Решение по дело №169/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			30.07.2020
					Дупница

 

Номер                                    Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                             състав

	22.07.		2020

 

на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Румяна Агонцева

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		169		2020

 

                              дело №                          по описа за                          г.

 

„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3, е предявило срещу Л.Л.А., с постоянен адрес:*** 50, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: 500 лв. – главница по договор за заем № 5458062 от 31.07.2018 г.; 60 лв. - договорна лихва за периода от 14.08.2018 г. – 12.02.2019 г.; 179, 76 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 179, 76 лв. - такса за експресно разглеждане на документите; 245 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че на 31.07.2018 г. между "Вива кредит" ООД, като кредитор и Л.Л.А., като кредитополучател, е сключен договор за паричен заем № 5458062, съгласно който кредиторът е отпуснал на ответника паричен заем в размер на 500 лева. С подписването на договора ответникът удостоверил получаването на заемната сума, като се е задължил да върне сума в размер на 739, 76 лв., ведно с договорната лихва – 60 лв., на 14 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 52, 84 лв., в периода 14.08.2018 г. – 12.02.2019 г.

На основание чл.8, ал.1 от договора, при забава на плащането на погасителна вноска заемателят дължи на кредитора такса разходи за събиране на просрочени вземания, която в конкретния случай е в размер на 245 лв., представляващи направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.

Съгласно договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави обезпечение на задълженията си - поръчител физическо лице или валидна банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, поради което е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 179, 76 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 14 равни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.

Заемателят е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричния заем, за която дължи такса в размер на 179, 76 лв., която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 14 равни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем

Заемателят дължи и обезщетение за забава за периода от 15.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 18, 72 лева.

Ответникът не е извършвал плащания по договора.

На 01.04.2019 г. всички вземания по описания договор били прехвърлени от "Вива кредит" ООД – цедент, на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Направено е искане уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, да бъде връчено заедно с нея. 

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 1890/2019 г. по описа на ДРС и е издадена заповед за изпълнение. Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В съдебното заседание, за което е била редовно призована, Л.Л.А. не се е явила и не е взела становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Ищецът е представил и са приети като доказателства: договор за паричен заем № 5458062 от 31.07.2018 г., сключен между "Вива кредит" ООД и Л.Л.А.; рамков договор за цесия между "Вива кредит" ООД – цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, с който е прехвърлено и процесното вземане, видно от приложението към договора; уведомление до длъжника за цесията. 

Приложено е ч.гр.д. № 1890/2019 г. по описа на ДРС.

Твърдените обстоятелства от ищеца в хода на исковото производство не са оспорени от ответника.

В съдебното заседание с писмена молба процесуалният представител на ищеца е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение.

Съдът взе предвид, че на ответника е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея. С разпореждането са му били указани последиците на чл.238 и чл.239 ГПК от неспазването на сроковете за размяна на книжата. Въпреки това ответникът не е депозирал писмен отговор. В първото редовно открито съдебно заседание той не се е явил, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Освен това съдът намира предявения иск за вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което ще го уважи.

Решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото в размер на 225 лв. - държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 115 лв. съгласно чл.13, т.2 и чл.25 от НЗПП.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 1890/2019 г. по описа на ДРС в размер на 90 лв.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :         

        

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Л.А., ЕГН **********, че съществува вземане на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, за следните суми: 500 лв. – главница по договор за заем № 5458062 от 31.07.2018 г.; 60 лв. - договорна лихва за периода 14.08.2018 г. – 12.02.2019 г.; 179, 76 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 179, 76 лв. - такса за експресно разглеждане на документите; 245 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение.

ОСЪЖДА Л.Л.А., ЕГН **********, да заплати разноски по делото на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, в размер на 340 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 1890/2019 г. по описа на ДРС в размер на 90 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: