Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 27.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на двадесет и тринадесети септември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 2748 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т. КТ,
чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ с
цена на иска 1213,24 лв. и чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.2 КТ с цена на иска 306,34 лв.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от А.Т.И., ЕГН**********,***, ***против
С.С.З. ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.К.П.-***,
в която се твърди, че с ТД №РД -15-192/ 28.02.17 г., ***заемала при ответника
длъжността „***". Твърди, че видно от договора е, че същият е сключен като
срочен по чл.68, ал.1, т1 КТ, за определен срок- считано от 01.03.2017г. и със
срок на изпитване 6 месеца. Твърди, че с ДС №РД-15-226/01.06.2017г. на
осн.чл.119 КТ,е изменен срокът на трудовия договор, като е изменен срокът на
договор за определен срок от 1 година, считано от 01.06.2017г. твърди, че с ДС
№ РД-15-486/04.01.18г., на основание чл.119 КТ отново е променен срокът на ТД,
като е отбелязано „за определен срок“, считано от 01.01.18г. Твърди, че със
Заповед № РД-15-808/28.02.2018г., трудовият договор е прекратен, считано от
05.03.2018г. на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ- с изтичане на уговорения срок.
Оспорва така издадената заповед, като моли да бъде отменена като
незаконосъобразна. Оспорва и действителността на трудовият договор, в частта, в
която е определен неговият срок. Твърди, че видно от основният ТД №192/28.02.2017г., съшият е сключен като
срочен-чл.68 ал,1 т.1 КТ-,,за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от
три години." Твърди, че видно от т.1.3. от съшият е, че е посочено „за
определен срок",считано от 1.03.17 г.,без да се посочва крайната дата на
изтичане на този срок. Твърди, че в.т.1.6. е определен 6-месечен изпитателен
срок. Твърди, че с ДС №226/01.06.2017г. е определен нов срок на договора – от
една година, считано от 1.06.17г. Твърди, че на 01.09.2017г. изпитателният срок
на договора от 6 месеца вече е изтекъл и счита, че трудовия договор е станал
безсрочен. Твърди, че с ДС №486/04.01.2018г. отново е определен нов срок на
договора- за определен срок, считано от 01.01.2018г., като твърди, че е налице
абсолютна неяснота за този срок. Излага съображения, че текстът на чл.68, ал.3 КТ ограничава сключването на срочни трудови договори. Според него за работи и
дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, срочни
трудови договори с конкретно определен срок могат да се сключват: 1.По изключение-За
срок най-малко една година;2. По писмено искане на работника/служителя, включително и за срок,
по-кратък от една година. Твърди, че в случая е важно обстоятелството, че
подобни договори между един и същ работник/служител и *** за същата работа
могат да се сключват повторно само веднъж, и то за срок най- малко една година.
Счита, че това е задължение, въведено .със закона. То се развива и в чл.68,
ал.4 КТ, в който е уредено, че ако трудовият договор е сключен в нарушение на
това правило, той се счита за сключен за неопределено време, т.е. за безсрочен.
Без значение е какво са договорили двете страни по трудовото правоотношение. Счита, че от
изложеното следва, че срочните договори могат да се подновяват само веднъж.
Трето сключване на договора при същите условия е недопустимо. Счита, че срочен
трудов договор по ал.1, т.1 на чл.68 КТ се сключва за изпълнение на временни,
сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници
и служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия. Твърди, че
ал.4 на чл.68 КТ допуска сключване на срочни трудови договори за работи и
дейности, които не са временни, сезонни и краткоттрайни, т.е. на такива, които
имат постоянен характер и се отнасят до основния предмет на дейност на ***я. Твърди, че съгл. § 1, т.8 от
ДР на КТ „изключение“ по смисъла на чл.68, ал.4 е налице при конкретни
икономически, технологични, финансови, пазарни и други обективни причини от
подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор,
посочени в него и обуславящи срочността му. Счита, че поради изложеното, трябва
да са налице обективни причини, които налагат наемането на повече работници и
служители за определен период от време, след изтичането на който нуждата от тях
отпада и следва да се посочат изрично в трудовия , за да се мотивира неговото
сключване. Твърди, че срокът на договора в тази хипотеза е най-малко една
година, като в тези случаи срочният договор по ал.1, т.1 със същия работник или
служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко
една година. При нарушаване на разпоредбите на чл.68, ал.3, и 4 КТ, трудовият
договор се смята за сключен за неопределено време. Твърди, че на 28.03.2018г. ***е
сключила ТД 37 с ***, който е видно, че БТВ е определено на 510 лв. Моли, да
бъде прогласена за нищожна клаузата „срок на договора“ и същия да бъде обявен
за безсрочен. Моли да бъде отменена заповедта за прекратяване на трудовия
договор като незаконосъобразна. Моли, ***да бъде възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност. Моли, след допуснатото изменение в размера на
предявените претенции, на основание чл.225, ал.1 КТ ответника да бъде осъден за
заплати на ***за оставането й без работа за периода от 05.03.2018г. до
27.03.2018г. в размер на 1213,24 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане. Моли на
основание чл.225, ал.2 КТ ответника да бъде осъден да заплати на ***обезщетение
в размер на 306,34 лв., представляващи разликата в трудовото възнаграждение при двата ***за периода от 28.03.2018г. до
05.09.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на ИМ до окончателното ѝ изплащане. Претендира направените
деловодни разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема
становище, че оспорва основателността на исковете. Твърди, че ***е назначена на
срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ, считано от 01.03.2017г.
Твърди, че видно от трудов договор и
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ трудовото правоотношение е за срок от една
година, т.е. до 01.03.2018г. Уведомлението и цитирания трудов договор са лично
подписани от ищцата. Твърди, че на 01.06.2017 год. с допълнително споразумение
№ РД-15-226 е променен трудовия договор, на основание чл.119 от КТ само в
частта допълнително трудово възнаграждение в зависимост от придобития трудов
стаж и професионатен опит, поради навършване на 7 години трудов стаж.
Допълнителното споразумение е връчено на служителят и същия го е подписан на
01.06.2017 год. Твърди, че промяната е отразена в поименно щатно разписание,
утвърдено със Заповед №ФСД 04-1532/01.06.2017 год. Твърди, че на 04.01.2018
год. с допълнително споразумение №РД-15-192 е променен трудовия договор, на
основание чл.119 от КТ, считано от 01.01.2018 год. в частта основна работна
залата, поради увеличение на работните заплати в ***“. Допълнителното
споразумение е връчено на ***и тя го е подписала на 05.01.2018 год. Твърди, че
увеличението на работната заплата е отразено в поименно щатно разписание,
утвърдено със Заповед №ФСД 04-325/04.01.2018 г. Твърди, че не отговаря на
истината, че с цитираните допълнителни
споразумения е променен срокът на трудовия договор. Твърди, че срокът на трудов
договор №РД-15-192/28.02.2017 год. не е променян по време на срочното трудово
правоотношение. Заявява , че оспорва всички твърдения в исковата молба, като
неверни. Твърди, че в трудовият договор е регламентирана и клауза за 6 месечен
изпитателен срок, с изтичането на който обаче не означава че трудовия договор
ще се превърне в безсрочен, тъй като е договорен срок на продължителността му
до 01.03.2018 год. и този срок не е променян. Твърди, че не е вярно и
твърдението на ***че с допълнителните споразумения е определян нов срок на
договора. В рамките на срочния едногодишен договор са променяни само основната
работна заплата и допълнително трудово възнаграждение, на основание чл. 119 от КТ и в двата случая със съгласието на служителя. Моли претенцията да бъде
отхвърлена.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от Трудов Договор № РД-15-192/28.02.2017г., Допълнително споразумение № РД-15-226/01.06.2017г. и Допълнително споразумение № РД-15-486/04.01.2018г., че А.Т.И. е работила при ответното ***на длъжност „***“.
Видно от Уведомление по чл.62, ал.5 КТ, подписано от А.И., сключения между страните договор е деклариран в НАП като „срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 КТ с дата на сключване 28.02.2017г., със срок на договора до 01.03.2018г.
Не се спори между страните и се установява от Заповед № РД15-808/28.02.2018г., че трудовото правоотношение на ***А.И. с ответното ***е прекратен на основание „изтичане на уговорения срок“, считано от 01.03.2018г. Заповедта е връчена на ***А.И. на дата 05.03.2018г.
Видно от Трудов договор № РД-15-192/28.02.2017г., същия е сключен между страните по делото на дата 28.02.2017г. на основание чл.68, ал.1, т.1 КТ. В него е посочено, че се сключва „за определен срок“, считано от 01.03.2017г., като не е посочена продължителността на срока.
Установява се от Допълнително споразумение № РД-15-226/01.06.2017г., че между страните е уговорено изменение в трудовия договор между тях на основание чл.119 КТ, считано от 01.06.2017г., като е посочено, че за срок от 01.06.2017г. е уговорен определен срок от една година в т.1.2 от допълнителното споразумение.
От Допълнително споразумение № РД-15-486/04.01.2018г. е видно, че на основание чл.119 КТ, считано от 01.01.2018г. е уговорено между страните, че договорът е сключен за срок до 01.03.2018г., счетано от 01.01.2018г.
Не се спори между страните и се установява от Трудов договор № 37/28.03.2018, сключен между А.Т.И., че същия е сключен на дата 28.03.2018г. на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ, вр.чл.70, ал.1 КТ със 3-месечен срок на изпитване в полза на ***за назначаване на А.И. на длъжност „***“ за неопределено време, считано от 28.03.2018г., за пълно работно време 8 часа, при месечно трудово възнаграждение 510 лева.
Съгласно Заповед за прекратяване трудов договор № 25.18.04.2018г., трудовия договор на А.И. с ***е прекратен без предизвестие до изтичане срока на изпитване, считано от 18.04.2018г.
От копие на Регистрационна карта № 10051976/25.04.2018г., А.И., е регистрирана като безработно лице на посочената дата 25.04.2018г.
Видно от Трудов договор № РД-07-83/21.05.2018г. А.И. е сключила договора с Детска градина Зорница-*** на основание чл.68, ал.1, т.3 КТ за заместване на остъстващи ***и.
Видно от справка за осигуряването на А.Т. от НАП, след прекратяване на трудовото правоотношение на ищецата с ответното ***са регистрирани следните трудови правоотношения: от 28.03.2018г. до 18.04.2018г. с ***от 21.05.2018г. до 04.07.2018г. с ***, от 06.07.2018г. с ***От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът възприема като обоснована, обективна, безпристрастна и компетентна, се установява, че Съгласно Трудов договор №37/28.03.2018 г., А.Т.И., ЕГН ********** *** е назначена на длъжност „***” в „******, считано от 28.03.2018 г. на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ във връзка с чл.70, ал.1 от КТ, със срок на изпитване 3 месеца в полза на ***я. Основното месечно трудово възнаграждение е в размер на 510,00 лв ДТВ за ТСПО е в размер на 0,6% за всяка прослужена година. Със Заповед № 25/18.04.2018 г. на ***„***гр. ***, трудовото правоотношение с А.Т.И. на длъжност „***” в „***гр. *** е прекратено, считано от 18.04.2018 г., на основание чл.71, ал.1 от КТ. Заповедта е получена от работника на 18.04.2018 г. Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 225 от КТ е 510,00 лв. /вкл. основна РЗ - 510,00 лв. и ДТВ за ТСПО - 0%/ Съгласно предоставена от ТД на НАП гр.Велико Търново, офис *** с изх№13177#1/20.08.2018 г. Справка - данни за осигуряването по ЕГН за периода от 01.03.2018 г. до 31.07.2018 г. на А.Т.И., осигурителният доход на лицето за м.03.2018 г. /3 дни/ е в размер на 72,86 лв. и за м.04.2018 г. /10 дни/ е 268,42 лв. Съгласно Трудов договор №37/28.03.2018 г., А.Т.И., ЕГН ********** *** е назначена на длъжност „***” в ***” гр.***, с място на работа ***” гр.***, считано от 21.05.2018 г. на основание чл.68, ал.1, т.З от КТ. Основното месечно трудово възнаграждение е в размер на 570,00 лв. Други условия: водене на документация - 20,00 лв. Трудов стаж по специалността - 0 г. Трудовото правоотношение с А.Т.И. на длъжност „***” в ***” гр.*** е прекратено, считано от 04.07.2018 г. Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 225 от КТ е 590,00 лв. /вкл. основна РЗ - 570,00 лв. и допълн. за водене на документация -20.0 лв./. Съгласно предоставена от ТД на НАП гр.Велико Търново, офис *** с изх№13177#1/20.08.2018 г. Справка - данни за осигуряването по ЕГН за периода от 01.03.2018 г. до 31.07.2018 г. на А.Т.И., осигурителният доход на лицето за м.05.2018 г. /8 дни/ е в размер на 236,00 лв., за м.06.2018 г. /21 дни/ е в размер на 590.0 лв. и за м.07.2018 г. /2 дни/ е 53,64 лв. Съгласно Трудов договор №060/06.07.2018 г. с ***гр.***, А.Т.И., ЕГН ********** *** е назначена на длъжност „***” в „*** - гр.***, ***, считано от 07.07.2018 г. на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ и чл.70, ал.1 в полза на ***от шест месеца. Основното месечно трудово възнаграждение е в размер на 510,00 лв. Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 225 от КТ е 510,00 лв. /вкл. основна РЗ - 510,00 лв./ Съгласно предоставена от ТД на НАП гр.Велико Търново, офис *** с изх№13177#1/20.08.2018 г. Справка - данни за осигуряването по ЕГН за периода от 01.03.2018 г. до 31.07.2018 г. на А.Т.И., осигурителният доход на лицето за м.07.2018 г. /2 дни/ е 394,09 лв. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ на А.Т.И. за периода от 05.03.2018 г. до 27.03.2018 г. е в размер на 468,76 лв. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ на А.Т.И. за периода от 18.04.2018 г. до 20.05.2018 г. е в размер на 660,58 лв. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ на А.Т.И. за периода от 04.07.2018 г. до 06.07.2018 г.е в размер на 83.90 лв.-Общо: 1213,24 лв. Размера на обезщетението по чл.225, ал.2 КТ на А.Т.И. за периода от 28.03.2018 г. до 17.04.2018 г. е в размер на 70,43 лв. Размера на обезщетението по чл.225, ал.2 КТ на А.Т.И. за периода от 21.05.2018 г. до 03.07.2018 г. е в размер на 37,64 лв. Размера на обезщетението по чл.225, ал.2 КТ на А.Т.И. за периода от 07.07.2018 г. до 05.09.2018 г. е в размер на 198.27 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
По искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ:
С искът за признаване на уволнението за
незаконно по чл. 344,ал.1, т.1 от КТ, ищецът отрича потестативното право на ***да
прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е
съществуването на това потестативно
право. Ако съдът признае, че това потестативно право е съществувало и е
надлежно упражнено, уволнението е законно, а ако съдът признае, че това
потестативно право не е съществувало или е ненадлежно упражнено, уволнението е
незаконно. Затова ищецът в иска за признаване уволнение за незаконно по чл.
344,ал.1,т.1 от КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право на ***я, а ответникът – всички факти,
които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът
не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно
по чл. 344,ал.1,т.1 от КТ на факти, които опорочават, отлагат, или погасяват
оспорваното потестативно право, но не са
посочени от ищеца в исковата молба. С
оглед принципа на диспозитивното начало, установен с чл. 6,ал.1 от ГПК, в
спорните съдебни производства по исковете по чл. 344,ал.1,т.1 от КТ, съдът не
може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени
от ищеца с исковата молба като основания на иска. Щом като в исковата молба
ищецът не оспорва релевантния факт, който представлява основание за прекратяване
от ***на трудовото правоотношение с ищеца, следва да се приеме, че не е наведен
такъв довод за незаконност на
уволнението и съдът няма право да го обсъжда /в този смисъл Решение №
503/05.01.2012г. по гр.д. № 77/2011г. на ВКС, ІVг.о.; Решение №
158/01.07.2013г. по гр.д. № 1008/2012г. на ВКС, ІVг.о., Решение №
459/27.10.2011г. по гр.д. № 1532/2010г. на ВКС, ІVг.о.,и трите постановени в
производство по чл. 290 от ГПК/. Съдът
не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са
наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска - предявеният иск не
може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца. Служебно той
може да прилага само императивни правни разпоредби и то само доколкото тези
разпоредби касаят факти, изрично посочени от ищеца - решения на ВКС, ІV г.о. по
гр.д. № 475/ 2011 г.; гр.д.№ 77/ 2011 г., по гр.д.№ 1036/ 2009 г.; гр.д.№ 1471/
2009 г.; решение № 385 от 12.10.2012 г. по гр.д. № 531/12 ІV г.о; решение № 665
от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; решение № 555 от 09.02.2012 г.
по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановени по
реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване практиката на съдилищата.
В настоящото производство се оспорва
законността на уволнението на ищцата. В исковата молба са наведени доводи за материална
незаконосъобразност на оспорената заповед за уволнение. Същите са свързани с
това, че клаузата за уговорен срок на договора противоречи на закона и в
частност на чл.68, ал.3 и ал.4 КТ, както и на § 1, т.8 КТ. Твърди се, че
клаузата за уговорен между страните срок по договора следва да бъде заместена
на основание чл.68, ал.5 и да се счита за сключен за неопределен срок. Твърди
се, че не са налице изключения, при условията на които да е било допустимо
договора да бъде сключен като срочен.
Съдът намира, че наведените от ***възражения
за материална незаконосъобразност са основателни. Видно от приложения Трудов
договор № РД-15-192/28.02.2017г., същия е сключен между страните по делото на
дата 28.02.2017г. на основание чл.68, ал.1, т.1 КТ. В него е посочено, че се
сключва „за определен срок“, считано от
01.03.2017г., като не е посочена продължителността на срока, поради което съдът
приема, че срок не е уговорен и е възникнало трудово правоотношение между
страните за неопределен срок. С последващо допълнително споразумение №
РД-15-226/01.06.2017г., между страните е уговорено изменение в трудовия договор
между тях на основание чл.119 КТ, считано от 01.06.2017г., като е посочено, че
за срок от 01.06.2017г. е уговорен определен срок от една година в т.1.2 от допълнителното
споразумение. С това допълнително споразумение за пръв път е уговорен срок на
трудовото правоотношение и той е едногодишен, считано от 01.06.2017г., т.е. до
01.06.2018г. С Допълнително споразумение № РД-15-486/04.01.2018г. е видно, че
на основание чл.119 КТ, считано от 01.01.2018г. е уговорено между страните, че
договорът е сключен за срок до 01.03.2018г., считано от 01.01.2018г. По описания начин е уговорен нов срок, който
е по-кратък от уговорения от срока по предходното допълнително споразумение. Уговорен
е срок от 2 месеца за времето от 01.01.2018г. до 01.03.2018г.
Съгласно изискванията на чл. 68, ал.1, т.1 от КТ, срочен трудов договор се сключва за определен срок, който не може да бъде
по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на МС не е предвидено друго.
Разпоредбата на чл. 68, ал.3 от КТ обаче, визира правилото, че срочен трудов
договор по ал.1, т.1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или
краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпили работници и служители в
обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия. По изключение
разпоредбата на чл. 68, ал.4 от КТ допуска да се сключват срочни трудови
договори за срок най-малко една година за работи и дейности, които не са
временни, сезонни или краткотрайни, като такъв договор може да се сключи и за
по-кратък срок, но само по писмено искане на работника или служителя. С оглед
съдържанието на процесния трудов договор се налага извода, че същият е сключен
за неопределен срок, тъй като въпреки че
е записано че се сключва за определен срок, в него срок не е уговорен. Срок е
уговорен допълнително споразумение № РД-15-226/01.06.2017г., но така сключеният
между страните трудов договор е сключен в нарушение на изискванията на чл. 68,
ал.3 от КТ. От събраните по делото писмени доказателства не се установява, а и
ответникът не излага доводи в тази насока, че е налице хипотезата на чл. 68,
ал.3 от КТ, а именно - трудовият договор с ***да е сключен за изпълнение на
временни, сезонни или краткотрайни дейности. Временни, сезонни или краткотрайни
дейности по смисъла на чл. 68, ал.3 от КТ са тези, които имат случаен и
еднократен характер спрямо основния предмет на дейност на предприятието,
зависят от сезонните условия или са с подчертано кратък срок на изпълнение.
Съдът намира, че в процесния случай по делото не се установява длъжността
"***" при ответното ***да отговаря на тези характеристики. При тези
факти, съдът приема, че както характерът на професията, така и характеристиките
на ***и работника в процесния случай изключват възможността да се сключва
изобщо срочен трудов договор по чл. 68, ал.1, т.1 от КТ за длъжността, заета и
изпълнявана от ***– "***", при ответника. В тази връзка, данните по
делото сочат също, че ответникът - ***, няма как да бъде и не е обявен в
несъстоятелност или в ликвидация, по смисъла на чл. 68, ал.3 от КТ, като такива
доводи не се и излагат от ответната страна. На следващо място съдът намира, че
не са налице и обстоятелства, които да сочат на "изключение" по смисъла
на чл. 68, ал.4 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.4 от КТ, по
изключение срочен трудов договор по чл. 68, ал.1, т.1 от КТ - за срок най-малко
една година, може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен,
сезонен или краткотраен характер; такъв трудов договор може да се сключи и за
по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя; в тези случаи
срочният трудов договор по чл. 68, ал.1, т.1 от КТ със същия работник или
служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок
най-малко една година. От събраните по делото писмени доказателства, обаче, не
се установява към момента на сключването на трудовия договор и допълнителните
споразумения да са били налице предпоставките на §1, т.8 от ДР на КТ /конкретни
икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от
подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор,
посочени в него и обуславящи срочността му/, обуславящи сключване на срочен
трудов договор по чл. 68, ал.4 вр.ал.1, т.1 от КТ. В тази връзка, съдът взе
предвид, че дори и такива да са съществували, без писмено искане от страна на
работника /каквото в случая не е налице/, такъв трудов договор би могъл да се
сключи за срок най-малко една година, а наред с това, в същия следва да бъдат
изрично посочени конкретните икономически, технологически, финансови, пазарни и
други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на
сключване на трудовия договор и обуславящи срочността му, съгласно §1, т.8 от
ДР на КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.5 от КТ,
трудов договор по чл. 68, ал.1, т.1 от КТ, сключен в нарушение на чл. 68, ал.3
и ал.4 от КТ, се смята сключен за неопределено време. Предвид изложеното
по-горе и по силата на чл. 68, ал.5 от КТ, трудовият договор, сключен между
страните, следва са се счита за безсрочен. Поради това, съдът приема за
основателни и доказани в настоящото производство доводите на ищцовата страна,
че прекратяването на този трудов договор на основание чл. 325, ал.1, т.3 от КТ
е незаконно, тъй като към датата на издаването на Заповед № РД-15-808/28.02.2018г.
страните са се намирали в трудовоправна връзка без срок, а посоченото в тази
заповед основание е специфично основание за прекратяване само на срочни трудови
договори. В този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана например в
Решение № 359/06,04,2009 г. на ВКС по гр.д. № 2012/2005 г., IV г.о., Решение №
360/08,10,2012 г. на ВКС по гр.д. № 1491/2011 г., IV г.о., и др.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът
намира, че в случая срочният трудов договор се е превърнал в такъв за
неопределено време при условията на чл. 68, ал.5 от КТ и прекратяването му на
основание чл. 325, ал.1, т.3 от КТ е незаконно, тъй като това е специфично
основание за прекратяване само на срочни трудови договори. Поради това съдът
приема, че към момента на извършване на уволнението не са били налице
предпоставките, визирани в чл. 325, ал.1, т.3 от КТ за прекратяване на трудовия
договор между страните по делото, при което ***ят незаконосъобразно, макар и в
предвидената от закона форма, е прекратил трудовото правоотношение с ***работник
"поради изтичане на срока на договора". По тези съображения,
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен
и доказан, и следва да бъде уважен, като заповед Заповед №
РД-15-808/28.02.2018г. бъде отменена
като незаконосъобразна.
По искът с правно основание чл.344 ал.1
т.2 от КТ:
Искът е акцесорен спрямо иска по чл.344, ал.1 от КТ и уважаването му
е възможно, само ако бъде уважен главния - признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. Тъй като тази предпоставка е налице, съдът счита,
че ищеца следва да бъде възстановен на заеманата длъжност "***" в
ответното училище.
По искът с правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ:
Във връзка с паричната претенция
на ищеца по делото беше изслушана съдебно-икономическа експертиза. От нея се установи
след извършена справка в компетентната териториална дирекция на НАП, че след
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца А.И. с ответното ***по силата
на оспорената заповед за дисциплинарно уволнение е останала без работа за периода
от 05.03.2018г. до 27.03.2018г., когато е сключила трудов договор с друг ***- ***.
Справката от ДТ на НАП съставлява официален удостоверителен документ с
материална доказателствена сила за удостоверените в него факти, поради което
съдът приема за доказан факта на оставане без работа на ***за посочения период.
Установено е също така и от посочената справка, както и от приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, че ***след прекратяване на трудовото ѝ
правоотношение с ответното ***е била в последователни трудови правоотношения
както следва: от 28.03.2018г. до 18.04.2018г. с ***от 21.05.2018г. до
04.07.2018г. с ***, от 06.07.2018г. с ***. Видно от приложения трудов договор с
първия *** ***сключения трудов договор е бил сключен за неопределен срок със
срок за изпитване в полза на ***и е прекратен в срока на изпитване именно на
това основание. Поради изложеното, съдът намира, че последващите оставания без
работа на ***след прекратяване на трудовото ѝ правоотношение с ***вече е
вследствие на прекратеното с втория *** трудово правоотношение или последващите
такива. В този смисъл Решение № 310/24.07.2018г. по в.гр.д.№ 454/2018 по описа
на ОС-***.
С оглед на незаконосъобразността
на уволнението и наличието на причинна връзка между уволнението и оставането
без работа, предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ и ал.2 е
установен по основание. Поради
изложеното съдът счита, че третата обективно съединената претенция на ***по чл.344, ал.1,
т.3 във вр. с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ,
за заплащане на обезщетение за времето през което ***е останал без работа следствие
незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца също е основателна и
доказана само за периода от 05.03.2018г. до 27.03.2018г. и за сумата от 468,76
лв. съгласно приетата съдебно-икономическа експертиза, за която сума следва да
бъде уважен, а за разликата до предявения размер от 1213,24 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По искът с
правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.2 КТ:
При незаконно уволнение работникът или служителят има право
на обезщетение от ***в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6
месеца. Когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е
работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.
По делото се установи, че при първия *** след прекратяване на
процесното трудово правоотношение на ***с ответното дружество – ******е
работила на по-ниско платена работа. Поради което и на основание чл.225, ал.2 КТ, ответника следва да бъде осъден да заплати на ***разликата в заплатите,
която видно от съдебно-счетоводната експертиза е в размер на 70,43 лева, за
която сума искът се явява основателен и следва да бъде уважен. По отношение на
разликата в заплатите по трудовите правоотношения с ***ите на ***след
прекратяване на трудовото ѝ правоотношение с ***съдът намира, че същите
вече не са в резултат на извършеното уволнение на ***от ответното ***по
съображенията, изложени по-горе, поради което искът за разликата до предявения
размер от 306,34 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Съгласно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да бъде осъден да плати на ***направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 440 лв. съразмерно с уважената
част на претенцията.
Съгласно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищеца следва да
бъде осъден да плати на ответника направените разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 70 лв. съразмерно с отхвърлената част на претенцията.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, ответника по делото следва да бъде осъден да
плати по сметка на РС-*** 140,82 лв. за държавна такса/80+30+19,32лв.+11,50 лв/
и 42,59 лв. за ВЛ.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на А.Т.И., ЕГН**********,***, ***по иска с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ,
предявен срещу С.С.З. ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.К.П.-***, извършено
на основание чл.325, ал.1,
т.3 КТ, ал.1, т.6 КТ със Заповед
№РД-15-808/28.02.2018г.
ВЪЗСТАНОВЯВА,
на основание чл.344, ал.1,
т.2 КТ, А.Т.И., ЕГН**********,***, ***на
заеманата преди уволнението длъжност „*** " в С.С.З. ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от А.К.П.-***.
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ, С.С.З. ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А.К.П.-***, да заплати на А.Т.И., ЕГН**********,***, ***, сумата от 468,76 лв., представляваща обезщетение за времето, в което ищеца е
останал без работа поради уволнението в периода 05.03.2018 г. - 27.03.2018 г., в едно със законната лихва върху сумата от 23.04.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, а за
разликата до предявения размер от 1213,24 лв. отхвърля иска като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.2 КТ, С.С.З. ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А.К.П.-***, да заплати на А.Т.И., ЕГН**********,***, ***, сумата от 70,43 лв., представляваща работника е бил на по-ниско платена
работа за периода 28.03.2018г. – 17.04.2018г., в едно със законната лихва върху сумата от 23.04.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, а за
разликата до предявения размер от 306,34 лв. отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК С.С.З.
***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.К.П.-***, да
заплати на А.Т.И., ЕГН**********,***,
***направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 440,00 лева.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 ГПК А.Т.И., ЕГН**********,***, ***, да заплати на С.С.З.
***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.К.П.-*** направените деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 70,00
лева.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, С.С.З. ***, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от А.К.П.-*** да заплати по сметка на ***ския
районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 140,82
лева, както и 42,59 лв. за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред ***ски окръжен
съд в двуседмичен срок от 27.09.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: