Присъда по дело №1821/2023 на Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда № 29 от 12.03.2025 г. по НОХД № 1821/2023 г. по
описа на Районен съд - Б.град

Производството пред Районен съд Б.град е образувано по обвинителен
акт на Районна прокуратура Б.град срещу Б. Г. Д., роден на , с ЕГН
**********, с който на същия е повдигнато обвинение, затова, че за времето
от 18.00 часа на 18.11.2022г. до около 09.00 часа на 21.11.2022г. в гр.Б.град, от
фирмено помещение в двора на бившия „Домостроителен комбинат“, който се
намирал в същия град, ул.“Покровнишко шосе“ № 22, е отнел чужди движими
вещи – два броя чували всеки с тегло от по 300 кг., с общо тегло 600 кг.,
съдържащи алуминиев отпадъчен материал на обща стойност 720.00 лева,
собственост на „В. 2015” ЕООД с ЕИК , от владението на представителя на
ощетеното юридическо лице М. Л. Гр., без негово знание и съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои.- престъпление по чл.194, ал.1 от
НК.
В хода на съдебното следствие е допуснато изменение на обвинението,
съгласно разпоредбата на чл.287, ал.1 от НК, изразяващо се в промяна на
правната квалификация на деянието с оглед изготвена допълнителна съдебно-
оценителна експертиза и установената стойност на предмета на
престъплението, като производството е продължило по обвинение по чл.194,
ал.3 от НК, а именно затова, че за времето от 18.00 часа на 18.11.2022г. до
около 09.00 часа на 21.11.2022г. в гр.Б.град, от фирмено помещение в двора на
бившия „Домостроителен комбинат“, който се намирал в същия град,
ул.“Покровнишко шосе“ № 22, е отнел чужди движими вещи – два броя
чували всеки с тегло от по 300 кг., с общо тегло 600 кг., съдържащи алуминиев
отпадъчен материал на обща стойност 300.00 лева, собственост на „В. 2015”
ЕООД с ЕИК ., от владението на представителя на ощетеното юридическо
лице М. Л. Гр., без негово знание и съгласие и с намерение противозаконно да
ги присвои, като случая е маловажен.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Б.град
поддържа обвинението. Счита, че от събрания по делото доказателствен
материал е установено, че подсъдимия е осъществил състава на
престъплението, за което е предаден на съд. Пледира да бъде признат за
виновен по повдигнатото обвинение, като излага подробни доводи в подкрепа
на твърденията си. По отношение на наказанието пледира на подсъдимия да
бъде наложено наказание „Пробация“ за срок от 8 /осем/ месеца с приложение
на двете задължителни мерки.
Подсъдимият Д., се явява лично и със служебно определен защитник. В
правото си на последна дума моли за по-леко наказание. Защитникът му
излага доводи за недоказаност на престъплението, като излага доводи за
липсата на безспорни докзателства, относно обективна съставомерност на
деянието, както и неговото авторство. Развива доводи за приложение на чл.9,
1

ал.2 от НК.
По делото не е предявен граждански иск от пострадалото ЮЛ.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Б. Г. Д. е роден на , с ЕГН **********. Видно от
приложено и прието по делото свидетелство за съдимост Д. не е осъждан, от
справка за криминални прояви се установява, че същият има регистрирани
такива по чл.194 от НК /л.32 от ДП/.
Дружество „В. 2015” ЕООД с ЕИК имало за основен предмет на дейност
металообработване, като осъществявало дейността си в двора на бившия
„Домостроителен комбинат“, който се намирал в Б.град, ул.“Покровнишко
шосе“ № 22, като дружеството ползвало помещение в обекта. През 2022г.
негов управител бил св.Гр.
Подсъдимият и св.Гр. се познавали, поради това, че св.Гр. често давал на
подсъдимия и други лица отпадъци, които същите предавал за скрап. Поради
недоволство на останалите наематели на обекта в тази връзка обаче св.Гр.
изрично указал на подсъдимия и други лица вече да не идват.
На 18.11.2022г. около 18.00 часа след приключване на работния процес,
свид.Гр. заключил фирмено помещение, като в района му, а именно пред
входната му врата оставил два броя чували, всеки от по 300 кг. съдържащи
алуминиев отпадъчен материал. След това свид.Гр. си тръгнал и напуснал
района на базата.
Въпреки предупреждението от страна на св.Гр. в периода от около 18.00
часа на 18.11.2022г. до 09.00 часа на 21.11.2022г. подсъдимият посетил района
на двора на бившия „Домостроителен комбинат“ и установил оставените от
Гр. чували. По това време в района нямало никой, поради което Д. взел
чувалите, натоварил ги на ползваната от него каруца с конски впряг и ги
транспортирал до пункт за изкупуване на черни и цветни метали, който се
намирал в района на подстанция „Козлодуй“, местност „Поището“ землището
на с.Церово, общ.Б.град, стопансван от свид.Х. Й. М. – управител на „А. .“
ООД Б.град.
Подсъдимият предал на св.М. двата чувала алуминиеви стружки, за
което му била изплатена и сътветната сума, около 60 лв. на килограм, след
което напуснал пункта. На 21.11.2022г. около 09.00 часа свид.М. Гр. отишъл в
района на фирмената си база и установил липсата на оставените от него два
броя чували всеки с тегло от по 300 кг., съдържащи алуминиев отпадъчен
материал. В тази връзка незабавно позвънил на тел.112, като посочил, че са му
откраднати около 600 кг. стружки, както и че има подозрения кой може да е. В
последствие депозирал и жалба в 01 РУ Б.град, по повод на която било
образувано и настоящото досъдебно производство.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-
2

оценителна експертиза, като видно от заключението на вещото лице общата
стойност два броя чували всеки с тегло от по 300 кг., с общо тегло 600 кг.,
съдържащи алуминиев отпадъчен материал възлизат общо на 720.00 лева./
В хода на съдебното следствие е назначен допълнителна съдебно-
оценителна експертиза, съобразно заключението, на която стойността на два
броя чували всеки с тегло от по 300 кг., с общо тегло 600 кг., съдържащи
алуминиев отпадъчен материал е 300 лв.
По отношение изготвените в рамките на ДП и съдебното следствие
съдебно оценителна и допълнителна съдебно-оценителна експертиза, съдът
кредитира и даде вяра на допълнителната такава, като съобрази, че същата е
изготвена от експерт в областта дала е в пълнота отговор на поставените
въпроси. За да достигне до този извод съдът взе предвид и че към момента на
изготвянето на допълнителното заключение експерта е разполагал с по-голям
обем от доказателства, които да подложи на преценка, както и че е имала
сравнителен материал. В тази връзка посредством заключението на
допълнителна съдебно оценителната експертиза се установява стойността на
предмета на разследваното престъпление, като при изслушването си вещото
лице разяснява как е определило сумата и въз основа на какви доказателства,
сочи убедителни аргументи в подкрепа на твърденията си. Ето защо
настоящият състав намери, че коментираното заключение в нужната степен,
аргументирано и обосновано е изяснило в оптимална степен и дало отговор на
поставените задачи, поради което и няма основание същото да бъде поставено
под съмнение.
Изложената фактическа обстановка съдът прие на база събраните по делото
доказателства, като същата намира своето потвърждение и в показанията на
разпитаните в хода на производството свидетели Ч., М., Н., Гр., св.М.и и
св.Д..От показанията на св.Гр. се установяват обстоятелства свързани с
обстановката при която е извършена кражбата, относими факти, относно
времето, в което е станало и своите действия. Свидетелят подробно описва
какво е откраднато и обща приблизителна стойност, както и какво точно се е
случило. Данни относно време, място и механизъм на извършване на
престъплението се съдържат и в показанията на св.Ч. и Н.. В тази насока св.Ч.
чрез показанията си установява, своето участие по установяване на
престъплението, същия сочи какво е извършил, как е установен извършителя,
като непълнотите в показанията му са отстранени чрез прочитането на
показанията му в ДП по реда на чл.281, ал.4 от НПК. В потвърждение на
посоченото от св.Ч. са и показанията на св.Н., който чрез показанията си
установява относими факти, относно мястото на кражбата и нейния предмет,
като неговите показанията потвърждават соченото от Гр. място на
престъплението. Съществено значение във връзка с приетата фактическа
обстановка имат и показанията на св.М.и и св.Д.. Тези свидетели изясняват
обстоятелства, свързани с разпореждането с открадните стружки, повода за
познанството си с подсъдимия, както и механизма на работа в изкупвателния
пункт, който се потвърждава и от приетите по делото писмени доказателства в
3

тази насока /дневник/.
Съдът кредитира показанията на св.Гр., действително същия е представител
на пострадалото юридическо лица от престъплението, но в същото време
съдът не констатира противоречия в тях, които до обосноват поставянето им
по съмнение. Същите са убедителни, житейски последователни и
кореспондират с останалите доказателства и експертното заключение, както и
с подадения сигнал до телефон 112. Същите са изводите на съда и по
отношение показанията на св.Ч. и Н. в частта, относно участието им в
проверката. Съдът кредитира тези показания в посочената част, като
вътрешно непротиворечиви, съвкупният им анализ и оценка с останалите
доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност. В
тази връзка съдът отчете, че за всички съществени факти, предмет на
доказване в настоящото производство тези свидетели дават подробни и
прецизни показания, които се отличават с житейска убедителност и напълно
подкрепят отразеното в обвинителния акт. Достоверно и логично описват как
са установили деянието, с необходимата конкретика описват мястото и по
какъв начин са достигнали до подсъдимия. В частта относно проведената
беседа с обвиняемия и относно заявеното от него пред полицейския служител,
обаче с оглед настъпилите законодателни промени съдът намира, че
показанията на св. Ч. следва да бъдат изключени от доказателствения
материал предвид въведената с разпоредбата на чл.118, ал. 2 от НК забрана
полицейските служители да бъдат свидетели, относно установеното от тях
при провеждане на разузнавателни беседи със заподозрян. Ето защо е
недопустимо посоченото от Ч. в тази част, да се ползва при формиране на
фактическите изводи на съда и в коментираната част показанията му нямат
доказателствена стойност. Поради което и според съда тези показания в
коментирата част следва да бъдат изключени от доказателствения материал.
Не следва да бъдат поставяни под съмнение и показанията на св.М.и и Д., тези
свидетели са незаинтересовани от изхода на делото и показанията им напълно
кореспондират със събраните писмени доказателства.
Приетото от съда от фактическа страна напълно се подкрепя и от събраните
писмени доказателства, а именно жалба от М. Гр., справка относно съдебни
регистрации и криминални прояви на Б. Д., справка за съдимост от 09.01.2023
г., справка за лице установен извършител на престъпление, справка за
актуално състояние на В. 2015ЕООД, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояниена Д., протокол за доброволно предаване от
20.09.2023 г. ведно с копие от тетрадка, ел. ъобщение от Д. Д., заверено копие
на дневник -тетрадка за покупки на черни и цветни метали от А. . ООД ведно
със заверено копие на страница от същия, писмо от М. Д., свидетелство за
съдимост.
Приетата по делото справка от НС 112, както и приобщения по делото чрез
изслушване в присъствието на страните диск, съдържащ записа от НС 112.
Съдът кредитира приобщените писмени доказателства, същите обективират
относими факти, относно констатираното в хода на проверката, работата на
4

изкупвателния пункт, правното и материално положение на подсъдимия,
съобщеното от пострадалия. Същите не са компрометирани и не са оспорени
от страните и кореспондират с гласните доказателства.
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото,
като съобрази събраният доказателствен материал, разгледа и анализира
доказателствата, поотделно и в тяхната взаимна връзка, съдът намира за
доказано, че Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по член 194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
Съобразно установеното от обективна страна за времето от 18.00 часа на
18.11.2022г. до около 09.00 часа на 21.11.2022г. в гр.Б.град, от фирмено
помещение в двора на бившия „Домостроителен комбинат“, който се намирал
в същия град, ул.“Покровнишко шосе“ № 22, е отнел чужди движими вещи –
два броя чували всеки с тегло от по 300 кг., с общо тегло 600 кг., съдържащи
алуминиев отпадъчен материал на обща стойност 300.00 лева, собственост на
„В. 2015” ЕООД с ЕИК ., от владението на представителя на ощетеното
юридическо лице М. Л. Гр., без негово знание и съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като случая е маловажен.
Фактическият състав на кражбата предполага отнемане на чужда
движима вещ от владението на другиго, без съгласието на владелеца и с
намерение тази вещ да бъде противозаконно присвоена от дееца.
Субект на кражбата може да бъде всяко лице, което няма фактическа
власт върху предмета на посегателство и което не е собственик на вещта.
Отнемането обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и
установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца.
В случая подсъдимият е действал с точна, ясна и осъзната цел, като за
реализиране на деянието си е съзнавал, че извършва противоправно и
наказуемо от закона действие. Тези действия на подсъдимия се установяват
посредством събраните по делото доказателства. Посредством показанията на
св.Гр. се установява обстановката, при която е извършено престъплението,
времето и вида на вещите, обект на престъпление, посочена по- горе,
приблизителната стойност, както и къде са се намирали. Този свидетел
установява и начинът по-който е извършено престъплението. Същата
информация се извлича и от свидетелските показания на св.Ч., Н. и М..
Стойността на инкриминираните вещи се установява и от изготвена и приета
по делото допълнителна съдебно оценителна експертиза, от заключението, на
която е видно, че същите са с обща стойност 300 лв. именно тази стойност
съдът прие, че е действителна с оглед приетото и кредитирано заключение,
поради което и съобрази същата при постановяване на съдебния си акт.
Обстановката при която е извършено престъплението, липсващите вещи и
това от кой се стопанисва обекта се извлича и от показанията на св.Гр., както и
тежестта им. Този свидетел изяснява защо и как е приел, че са 600 кг., което се
потвърждава и от събраните писмени доказателства. Действително в приетия
по делото дневник е посочено 140 кг., но в същото време е посочено и 600 кг.,
5

като с оглед и установеното по делото посредством показанията на св.Д., че не
винаги се издава документ и се вписва, съдът приема, че в случая следва да
бъде взето предвид посоченото от св.Гръчки в тази насока, като се изхожда и
от дейността, с която се занимава. Приетото в тази насока, подкрепено от
коментираните доказателства опровергава доводите на защитата, че не се
установява посоченото от обвинението, че алуминиевите стружки са били 600
кг.
От друга страна при преценка съставомерност на деянието съдът
съобрази и ТР№54/1989г. на ОСНК, като прие, че отпадачния алуминиев
материал в конкретния случай се явява годен обект на осъществената кражба,
доколкото от показанията на св.Гр. се установява, че същия е бил поставен в
чували в двора на предприятието, а от експертното заключение, че има
стойност.
Авторството на деянието е безспорно доказано в лицето на подсъдимия чрез
комплекс от приобщени доказателства. В тази насока следва да бъдат
отчетени показанията на св.Ч. и М., частично от показанията на св.Гр.. Св. Ч.
установява как е достигнал до извършителя. Св. М. установява при разпита си,
по какъв повод познава Д., както и че същия му е предал алуминиеви стружки,
които според посоченото в дневника и показанията на св.Гр. са идентични с
тези обект на кражбата. За местонахождението на подсъдимия в процесния
обект свидетелства и св.Гр., който е заявил подозренията си още при сигнала
на НС 112, а впоследствие и пред полицейските служители.
Ето защо съдът прие за безспорно установено присъствието на подсъдимия на
инкриминираните място и време, както и че алуминиевите стружки са била в
негово владение, а доводите в обратна насока се опровергават от
коментираните доказателства. Начина на извършване на деянието също не е
спорен, тъй като се съдържа в изявленията на прекия им наблюдател –
свидетеля Гр., както и в изричните писмени документи, а именно
регистрираното съобщение за извършено престъпление /жалба/ от този
свидетел, които са в потвърждение на тези напълно съвпадащи помежду си
гласните доказателства. Коментираните доказателства установяват по
безспорен начин действията на подсъдимия, чрез доказването на факта на
приближаване на обекта и натоварване на чувалите в ползваната от него
каруца и транспортирането им до изкупвателния пункт, установено от
съвпадащите изявления на св.Гр. и М. и данните в посочените вече документи
за оплакването веднага след случилото се.
В разглеждания случай подсъдимият е прекъснал владението на дружеството
върху вещите, и е успял да установи своя такава, без да е налице съгласие на
последните, с намерение противозаконно да ги присвои, което се обективира
в действията му, след това , отдалечаване от мястото, където са се намирали,
предаването им в изкупвателния пункт. Престъплението е довършено, тъй
като с цитираните действия, извършени с инкриминираните вещи,
подсъдимият е демонстрирал по ясен и категоричен начин собственическото
6

си отношение по отношение на тях.
Установява се по безспорен начин и намерението за своене.Такова намерение
ще е налице винаги, когато деецът би желал след отнемането да се разпорежда
с вещта в свой или чужд интерес, като лиши пострадалия трайно от
възможността да ползва своята вещ. По делото е установено, че
инкриминираната вещ е взета от подсъдимия от обекта, стопанисван от
пострадалия. Д. е влязал в двора на обекта, възползвайки се от отсъствието на
собственика и отнел чувалите. Липсата на намерение за своене е опровергана,
както от показанията на св.Гр. и М., така и от събраните писмени
доказателства. След установяване на своя фактическа власт подсъдимият се е
разпоредил с алуминиевия отпадък. Тези негови действия, осъществени без
съгласието на пострадалия, демонстрират намерение за преустановяване на
упражняваната до този момент фактическа власт върху вещта от пострадалия
и установяване на своя такава. Отнемането на възможността пострадалия да
упражнява своя власт на разпореждане с вещта, пренасянето и на разстояние
от мястото, в което е бил съхраняван, върху което има фактическа власт
пострадалия, закарването и на място, което би могло и да не бъде установено
от него, са все обективирани действия на подсъдимия по разпореждане с
вещта като със своя, което е признак за нейното „своене ” от подсъдимия. За
наличието на „своене” на отнетата вещ е достатъчно, че подсъдимият е лишил
досегашния и владелец от възможността да се разпорежда с нея и то на
мястото, където този владелец е преценил, че тя трябва да се намира. Тези
действия на подсъдимия, установими от коментираните по-горе
доказателства изпълват понятието "своене" в смисъла вложен от заканодателя.
В случая изхождайки от понятието за маловажен случай, дадено от
законодателя, отнесено към конкретния случай, съдът намира, че правилно
прокурора измени обвинението и квалифицира извършеното от Д. като
маловажен случай. Наличието на предпоставки за квалифициране на деянието
като маловажен случай се извеждат от дефиницията, дадена от законодателя с
разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, а именно: престъпление, при което липсват
вредните последици или те са незначителни или с оглед на други смекчаващи
вината обстоятелства представляват по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. В
конкретния случай повдигнатото обвинение е за престъпление против
собствеността, при което основно значение за квалифициране на деянието има
стойността на вещите, предмет на престъпление. От представените писмени
доказателства и заключението по допълнителната съдебно-оценителната
експертиза се установява, че общата стойност на отпадачния материал е 300
лева , която е многократно под размера на минималната работа заплата за
страната, което го характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с друг вид престъпления от същия вид, поради което следва да се
квалифицира като маловажен случай.
От субективна страна подсъдимият е действал при условията на пряк
умисъл, като е знаел, че отнема вещ, съзнавал е обстоятелството, че
7

отнемането не е въз основа на закона и е имал намерение да ги използва като е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от него и е искал
настъпването на тези последици - да присвои и да се разпореди с предмета на
престъплението. За наличието на умисъл съдът прави извод от поведението на
подсъдимия след отнемане на вещите, разпореждането с тях веднага след това,
както и установеното от показанията на св.Гръчки, че е предупреден да не
ходи там, но въпреки това на процесната дата е отишъл и отнел двата чувала.
С оглед на изложеното и анализирайки доказателствата по делото,
настоящия съдебен състав намери, че действията на Д. са обективно и
субективно съставомерни по чл. 194 ал.3 от НК., поради което и призна
подсъдимия за виновен.
По отношение твърденията за малозначителност на извършеното от Д.
престъпление, съдът не може да се съгласи с изтъкнатото от защитата.
Стойността на предмета на престъплението е само един от критериите при
оценката на конкретното деяние като малозначително, при това не определящ.
Действително стойността на предмета на престъплението е 300 лева, но
останалите обстоятелства, свързани с характеристиката на изпълнителската
деятелност и личността на дееца не дават основание да се приеме, че деянието
е малозначително, обсноваващо приложение на чл. 9, ал. 2 от НК.
Подсъдимият макар и с чисто съдебно минало има регистрирани криминални
прояви, именно свързани с престъпления против собствеността, поради което
не може да се приеми, че е лице с изключително ниска обществена опасност,
отделно от това начина на отнемане, престъпната му упоритост,
обстоятелството, че въпреки предупреждението се е възползвал от това, че на
обекта е нямало никой. Всички посочени обстоятелства изключват
определянето на престъплението като малозначително. Установената
фактология по престъпната дейност и по данните за дееца, не позволяват
извод за присъствие на условията за малозначителност на деянието по смисъла
на чл. 9, ал. 2 от НК в която и да е от двете визирани в закона хипотези.
С оглед на наличието на всички признаци от състава и при доказаност на
авторството, неоснователно е искането на защитата за оправдаването на
подсъдимия. По делото са събрани гласни и писмени доказателства,
анализирани по-горе, установяващи съпричастност на Д. към
инкриминираната престъпна дейност, като неоснователни се явяват и
твърденията за неустановено количество на вещите. Както се посочи по
делото са събрани гласни доказателства, установяващи колко килограма е бил
отпадачния материал, начина на определяне. Доколкото съдът прие за
доказано по безспорен начин, както от обективна, така и от субективна страна,
че подсъдимия е извършил престъплението по член 194, ал.3 във вр. с ал.1
същия следва да получи и съответното наказание.
Законодателят за такова престъпление по чл.194 ал.3 от НК е предвидил
налагане на наказание “лишаване от свобода” до една година, пробация, или
8

глоба от сто до триста лева.
При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от
подсъдимият престъпление в конкретният случай съдебният състав намери, че
следва да вземе предвид характера на извършеното деяние, степента на
обществена опасност на деянието и дееца в конкретния случай и наличието не
само на смекчаващи, но и на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на дееца намира проява и зависи главно от
конкретното престъпление, но следва да отчита и други критерии- съдебното
минало, трудовата ангажираност, процесуалното поведение на лицето и др.
фактори. В рамките на производството са събрани доказателства /л.32, от ДП
/, от които се установява, че същия има множество криминални прояви,
приоритетно за престъпление против собствеността, което го прави лице с по-
висока степен на обществена опасност по отношение именно на такива
престъпления, като фактът, че не се е превъзпитал по такъв начин, че да си
наложи собствени ограничения от извършване на престъпни посегателства,
говори за него като за личност с по-ниски морални задръжки. Обществената
опасност на самото деяние също не е минимална, , доколкото засяга
неприкосновеността на собствеността върху движими вещи, като тук следва
да бъде отчетен и интезитета на този вид посегателства. Следва обаче да се
спре вниманието и върху смекчаващите отговорността обстоятелства, на
първо място като смекчаващо обстоятелство съдът определи чистото му
съдебно минало, доколкото макар и с регистрирани криминални прояви,
същия не е осъждан, стойността на вещите, както и изминалия период от
време от извършване на деянието до приключване на производството.
Предвид това и с оглед видът на конкретното престъпление и обществената
опасност от извършване на този вид престъпления, съдът приема, че е налице
известен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, налагащ
определяне на наказание „Пробация“, При определяне размера на това
наказание, съобразявайки възприетия превес на смекчаващи отговорността на
дееца обстоятелства, същото следва да включва пробационните мерки по чл.
42а, ал.2, т.1 и т. 2 от НК, а именно: на основание чл. 42а, ал.2, т.1 от НК във
връзка с чл. 42б, ал.1 от НК - "Задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от 6 месеца", изпълнима при периодичност два пъти седмично и на
основание чл. 42а, ал.2, т.2 от НК във връзка с чл. 42б, ал.2 от НК -
"Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
месеца по график, определен от служителя.
Така определеното по вид и размер наказание ще гарантира и обезпечи
целите на закона, визирани в чл.36 от НК, ще окаже възпитателно, възпиращо
го от криминални прояви въздействие и ще допринесе за неговото поправяне,
дисциплиниране, и интегриране в обществото, като в тази връзка поискания от
прокурора размер на наказанието, съдът намира за прекалено завишен с оглед
постигане на индивидуалната превенция, като взе предвид обществената
опасност на конкретното деяние и конкретния подсъдим.
По отношение на разноските, съдът не се е произнесъл с присъдата си, по
9

който въпрос ще се произнесе по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК след
окончателното приключване на наказателното производство, когато размерът
и отговорността за разноските ще е изяснен напълно.
По изложените съображения, съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10

Номер на акта:	29
Дата:	12 март 2025 г. (в сила от 28 март 2025 г.)
Съдия:	Кристина Евгениева Панкова

Дело:	20231210201821
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 декември 2023 г.

Присъда по дело №1821/2023 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите