РЕШЕНИЕ
№ 3808
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.А
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно
наказателно дело № 20211110209001 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Д. П. Д., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.“О“, бл., вх., ет., ап., против наказателно постановление №21-4332-
010683/28.05.2021 г., издадено от Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, с
което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени кумулативно две
административни наказания: глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.140б, т.2 от
ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като незаконосъобразно,
поради допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.42,
т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. В този смисъл навежда доводи, че от
описаните обстоятелства, относими към твърдяното нарушение, не става ясно
кога и къде е било извършено; посочени са различни часове на извършване на
нарушението в АУАН и НП, като първо се твръди, че то е извършено в 21:27
часа, а впоследствие е посочен друг по-ранен час – 20:10 часа; в АУАН се
сочи като място на извършване на нарушението ул.“И“, каквата улица няма
отразена в НП, а по-надолу в акта е посочен друг адрес. Твърди, че
1
цитираните процесуални нарушения са ограничили правото му на защита, тъй
като не може да разбере за какво нарушение е извършил.
Прави възражение за недоказаност на вмененото нарушение с
процесното НП, като счита, че същото е издадено при неизяснена фактическа
обстановка. В този смисъл се позовава на обстоятелството, че описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка се основава само на дадените сведения от
лицата Т. В. М и С. А. А. – негови съседи, с които не са в много добри
отношения. Сочи, че преди идването на полицейските служители, между него
и посочените по-горе съседи, е възникнал конфликт. Излага хронологията на
събитията от 04.05.2021 г., като твърди, че след възникнали пререкания с
посочените лица М и А., е подаден сигнал на тел.112, поради което на адрес в
гр.С, ж.к.“О“, ул.““ е изпратен полицейски патрул на 09 РУ-СДВР, а
впоследствие пристигнал и екип на ОПП-СДВР. Твърди, че през цялото време
лек автомобил „БМВ 323ТИ Компакт“, с рег.№СА 0227 ТВ, е бил паркиран
до оградата на къщата, в която живее на посочения адрес на №, а той се
намирал в двора и изчаквал органите на реда, като по това време с него е била
и К С М, а на улицата е имало други съседи, които могат да потвърдят факта,
че не е управлявал автомобила, че същият е бил паркиран, а той е бил в дома
си. Навежда доводи, че в настоящия случай не е безспорно установено, че е
управлявал процесния автомобил в посоченото време, дата и място, а още по-
малко е установено, че при шофирането на автомобила е било извършено
нарушение по смисъла на чл.104б, т.2 от ЗДвП, и този дефицит при
изясняване на фактите, води до невъзможност да се установи има ли
извършено административно нарушение и в какво се изразява.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени на посочените в
жалбата основание процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно
издадено.
Алтернативно и в случай, че не са налице основания за отмяна на
процесното НП, моли съда да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като
приеме случаят за маловажен. В този смисъл навежда доводи, че се касае за
първо по ред нарушение, от което няма настъпили вредни последици.
Жалбоподателят и надлежно упълномощения процесуален
представител – адв.С З от САК, след приключване на съдебното следствие, не
се явяват и не вземат становище по същество на правния спор.
2
Ответната страна по жалбата, в лицето на АНО – Началник Група към
СДВВР, ОПП-СДВР, надлежно призовани, не се представлява и не взема
становище по направените възражения в жалбата и по същество на правния
спор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да го обжалва и
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. НП е връчено лично на жалбоподателя на
07.06.2021 г., съгласно вписаната дата на разписката в НП, а жалбата против
него е депозирана в деловодството на АНО на 10.06.2021 г., видно от
отразената дата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в предвидения в
закона срок, считано от датата на връчване на НП, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя Д.
започнало със съставяне на АУАН, Серия GA, бл.№413220, на 04.05.2021 г.,
от младши автоконтрольор при ОПП-СДВР – Н. С. С., в присъствието на
двама свидетели-очевидци, присъствали при установяване на нарушението и
при съставяне на акта, за това, че на 04.05.2021 г., в 21:27 часа, в гр.С, ул.“И“,
при следните обстоятелства:
В гр.С, ж.к.“О“, около 20:10 часа, по ул.““, с посока от ул.““ към ул.““,
управлява лек автомобил „БМВ “, с рег.№, собственост на П Д. П., ЕГН
**********, като на кръстовището с ул.““, при извършване на маневра ляв
завой увеличава скоростта, сменя посоките на движение за кратък момент в
ляво и след това в дясно, като натиска спирачка, съпроводено с подаване на
газ, като с тези си действия умишлено губи контрол върху автомобила и не
използва пътищата отворени за обществено ползване п предназначение за
превоз на товари и пътници. Тези действия на водача са продължили и пред
№, чак до кръстовището с ул.““. АУАН е съставен по сведения от свидетели-
очевидци. Водачът е сам в автомобила.
Актосъставителят посочил като виновно нарушена разпоредбата на
3
чл.104б, т.2 от ЗДвП, както и че, като доказателства за извършеното
нарушение са иззети: КТ, 1 брой докладна записка от АП при 09 РУ-СДВР; 2
броя сведения от свидетели-очевидци.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу
подпис, на датата на неговото съставяне – 04.05.2021 г., със отбелязване, че
нарушителят има възражения по направените в него констатации.
Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не
представил писмени възражения пред наказващия орган в законоустановения
срок.
Въз основа на направените в АУАН констатации, компетентно
длъжностно лице: Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, издал процесното
НП, в което след като изцяло възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП наложил на
жалбоподателя кумулативно две административни наказания: глоба в размер
на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите С., А., В. и М;
от приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП;
два броя докладни записки; два броя писмени сведения от свидетели-
очевидци; справка картон на водач Д. П. Д.; 8 бр. снимков материал; Заповед
№8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед №8121к-13140/23.10.2019 г., /ведно с акт
за встъпване в длъжност на АНО/, издадени от министъра на вътрешните
работи.
Съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него
НП, са издадени от материално и териториално компетентни длъжностни
лица, съобразно заеманата от тях длъжност, съгласно приложените два броя
заповеди, ведно с акт за встъпване в длъжност, в кръга на техните функции,
по предвидените в закона форма и ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка по отношение на вменено
нарушение се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели-очевидци на деянието
А. и В., които помнят случая и описват подробно обстоятелствата, във връзка
с извършеното нарушение. Свидетелката А. тврърди, че излизайки на улицата
на процесните дата, час и място, за да изхвърли боклука си, чула силен шум
4
от гуми и видяла движещ се с бърза скорост автомобил марка „БМВ“, който
дрифтел от ляво на дясно по ул.“6-та“, с посока на движение от площад „Е Ч
към ул.““, носел се във всички посоки, преминал покрай нея и навлязал по
ул.““, след което продължила да чува звуковете от спирачките. Свидетелката
А. е категорична, че при посещение на дома на разпознатото от други нейни
съседи момче като водач, лично възприела, че от процесния автомобил излиза
жалбоподателя Д.. Свидетелката А. е категорична още, че дрифтенето се е
чувало и по други улици, като шумът произлизал не само от шофирането с
висока скорост, но и от гърмежа от гърнето на автомобила. Личните
възприятия на свидетеля В. не само потвърждават показанията на
свидетелката А., но и ги допълват с подробности. Свидетелят В. е
категоричен, че на 04.05.2021 г., в 20:10 часа, лично възприел как
жалбоподателя Д. управлява процесния лек автомобил с много висока
скорост, с посока на движение от ул.““ по ул.““ към ул.““. Описва
шофирането на жалбоподателя като даване на много газ и спирачки, въртене
на волана на ляво и на дясно, загуба на контрол върху МПС-то, а с оглед на
това, че автомобилът бил с подобрения, при управлението му се издавал
много силен шум. Горното станало причина за излизане на всички живущи на
улицата, съответно за подаване на сигнал на тел.112, както и за посещение на
дома на жалбоподателя, разпознат като водач на автомобила. Съдът намира,
че показанията на свидетелите А. и В. са последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. От същите се установява описаната като установена от съда
фактическа обстановка, включително начина на управление на МПС от
страна на жалбоподателя. Изолирани от техните показания остават
показанията на свидетелката Маринова, в които последната твърди, че заедно
със жалбоподателя Д. не са излизали през целия празничен ден от дома му, а
процесният лек автомобил е стоял целия ден паркиран до оградата на къщата
и не е бил управляван. Очевидно, свидетелката М цели да подпомогне
защитната версия на жалбоподателя, с цел избягване на
административнонаказателната отговорност на последния за извършеното
деяние, което е разбираемо, с оглед близките им отношения. Нейните
показания, а и релевираните възражения в жалбата, че АУАН е съставен
против жалбоподателя, не защото е извършил нарушението, а защото не е в
добри отношения със своите съседи - свидетелите А. и В., не се подкрепят от
5
останалите събрани по делото доказателства. Свидетелката А. отрича да е в
конфликтни отношения със жалбоподателя или неговото семейство, а
свидетелят В. твърди, че е имало сбиване между жалбоподателя и един от
живущите на улицата, преди да дойдат полицейските екипи и преди да му
съставят АУАН, именно поради възникнали пререкания между двамата,
относно начина му на шофиране и многократно отправяните молби към него
да се съобразява със скоростта на движение по тесните улици в квартала.
Горното обосновава извода, че конфликтите на жалбоподателя с неговите
съседи са свързани с поредното му неправомерно поведение на процесните
дата, час и място, провокирало извършване на гражданския му арест, за който
свидетелства в показанията си и актосъставителя С.. Нещо повече, в
показанията си свидетеля В. твърди, че поради многократно отправяните
предупреждения относно начина на шофиране на жалбоподателя по улиците
в селото, преди настоящия случай, от живущите на ул.“6-та“ е било
инициирано поставяне на легнал полицай и пътни знаци за ограничаване на
скоростта на движение до 30 км/ч и такъв, указващ за преминаващи деца.
Представеният снимков материал от процесуалния представител на
жалбоподателя в хода на съдебното следствие е в потвърждение на
установените от показанията на свидетеля В. обстоятелства в горния смисъл.
За да извърши нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, водачът следва
съзнателно да цели да ползва пътя за други цели, освен в съответствие с
неговото предназначение, а не просто да загуби контрол върху автомобила,
което би съставлявало друго нарушение. Въпреки това, въпросът за
субективната страна на деянието, включително – субективната цел на дееца,
може да бъде изследван единствено, въз основа на установените негови
обективни действия. В случая безспорно се установяват от събраните по
делото доказателства такива действия по управление на МПС от страна на
жалбоподателя Д., които очевидно са несъвместими с всяко ползване на пътя
по предназначение. В този смисъл, показанията на свидетелите А. и В. са
категорични, че действията на жалбоподателя Д. са били тенденциозни и
умишлени, една преценка, която по никакъв начин не е в подкрепа на
показанията на свидетелката Маринова, че улицата е тясна, с паркирани
автомобили от двете страни, и че по нея не може да се мине с бърза скорост,
поради поставения легнал полицай и пътен знак за ограничение на скоростта
на движение до 30 км/ч, последното съставляващо съвсем общо нейно
6
съждение, което не изключва обективно наблюдаваното движение на
процесното МПС от свидетелите-очевидци на процесните дата, час и място.
Фактът, че процесните улици са тесни, че са паркирани автомобили и от
двете страни на пътното платно, наличието на легнал полицай и поставен
пътен знак за ограничение на скоростта до 30 км/ч, в какъвто смисъл
защитата релевира възражение за наличие на пречки за дрифтене на
процесното място, по никакъв начин не опровергават показанията на
свидетелите-очевидци на деянието, съответно обективната възможност за
управление на МПС по описания от тях начин. Следва да се отбележи, че
жалбоподателят е бил задържан от свои съседи, възмутени именно от
неговото поведение, изразяващо се в умишлено дрифтене по тесните улици на
квартала, като дори последният се е сбил с един от тях, заради пререкания
относно начина му на шофиране и никога не е твърдял, че извършеното от
него е случайно, по други причини и др. Същевременно, жалбоподателят не
ангажира никакви доказателства, че действията му на процесните дата, час и
място се дължат на други обстоятелства – време, пътни условия, обстановка и
т.н., в какъвто смисъл по настоящото дело липсват данни. Всичко това, в
светлината на обективно констатираните действия на жалбоподателя Д.,
прави крайно невероятно предположението, че същите тези негови действия
са резултат от други причини – навлизане в завой с по-висока или с
несъобразена скорост, неправилни маневри и др. В процесните АУАН и НП
изчерпателно е посочено с каква цел жалбоподателят е използва пътя,
отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, а направеното
фактическо описание в тях, изцяло съответства на събраните по делото
доказателства. В случая следва да се прави разлика между пряката субективна
цел на дееца и неговия по-общ мотив, който може да бъде – да се забавлява,
да впечатли някого, да провокира конфликт със съседите си и други подобни,
които обаче не подлежат на изследване в административнонаказателното
производство, съответно - на описание в АУАН и НП.
Ето защо, съдът намира, че жалбоподателят Д. е извършил вмененото
му нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като е
използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а именно:
при извършване на маневра ляв завой на кръстовище, увеличил скоростта на
7
движение, сменял посоките на движение за кратък момент в ляво и след това
в дясно, като натискал спирачка, съпроводено с подаване на газ, и с тези си
действия умишлено губел контрол, върху управляваното от него МПС.
В процесните АУАН и НП, действията на жалбоподателя са описани
възможно най-подробно и изчерпателно, доколкото е описано точно
установеното движение на управляваното от него МПС от свидетелите-
очевидци. И в двата акта е дадена правилна правна квалификация на
възприетите действия на жалбоподателя, поради което съдът намира, че не е
допуснато нарушение на материалния закон при тяхното издаване.
Санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП предвижда да се
налага на виновния водач за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца, т.е. законодателят е предвидил
наказание в абсолютен размер, без да предоставя възможност на наказващия
орган да индивидуализира същото в определени граници. Санкционната
разпоредба е приложена правилно, поради което следва неизбежният извод,
че така наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното
нарушения.
Неоснователно е релевираното възражение в жалбата, че АУАН е
съставен единствено и само, въз основа на дадените сведения от лицата, с
които жалбоподателят не е поддържал добри отношения. По делото няма
данни, които да навеждат на извод, че свидетелите А. и В. дават показания за
обстоятелства, които не са възприели лично, с цел да бъде неоснователно
санкциониран жалбоподателя Д.. От показанията на свидетеля С. се
установява, че по отношение на последния е извършен граждански арест, като
на място, освен вписаните в АУАН двама свидетели-очевидци, са
присъствали още над тридесет човека от живущите в района, също възмутени
от неговото неправомерно поведение, като данни за тях на практика, нито е
невъзможно, нито е необходимо да се вписват в АУАН и НП. Осъществения
граждански арест на жалбоподателя от негови съседи, именно по повод
осъщественото от него деяния, дава основание на съда да приеме, че
релевираното от последния възражение, че на процесната дата въобще не е
управлявал процесния автомобил, съставлява единствено защитна версия, с
цел избягване на административнонаказателната отговорност за извършеното
8
деяние.
Съдът намира за неоснователно и релевираното в жалбата възражение,
че в АУАН и НП самото нарушение е описано по начин, който ограничава
правото на защита на жалбоподателя, тъй като не ставало ясно кога и къде е
било извършено. Както в обстоятелствената част на АУАН, така и в тази на
НП, ясно са посочени датата на деянието – 04.05.2021 г., часа на неговото
извършване – около 20:10 часа, както и мястото на извършване – гр.С,
ж.к.“О“, по ул.““, с посока от ул.““ към ул.““, с преминаване на кръстовището
с ул.““ Отбелязването в двата на акта на по-късен час – 21:27 часа, и място –
гр.С, ул.“И“, очевидно касае часа и мястото на съставяне на самия АУАН,
доколкото полицейските служители са се отзовали на подадения сигнал във
време, следващо извършване на деянието. Това отбелязване, което е извън
обстоятелствените им части, не се отнася към задължителните реквизити на
АУАН и НП, поради което не съставлява съществено по тежест процесуално
нарушение, възпрепятстващо правото на защита на санкционираното лице, и
то до степен на невъзможност да разбере кога и къде е извършило вмененото
му нарушение.
Съдът намира, че в случая не са налице основания за приложение на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и
обстоятелствата, при които същото е извършено, разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение на
разпоредбата на чл.104б, т.3 от ЗДвП, отчетена от законодателя при въздигане
на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на просто
извършване, чиято обществена опасност се изразява в създаването на
опасност за живота, здравето и имуществото на останалите участници в
движението. Единствено факта, че от действията на жалбоподателят Д. на
процесните дата, час и място, няма настъпили вредни последици /например не
се е стигнало до реализиране на ПТП, съответно – до причиняване на
имуществени или други вреди/, съвсем не е достатъчен за заключение, че
случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, ответната
9
страна по жалбата има право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Правоимащата страна не прави такова искане, не ангажира доказателства за
направени разноски в настоящото производство, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№21-4332-010683/28.05.2021 г., издадено от Началник Група към СДВР,
ОПП-СДВР, с което на Д. П. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.“О“, бл.,
вх., ет., ап., на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени
кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на
чл.140б, т.2 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10