РЕШЕНИЕ
№ 349
гр. Варна, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. И.ов Въззивно гражданско дело
№ 20253100500041 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ж. З. Д. от гр. А., В. област,
подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № ********** год.,
поправено с Решение № 197/26.09.2024 год., постановени по гр. дело №
******* год. по описа на РС-Д., с което е уважен предявен от А. Р. Ч. с
постоянен адрес гр. Д., В. област против Ж. З. Д. ревандикационен иск, като е
прието за установено в отношенията между страните, че ищцата А. Р. Ч. с
постоянен адрес гр. Д., В. област е собственик по давностно владение,
осъществявано в периода 01.01.2004 год. – 01.03.2023 год. на следния
недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Д., бул. С., бл. 2, вх. Б, ет. 5, ап.
29, ведно с принадлежности, съставляващ обект с идентификатор
*************** по КККР на гр. Д. и ответницата Ж. З. Д. е осъдена да
предаде на ищцата А. Р. Ч., на основание чл. 108 ЗС, владението върху
гореописания апартамент.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до неправилна преценка и налализ на доказателствата, както и до игнориране
на доказателства относно релеванти за правния спор факти, в редзултат на
1
което решението е и необосновано. Неправилно е прието, че ищцата е била
владелец на процесния имот, а не негов държател в качеството й на наемател,
като в тази насока изобщо не са обсъдени и наведените от ищцата твърдения
относно неизгодни за нея факти - изпратената от нея до ответницата-
въззивник през 2023 год. покана за оформяне на необходимите документи за
сделката за апартамента в нотариална форма; не са обсъдени и писмените
доказателства – нот. заверени пълномощни от 2008 год., от съдържанието на
които се налага извод, че ищцата знае и признава собствеността на
ответницата, настоящ въззивник, върху жилището, от което пък следва, че
осъществяваната от ищцата фактическа власт върху апартамента е държане
(ищцата е била наемател) – противно на приетото от първоинстанционния съд,
че е била владелец на имота по смисъла на чл. 68 ЗС.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което предявеният ревандикационен иск да бъде отхвърлен, ведно с
присъждане на сторените за двете инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален представител, ищцата – въззиваем А. Р. Ч. оспорва жалбата,
счита, че е неоснователна, а обжалвоното решение – правилно и настоява да
бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивницата, чрез процесуален представител,
поддържа жалбата си, а въззиваемата, също чрез процесуален представител, я
оспорва, поддържа подадения писмен отговор.
Съдът съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 108 ЗС.
В исковата си молба ищцата А. Р. Ч. с постоянен адрес в гр. Д. е навела
следните твърдения:
През 2003 год. с ответницата Ж. З. Д. се договорили ищцата да купи
апартамента на Д., находящ се в гр. Д., бул. С., бл. 2, вх. Б, ет. 5, ап. 29 и
платила на ответницата договорената цена от 4000 лева, а ответницата й
предала владението върху апартамента. Ищцата направила ремонт, извършила
редица подобрения, регистрирала се на този адрес. Всички съседи,
включително и ответницата, знаели, че ищцата е собственик на апартамента.
Поради различни причини страните не оформили нотариално прехвърлянето
на апаратмента. През 2008 год. ответницата упълномощила ищцата да продаде
апартамента включително и на себе си. През следващите години, поради
лични проблеми, ищцата не успяла да се снабди с необходимите документи за
прехвърлянето на имота пред нотариус, но продължила да го владее и никой
не й е пречил; всички, включително и ответницата, приемали ищцата за
собственик на апартамента. През 2020 год. ищцата се свързала с ответницита
последната да й окаже съдействие да прехвърлят имота, но ответницата не се
отзовала. Ищцата често пътувала в чужбина. През пролетта на 2023 год. при
завръщането си в България установила, че е сменена бравата на входната врата
на жилището й; свързала се с ответницата, която й заявила, че тя е сменила
бравата, тъй като по документи апартаментът бил нейн. На 11.07.2023 год.
ищцата поканила с нот. покана ответницата да се яви при нотариус за
2
оформянето на сделката в нотариална форма, но ответницата не се отзовала.
Ищцата твърди, че въз основа на владение, осъществявано в периода 2003 –
2023 год. е придобила собствеността върху процесния апартамент.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за
приемане за установено по отношение на ответницата Ж. З. Д. от гр. А., че
ищцата А. Р. Ч. от гр. Д. е собственик собственик въз основа на давностно
владение, осъществявано в периода 01.01.2004 год. – 01.03.2023 год., на
следния недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Д., бул. С., бл. 2, вх. Б,
ет. 5, ап. 29, ведно с принадлежности, съставляващ обект с идентификатор
*************** по КККР на гр. Д. и за осъждането на ответницата Ж. З. Д.
да предаде на ищцата А. Р. Ч., на основание чл. 108 ЗС, владението върху
гореописания апартамент.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален
представител, ответницата Ж. З. Д. оспорва иска. Оспорва ищцата да е била
владелец на апартамента. Твърди, че договорката между страните била
ищцата да се нанесе да живее в апартамента под наем, а по – нататък, когато
има възможност – да го купи. През 2001 год. ищцата се нанесла да живее в
апартамента със семейството си, като писмен договор за наем между страните
не е сключван. В периода до 2016 год. ищцата на няколко пъти е плащала на
ответницата суми за наем, като обща заплатената сума била около 4000 лева.
През 2008 год. ответницата предоставила на ищцата пълномощно, въз основа
на което последната да се снабди с необходимите документи и да прехвърлят
апартамента с договор за покупко-продажба, но до сделка не се стигнало, като
ищцата уверявала ответницата, че ще плати натрупаните данъци за
апартамента и сумите за консумираните количества електричество и вода,
което така и не сторила. През 2009 и през 2016 год ответницата платила
данъците за апартамента; през същата 2016 год. посетила апартамента и
заварила синът на ищцата да се изнася от жилището; последният я уведомил,
че ищцата е заминала за чужбина и нямало да се връща. Ответницата взела
ключа, сменила бравата, а впоследствие извършила и ремонт на апартамента.
От 2016 год. в апартамента не живее никой.
Въз основа на изложеното счита, че ищцата не е имала качеството
владелец на апартамента, а е живяла там като наемател, т. е., била е държател,
поради което и не го е придобила по давност. По тези съображения счита, че
искът е неоснователен и настоява за отхвърлянето му.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител, поддържа
иска си.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуален представител,
оспорва иска, поддържа подадения писмен отговор. Пояснява, че
първоначално страните са имали намерение за покупко-подажба, но до такава
не се е стигнало и получената сума от 4000 лева е за заплатен наем.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно по делото, а това се установява и от писмените
3
доказателства, че въз основа на наследяване и правна сделка от 1998 год., към
посочената 1998 година ответницата Ж. Д. се легитимира като собственик на
апартамент, находящ се в гр. Д., бул. С., бл. 2, вх. Б, ет. 5, ап. 29, ведно с
принадлежности, съставляващ обект с идентификатор *************** по
КККР на гр. Д..
От представените от ответницата писмени доказателства се установява,
че дължимите местни данъци и такса смет за процесния апартамент за
периода 2009-2022 год. са заплатени от нея, съобщенията за дължимостта им
също са изпращани до ответницата.
От справка – извлечение от НБД „Население“ (л. 101 от делото на РС-
Д.) е видно, че на дата 03.01.2004 год. ищцата е заявила за свой настоящ адрес
адресът на процесния апартамент, а на дата 03.02.2004 год. е заявила същия
адрес и за свой постоянен адрес. Към датата на извършване на справката –
17.01.2024 год. – постоянният и настоящият адреси на ищцата са без промяна.
От приходна квитанция от ******** год. е видно, че за 2023 год.
дължимите към Община Д. суми за данък сгради и такса смет за процесния
апартамент са заплатени от ищцата.
От пълномощно с нот. заверен подпис на упълномощителя от 13.11.2008
год. (съдържанието на пълномощното не е нот. заверено) е видно, че
ответницата е упълномощила ищцата да я представлява пред
административни, финансови, данъчни и общински органи, пред съд и
нотариус, като в пълномощното ответницата е заявила и че желае да продаде
собствения си имот (процесния апартамент) на ищцата А. Р.. Упълномощила е
ищцата да попълва, подава и получава молби, декларации и други документи
във връзка с продажбата на имота и да я подписва с подписа си там, където е
необходимо. С пълномощно от 18.11.2008 год. с нот. заверен подпис на
упълномощителя ответницата е упълномощила ищцата да я представлява
пред административни, финансови, данъчни и общински органи, пред съд и
нотариус и пред Агенцията по вписванията като заявява и получава документи
във връзка с издаването на данъчна оценка с цел продажбата на процесния
апартамент.
С постановление от 01.12.2016 год. по прок. преписка № ******** год.
по описа на РП-Д. е постановен отказ да се образува наказателно производство
по подадена от ответницата до РП-Д. жалба, с която ответницата се е жалвала
срещу ищцата, че последната се е нанесла в жилището й (в процесния
апартамент) и отказва да го напусне.
Видно от протокол от 10.09.2018 год., съставен от служители на „Е.С.“
АД-Варна, на посочената дата, въз основа на подадено от ответницата З. Д.
заявление до дружеството, е възстановено електрозахранването в процесния
апартамент. Възстановяването на електрозахранването на апартамента е
извършено в присъствието на ответницата Зл. Д..
На 11.07.2023 год. на ответницата е връчена по реда на чл. 47 ГПК нот.
покана, с която ищцата е поканила ответницата да се яви на ******** год. в
нот. кантора за оформяне на сделка по покупко-продажба на процесния
апартамент.
4
Според констативен протокол от ******** год. на нотариус № ***,
ответницата не се е явила в нотариалната кантора.
Не е спорно по делото, че понастощем с ключ от апартамента разполага
ответницата.
От показанията на свидетелката А.Д. И.ова, без родство и дела със
страните, ангажирана от ищцата, се установява следното:
Свидетелката познава ищцата от около 2002-2003 год. Ищцата живеела
в апартамент в гр. Д., в същия вход апартамент имала и вуйната на
свидетелката. Знае, че ищцата е живяла в процесния апартамент със
семейството си като собственик; преди да се нанесат, ищцата и съпругът й
правили голям ремонт тъй като апартаментът не бил годен за живеене. През
2014 год. ищцата заминала да работи в Н., докато живеела в апратамента
никой не й е създавал проблеми, че живее там. Според свидетелката
проблемите започнали след като ищцата заминала за Н.; ищцата споделила със
свидетелката, че хората, от които купила жилището й създавали проблеми по
повод неплатени сметки и данъци за апартамента. Свидетелката описва
случаи, осъществили се след заминаването на ищцата в Н., при които
непозната жена се е свързала с нея на служебния й телефон във връзка с
неплатени сметки за процесния апартамент и поискала сметките да бъдат
платени; заявила й че е продала апартамента, а сметките пристигали на нейно
име. Свидетелката споделя, че ищцата й е оставила документи за апартамента
– стар нот. акт и пълномощно, според което ищцата може да продаде
апартамента на себе си, споделила със свидетелката, че не е имала възможност
да прехвърлят апартамента. След като ищцата заминала за Н., в апартамента
останал да живее синът й, който към 2016 год. също напуснал жилището. Знае,
че ищцата е сменила патрона на бравата на входната врата на жилището.
От показанията на свидетеля Е.М.П., бивш съпруг на ищцата, се
установява следното:
Около 2002-2003 год. узнали, че ответницата си продава апартамента.
Съседка на име Д. ги свързала с ответницата и свидетелят и ищцата купили
апартамента за сумата от 3000 или 4000 лева, която била платена наведнъж,
еднократно, след което ответницата им предоставила ключовете.
Апартаментът бил в лошо състояние и правили ремонт преди да заживеят в
него. Свидетелят живял в апартамента до 2006 год. – до развода си с ищцата.
Известно време след като се нанесли, синът им претърпял катастрофа,
вложили много средства в лечението му и поради това не успели да
прехвърлят апартамента навреме. Свидетелят не знае дали след 2006 год.
ищцата и ответницата са имали друга уговорка за пари. Заявява, че от 2010
год. бившата му съпруга е в чужбина и когато се връща в България е в
процесния апартамент.
От показанията на свидетеля В. И.ов Д., без родство и дела със страните,
ангажиран от ответницата се установява следното: Свидетелят живее в
жилище на четвъртия етаж в същия вход, в който се намира процесния
апартамент. В периода 2000-2002 год. апартаментът бил необитаем,
ответницата живеела в друго населено място и искала някой да влезе да живее
5
апартамента и да го стопанисва. Ищцата и семейството й се настанили в
апартамента през 2000-2002 год., като преди това правили ремонт – усвоили
терасата. Ищцата живяла в апартамента до 2015-2016 год. Свидетелят не знае
апартамента да е бил продаден. Впоследствие, след като ищцата напуснала
апарамента, узнал от ответницата, че имало натрупани сметки, които не били
платени. След 2016 год. свидетелят не е виждал никой да живее в жилището;
ответницата и децата й посещавали апартамента.
От показанията на свидетелката Д. И.ова Д., без родство и дела със
страните, се установява следното: Свидетелката познава и двете страни, живее
в апартамент, съседен на процесния. Запознала е страните, тъй като ищцата А.
Р. търсела жилище под наем или да го купи, а апартамента бил празен.
Страните се срещнали в с. С.К., свидетелката не знае какво са се договаряли и
какви са били отношенията им. След това ищцата и семейството й заживели в
апартамента, като преди това правили ремонт. Не знае ответницата да е
продала апартамента на ищцата, от съседи чула, че ищцата била там под наем.
Ищцата ползвала апартамента от 2002 год. до 2016 год., след нея синът й
останал да живее там, след което и той се изнесъл. При напускането на
апартамента синът на ищцата предал ключа на ответницата. От около седем-
осем години, т. е., от 2016-2017 год. (разпитът на свидетелката е проведен в
съдебното заседание на 08.02.2024 год.), свидетелката не е виждала ищцата да
идва в апартамента, видяла я когато сменила патрона на бравата на входната
врата – около година след като синът на ищцата се изнесъл от апартамента.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
За да бъде уважен предявеният ревандикационен иск е необходимо да се
установи кумулативната наличност на три материалноправни предпоставки: 1)
че ищцата е собственик на имота, чието ревандикиране претендира, на
заявеното основание; 2) че имотът се намира във владение или държане на
ответницата и 3) че ответницата владее или държи имота без основание. В
тежест на ищцата е да установи при условията на пълно доказване първите
две предпоставки, а в тежест на ответницата – че упражнява фактическа власт
върху имота на основание, което е противопоставимо на ищцата.
Ищцата твърди, че е собственик на процесния апартамент на основание
давностно владение, осъщестявано в периода от 01.01.2004 год. до 01.03.2023
год.
Придобивната давност е способ за придобИ.е на право на собственост
(или други вещни права) върху имоти посредством фактическо упражняване
на съдържанието на тези права през период от време, определен в закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно – с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Владението е определено
в ЗС като осъществяване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. Намерението за своене се
предполага съгласно чл. 69 ЗС. Владението трябва да е постоянно,
6
непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. Владението е постоянно
когато фактическата власт върху вещта и държането й като своя нямат случаен
характер, а изразяват воля трайно да се държи вещта. Т. е., владелецът не се
ограничава с отделни действия върху вещта, които имат спорадичен характер.
Владението е несъмнително когато от действията на владелеца върху вещта е
сигурно, че същият упражнява фактическа власт (господство) върху вещта с
намерение за своене. То е съмнително, когато не може със сигурност да се
каже дали действително владелецът упражнява изобщо фактическа власт или
ако я упражнява дали наистина има намерение да държи вещта като своя.
Владението е спокойно, когато то не е установено с насилие и е явно, когато
не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. Докато трае
скритостта, установеното по скрит начин владение няма действие за
предишния владелец. Под явно се има предвид владение, което не се
упражнява тайно, по начин, който не разкрива ясно намерението на вледелеца
да държи вещта като своя, а такова при което фактическата власт се упражнява
от владелеца така, че всеки заинтересуван може да научи за нея. При
придобИ.е на едно вещно право по давност, респ. на ид. част от него, се
прекратява правото на досегашния му носител/носители.
Право на собственост върху недвижима вещ по давност може да
придобие само владелецът, а не и държателят. Осъществяваната от държателя
фактическа власт върху недвижим имот няма за последица придобИ.е на
собствеността по давност, независимо от времето през което е осъществявана.
Установено е по делото, че към 01.01.2004 год. ищцата и семейството й
са живеели в процесния апартамент. Установено е също, че най – късно през
лятото на 2016 год., синът на ищцата, който след заминаването й за чужбина
през 2014 год. останал да живее в апартамента, се е изнесъл и е предал на
ответницата ключа от апартамента. Установено е още, че през същата 2016
год. при завръщането си в България ищцата сменила патрона на бравата на
входната врата на жилището, а по – късно през 2016 год. ответницата от своя
страна сменила патрона на бравата и оттогава разполага с ключ от
апартамента, съответно и с възможността да го ползва когато пожелае, а
ищцата не е имала достъп до апартамента, няма такъв и понастоящем.
Спорно по делото е дали ищцата е била владелец или държател на
процесния апартамент.
Анализът на доказателствата не дава основание за извод, че ищцата е
била владелец на имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Ищцата е била
допусната от ответницата да живее в апартамента, но безспорни
доказателства, че установената от нея фактическа власт е въз основа на
сключен неформален (устен) договор за продажба на апартамента, което би
обосновало начало на обикновено (недобросъвестно) владение, няма
ангажирани. В тази насока са единствено показанията на свидетеля Е.М.П.,
бивш съпруг на ищцата, които предвид възможната заинтересованост на този
свидетел, съдът не кредитира, тъй като не се подкрепят от нито едно друго
доказателство по делото. Отделно от това самият свидетел не е категоричен в
показанията си, че действително предоставената на ответницата сума от 3000
7
или 4000 лева е била за уговорена продажна цена за процесния апартамент,
предвид обстоятелството, че свидетелят свързва невъзможността да се
прехвърли апартамента с липсата на достатъчно средства, тъй като той и
бившата му съпруга са дали много средства за лечението на сина им.
Показанията му в този смисъл сочат на възнамерявана в бъдеще продажба и са
в подкрепа на твърденията на ответницата, че ищцата е допусната да живее в
апартамента с оглед възможността да го закупи в бъдеще, което определя и
качеството на ищцата на държател, а не на владелец по смисъла на чл. 68, ал. 1
ЗС.
Представените два броя пълномощни от месец ноември 2008 год., с
които ответницата е овластила ищцата с описаните в пълномощните права,
също не са в опровержение на извода за качеството, в което ищцата е
осъществявала фактическа власт върху процесния апартамент в периода 2004
год. до 2016 год., а именно–държател. Изявлението на ответницата,
материализирано в пълномощното от 13.11.2008 год., че желае да продаде
собствения си апартамент на ищцата А. Р., дори и да бъде тълкувано като
упълномощаване на пълномощника с правото да договаря сам със себе си,
сочи на възнамерявана (бъдеща) продажба и не обосновава качеството на
ищцата владелец на процесния апартамент.
Допълнителен аргумент, че ищцата е била държател, а не владелец е и
обстоятелството, че в периода 2009 год. – 2022 год. дължимите към общината
данъци и такси за процесния апартамент са заплащани от ответницата, което
сочи, че ищцата не се е считала за собственик. Само по себе си плащането на
данъци и др. административни такси не са действия които да сочат на
намерението, с което се упражнява фактическата власт връху недвижима вещ,
но неплащането им и то в продължителен период от време от лицето, което
осъществява фактическа власт върху вещта сочи на липса на намерение за
своене на вещта от това лице.
Поради това и упражняваната в периода 2003, респ. от 01.01.2004 год. до
2016 год. фактическа власт от ищцата върху процесния апартамент не е
владение, поради което и същата не е придобила собствеността върху имота
по давностно владение с начало на владението от 01.01.2004 год.
Въз основа на изложеното съдът приема, че предявеният
ревандикационен иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Изложеното налага обжалваното решение да се отмени и да се
постанови друго, което предявеният от ищцата против ответницата иск по чл.
108 ЗС да бъде отхвърлен.
При този изход на делото разноски на ищцата не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства, в полза на ответницата следва да се присъдят разноските за
двете инстанции в размер на 3156 лева, от които: 3000 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат за всяка инстанция и 156 лева –
внесена държавна такса за въззивното производство.
Водим от горното съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № ********** год., поправено с Решение №
197/26.09.2024 год., постановени по гр. дело № ******* год. по описа на РС-
Д., вкл. и в частта му за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Р. Ч. ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр. Д., бул. С., бл. 2, вх. Б, ет. 5, ап. 29 срещу Ж. З. Д. ЕГН ********** с адрес:
гр. А., В. област, ул. М.С. № 29 иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане
за установено в отношенията между страните, че ищцата А. Р. Ч. с постоянен
адрес гр. Д., В. област е собственик по давностно владение, осъществявано в
периода 01.01.2004 год. – 01.03.2023 год. на следния недвижим имот –
апартамент, находящ се в гр. Д., бул. С., бл. 2, вх. Б, ет. 5, ап. 29, ведно с
принадлежности, съставляващ обект с идентификатор *************** по
КККР на гр. Д. и за осъждането на ответницата Ж. З. Д. да предаде на ищцата
А. Р. Ч., на основание чл. 108 ЗС, владението върху гореописания апартамент;
ОСЪЖДА А. Р. Ч. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Д., бул. С., бл.
2, вх. Б, ет. 5, ап. 29 да заплати на Ж. З. Д. ЕГН ********** с адрес: гр. А., В.
област, ул. М.С. № 29, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 3156 лева
(три хиляди сто петдесет и шест лева) – разноски за двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9