Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 382
гр. ВРАЦА, 04.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 08.11.2019 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар
ГАЛИНА ЕМИЛОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
499 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на "Кредитреформ България" ЕООД, гр.София, чрез
юрисконсулт Г.К., против Решение № 274/29.03.2019 г. по гр.д.№ 4320/2018 г. на
Районен съд-Враца, с което са отхвърлени като неоснователни предявените
от дружеството-жалбоподател иск с
правно основание чл.240, ал.1 във връзка с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение по
чл.86 от ЗЗД за сумата 500,00 лева – главница по Договор
кредит № **********/27.08.2015 г., сключен между "4финанс" ЕООД, гр.
София и Й.О.Р., 78,16 лева - такса за експресно разглеждане; 601,30 лева
наказателна лихва за периода от 27.09.2015г. до 31.01.2018г., както и законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на вземането.
В жалбата се
поддържа, че решението е неправилно, поради противоречие с материалноправните и
процесуалноправните правила, и е необосновано. Изразява се несъгласие с
изводите на районния съд за недоказаност твърденията на ищеца относно
сключването на Договор за кредит № ********** между "4финанс" ЕООД и Й.О.Р.
и се излагат подробни твърдения, че договорът е сключен по реда на чл.6 ЗПФУР и
при спазване всички изисквания на посочения закон, както и на ЗЕДЕУУ, ЗПК и
Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014
г. Изтъква се, че съгласно чл.184, ал.1, изр.1 ГПК електронният документ се
представя по делото на хартиен носител и ако другата страна не поиска
представянето му на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на волеизявлението и неговото съдържание.
Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно е изключил приложения договор
за кредит от доказателствения материал, тъй като със становище от 25.03.2019 г.
ищецът подробно е аргументирал тезата си, че договорът е валидно сключен,
т.е.потвърдил е, че ще се ползва от същия. Намира също, че неправилно районният
съд е приел, че не е доказан фактическия състав по чл.240 ЗЗД, тъй като към
исковата молба е приложена разписка за извършено плащане от 27.08.2015 г., с
която заемната сума е преведена на името на кредитополучателя в "Изи
Пей", какъвто е и уговорения начин за плащане. Посочва, че в нарушение на
материалния закон първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното от
ищеца искане на основание чл.192 ГПК да бъде задължено "Изи Пей" АД
да представи разписка за изплащане на сумата.
Жалбоподателят
моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъдат уважени предявените
искове. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции,
както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от адв.В.И., в качеството му на назначен от
съда особен представител на Й.О.Р., в който се изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба. Посочва се, че не са налице твърдените пороци на
първоинстанционния съдебен акт, както и че обжалваното решение е правилно,
законосъобразно и обосновано.
Въззивната жалба е процесуално
допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок
по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по
реда на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е
валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на
обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на
"Кредитреформ България" ЕООД, гр.София, с която против Й.О.Р. *** са предявените кумулативно съединени осъдителни
искове за заплащане на следните суми: 500,00 лева - неплатена главница; 78,16
лева - такса за експресно разглеждане; 601,30 лева - наказателна лихва за
периода от 27.09.2015 г. до 31.01.2018 г.; законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 27.08.2015г. между "4финанс" ЕООД, опериращо
на пазара на финансови услуги под търговската си марка "Вивус" и
ответника Й.О.Р. е сключен договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от
ЗПФУР, явяващ се втори по ред договор между тях. Поддържа, че в заявката си Й.О.Р.
е заявил желание да му бъде отпусната сума в размер 500,00 лева, като е заявил
и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане
на заявката. Изтъква, че кредитополучателят е подписал договора чрез натискане
на бутона "Подпиши", с натискането на който се счита, че се подписват
всяка страница от договора и приложимите Общи условия. Посочва, че кредитът е
отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 26.09.2015г., като сумата е
преведена от кредитора в "Изи Пей" на същия ден - 27.08.2015г. Ищецът
посочва, че съгласно условията по кредита, към главницата са начислени лихви и
такси, както следва: договорна лихва в размер 16,84 лв., начислена въз основа
на т. 6.1 от Общите условия, приложими към Договор за кредит № ********** за
период от 27.08.2015г. (дата на отпускане на кредита) до 26.09.2015г. (падежна
дата на кредита) и такса за експресно разглеждане в размер 78,16 лева. Твърди,
че с настъпване на падежа по договора - 26.09.2015г., кредитополучателят не е
погасил дължимите суми и е изпаднал в забава, поради което, съгласно клаузите
на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 27.09.2015г., "4финанс"
ЕООД е започнало да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на
основния лихвен процент на БНБ - 10,01% към договорния лихвен процент, посочен
в специалните условия на договора - 40,98% върху неизплатената главница в
периода на просрочеието. Поддържа, че от
"Вивус" са изпратени 3 бр. напомнителни писма до ответника на адреса,
посочен в договора за кредит, които съдържат информация за просрочения кредит,
но въпреки отправените покани, ответникът не е погасил задълженията си.
Посочва, че на 01.02.2018г. "4финанс" ЕООД, в качеството на цедент, е
сключило с "Кредитреформ България" ЕООД, в качеството на цесионер,
Договор за прехвърляне на вземания № ВGF-2018-005/01.02.2018г.,
по силата на който цедентьт е прехвърлил на цесионера вземанията по Договор №
**********, както следва: главница 500,00 лева; договорна лихва 16,84 лева;
такса за експресно разглеждане 78,16 лева; наказателна лихва 601,30 лева за
периода 27.09.2015г. - 31.01.2018г.; отписани такси за събиране (3 бр.
изпратени писма) - 30,00 лева. Посочените вземания са подробно описани в
Приложение 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.
Изтъква, че по силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията
към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на
цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно
и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, "Кредитреформ
България" ЕООД е изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана пратка
посредством "Български пощи" ЕАД, която е върната с отметка "непотърсен",
поради което, към исковата молба, прилага уведомление за извършената цесия.
Твърди, че в изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ад. 4
от ЗЗД, "4финанс" ЕООД е предоставило на "Кредитреформ
България" ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. От
сключването на договора за цесия до подаване на исковата молба забавата на
ответника продължава.
Ответникът Й.О.Р.,
редовно призован в първоинстанционното производство по реда на чл.47 ГПК, се
представлява от назначения му от съда особен представител адв. В.И.. В срока по
чл.131 от ГПК е подаден отговор от особения представител, в който оспорва
предявените искове като недоказани и неоснователни. Твърди, че договорът за
кредит е изцяло недействителен, тъй като не е подписан от ответника по делото и
не е потвърден от него с конклудентни действия - липсва съгласие, което е
основание за нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Поддържа, че договорът не
е подписан от ответника с квалифициран електронен подпис и ответникът не е
получил реално депозираната в "Изи пей" на негово име сума от 500,00
лв. Оспорва, че ответникът е бил запознат с договора, с отделните договорни
клаузи и с Общите условия на кредитора за този вид договори, и че се е съгласил
с тях, поради което прави възражение за нищожност на целия договор на основание
чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. На следващо място изтъква, че се касае за договор
за потребителски кредит, уреден в разпоредбите на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и за сключване на договор за паричен заем от
разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), поради което същият е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, като
неотговарящ на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9а и т. 12 от ЗПК. В посочения
смисъл прави възражение за недействителност на договора за кредит на основание
чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, поради противоречието му с
посочените по-горе императивни разпоредби на ЗПК. Счита също, че сумата от
601.30 лева, която представлява наказателна лихва, е недължима заради нищожност
на клаузите за лихвата за предоставяне на кредита — поле "Лихвен процент"
(40.98%) от раздел "Условия по кредита" на договора за кредит, а така
също и на т. 13.3, б. "а" от Общите условия, поради противоречието им
с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и поради заобикаляне на закона -
чл. 26, ал. 1, предл. 1, ал. 2 ЗЗД. Моли, ако т. 13.3, б. "а" от
Общите условия не бъде обявена за нищожна, съдът да приеме, че същата представлява
по същността си неустойка и на общо основание, да упражни правомощията си по
чл. 92, ал. 2 ЗЗД, като намали поисканата сума от 601.30 лв. до справедливият й
размер, съгласно установената търговска и съдебна практика. Смята също така, че
уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителна, незадължителна
услуга за експресно разглеждане на заявката, на която е основана претенцията за
78.16 лв., е нищожна, като противоречаща на императивни правни норми - чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК. Твърди още, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща допълнителна услуга се нарушава
изискването годишният процент на разходите (ГПР) да не бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва. Предвид изложените съображения, на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 и чл. 21 ЗПК, поради противоречие
с посочените по-горе императивни правни норми, отделно прави възражение за
нищожност и на всички клаузи на раздел "Условия на кредита" от
договора за кредит, с изключение на тези отнасящи се за размера на сумата по
кредита от 500.00 лв., срокът на кредита от 30 дни, датата на получаването и
датата за връщане на сумата. Намира, че и в посочените случаи е налице накърняване
на добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, тъй като договорната свобода е
използвана от едната страна — кредитора и ищец по делото, за да възложи на
другата, по-слаба страна в договарянето - ответника по делото, несъразмерни
тежести, като се е възползвал от по-благоприятното си положение. Предвид
горното, ако съдът приеме, че договорът като цяло не е недействителен, а само
отделни негови клаузи, алтернативно моли да отхвърли като неоснователни и
недоказани исковите претенции в частта им за сумата от 601.30 лв., претендирана
като наказателна лихва и за сумата от 78.16 лв., претендирана като такса за
предоставена допълнителна, незадължителна услуга "Експресно
разглеждане" на молбата за отпускане на кредит.
Пред
първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, които обсъдени
поотделно и в тяхната пълнота, дават основание на настоящия съдебен състав да
приеме за установена следната фактическа обстановка:
Като доказателства
по делото са представени неподписан документ - Договор за кредит № **********/27.08.2015
г. В специалните условия на този договор като кредитодател е вписан
"4финанс" ЕООД, гр. София, а като кредитополучател - Й.О.Р. ***; вид
на кредита - потребителски; сума на кредита - 500 лв.; лихвен процент 40, 98%,
ГПР- 49. 60%, срок за изплащане 30 дни, дата на получаване - 27.08.2015г. с
падеж 26.09.2015 г.; сума за експресно разглеждане - 78, 16 лв.; обща дължима
сума 595 лева, както и Общи условия за договора за кредит на
"4финанс" ЕООД. Към исковата молба е приложена и разписка за извършено плащане от 27.08.2015
г., от която се установява, че "4финанс" ЕООД е извършил паричен
превод към EasyPay на сума от 500, 00 лева в
полза на Й.О.Р..
С отговора
на исковата молба особеният представител на ответника е оспорил истинността на
представения от ищеца Договор за кредит
№ **********/27.08.2015 г., тъй като същият
не е подписан от ответника, и е поискал откриване на производство по реда на
чл.193 ГПК. С постановеното по реда на чл.140 ГПК Определение № 423/18.02.2019
г., районният съд е дал възможност на ищеца да заяви дали ще се ползва от този
документ.
Преди
първото съдебно заседание е постъпило писмено становище вх.№ 4572/25.03.2019
г., в което ищецът излага подробни доводи относно начина на сключване на
договора за кредит. Твърди, че приложените към исковата молба електронни
документи съдържат достатъчно индивидуализиращи белези и данни, установяващи по
категоричен начин кой е техния автор и какво е тяхното съдържание, за да се
приеме за доказано сключването на договор между страните. Посочва, че за да е
налице валиден договор, сключен от разстояние, е необходимо електронният
документ да съдържа електронни изявления на двете страни, като
възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му и съгласно чл.184, ал.1 ГПК се представя като доказателство
по делото именно върху такъв носител. В писменото становище е поискано съдът на
основание чл.192 ГПК да задължи "Изи Пей" АД да представи разписка за
получаване на сумата по кредита.
В първото
с.з., проведено на 27.03.2019 г., районният съд е приел, че с подаденото
становище ищецът не е заявил, че ще се ползва от представения договор за
кредит, поради което е изключил документа от доказателствата по делото. Съдът не
се е произнесъл по направеното от ищеца искане с правно основание чл.192 ГПК.
Искането по чл.192 ГПК е подновено с
въззивната жалба и приемайки, че са налице предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК
настоящият съдебен състав е задължил третото неучастващо в процеса лице -
"Изи Пей" АД да представи намиращ се у него документ. С писмо вх.№
9291/22.10.2019 г. "ИзиПей"АД представя оригинал на разписка №
07000364215134/27.08.2015 г., от която се установява, че на посочената дата Й.О.Р.
е получил в брой сумата 500,00 лева по нареждане на "Вивус". Като
основание за превода е посочен номера на договора - **********. Разписката е
подписана от получателя на сумата Й.Р..
Във връзка с
изложените твърдения, касаещи активната материалноправна легитимация на ищеца,
към исковата молба е приложен Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005 от 01.02.2018 г. (само стр.1 и стр.15), сключен между
"4финанс" ЕООД и "Кредитреформ България" ЕООД и приложение
№ 1 към него, в което на стр. 11 фигурира Договор кредит №
**********/27.08.2015 г. с кредитополучател Й.О.Р.. Представено е пълномощно -
приложение № 4 към договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005 от 01.02.2018 г., с което "4финанс" ЕООД е
упълномощил "Кредитреформ България" ЕООД да извърши уведомяването на
длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Ищецът е
представил и уведомление за прехвърляне на вземания до ответника Й.О.Р., но
липсват доказателства за неговото получаване от същия, с оглед приложената
разписка, че пратката не е била потърсена. Ответникът, чрез назначения му
особен представител, е получил препис от исковата молба, както и от
приложенията към нея, включително уведомлението за прехвърляне на вземания.
При така възприетата фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Правното основание на предявените искове е
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, чл.9 ЗПК и чл.6 ЗПФУР и чл.86 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове,
ищецът носи тежестта в условията на пълно и главно доказване да установи, че
между "4финас" ЕООД и Й.О.Р. е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/договор за кредит/ чрез реално предоставяне на
определена парична сума на ответника, в качеството му на заемател; поемане на
задължение от заемателя за връщане на заетата сума; че
между страните са налице валидни уговорки за заплащането на такса за експресно
разглеждане и на наказателна лихва при
забава; че е сключен валиден договор за цесия, по силата на който
заемодателят е прехвърлил на ищеца вземанията си по сключения с ответника
договор за кредит.
При
извършеното оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да докаже
недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение
на задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
Според изложените в исковата молба твърдения,
претендираните от ищеца вземания произтичат от договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, сключен между "4финанс" ЕООД и
ответника Й.О.Р.. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние –
едно или повече. Съгласно
дадената дефиниция в разпоредбата на § 1,
т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е
всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и
на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет,
провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват
средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения
за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните
попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.18 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на преддоговорна информацията на потребителя,
както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1,
т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага
разпоредбата на чл.
293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Законът за
електронния документ и електронния подпис (в действащата редакция към м.08.2015
г., като към настоящия момент същият е с изменено заглавие – Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги).
В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните
правоотношение са представени неподписани документи – Договор за кредит № **********/27.08.2015
г. и Общи условия към същия, за които се твърди, че са потвърдени от ответника
с натискането на бутон на интернет страницата на дружеството-кредитор. Приложено
по делото е и разписка за извършено плащане в брой в полза на Й.О.Р. на сума в
размер на 500,00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ЗЕДЕП (в редакцията му към 2015 г., т. е.
преди изменението, обнародвано в ДВ, бр. 85 от 2017 г.), електронен документ
представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг
носител с възможност да бъде възпроизведено, като писмената форма се счита
спазена, ако е съставен електронен документ. Електронно изявление е словесно
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1
ЗЕДЕП). Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13,
ал. 1 ЗЕДЕП (в редакцията към 2016 г.) – за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление
за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми на
електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран. Законът придава
значение на подписан саморъчно документ само на този електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП), но
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Неговата доказателствена
сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, като ако
се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на
изявлението (чл.
180 ГПК), а в случай че това авторство бъде оспорено, тежестта за доказване
истинността на документа се разпределя съобразно специалното правило на чл. 193 ГПК. В този смисъл - Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
868/2012 г., IV г. о., Определение № 169 от 6.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
672/2017 г., I т. о.
В конкретния случай, от представения на хартиен носител договор за кредит е
видно, че съдържа посочване на ответника като автор и титуляр по смисъла на
чл.4 ЗЕДЕП, както и индивидуализиращите лични данни на същия. Настоящият
съдебен състав намира, че този договор съдържа електронно изявление, записано
на предвиден в чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП носител с възможност да бъде възпроизведено,
т. е. попълненият по електронен път договор за кредит представлява електронен
документ. Ищецът не твърди договорът да съдържат усъвършенстван или
квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗЕДЕП, който
да е положен от Й.Р.. Както бе посочено, особеният представител на ответника
оспорва авторството на договора в срока по чл.193, ал.1 ГПК, съответно в срока
по чл.184, ал.2, изр. последно от ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че
районният съд е допуснал процесуално нарушение като е изключил договора за
кредит от доказателствения материал по делото. Както бе посочено, преди първото
съдебно заседание е постъпило писмено становище от ищеца, в което развива
съображения, че договорът е валидно сключен и прави искане за събиране на
писмени доказателства за потвърждаване на това обстоятелство. Въззивният съд
намира, че макар и ищецът да не е направил изрично изявление с терминологията
на чл.193, ал.2 ГПК, в изложените от него доводи в писменото становище по
недвусмислен начин е инкорпорирана волята му да се ползва от представеното с
исковата молба и оспорено от ответника доказателство. Ето защо договорът следва
да обсъждан като част от доказателствата по делото, като с оглед направеното
оспорване за ищеца е възникнало задължение да ангажира други доказателства за
установяване на авторството на това електронно изявление. По делото е
представено писмено доказателство - неоспорена от ответника разписка от 27.08.2015
г., издадена от трето за процеса лице "ИзиПей" АД, в която с подписа си ответникът е удостоверил
получаването на сумата 500,00 лева с наредител дружеството-кредитодател и
вписан номер на договора за кредит като основание за извършеното плащане.
Настоящият съдебен състав намира, че при представен договор и налично писмено
доказателство за изплащане на заетата сума, са налице достатъчно доказателства,
въз основа на които може да бъде направен обоснован извод за възникване на
облигационно правоотношение между страните въз основа на сключен помежду им
договор за кредит.
По делото няма спор, а и след
служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а Закона за кредитните институции
/ЗКИ/ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на
чл.9, ал.4 ЗПК.
От друга страна отпуснатият заем
на ответника като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга
по смисъла на § 13, т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и
същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и по
смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след
извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият съдебен състав приема,
че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация относно формата
и начина на сключване се съдържа в ЗПФУР, а относно съдържанието на договора -
в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата
и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон е нищожна, а според чл.22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК целият
договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 ЗЗП.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби,
които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи
произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за
обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР №
1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При
извършената служебна проверка, настоящият състав
намира, че договорът за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до
неговата недействителност в цялост и не противоречи на изискванията на
посочените разпоредби на ЗПК. Спазена е
писмената форма съгласно изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК вр. чл.3, ал.2
ЗЕДЕП. Договорът е сключен в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
1-12, като е разяснено и наличието на право на отказ от договора. Към договора не е приложен единствено
погасителен план съобразно изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, но в случая
кредитът е отпуснат за срок от 30 дни при фиксирана лихва, поради което не е
необходимо да съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителни вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В отговора на исковата молба особеният
представител на ответника навежда доводи за недействителност на договора на
основание чл.22 ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9а и
т.12 ЗПК. Настоящият съдебен състав намира тези доводи за неоснователни. Разпоредбата
на чл.11, ал.1, т.9а ЗПК изисква договорът да съдържа методиката
за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. В случая договорът действително не съдържа такава методика,
но доколкото между страните по същия не е договарян референтен лихвен процент
по смисъла на § 1, т.6 от ДР на ЗПК, то и посочената методика не може да
представлява част от задължителното му
съдържание. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК изисква договорът да съдържа информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания, както и
изисквания относно съдържанието на погасителния план.В т.9.6 от ОУ изрично е указано, че актуална информация
за погасяване на дължимата сума, начислените лихви и друга информация за
изпълнението на договора е налична по всяко време в личния профил на
кредитополучателя, както и че при поискване кредиторът е длъжен да му
предостави безплатно извлечение от погасителния план, посочващо изплатените и
оставащи дължими вноски, като
извлечението посочва падежа и условията за погасяването им, както и разбивка на
всяка сума, посочваща главница и лихва, изчислени въз основа на приложимия лихвен
процент. Общите условия съставляват неразделна част от договора, поради което
въззивният съд намира, че с посочената клауза са изпълнени изискванията на
чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.
В обобщение
на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото
доказателства е установено сключването на валиден договор за кредит, по силата
на който "4финанс" ЕООД, в качеството си на кредитодател, е
предоставил на Й.О.Р., в качеството му на кредитополучател, паричен заем в
размер на 500,00 лева, а ответникът се е задължил да върне заема в срок до
26.09.2015 г.
От събраните
по делото доказателства се установи, че между кредитора по договора "4финанс" ЕООД и ищеца "Кредитреформ
България" ЕООД е сключен валиден договор за прехвърляне на вземания, по
силата на който цедентът е прехвърлил вземания произтичащи от сключени с
физически лица договора за потребителски кредити, сред които и вземанията си,
произтичащи от сключения договор с ответника Й.О.Р.. Непротиворечива
е съдебната практика, че съгласно чл.
99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от
деня, когато е съобщено от предишния кредитор - от цедента и че правно
релевантно за действието на цесията спрямо длъжника е единствено съобщаването й
извършено от цедента, но не и от цесионера - новия кредитор; момента, от който
цесионерът е материалноправно легитимиран кредитор по цесията срещу длъжника,
съгласно чл.
99, ал. 4 ЗЗД е момента, от който цесията поражда действие спрямо длъжника
- датата на уведомлението до длъжника, извършено от цедента. От доказателствата по делото е видно, че цедентът, чрез
изрично упълномощения от него цесионер, е направил неуспешен опит за връчване
на уведомление до Й.Р. за извършената цесия, като изпратеното писмо до
посочения в договора адрес е върнато с отметка, че е "непотърсено".
Към исковата
молба също е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия. Ответникът
отново не е намерен на същия адрес и е приет за редовно призован по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което му е назначен особен представител. Връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител, и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици. Това се отнася и до уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД за
извършеното прехвърляне на вземането. Ето защо съдът приема уведомлението за достигнало
до длъжника с връчване на препис от исковата молба и приложенията на особения му представител. При това
положение е налице надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл.
99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235, ал. 3 ГПК. Най-сетне следва да се
отбележи и това, че след като в
настоящето производство не се установи задължението на длъжника да е погасено,
то получаването на уведомлението за извършена цесия лично от кредитополучателя
е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по чл.99,
ал.4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойно
плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от него лице до момента на уведомяването. В случая
обаче липсват такива твърдения и не се установява претендираните с исковата
молба задължения да са погасени чрез плащане.
След като в предвидения в
договора срок ответникът не е изпълнил основното си задължение за връщане на
получената сума, в полза на кредитора-ищец, по силата на договора за цесия с
кредитодателят, даващ му материалната легитимация да встъпи в правата му, се
поражда правото да ангажира отговорността на ответника като поиска реално
изпълнение на паричното задължение и обезщетение за забава. Поради това главният
иск се явява изцяло основателен и
доказан и следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 500,00 лева,
като бъде присъдена и законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Следващото претендирано от
ищеца вземане е за сумата 78,16 лева, представляваща дължима такса за експресно
разглеждане на заявлението.
Разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК
предвижда възможност кредиторът да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, а в ал.2 на същата разпоредба се предвижда
забрана кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая, видно от Общите условия,
таксата за експресно разглеждане е за предоставяне на допълнителна,
незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за разглеждане от
кредитора на искането за отпускане на кредита до 20 минути от изпращането му. В
случай, че тази опция не бъде избрана, кредиторът е задължен да даде отговор на
искането за отпускане на кредит в срок от 7 дни.
Настоящият съдебен състав намира, че събирането
на така предвидената такса за експресно разглеждане на заявлението за отпускане
на кредит представлява допълнителна услуга и е допустимо съобразно разпоредбата
на чл.10а, ал.1 ЗПК. Не могат да бъдат възприети наведените в отговора на
исковата молба доводи, че тази клауза е нищожна
поради противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Таксата за
експресно разглеждане на заявлението е свързана с кандидатстването за кредит,
докато таксите и комисионните, свързани с усвояването или управлението на
кредита, предполагат наличието на вече одобрен и отпуснат кредит.
Не могат да бъдат възприети и
наведените доводи, че с уговорката за заплащане на такса за експресно
разглеждане се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като тази
допълнителна незадължителна услуга не се включва в годишния процент на
разходите по кредита - т.4.1 от Общите условия.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че в
производството не са доказани от ищеца обстоятелствата, налагащи начисляването
на подобна такса, а именно, че кредиторът "4финанс" ЕООД е разгледал
заявката на ответника в срок от 20 минути. По делото не е представено на
хартиен носител заявлението на Й.Р., от което да е видно датата и часът на
подаването му. Липсват и данни дали в срок от 20 минути от подаване на
предложението за сключване на договора за кредит е изпратен отговор на
заявителя. Не е ясен дори часът, в който е сключен договорът между страните. При
липсата на доказателства, въз основа на които може да бъде направен извод, че
на ответника е предоставена услугата, за която в договора му е начислена
дължима такса, настоящият съдебен състав намира, че претенцията за това вземане
следва да бъде отхвърлена като недоказана.
Последната искова претенция е
за присъждане на сумата 601,30 лева, представляваща наказателна лихва , дължима
съгласно т.13.3 от Общите условия, за периода от настъпване на забавата -
27.09.2015 г. до 31.01.2018 г. Посочената клауза предвижда, че в случай на
забавяне на плащанията кредитополучателят дължи надбавка за наказателна лихва,
прибавена към договорения лихвен процент, в размер на законовата лихва върху
неизплатената сума за периода на просрочие. Следователно
съгласно
посочената клауза на ОУ мораторната лихва се формира на базата на договорената
възнаградителна лихва 40,98 %
плюс надбавка от 10%, равняваща се на основния
лихвен процент, определен
от БНБ, т.е. общият размер на обезщетението за забава възлиза на
50,98%
По своята правна същност
претендираната наказателна лихва представлява обезщетение за забава. При
извършване на преценка за възникване на претендираното право съдът съобразява,
че разпоредбата на т.13.3
от ОУ към договора противоречи на
императивното правило на чл.
33, ал. 2 от ЗПК, предвиждащо обхват на отговорността на длъжника при забава на дължимите
плащания по кредита до размер на законната лихва. При наличието на противоречие
с императивна законова разпоредба посочената клауза се явява
нищожна. Доколкото обаче нищожността на отделна клауза не влече нищожност
изобщо на договора, тази клауза по арг. от чл.
26, ал. 4 ЗЗД следва да се замести по право от императивното правило на чл.
33, ал. 2 от ЗПК, като на ищеца се присъди законната лихва, която за
периода 27.09.2015
г. до 31.01.2018 г., върху главница от 500,00 лева възлиза на 119,23 лева. До този размер следва да
се уважи претенцията, като се отхвърли за горницата до претендираните 601,30 лева.
В обобщение на изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на РС-Враца следва да
бъде отменено поради нарушение на процесуалния и материалния закон в частта, в
която са отхвърлени предявените осъдителни искове за присъждане на сумата
500,00 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане, и за присъждане на сумата
119,23 лева - обезщетение за забава за периода от 27.09.2015 г. до 31.01.2018
г., като вместо него следва да бъде постановено решение, с което исковите
претенции бъдат уважени в посочените размери. В останалата част, в която са
отхвърлени иска за присъждане на сумата 78,16 лева, представляваща такса за
експресно разглеждане, и иска за присъждане на обезщетение за забава над размер
от 119,23 лева до пълния претендиран размер от 601,30 лева, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Ищецът е направил искане за
присъждане на направените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
Видно от документите по делото ищецът е направил разноски за заплащане на държавни
такси в общ размер от 225,00 лева, от които 150,00 лева - внесена държавна
такса в първоинстанционното производство и 75,00 лева - внесена държавна такса
във въззивната производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК за всяка съдебна
инстанция на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00
лева, определено съобразно чл.37 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Следователно общият размер на разноските за
двете инстанции възлиза на 525,00 лева. На основание чл.78, ал.1 ГПК от тази
сума на ищеца следва да бъдат присъдени
деловодни разноски за двете инстанции в общ размер от 275,63 лева с оглед
изхода на спора и съобразно уважената част от исковите претенции.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 274/29.03.2019
г. по гр.д.№ 4320/2018 г. на Районен съд-Враца В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният
от "Кредитреформ България" ЕООД, гр.София иск за
осъждането на Й.О.Р. *** за заплати
сумата 500,00 лева - главница по Договор за кредит № **********/27.08.2015 г.;
иск за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска - 27.09.2018 г. до окончателното й изплащане, и иск за
осъждането на Й.О.Р. *** за заплати
сумата 119,23 лева - наказателна лихва за забава за периода от 27.09.2015 г. до 31.01.2018 г.,
като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, чл.9 ЗПК и чл.6 ЗПФУР и чл.86 ЗЗД Й.О.Р., с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Кредитреформ
България" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.***,
следните
суми: сумата 500,00 лева - главница по Договор за кредит № **********/27.08.2015 г., сключен между "4финанс" ЕООД, гр. София и Й.О.Р.; сумата 119,23 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 27.09.2015 г. до 31.01.2018 г.; законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2018
г. до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
274/29.03.2019 г. по гр.д.№ 4320/2018 г. на Районен съд-Враца в останалата
част, в която са отхвърлени предявените от "Кредитреформ България"
ЕООД против Й.О.Р. *** иск за присъждане
на сумата 78,16 лева, представляваща такса за експресно разглеждане, и иск за
присъждане на обезщетение за наказателна лихва за забава над уважения размер
от 119,23 лева до пълния претендиран
размер от 601,30 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Й.О.Р., с ЕГН **********
и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Кредитреформ България" ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.***, сумата 275,63 лева,
представляваща деловодни разноски за двете инстанции съобразно уважената част
от исковите претенции.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е
окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........