен източник,
които следва да бъдат включени в облагаемата основа/, то ответникът неправилно
приема съществуването на основание за установяване на задължения на лицето за
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху данъчна основа, формирана като разлика
между констатираните в ревизията разходи и доходи на А.И., която разлика е
определена като доход от други източници по см. на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Съответно
както фактически, така и правно, и доказателствено необоснован се явява извода
на приходния орган за наличието на основание по отношение на ревизираното лице
допълнително да бъдат установени задължения за данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за ревизираните години, ведно със съответните лихви,
респ. за начисляването на данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за доход,
квалифициран като такъв по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. В случая не е доказан наличен доход
от конкретен източник и на практика с ревизионния акт са обложени разходи, а не
доходи на лицето, което е недопустимо по аргумент от чл. 2 от ЗДДФЛ.
При установеност, че ревизионното производство,
приключило с издаването на обжалвания РА не е проведено по реда на чл. 122 и
сл. от ДОПК, то не следва да се обсъжда съществуването на констатираните
несъответствия между приходите и разходите на ревизираното лице - дори и изцяло
да бъдат споделени фактическите изводи на органите по приходите.
Изложеното до тук от фактическа и правна страна, налагат
извода, че оспорения ревизионен акт е постановен при допуснати нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Приетото за
установено данъчно задължение не се основа на несъмнено и еднозначно установени
данни. Факти и обстоятелства, които да водят до извода, че жалбоподателят е
имал подлежащ на облагане доход за ревизирания период, който формира задължения
за пряк данък не се ангажираха и в хода на настоящото съдебно производство. Ето
защо РА в тази му част е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Относно задълженията за годишни изравнителни вноски за
ЗО по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравето и прилежащите лихви за забава, то те
са функция на данъчните основи, определени за нуждите за облагане с данък по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за съответните години. След като не е налице облагаем
доход, който да е и осигурителен доход на ревизираното лице, за последното не е
възникнало и задължението за заплащане на изравнителни годишни вноски за ЗО по
чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Отделно от това следва да се посочи, че ревизията не е
проведена по реда на чл. 124а във вр. с чл. 122 и сл.
от ДОПК, поради което и не се презюмира осигурителен
доход, във връзка с който да се дължат вноски за ЗО вкл. и в хипотезата на чл.
40, ал. 5 от ЗЗО.
При тези обстоятелства незаконосъобразно и в несъответствие
с приложимия материален закон с процесния РА са определени и оспорените
задължения за годишни изравнителни вноски за ЗО по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, ведно
с прилежащите им лихви за забава, поради което процесният РА е
незаконосъобразен в частта на определените вноски за ЗО.
При така направените изводи не следва да се коментират
и ангажираните от жалбоподателя писмени и гласни доказателства в хода на
съдебното производство- ССЧЕ и показания на свидетел. Същите биха били
релевантни при установяване на обстоятелства в хода на проведена ревизия по
реда на чл. 122 ДОПК.
След като в случая ревизионното производство е
проведено по общите процесуални правила, изискващи данъчните фактически
състави, водещи до определяне на задължения, да се установят при условията на
първоначално пълно доказване от администрацията - § 2 от ДОПК, вр. с чл. 170, ал. 1 от АПК, и след като не са установени и
доказани от приходната администрация по надлежния ред, недекларирани от
ревизираното лице облагаеми доходи по смисъла на ЗДДФЛ, както и установени
превишения на разходите над доходите, които следва да бъдат включени в облагаемата
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, то оспореният РА следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
При този изход на спора и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 410 (четиристотин
и десет) лв., представляващи 400 лв.-депозит за ВЛ и 10 лв. – платена ДТ.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-16001618006466-091-001 от 17.07.2019 г., издаден от П.Д.С.на длъжност
началник сектор „Ревизии“ - възложил ревизията и К.Г.Д.на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив,
потвърден с Решение № 577/07.10.2019 г. на Директор на дирекция "Обжалване
и данъчно-осигурителна практика"– гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който по
отношение на А.Т.И., ЕГН **********,
са установени следните задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.
17 ЗДДФЛ, както следва: за 2012 г. в
размер на 720,33 лв. и лихви в размер на 454,46 лв.; за 2013 г. – в размер на
894,92 лв. и лихви – 473,69 лв.; за 2014 г.
в размер на 973,75 лв. и лихви - 416,47лв.; за 2015 г. в размер на 8
076,63 лв. и лихви – 2 631,99 лв.; за 2016 г. в размер на 5 654,05 лв. и лихви
– 1 269,12 лв. и за 2017 г. в размер на 207,31лв. и лихви в размер на 25,51лв.,
както и вноски за ЗО, както следва: за 2012 г. в размер на 79,46 лв. и лихви в
размер на 50,13 лв.; за 2013 г. – в размер на 576,59 лв. и лихви – 305,19 лв.;
за 2014г. в размер на 565,40 лв. и лихви
- 241,82 лв.; за 2015 г. в размер на 1 719,27 лв. и лихви – 561,82 лв.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ да
заплати на А.Т.И., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата от 410
/четиристотин и десет/ лева разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: