ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
21.07.2020 г.
гр. София,
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ
въззивно частно гражданско дело № 386 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба на Л.С.А., подадена чрез адв. И. срещу определение № 926 от 20.02.2020
г. по гр.д. № 1794 по описа за 2019 г. на Районен съд – Ботевград, четвърти
състав, с което е отменено обезпечение на бъдещ иск на Л.С.А. против В.В. А.
и М.Л.А., чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху недвижим имот –
…………..-………., кв. .. по плана на с. Т., община Б., област С., с урегулирана площ от 954 кв.м.,
с уредени регулационни сметки, при съседи улица, УПИ ………., имот ……, УПИ ..-………., собственост на В.В. А.
и М.Л.А..
В жалбата се твърди, че
молителят е предявил бъдещия иск в дадения му от съда едномесечен срок. Ето
защо допуснатото обезпечение не следва да бъде отменяно. По тези съображения
иска обжалваното определение да бъде отменено.
Препис
от частната жалба е изпратен на ответната страна В. В. А.,
която се е възползвала от възможността да подаде отговор, с който оспорва
жалбата. Счита, че жалбата е неоснователна,
тъй като жалбоподателят не е представил в срок доказателство за предявяване на
бъдещия иск.
При служебна проверка за допустимост и
редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е
подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При
служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя
отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1,
2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съдът,
като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по
делото доказателства, намира следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по молба на Л.С.А., с която на основание чл. 390, ал.
1 от ГПК, се иска да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск на молителя против
В.В. Андонова и М.Л.А. чрез обезпечителна мярка възбрана
върху недвижим имот.
С определение № 5507 от
24.10.2019 г. постановено по гр.д. № 1794 от 2019 г. е допуснато обезпечението
на бъдещ иск на Л.С.А. срещу В.В. А. и М.Л.А. с правно основание чл.
55, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване чрез
налагане на обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот …………-………, кв. .. по плана на с. Т., община Б., област С., с урегулирана площ от 954 кв.м.,
с уредени регулационни сметки, при съседи улица, ………..-………, имот …., ………..-….., при представяне на гаранция в
размер на 1000 лева.
С обжалваното
определение Районен съд - Ботевград, на основание чл. 390, ал. 2 от ГПК е
констатирал, че в дадения от него срок не са представени доказателства за
предявяване на бъдещия иск и е отменил допуснатото обезпечение.
Разпоредбата на чл. 390,
ал. 3 от ГПК задължава съда, допуснал обезпечението на бъдещия иск, при
констатиране, че в дадения от него срок за предявяване на иска не са представени
доказателства за това, служебно да отмени допуснатото обезпечение. Доказателства
за предявяване на иска в определения срок могат да бъдат препис от исковата
молба с отразена дата на постъпването и в съответния съд, както и съдебно
удостоверение за същите факти. Законът изрично вменява на молителя задължението
да представи пред съда по обезпечението доказателства за предявяване на иска,
обвързвайки неизпълнението на това задължение с отмяна на допуснатата
обезпечителна мярка. Съдът по обезпечението няма задължение да извършва
служебна проверка дали искът е предявен своевременно - проверката му е
ограничена върху това дали по делото са представени доказателства за
предявяване на иска в определения срок по чл. 390, ал. 3 от ГПК. Представянето
на доказателствата за своевременно предявяване на иска пред въззивния
съд в производството по подадена частна жалба срещу определението за отмяна на
обезпечението, не обуславя отменяване на същото. Въззивният
съд отменя определението за отмяна на обезпечението само в случаите, когато
частният жалбоподател докаже, че е изпълнил задължението си по чл. 390, ал. 3,
изр. ІІ-ро от ГПК, но доказателствата за това
неправилно не са били зачетени от съда по обезпечението. От доказателствата по
делото е видно, че пред съда, допуснал обезпечителната мярка не са представени
доказателства за завеждане на исковата молба /в този смисъл т. 2 от
Тълкувателно решение № 6/2013 г. от 14.03.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Пред настоящата
инстанция частният жалбоподател е приложил копие от искова молба с вх. № 8124
от 22.11.2019 г., но както беше посочено по-горе това не обуславя отмяна на
акта на районния съд. По делото не се установи и предявяването на иска да е
станало служебно известно на първата инстанция, което би било ако делото бе
разпределено на същия съдия-докладчик, който е допуснал обезпечението. По тези
съображения частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение
№ 926 от 20.02.2020 г. по гр.д. № 1794 по описа за 2019 г. на Районен съд –
Ботевград, четвърти състав.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.