№ 38
гр. Сливен, 26.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно
гражданско дело № 20232200500031 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 21161/21.12.2022 г. на И. Г. З., ЕГН
**********, чрез адв. С. С. от ЛАК, с адрес: гр. Тетевен, ******** срещу Определение
№ 3305/20.10.2022 г., постановено по гр. д. № 4066/2022 г. по описа на РС Сливен.
Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, поради
това, че съдът е приел, че не са налице основание за изменение на предишното
постановено определение, с което той е осъден да плати адвокатски хонорар. Такива
основания счита, че са налице, тъй като процесуалното представителство по делата за
които има пълномощно адвоката на Р. З., и изготвянето на писмен отговор на искова
молба, какъвто договор нямало, са две различни действия, всяко от които следвало да
бъде договорено и вписано в договора за правна помощ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от
Наредба № 1 от 2004 г. за МРАВ, предвиждала дължимото възнаграждение за адвокат,
за изготвяне на исковата молба и отговор по нея, какъвто отговор е депозиран по
делото, но от него не се установява дали изхожда от ответницата или нейния адвокат.
Поради това, че ответницата нямала договор за изготвяне на отговор на искова молба,
то разноски не и се дължали. В заключение иска от настоящата съдебна инстанция да
отмени обжалваното определение.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от Р. Е. З., ЕГН **********, чрез
адв. И. И.ов от АК-Благоевград, със съдебен адрес: гр. Сливен, **********, с която
счита частната жалба за неоснователна, тъй като наведените с нея доводи не
кореспондирали с правната логика. Производството било образувано по молба на
жалбоподателя за осъждането , но след като се е запознал с отговора на исковата
1
молба, е спрял да поддържа исковата си молба. Тя организирала своята защита по
делото, ангажирала е процесуален представител и е извършила необходимите
процесуални действия. По делото представила договор за правна помощ и защита с №
199706 за представителство по г. д. № 1090/2021 г. по описа на РС Тетевен, а не за
изготвяне на отговор на искова молба, както твърди ищеца. Иска да бъде потвърдено
обжалваното определение като правилно.
Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния
срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С оглед предмета на въззивното производство, очертан с частната жалба и след
преценка на събраните доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, настоящият
съдебен състав на ОС-Сливен, счита за установено от фактическа страна следното:
Сливенският районен съд е сезиран с искова молба на жалбоподателя от
30.12.2021 г. с правно основание чл. 56 ал. 6 от СК.
Препис от същата е връчен на ответницата лично на 22.07.2022 г. на адрес в с.
Рибарица, ****** общ. Тетевен, обл. Ловен. Адресът е посетен след въведени
твърдения от ищеца с молба 29.06.2022 г.
На 16.08.2022 г. е постъпил отговор на искова молба, в който са изложени
подробни доводи за неоснователност на исковата молба и е направено изрично искане
за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Към отговора е представен договор за правна защита и съдействие № 199706 от
11.08.2022 г. и пълномощно, от които се установява, че между Р. З. и адв. И.ов е
постигнато съгласие, като последният да осъществява процесуално представителство
по гр. д. № 1090/2022 г. по описа на РС Тетевен пред всички съдебни инстанции,
срещу заплащане на възнаграждение в размер на 700 лв. Видно още от договора е, че
уговореното възнаграждение е платено в брой от страна.
Сезираният районен съд Тетевен с определение от 24.08.2022 г. по делото е
прекратил производството пред него и е изпратил същото за разглеждане от РС
Сливен.
На 30.08.2022 г. жалбоподателят е оттеглил исковата молба по която е образувано
дело пред РС Тетевен.
С определение № 2527/30.09.2022 г. РС Сливен прекратил производството пред
него, поради надлежно оттегляне на исковата молба от ищеца.
С определение от 20.10.2022 г. първоинстанционният съд по молба на
ответницата и на основание чл. 81 вр. чл. 78, ал. 4 от ГПК, е осъдил жалбоподателят да
заплати на ответницата сумата в размер на 700 лв.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлял искането на
жалбоподателят З. да измени горепосоченото определение. За да постанови
2
обжалваното определение, съдът е достигнал до решаващия извод, че отговорът на
исковата молба е изготвен от адвокат, за който е представено изрично пълномощно и
договор, и не се е установило ответницата да е причината за образуване на
производството, поради което възнаграждението било дължимо.
Горната фактическа обстановка въззивната инстанция изгради въз основа на
събраните писмени доказателствени средства от първоинстанционните дела, които са
последователни, вътрешнологични и непротиворечиви, поради което им дава пълна
вяра. Останалата част от писмените доказателствени средства, които не са
анализирани, са неотносими към предмета на настоящото дело, който касае дали е
престирана уговорената процесуална защита и съдействие, и респ. платено ли е
възнаграждението на адвоката.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Обжалваното определение е правилно.
Претенцията на ответника за разноски е направена своевременно с отговора на
исковата молба от 16.08.2022 г. и преди съдът да е надлежно сезиран с изявлението на
ищеца от 30.08.2022 г. за оттегляне на исковата молба съгласно чл. 232 от ГПК. За
уговорената защита и съдействие е представен договор за правна помощ от който
безспорно се установява факта и момента на сключване на договора, обема и вида на
защитата, която трябва да престира адвоката, както и дължимата му възнаграждение.
Относно начина на плащане е предвидено, че сумата от 700 лв. е платена в брой, като в
тази част договорът има характер на разписка, поради което е безспорно установено
плащането на сумата. Предвид това, искането за изменение в частта за разноските е
процесуално допустимо, но неоснователно, тъй като претендираните от ответницата
разноски са доказани в своето основание и размер, поради което са и дължими.
Доводът на частния жалбоподател, че е подаден отговор на исковата молба, за
който довереника и доверителя нямали изрично сключен договор, е неоснователен.
Страните по договора за защита и съдействие № 199706 от 11.08.2022 г. и пълномощно
към него, са сключили двустранен договор и в полза на адвоката е учредено общо
пълномощно за процесуално представителство пред всички съдебни инстанции до
приключването на производството. Общото пълномощно учредява представителна
власт в полза на адвоката, като той извършва всички активни и пасивни действия в
исковия процес от името на своя доверител. Подаването на отговор на исковата молба
е действие, което е включено в този обем от правомощия и чрез него страната
осъществява своята процесуална защита. Ясно и недвусмислено е посочено в отговора
на исковата молба, че същият изхожда от Р. З., чрез нейния процесуален представител,
който е поставил подписа си на последния лист, поради което настоящият съдебен
състав намира, че ответницата ясно е изразила волята си чрез своя процесуален
3
представител.
Предвид гореизложеното, подадената частна жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважена, а обжалваното определение потвърдено като
правилно.
Ръководен от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3305/20.10.2022 г., постановено по гр. д. №
4066/2022 г. по описа на РС Сливен.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4