№ 147
гр. Разград, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Атанас Д. Христов
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20213300500289 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на ЦВ. СТ. К. срещу действията на ЧСИ Деян
Драганов, рег. № 762 по изп. дело № 20137620400933, изразяващи се в насочване на
принудително изпълнение върху несеквестируемо вземане от трудово възнаграждение,
обезпечено с налагане на запор върху банкова сметка, по която жалбоподателката получава
същото.Несъобразявайки разпоредбата на чл.446 ал.1 ГПК и т.3 от ТР/26.06.15г. по т.д.
№2/2013 на ОСГТК на ВКС, ЧСИ е допуснал нарушение на разпоредбите, регламентиращи
размера на несеквестируемите доходи и реда за налагане на запор и е насочил принудително
изпълнение върху такъв доход. Твърди, че ЧСИ не е направил проверка на доходите й,
размера на получаваното от нея трудово възнаграждение,има ли други парични постъпления
и техния произход. Моли съда да отмени и наложения запор върху банковата й сметка.
Въззиваемата страна и взискател в изп. производство –ОТП Факторинг България ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от пълномощника си Р.К. е депозирала писмен отговор, в който
излага становище, че жалбата е неоснователна като се позовава та т.1 от ТР/26.06.15г. по т.д.
№2/2013 на ОСГТК на ВКС, че налагането на запор или възбрана върху несеквестируема
,непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими изпълнителни действия.
Факта, че не могат да се извършват удръжки върху несеквестируемото вземане или на част
от него е неотносимо към налагането на запора, който изпълнява обезпечителна функция.
Предвид на това налагането на запор върху върху банкова сметка, по която длъжника
получава трудовото си възнаграждение е валидно и допустимо изпълнително действие.
1
ЧСИ е изложил мотиви по обжалваните действия съобразно разпоредбата на чл.436 ал.3
ГПК. Счита жалбата за допустима, но изложените в нея оплаквания- за неоснователни.
Твърди, че е уведомен от третото лице-работодател на длъжника, че същата получава по
банкова сметка трудовото си възнаграждение, което е под МРЗ.Получил е уведомление то
банката за недостатъчна наличност по сметката. ЧСИ е уведомил банката, че запорът е
наложен само по отношение на средства, които имат характер на спестявания /суми от
трудови възнаграждения, неизтеглени от длъжника повече от един месец след постъпването
им по сметката/.
Настоящият състав, при проверка законосъобразността на обжалваното действие във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, при преценка на обстоятелствата и
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Изпълнително дело №20137620400232 е с взискател ОТП Факторинг България ЕАД, е
образувано въз основа на лоба и изп.лист от 09.04.3012г. по чгрд.№548/2013г. на РРС срещу
длъжника Цветана Стойчева К.. Това изпълнително дели е присъединено към изп.дело №
201376204009330 по молба на взискателя.
Във връзка с искане на ЧСИ, на 01.09.2021 г. е постъпила справка от БНБ относно банковите
сметки на длъжника, от която се установява, че единствената такава е в ЦКБ АД.
Със запорно съобщение от 01.09.2021 г. ЧСИ е наложил запор на банкова сметка на лицето в
ЦКБ АД.
Длъжникът е уведомен за запора на 09.09.2021г., като на 15.09.2021г. същата е депозирала
настоящата жалба против наложения запор.
С писмо вх. № 13144/08.09.2021 г. Община Кубрат /работодател на длъжника/ е уведомила
ЧСИ във връзка с изпратеното запорно съобщение,че К. получава трудово възнаграждение
под МРЗ, поради което този доход е несеквестиру.
С писмо вх.№13397/15.09.21г. ЦКБ АД уведомява ЧСИ, върху посочената сметка има
наложени предходни запори, както и по тази сметка длъжникът получава трудово
възнаграждение с месечен размер под МРЗ и банката няма да изпълнява запора до размера
на МРЗ, освен за задължения за издръжка и при бъдещи постъпления от този характер.
Със съобщение по чл.446а ал.5 ГПК ЧСИ е уведомил банката, че трудовото възнаграждение,
превеждано от Община-Кубрат по банкова сметка, представлява несеквестируем доход и
следва да бъде оставено на разпореждане на длъжника в пълен размер в рамките на един
месец от постъпването. Ако сумата не бъде изтеглена от длъжника повече от един месец
след постъпването й по сметката, същата придобива характер на спестяване и следва да бъде
удържана по наложения запор.
2
По отношение допустимостта на жалбата, съдът съобрази следното:
Съдът намира, че доколкото жалбоподателката е длъжник в изп. производство, а жалбата е
срещу насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, то същата е
допустима,попадаща в хипотезата на чл.435 ал.2 т.2 ГПК. Жалбата е подадена в срока,
посочен във връченото съобщение за наложения запор. Към жалбата е приложен и платежен
документ за внесената държ.такса.
По отношение на нейната основателност, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.446а ал.1 ГПК несекверуемостта на доходите по чл.446, както и на помощи и
обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова
сметка, не по-рано от един месец преди налагане на запора, а според алинея 2 на същия член
запорното съобщение не поражда действие по отношение на пенсията до размера на
минималната работна заплата.
От събраните по делото доказателства се установява, че по запорираната банкова сметка на
длъжницата са постъпвали само суми с характер на трудово възнаграждение. Същото
принципно представлява секвестируемо имущество, но тъй като е под размера на МРЗ
върху него не се допуска принудително изпълнение,поради което жалбоподателката се
позовава на несеквестируемостта й.
В т.13 от ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС приема, че наличните пари в брой са
секвестируеми, но длъжникът - физическо лице може да се позове на несеквестируемостта
на съответната част от тях, която съставлява несеквестиумата част от трудово
възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия за текущия месец,
получена издръжка за текущия месец или друго социално плащане. Тази част от намерените
в имуществото на длъжника пари в брой е несеквестируема също както необходимата храна
на длъжника и неговото семейство, но само за един месец (чл.444 т.2 ГПК) и необходимите
горива за отопление, готвене и осветление, но само за един месец (чл.444 т.3 ГПК).
Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред
"плащане", тъй като това са спестявания на длъжника, а несеквестируемата част от
последното плащане се определя съгласно изложението по т. 3.
Със законопроекта за изменение и допълнение на ГПК, обнародван в ДВ, бр. 86 от 2017г., се
приема нов чл. 446а, със който законодателят възприема тълкуването на ВКС по отношение
на несеквестируемостта на доходите, получени по сметка в банка. В тази разпоредба
изрично се урежда, че несеквестируемостта на доходите по чл.446, както и на помощи и
обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова
сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.
Забраната за допускане на принудително изпълнение върху определени вземания и
забраната за насочване на изпълнението върху несеквестируеми имущества, се отнася само
3
по отношение на такива вземания, които са постъпили по банковата сметка на длъжника не
по-рано от един месец преди налагане на запора. Всички останали суми по сметката, макар и
поначало същите да са възникнали от несеквестируеми вземания или върху тях да не се
допуска принудително изпълнение, придобиват характера на спестявания и върху тях
принудително изпълнение може да се насочва и то в пълен размер.
Този извод се налага и от законодателната идея за института на несеквестируемостта, целта
на която е да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило
доброволно свое имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се
пристъпи към принудително изпълнение, както и да се гарантира на длъжника, че принудата
върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му
и възможността да преживява нормално за в бъдеще.
Предвидената в закона защита се предоставя на лицето, само когато то се нуждае от тях. С
оглед на което и разпоредбите на чл.444 и чл.446 ГПК поставят редица ограничения. Те
винаги се отнасят до конкретни имущества, които са от необходимия минимум за
оцеляването на лицето за определено време. Когато лицето задържа поначало
несеквестируеми или изключени от принудителни изпълнение парични суми в банковата си
сметка и не ги изразходва в рамките на един месец се приема, че то няма нужда от тях, за да
оцелява и преживява нормално през съответния период, като това има за последица
отпадане на законовата защита. Тези суми придобиват характер на спестявания, които
лицето може да си позволи да не изразходва за ежедневните си нужди, като по този начин те
стават годен обект, върху който да се насочи принудително изпълнение. Така се гарантира
правото на кредитора да се удовлетвори от цялото имущество на длъжника, като последният
е длъжен да търпи принудителното изпълнение, като границата е единствено предвидените
в закона гаранции за нормално съществуване.
По делото е установено, че ЧСИ реално не е насочвал принудително изпълнение към
несеквестируемо имущество на жалбоподателката, поради което съдът намира жалбата й за
неоснователна.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЦВ. СТ. К. срещу действията по принудително
изпълнение върху несеквестируемо имущество от ЧСИ Д.Драганов №762 по изп. дело №
20137620400933.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото да се изпрати на ЧСИ.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5