Р Е Ш Е Н И Е
№ I - 171 05.08.2020
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на осми юли две хиляди и двадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при секретаря Ани Цветанова като
разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело
№ 1051 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на А.З. Д., ЕГН **********,
с адрес: *** чрез адв. Ирина Камбурова. против Решение
№ 387/28.01.2020г. по гр.д. № 7350/2018г. по описа на РС Бургас, в частта
относно квотите, при които е допусната делба между А.З. Д. и Г.Д.Г., по
отношение на следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 07079.612.168.1.44 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Бургас, с адрес на имота в гр.Бургас, ул. «Л.» № **, ет.*, ап.***,
представляващ апартамент на едно ниво, с площ от 56,32 кв.м., състоящ се от
спалня, дневна с кухненски бокс, баня-тоалетна, антре, склад и тераса, ведно с
7,74 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и съответния процент от правото на
строеж, който имот е разположен в сграда №1 със смесено предназначение,
многофункционална, построена в имот с идентификатор 07079.612.168, при граници
на самостоятелния обект: на същия етаж - 07079.612.168.1.43, под обекта -
07079.612.168.1.34, над обекта - 07079.612.168.1.52, а именно: за А.З. Д. –
1/10 идеална част и за Г.Д.Г. – 9/10 идеални части.
С въззивната жалба първоинстанционното
решение се оспорва като неправилно и необосновано, като се излагат съображения
за допуснати нарушения при анализа и оценката на събраните доказателства.
Въззивната страна намира за необосновани и недоказани твърденията на съделителя
– ответник относно личния характер на средствата, с които е закупил процесния
апаратамент, като изрично подчертава, че по делото не е спорно, че имотът е
придобит по време на брака, в режим на съпружеска имуществена общност. Спорният по делото въпрос бил свързан с
източника на средствата, с които е заплатена покупната цена на имота като сочи,
че от доказателства се установява, че банковите сметки на съпрузите по време на
продължилия 18- години брак са общи, открити на името на двамата съпрузи.
Заявява, че именно от общата им банкова сметка, по която са постъпвали трудовите доходи и на двамата, е изплатена и цената на имота.
Оспорва твърденията на ответника относно личния характер на средствата, с които
закупил имота, като доходи, които същия реализирал от негови авторски права
като композитор. Намира за неправилен изводът, формиран от първата инстанция,
че средствата били изплатени от банков влог на ответника, а именно от открита
на негово име банкова сметка в Първа инвестиционна банка АД, за която нямало данни да представлява
личен паричен банков влог. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него
да се постанови ново, с което да се определят равни квоти - по ½ за
всеки от двамата съделители, при които да бъде допусната делбата на
съсобствения имот. В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно
заседание въззивницата се представлява от упълномощен представител – адв. Камбурова – Тунтева, която заявява,
че поддържа въззивната жалба, заявява, че няма доказателствени искания и моли
за отмяна на решението по изложените съображения. Възразява срещу претенцията
за присъждане на разноски на въззиваемия – съделител, като сочи, че в
производството по делба разноските се присъждали при окончателното решаване на
спора.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от Г.Г. чрез адв. Емилия Кавалджиева, с който
решението на РС Бургас се
намира за правилно и обосновано в обжалваната част. Не се спори, че страните са
бивши съпрузи и по време на брака, в режим на СИО са придобили процесния
недвижим имот. Имотът бил придобит на името на ответника, тъй като сумата за
закупуването била предоставена от него и била формирана от негови лични
средства от композиторска дейност и авторски права. В този смисъл с отговора на
исковата молба било предявено възражение за трансформация на лично имущество и
въпреки, че ищцата не доказала своя принос в закупуването на имота, Г. се
съгласил да уреди спора по доброволен начин при постановените квоти – 9/10 за
него и 1/10 за въззивницата. Поддържа, че от събраните писмени доказателства не
може да се направи извод, че съпругата му е имала принос за придобиване на
имота като твърди, че същият е закупен със средства от неговата творческата
дейност, от която е реализирал личен доход. Относно паричните влогове счита, че
средствата по тях стават собственост на съпруга, на чието име са придобити и не
се прилагали правилата на чл. 21, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 СК. Счита за
несъществен момента сочен във въззивната жалба кой е титуляр на сметката, а
това на кой от двамата съпрузи е приносът за придобиването на финансови
средства по тези сметки и от каква дейност. Моли да се потвърди обжалваното
решение и претендира разноски, като представя договор за правна защита и
съдействие, пълномощно и списък на
разноските. Не се правят искания за събиране на доказателства пред въззивна
инстанция.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на
основание чл. 12 ГПК по вътрешно убеждение намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
С
искова молба, подадена от А.З. Д. против Г.Д.Г., е предявен иск за делба на
недвижим имот /апартамент в град Б., ул. Л. № **, ет. *, ап. *** заснет по
кадастралната карта и регистри на град Бургас като самостоятелен обект в сграда
с идентификатор № 07079.612.168.1.44, с подробно описани площ, граници и
предназначение в исковата молба/, при квоти по ½ /една втора/ за всеки
един от двамата съделители – бивши съпрузи. Имотът е придобит по силата на
договор за покупко – продажба от 07.12.2016 г., обективиран в Нотариален акт №
***, том **, рег. № 1****, дело № 6**/2**9 г. на Нотариус Виктория Дралчева,
купувач по който е ответника – съделител Г.Г.. Към датата на придобиване на
правото на собственост върху делбения имот, страните са били в брак, който
същите са сключили на 20.09.1994 г. в град Д., Г. /видно от удостоверение за
сключен граждански брак на лист 7 от делото/. С решение № 1259/11.06.2018 г. по
гр.д. № 1472/2018 г. бракът между съделителите е прекратен поради развод, като
същото е влязло в законна сила, считано от 30.06.2018г. В хода на
производството ищцовата страна представя писмени доказателства – извлечение от
банкови сметки, договор за откриване на банкова сметка, разпечатки от електронна
справка за удържани
данъци върху работната заплата на ищцата за 2013, 2014, 2015 и 2016г.
В
отговор на заявената претенция за допускане на делба при равни квоти, ответника
Г. възразява, че основният принос в придобиването на средствата, с които е
закупен делбения имот е негов, като покупната цена от 67 000 евро е набрана
изключително от изплатените му възнаграждения за притежавани от него авторски
права като композитор. Заявява, че в периода 2011 – 2016 г. за авторски права
му е изплатена сума в размер на 270 000 евро, като само през 2013 г.
личния му доход като композитор бил в размер на 70 000евро. Допълнително
получавал годишен доход от 30 000 евро за полаган от него труд като
пианист, като с тези средства били задоволявани нужди на семейството. Годишният
доход на ищцата бил в размер на 14 000 евро. При тези данни възразява за
настъпила трансформация на лични
средства при придобиването на 90 % от собствеността върху имота. Ангажира писмени
доказателства – 12 броя извлечения от сметка, издадени от ГЕМА /Генерална
дирекция Берлин/Мюнхен, Дирекция за управление на членовете и репертоара/, за
суми, отчитани към членски номер 00900*** Г., Г.Д. за различни периоди от 2011,
2012, 2013, 2014, 2015 и 2016 г., както и 2 броя поръчки за определяне на
печалба за финансовите години 2013г и 2016 г. на г-н Г., пианист и
доказателство за доход на съпругата му за 2013 г..
Предявеният иск за делба е с правно
основание чл. 34 от Закона за собствеността, а приетото за съвместно
разглеждане в производството възражение за трансформация на лично имущество е с
правно основание чл. 23, ал. 2 от Семейния кодекс.
Доколкото
гражданския брак на страните е сключен в Германия, а същите са български
граждани, съдът намира, че приложимото право относно материалноправното
възражение за трансформация на лично имущество, прието за разглеждане в
делбеното производство, следва да бъде определено в съответствие с регламента
на чл. 79 от Кодекса за международно частно право, уреждащ привръзките при
разрешаване на въпроси, свързани с личните и имуществени отношения между
страните. Уреденият в ал. 3 на посочената норма общ принцип е, че имуществените
отношения между съпрузите се уреждат от правото приложимо към техните лични
отношения, което по аргумент от ал. 1 е тяхното общо отечествено право. В
случая и двамата съпрузи са български граждани, поради което като тяхно общо
отечествено право следва да бъде определено българското право, и в частност
нормите на действащия Семеен кодекс. Изхождайки от твърдението на ответника, че
трансформацията на притежаваните от него лични средства е настъпила именно към
момента на закупуване на недвижимия имот, то относимия момент, към който следва
да се определи приложимото право е датата на сключване на окончателния договор,
като в случая това е датата 07.12.2016 г., когато е бил изповядан договора за
продажба в нотариална форма.
С
доклада по делото, районният съд е обявил за безспорен факта на придобиване на
делбения имот по време на брака на страните, като на ответника са дадени
указания, че в негова тежест лежи установяването на пълна/частична
трансформация на негови лични средства при придобиването на имота. Спорният по
делото въпрос е свързан с характера на средствата с които е изплатена продажната
цена на делбения имот, и представляват ли същите лично имущество на съделителя Г.
по смисъла на чл. 22 от СК.
За
да уважи предявеното от ответника възражение за частична трансформация на
паричните средства, с които е закупен имота, съдът е приел, че сумата от
67 000 евро, представляващи покупната му цена, е изплатена изцяло от лична
банкова сметка на
ответника Г., както и че съгласно действащия СК, в сила
от 01.09.2009 г. паричните влогове били изключени от съпружеската имуществена
общност. При така изложените мотиви,
районният съд е приел, че е ирелевантен за предмета на делото въпросът за
произхода на средствата. По тази причина съдът не е обсъдил представените от
страните писмени доказателства и не е разгледал възраженията на ищцата за
наличие на съвместен принос при придобиване на средствата, с които е закупен
имота. Същевременно макар съдът да е приел, че цялата цена на имота е изплатена
от личната сметка на Г., открита в ПИБ АД, същия е уважил възражението за
трансформация на личните средства само до размера от 9/10 от правата върху
имота, като е приел, че именно до този размер е претендираното преобразуване по
лично имущество.
Така
формираните изводи на първоинстанционният съд по приложението на материалния
закон са неправилни, а изводите относно личния характер на средствата, с които
е закупен делбения имот – необосновани, поради следното.
В
действителност, действащият Семейния кодекс в сила от 01.09.2009 г. предвижда,
че в режим на общност са единствено придобитите по време на брака права върху
вещи, но не и паричните влогове. Този текст обаче не изключва възможността
средствата, натрупани в сметка на единия от съпрузите да са придобити в
резултат на съвместен принос. Именно поради това, неправилен е изводът на районния
съд, че въпросът относно произхода на средствата е ирелевантен при разглеждане
на предявеното по делото възражение за трансформация. Обстоятелството, че
единият съпруг е титуляр на банковата сметка, по която се намират паричните
средства, може да бъде само индиция за техния произход, но не е безспорно
доказателство за липса на принос на другия съпруг в тяхното придобиване.
Откриването на лична банкова сметка и депозирането по нея на определена сума от страна на
титуляра й /набрана включително и чрез средства, придобити в резултат на
съвместен принос/, не е предвидено в закона като придобивен способ, вследствие
на който съпругът, участвал в набирането на тази сума посредством признат от СК
принос, губи правата си върху тази сума. В този смисъл е и практиката на ВКС:
Решение № 126 от 31.01.2020 г. по гр. д. № 352 / 2019 г. на Върховен касационен
съд, 2-ро гр. отделение; Решение № 173 от
13.02.2019 г. по гр. д. № 3026 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение/.
Ето защо въпросът за произхода на средствата е релевантен за правилното
решаване на спора, и налага обсъждане и оценка на събраните по делото писмени
доказателства.
От
представените от ищцата банкови извлечения, писма и договор за откриване на
банкова сметка, се
установява, че по време на брака на съделителите, последните
са разполагали с няколко общи банкови сметки, открити на тяхно име в различни
финансови институции в Германия. Представен е договор за банкова сметка с № ******, открита в Спестовна каса /IBAN ***/, титуляри по която са и
двамата съделители и дружеството Ютилити Мюзик Продакшън /лист 185/. Видно от
съдъжанието на договора, право да се
разпореждат със средствата по същата принадлежи на всеки от титулярите.
Направена е и отметка в специално поле в договора, с която е потвърдено, че
средствата по тази сметка са в режим на съпружеско имущество. Наред с това е
представено съобщение, издадено от ИНГ-ДиБа, относно състояние на сметки на Г.Г.
и А.Г., от което е видно, че в посочената банка
съделителите са разполагали с две сметки – една разплащателна с
IBAN *** „Екстра“ с IBAN *** /лист 151/.
Приложени са и няколко извлечения от банкова сметка, открита в Фолксваген банк, с
титуляр А.Г. и IBAN *** /лист 154 – 166/.
От
съвкупния анализ на приложените извлечения от банкови сметки се установява
движението на сумата от 67 000 евро, преди постъпването й по личната
сметка на Г.Г. в ПИБ АД, няколко дни преди закупуването на имота. Извършеното
проследяване налага извод, че сумата е преведена от общи на двамата съделители
банкови сметки, включително и сметката, за която е уговорено, че под режим на
семейна общност. Така от извлечение от банкова сметка, открита в Фолксваген банк с
IBAN ***
*** /лист 163-164/ и извлечение от
сметка, открита в Спестовна каса Алгой /лист 182- 183/, се установява, че
няколко дни преди закупуване на делбения имот, от общата сметка на съделителите
във Фолксваген банк са извършени три банкови превода на обща стойност
67 000 евро, а именно: 1/ превод на сума от 25 000 евро на дата
21.11.2016г.; 2/ превод на сума от 25 000 евро на дата 22.11.2016 г. и 3./
превод на сума от 16 442.90 евро на дата 24.11.2016 г., като и трите суми
са постъпили по друга обща сметка на съделителите, открита в Спестовна каса
Алгьой.
На
24.11.2016 г. сумата от 67 000 евро е преведена от сметката на
съделителите в Спестовна каса Алгьой в друга тяхна обща сметка, открита в ИНГ
ДиБа с IBAN *** /лист 182/. От документ, наименован „съобщение: състояние на
сметка/потвърждение на салдо, приложен на лист 151 от делото, издаден от ИНГ Ди Ба, се установява, че
съделителите са разполагали с две сметки в посочената банка - една разплащателна
и една сметка „Екстра“. На 24.11.2016 г. по сметка ‚Екстра“ /с IBAN ***/ е постъпила сумата от 67 000 евро ,
а на 05.12.2016 г. сума в същия размер от 67 000 евро е преведена от
разплащателната сметка в същата ИНГ ДИ БА /с IBAN ***/ по личната сметка на ответника Г.,
открита в Първа инвестиционна банка АД.
По
делото е представено и извлечение от сметката на ответника Г., открита в ПИБ АД
/лист 124/, издадено за период от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. , от което е
видно, че на 05.12.2016 г. сумата от 67 000 евро от постъпила от сметката
на съделителите, открита в Банка ИНГ ДиБа с ********************. А на
07.12.2016 г., на която дата е сключен окончателния договор за покупка на
имота, тази сума е наредена по сметка на продавача по договора Таньо Стойков
Танев.
Ищцовата
страна представя и допълнителни писмени доказателства относно получаваните от
нея трудови доходи и такива от дейност като шивашко ателие, за периода 2012 –
2016 г., за които ответникът Г. признава, че са в размер на около 10 000 –
12000 евро на година, след удръжките.
По
представените от ищцата писмени доказателства, ответникът е изразил писмено
становище /лист 213/, с което не оспорва тяхната доказателствена стойност, а напротив
признава част от фактите, изложени по – горе. По – конкретно признава се факта,
че страните имат общи банкови сметки в Спестовна каса и ИНГ Ди Ба, както и че
съделителката Г. има сметка във Фолксвагенбанк, от която сметка са преведени
два пъти суми от 25 000 евро и сума от 16442.90 евро, като общия сбор от
67000 евро е постъпил по сметката в Инг ДиБа.
Оспорването
на ответника Г. е относно произхода на така преведената сума от 67000 евро, за
която същият не оспорва, че е послужила за заплащането на цената на делбения
имот, но твърди, че е кумулирана изцяло от негови лични средства, изплатени му в предходен период от време за негови
авторски права. Като тези доходи, същият получавал от организация за авторски
права в Германия – ГЕМА.
Във
връзка с това оспорване, както и с оглед доказване на възражението за трансформация по чл. 23, ал. 2 от СК, ответникът
е представил своевременно към отговора на исковата молба документи за получени
доходи от организацията ГЕМА за период 2011 – 2016 г., както и документи,
свързани с определяне на данъка върху доходите, получени през 2013 г. и 2016
г.. Не са представени доказателства относно твърдените авторски права.
Приложените по делото документи обаче макар и да подкрепят твърденията на ищеца
за получавани от него доходи от организация с наименование ГЕМА, не установяват
за какъв вид услуги и дейности са изплатени, поради което и не са годни
доказателства, от които може да бъде направен категоричен извод за личен
характер на тези средства. Освен това не се установява, че именно със
средствата, изплатени от въпросната организация ГЕМА е закупен делбения имот. От
представените извлечения от сметки, издадени от ГЕМА, находящи се на листи от
80 до 101 и лист 108 по делото, в действителност се установяват начислени суми
по партида на клиентски номер ********* – Г., Г.Д., но не се установява дали
същите са изплатени по лична сметка на ответника или по някоя от общите на
бившите съпрузи сметки. Още повече, че тези документи касаят един продължителен
период от време от 2011 г до 2016 г. , за който въобще липсват данни,
позволяващи проследяване на движението на посочените суми.
От
представените по делото извлечения се установява един единствен превод извършен
от ГЕМА в полза на Г., за сумата от 9169.32 евро, постъпила на 27.09.2016 г. по
общата сметка на съделителите, открита в Спестовна каса Алгой /лист 176/, която
сума съответства на сумата, дължима от ГЕМА за период 01.07.2016 г до 30.09.2016
г. и е отразена като такава в извлечение № 2016/04, приложено на лист 108 от
делото. Дори да се приеме, че тази сума е част от средствата, с които е
изплатена продажната цена на делбения имот, съдът намира, че възражението за
частична трансформация не следва да бъде уважено, тъй като не е доказан личния
характер на този доход, и по – конкретно, че същия е от принадлежащи на
ответника авторски права.
Ответникът
в писменото си становище от 31.10.2019 г. заявява, че по сметка на съпрузите са
постъпили и две други суми от негови лични доходи, изплатени му като
композитор, а именно: сума от 50 000 евро, постъпила на 22.02.2016 г. по
общата им сметка, открита в Спестовна каса /лист 180/ и сума от 24053 евро,
постъпила на 29.04.2016 г. по общата им сметка, открита във Фолксвагенбанк
/лист 155/. И за двете цитирани суми обаче е видно, че не са преведени от
организацията за авторски права /ГЕМА/, от която се твърди, че постъпват доходите
с личен характер. Същевременно следва да бъде обсъдено и изложеното от
ответника Г. обстоятелство, че същият освен доходите като композитор, получава
и трудови доходи като пианист, за начина на изплащането на които не ангажира
никакви доказателства.
В
допълнение следва да се посочи, че индиция относно семейния характер на
средствата, с които е закупен имота, е и обстоятелството, че същите са били
депозирани по общата им сметка, открита в Спестовна каса, в договора за
откриването на която е изрично посочено, че същата се намира под режим на
семейна общност. Като такова косвено доказателство, установяващо общия характер
на средствата, е и декларацията, подписана от съделителя Г., приложена по
нотариалното дело, в която същият е декларирал, че произхода на средствата за
закупуването на имота е „трудови доходи“.
Обсъжданите документи, в частта на направените в тях изявления,
съдържащи признание на неблагоприятни за страната, която го е издала факти, се
ползват с формална доказателствена сила,
която съдът е длъжен да зачете.
При
липсата на убедителни доказателства, от които да се установява по несъмнен
начин, че средствата, вложени в покупката на делбения имот са такива с личен
характер, придобити като възнаграждение от авторски права на ответника, от
дейността му като композитор, съдът намира, че не е оборена презумпцията за
съвместен принос при придобиването на имота по чл. 21, ал. 3 от СК. При
неуспешно доказване на възражението за пълно и/или частично преобразуване на
лично имущество на съпруга Г. при придобиването на имота по време на брак, чрез
възмезден способ, то делбата следва да бъде допусната при равни квоти.
В
допълнение, съдът намира, че макар самият законодател в разпоредбата на чл. 23, ал. 1 СК/2009 г. да е уредил възможността
придобитото по време на брака на страните вещно право, попадащо под режима на
съпружеската имуществена общност, да е придобито с друго лично имущество,
каквито са и вземанията от авторски права, това само по себе си не опровергава
презумпцията за съвместен принос. Дори да се приеме, че дейността на ответника
като композитор води до реализиране на доходи, представляващи вземания от
авторски права, не може да бъде
игнориран факта, че ищцата, по времето, в което той е извършвал тази своя
творческа дейност, е помагала и е допринасяла за нейното нормално протичане,
включително и чрез полагане на грижи за домакинството, каквото всяко семейство
създава, независимо от това дали има деца и на каква възраст са те. Тези
обстоятелства макар и непряко, поради естеството им и липсата на паричен
еквивалент, не могат да изключат напълно наличието на принос по смисъла на чл.
21, ал. 2 от СК.
По
горните съображения Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано, в частта, в която са определени квотите на
съделителите, поради което в тази част същото следва да бъде отменено и вместо
него да се постанови ново по същество, с което да се определи делбата на имота
да бъде допусната при равни квоти, по ½ за всяка от страните.
С
оглед спорния въпрос, предмет на настоящото въззивно производство, а именно
този за правата на съделителите в съсобствеността, който спор е повдигнат с
предявеното от ответника възражение за трансформация на лично имущество при
придобиване на имота, съдът дължи произнасяне и по въпроса за разноските по
реда на чл. 78 от ГПК /в този смисъл Определение № Определение № 13 от
29.01.2015 г. по ч.пр. д. № 2755/2013 г. на ВКС/. С оглед уважаването на
въззивната жалба, право на разноски пред настоящата инстанция има въззивната
страна, която обаче не е заявила такава претенция, поради което разноски не
следва да бъдат присъждани.
На
основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК решението подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 387/28.01.2020г. по гр.д. №
7350/2018г. по описа на РС Бургас, В
ЧАСТТА, в която са определени
квотите на съделителите А.З. Д. и Г.Д.Г.
по отношение на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.612.168.1.44 /нула, седем хиляди седемдесет
и девет, точка шестстотин и дванадесет, точка, сто шестдесет и осем, точка,
едно, точка четиридесет и четири/, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Бургас, с адрес на имота в гр.Б., ул. «Л.» № **, ет.*, ап.***,
представляващ апартамент на едно ниво, с площ от 56,32 / кв.м., състоящ се от
спалня, дневна с кухненски бокс, баня-тоалетна, антре, склад и тераса, ведно с
7,74 /седем цяло седемдесет и четири стотни/ кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата и съответния процент от правото на строеж, който имот е разположен в
сграда №1 /едно/ със смесено предназначение, многофункционална, построена в
имот с идентификатор 07079.612.168, при граници на самостоятелния обект: на
същия етаж - 07079.612.168.1.43, под обекта - 07079.612.168.1.34, над обекта -
07079.612.168.1.52, И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ квотите при които да се
извърши делбата на следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 07079.612.168.1.44 /нула, седем хиляди седемдесет и
девет, точка шестстотин и дванадесет, точка, сто шестдесет и осем, точка, едно,
точка четиридесет и четири/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Бургас, с адрес на имота в гр.Б., ул. «Л.» № **, ет.*, ап.***1,
представляващ апартамент на едно ниво, с площ от 56,32 / кв.м., състоящ се от
спалня, дневна с кухненски бокс, баня-тоалетна, антре, склад и тераса, ведно с
7,74 /седем цяло седемдесет и четири стотни/ кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата и съответния процент от правото на строеж, който имот е разположен в
сграда №1 /едно/ със смесено предназначение, многофункционална, построена в
имот с идентификатор 07079.612.168, при граници на самостоятелния обект: на
същия етаж - 07079.612.168.1.43, под обекта - 07079.612.168.1.34, над обекта -
07079.612.168.1.52, както следва: за А.З.
Д. - 1/2 идеална част и за Г.Д.Г.- 1/2 идеална част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.