№ 3
гр. гр. Мездра, общ. Мездра, обл. в. , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иванка Н. Кожухарова
при участието на секретаря Евгения Х. Попова
като разгледа докладваното от Иванка Н. Кожухарова Гражданско дело №
20201450100805 по описа за 2020 година
С. С. С. от грс. е предявила иск против С. Х. С. от гр.в. за присъждане
на месечна издръжка на пълнолетно дете, продължаващо образованието си
във висше учебно заведение в размер на 300 лв. ,начиная от 18.08.2020 год.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.Претендират се и
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва предявения иск по размер.
Искът е с правно основание чл.144 от СК вр.чл.142 ал.1 от СК..
Събрани са писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Не се спори,че ответника е баща на ищцата С.С.. Видно от
представеното уверение от медицински университет гр.п. същата е студентка
редовно обучение специалност „фармация“. .В исковата молба се твърди,че
ищцата е подпомагана от майка си .Необходими са средства за учебни
1
пособия,храна и облекло.Твърди се ,че ответника има възможност да заплаща
издръжка. От приложеното към делото удостоверение,се установя,че
доходите на майката са в размер на 2 153.33 лв.,а средномесечното трудово
възнаграждение на ответника възлиза в размер на 1070 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК,родителите дължат издръжка
на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение,и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я
дават без особени затруднения.Тази издръжка не се дължи безусловно, както
е задължението на родителите за издръжката по чл.143 ал.1 от СК,защото
законът предвижда,че издръжка за пълнолетни деца се дължи,ако родителите
могат да я дават без особени затруднения. В закона няма легално
определение за понятието „ особени затруднения“ , но същността му може да
се изясни като се има предвид същността на издръжката като задължение за
доставяне на средства за съществуването на нуждаещия
се.Следователно,дали са налице особени затруднения или не, се преценява с
оглед на материалните възможности на родителите,както и с оглед на
наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези
материални възможности.Основателността на търсената издръжка от
пълнолетно лице се обуславя от доказаността от една страна,че пълнолетното
дете- ученик не разполага с доходи и имущество, а от друга страна,че
родителят, може да дава издръжка без особени затруднения.Това води до
извода,,че родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка,които да му позволяват без особено затруднение да
отделя средства и за издръжката на пълнолетното си дете.
Установено е по безспорен начин, че ищцата учи във висше учебно
заведение редовна форма на обучение. Предвид изложеното, съдът приема за
установено, че е налице първата предпоставка, предвидена в разпоредбата на
чл. 144 от СК навършилият пълнолетие ищец учи редовно обучение във
висше учебно заведение и същата не е навършила 25 годишна възраст към
момента на предявяване на исковата претенция.
2
От приложената декларация се установява,че ищцата притежава ½
ид.ч. от апартамент в гр.Мездра,но няма други доходи, от които да се
издържа, следва да се приеме, че последната не разполага със средства за
издръжка. В тази връзка е налице и другата предпоставка, визирана в
разпоредбата на чл. 144 от СК.
За основателността на предявената претенция обаче е необходимо да
бъде налице и предвидената в кумулативна зависимост предпоставка,
съгласно която издръжката следва да не съставлява особени затруднения за
родителя. Характерно за издръжката, претендирана на основание посочената
правна норма е, че същата освен на общите правила, се подчинява и на
определени ограничителни изисквания. Ограничението е свързано с
обстоятелството, че се касае за пълнолетно дете, което по начало е длъжно
само да се грижи за издръжката си. Неговият родител може да бъде заставен
да му дава такава, само ако се изясни, че това не би го затруднило особено.
"Особено затруднение" по смисъла на СК означава ограничаване на
възможностите за задоволяване на елементарните конкретни нужди на самия
родител. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. За
разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, издръжката на
навършилите пълнолетие е условна – следва да се преценява обстоятелството
дали заплащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. При
тази издръжка "възможността" за доставянето й не съвпада с общото
изискване на чл. 143, ал. 1 СК, при което размерът на издръжката се определя
единствено като функция на нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Задължението за
издръжка по чл. 144 СК се подчинява освен на общите правила, определящи
правото и размера на издръжката, но и на определените ограничителни
изисквания. Ограничението има своето оправдание, тъй като се касае за
издръжка на вече пълнолетно дете, което поначало е длъжно само да се грижи
за издръжката си. Неговият родител, по силата на чл. 144 СК, може да бъде
задължен да му дава такава само при условие, че това не би го затруднило
"особено".
Следователно, дали са налице особени затруднения или не, се
3
преценява с оглед на материалните възможности на родителите, както и с
оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху
тези материални възможности. В решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. №
944/2010 г. на ІІІ г. о. постановено по чл. 290 от ГПК. В ППВС № 5/70 г. на
ВС е посочено принципното положение, че възможността за даване на
издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от
доходите на задълженото лице.
По делото са налице доказателства че ответника работи и получава
средномесечно 1070 лв. и същия има възможност да заплаща издръжка.
Преценявайки всички посочени обстоятелства относно нуждите на
ищцата /студентка, липса на доходи от което да се издържа, доходите на
майка й/, респ. възможностите на бащата да осигурява средства на дъщеря си,
съобразявайки доказателствата относно реалния капацитет на тези
възможности в количествено измерение, настоящият състав прави извод, че
издръжката следва да бъде определена в размер на 200 лева. Липсва
проведено от ищеца доказване на обстоятелството, че даването на издръжка
от страна на ответника в по- голям размер няма да е свързано с особени
затруднения за него. Затова и искът по чл. 144 СК следва да бъде уважен до
размера от 200 лева и отхвърлен за разликата до пълния заявен размер от 300
лева като недоказан..
При този изход на делото ответника следва да заплати такса в полза
на МзРС в размер на 288 лв.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Х. С. с ЕГН ********** от гр.в. да заплаща месечна
издръжка на С. С. С. с ЕГН ********** от грс. в размер на 200 лв.,ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска,начиная от 18.08.2020 год. до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване.ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния размер, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С. Х. С. с ЕГН ********** от гр.в. да заплати такса в полза
4
на МзРС в размер на 288 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
5