№ 256
гр. Благоевград, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Р. Андр. Г.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231200600673 по описа за 2023 година
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивните
жалби- на адвокат И. Ч., защитник на подсъдимия И. А. В. и на адв.Ц.,
повереник на пострадалия Д. Т. Г., като и двете са за проверка на невлязлата в
сила присъда №9 от 21.03.2023 год., постановена по нохд № 57/2022 год. по
описа на РС С.
С цитираната присъда РС е признал подсъдимия И. А. В. от гр.С., за виновен
в това, че в периода от време от около 17:00 часа на 17.02.2021 г. до около
9:10часа на 20.02.2021г. в гр. С. ул.“А. З.“№7 пред входа и във входа на
жилищна кооперация, при условията на продължавано престъпление, като с
две деяния, които осъществяват поотделно или различни състави на едно и
също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при
една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите се е заканвал с убийство на Д. Т. Г. с думите „ще те очистя“,
„ще те убия“, „ще те направя на парчета“, „ще изпратя 200 човека от С. и още
1
тая вечер ще те унищожа“ и „ще ти еба майката“, като едновременно с ръка
показал красноречив типичен жест, че ще му отреже главата“, а не след дълго
ритнал входната врата на жилището на пострадалия и тези заканвания са
могли да възбудят основателен страх за осъществяването им както следва:
1.Около 17:00 часа на 17.02.2021г. в гр. С. ул.“А. З.“ №7 пред входа на
жилищна кооперация, се е заканил с убийство на Д. Т. Г., като му е казал: „ще
те очистя“, „ ще те убия“, „ще те направя на парчета“ и „ще изпратя 200
човека от С. и още тая вечер ще те унищожа“ и това заканване е могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му;
2. Около 9:10 часа на 20.02.2021г, в гр. С. ул.“А. З.“ №7 във входа на
жилищна кооперация, се е заканил с убийство на Д. Т. Г., като му е казал „ще
ти еба майката“, като едновременно с това с ръка показал красноречив
типичен жест, че ще му отреже главата, а не след дълго ритнал входната врата
на жилището на пострадалия и това заканване е могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му , поради което и на основание чл. 144, ал.3 вр.
ал.1 вр чл. 26 ал.1 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“Б“ от НК, решаващия
съд го е осъдил да изтърпи наказание “пробация“ със следните пробационни
мерки:
- На основание чл.42а, ал.2, т.1, във вр с ал.1 от НК във вр. с чл.42б, ал.1
НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6/шест/
месеца“, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия И. В. пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2/два/ пъти
седмично.
- На основание чл.42а, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК - „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца“.
С атакуваната присъда на основание чл.45 от ЗЗД , РС С.е осъдил
подсъдимия И. В. да заплати на Д. Т. Г., обезщетение в размер на 1000 лева, за
претърпени от инкриминираното деяние неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата от 17.02.2021г. до окончателното й изплащане,
и направените по делото разноски в размер на 1000 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение, като е отхвърлил като неоснователен предявения
граждански иск в останалата част до претендирания размер от 10 000 лева.
Подсъдимият е осъден да заплати и сторените по делото разноски и д.т. върху
уважения размер на гражданския иск .
2
Недоволни от така постановената присъда останали и двете страни, които в
жалбите си твърдят следното:
Адв.Ч. намира присъдата, предмет на въззивен контрол за неправилна и
незаконосъобразна, не излага съображения за това, иска нейната отмяна
и признаване на подсъдимия за невиновен по така повдигнатото
обвинение. В съдебно заседание поддържа искането си, като счита, че по
отношение на първото деяние израза „ ще ти изпратя 200 човека от С.“,
изречен от подсъдимия е възприет от Г. като „хвалба“, както и
състоянието в което е са изречен не е могло да възбуди основателен
страх у пострадалия за осъществяването му. По отношение на второто
деяние защитата твръди, че също е несъставомерно, а е ситуация в спор
за комин в жилищната кооперация, където живее Г. и родителите на
съпругата на подсъдимия. Моли въззивния съд да постанови нова
присъда, с която да оправдае подсъдимия.
Адв.Ц. моли в жалбата си атакуваната присъда да се измени, като се
увеличи размера на наложеното на подсъдимия наказание, както и
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В
съдебно заседание адв.Ц. поддържа жалбата си, като намира, че и
престъплението и авторството са абсолютно доказани, но наказанието,
наложено от РС на подсъдимия е несправедливо, тъй като е занижено. За
такъв повереника намира и размера на уважения граждански иск, като
счита, че той не е съобразен с действително преживените уплах и стрес
от пострадалия.
Подсъдимия В. в право на лична защита твърди, че в речника му не
съществуват такива епитети, които са посочени в обвинителния акт. В право
на последна дума твърди, че е невинен и иска оправдаване.
Представителя на Окръжна прокуратура намира, че постановената от РС
присъда е правилна и законосъобразна, тъй като почива на внимателен анализ
на събраните по делото доказателства. Счита, че правилно РС не е
кредитирал показанията на свидетелите Мария и Ц. Г., тъй като те
противоречат на останалия доказателствен материал. Пледира атакуваната
присъда да бъде потвърдена от ОС.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното в
3
двете жалби, становищата на страните, запозна се с доказателствата по делото
и след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и извън
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и
314,ал.1 от НПК, намира следното:
Фактите по делото са правилно изяснени от решаващия съд, тъй като се
установяват въз основа на доказателства, събрани по предвидения
процесуален ред, споделят се и от настоящата инстанция и са следните:
Пострадалия Д. Т. Г. живее със семейството си на адрес гр. С. ул.“А. З.“ №7 в
жилищна кооперация, в която живеят и родителите на съпругата на
подсъдимия- свидетелите- Ц. и В. Г.. Между двете семейства- Г. и Г.
съществувал продължителе спор, за това, че Г. се отопляват на твърдо гориво,
в резултат на което пушек от комина влизал в дома на Г., които живеят над Г..
В резултат на този спор отношенията между двете семейства били силно
влошени като и едното и другото семейство подавали жалби до различни
институции, в даден момент комините на кооперацията били запушени, като
отпушването им станало едва след намесата на органите на РЗПБЗН.
Подсъдимия И. В. е от С. и живее на съпружески начала с дъщеря на
семейство Г.- това е свидетелката М. Г.. Двамата живеят в С., но често
гостуват в гр.С.и са запознати с влошените взаимоотношения между двете
семейства, както и причината за това.
Така на 17.02.2021г. около 16:50ч. подсъдимия В. заедно със св. М. Г. и
тяхната малолетна дъщеря се намирали пред жилищната кооперация на адрес
гр. С. ул.“ А. З.“ №7. В същото време на пейка на близко разстояние седели
свидетелките В. Г., съпруга на пострадалия, М. Т. и М. П.. В този момент
пострадалия Д. Г. се движел по тротоара на улицата, в посока към
кооперацията, като бил заедно със свидетеля И. В.. Доближавайки се двамата-
подсъдим и пострадал, започвала разправия между тях, поради влошените им
отношения във връзка с комина, при което подсъдимия В. се обърнал към Г.,
викайки на висок глас думите- „ ще те очистя“, „ ще те убия“, „ще те направя
на парчета“ и „ще изпратя 200 човека от С. и още тая вечер ще те унищожа“.
В близост се намирал и свидетеля В. Х., който възприел всички отправени
към пострадалия от подсъдимия думи. По същото време на около 100 метра
от двамата Г. и В. се намирал и свидетеля Х. С., който също чул разправия,
без да възприеме конкретни изрази. След заканите подсъдимия се качил в
4
автомобила си и се отправил в неизвестна посока. В резултат на отправени
закани свидетеля Г. се изплашил и отишъл до намиращ се в близост гараж,
където свидетеля Б. П. поправял автомобила си и силно уплашен и
разтреперен го помолил да ползва телефон, за да позвъни на 112, тъй като
нямал телефон. Позвънил на свидетеля Д., полицейски служител, който
съобщил на дежурния в полицейското управление и на място пристигнали
двама полицейски служители- свидетелите Лъчезар Витанов и Николай
Чобанов, който съставили протоколи за предупреждение на Г. и на свидетеля
Васил Г., тъй като подсъдимия В. не бил установен на адреса. На следващия
ден Г. посетил и сградата на РУ- С.и депозирал жалба срещу подсъдимия В..
Във връзка с тази жалба на 20.02.2021г. около 9:10 часа, полицейски патрул
посетил жилищната кооперация, находяща се на адрес гр. С. ул.“А. З.“№7, за
да състави протокол за предупреждение по ЗМВР на подсъдимия В. да не
отправя закани с убийство към Г. и да не се саморазправя с него- все
обстоятелства, посочин в жалбата. След като Г. видял от дома си, че пред
кооперацията им е пристигнал полицейски автомобил, решил, че ще излезе
пред входната врата на жилището си. В този момент и подсъдимия слизал по
стълбите и след като видял Г. пред входната му врата, афектиран от това, че
полицията го търси отново по повод жалба от пострадалия, ядосано отправил
към него репликата „ще ти еба майката“, като едновременно с това с ръка
показал с жест по ширината на гърлото, сочейки, че ще му отреже главата.
Малко след това, връщайки се към втория етаж, подсъдимия, минавайки
покрай вратата на жилището на пострадалия я изритал силно, като това било
възприето от свидетелите Д. и В. Г.. След случилото се, св.Д. Г. станал
неспокоен, не можел да спи и изпитвал чувство на страх, като за да преодолее
страхът и безсънието си започнал да приема медикаменти за успокоение.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза /КППЕ/. От заключението
на вещите лица се установява, че свидетелят Д. Г. е изпитал основателен
страх за живота и здравето си вследствие на отправените към него от
подсъдимия В. закани с убийство и последващото му поведение на ритането
на вратата. Към инкриминирания период освидетелствания Г. бил във
влошено психическо и физическо състояние - разстроен, разочарован,
потиснат, уплашен до степен на застрашеност за живота си. Имало трайни
последици от преживяното от Г. върху психическото и физическото му
5
здраве. Към времето на инцидента освидетелстваният развил остра стресова
реакция, която била последвана от разстройство в адаптацията.
В хода на ДП е била назначена и изготвена звукотехническа експертиза на
звукозаписа от тел. 112, от 20.02.2021 год., направен по време на подаване на
сигнала от Д. Г., изготвена от в.л. Л. П.. Видно от заключението на експерта,
пострадалия Г. в разговора с дежурния оператор е посочил „Много спешно.
Комшията над мене ми изкърти вратата и се зафалва, че ще ми откъсне
главата“.
Така установените факти от въззивната инстанция се изясняват от
доказателствата по делото, събрани по предвидения процесуален ред и след
анализиране на противоречията между част от гласните доказателствени
средства. На първо място следва да се посочи, че по отношение на първото
деяние- това на 17.02.2021 год. е налична достатъчна доказателствена
обезпеченост, която изяснява обективните признаци на деянието и неговото
авторство, за да се приеме, че деянието е осъществено. Факта на срещата
между двамата- пострадал и подсъдим пред жилищшната кооперация, в която
живее Г. и сем. Г. се изяснява по несъмнен начин от показанията на
свидетелите- И. В., Н. Д. и Х. С. и В. Х. / показанията му са четени, поради
смърт на същия/, както и косвено от показанията на свидетеля Б. П.. Следва
да се отбележи, че съдът напълно кредитира показанията на пострадалия
защото именно те кореспондират с показанията на така посочените четирима
свидетели, които не са роднини или близки на някоя от страните, поради
което и няма основание да се предполага заинтересованост в техните
показания. Косвени гласни доказателствени средства- за това, че пред
кооперацията е имало „разправия“ на висок глас за тези на свидетелките- М.
П. и М. Т., както и тези на съпругата на пострадалия- В. Г.. Така посочения
факт е безспорно установен и от техните показания, които не допринасят с
показанията си за изясняване на други относими към предмета на доказване
факти, поради това, че са седели на пейка на разстояние пред кооперацията.
Относно изясняване на основния факт- имало ли е закана за убийство от
страна на подсъдимия към пострадалия, показанията на така посочените по-
горе свидетели, очевидци, еднопосочно и несъмнено изясняват
обстоятелствата, че подсъдимия В. е и обиждал пострадалия, като го е псувал,
така и му заявил- „ ще те очистя“, „ ще те убия“, „ще те направя на парчета“ и
6
„ще изпратя 200 човека от С. и още тая вечер ще те унищожа“. Свидетелите
В. и В. Х. са възприели тези закани, както и факта, че подсъдимия бил ядосан
и изричайки ги викал на висок глас. Съдът кредитира показанията на
свидетеля Д., дадени в хода на ДП, тъй като същите са четени по време на
съдебното следствие пред РС, поради факта, че свидетеля не си спомнял
всичко от случилото се, но след четенето на показанията изрично е направил
изявление, че поддържа показанията си от хода на ДП. Именно тези
показания са дадени по време по-близо до инкриминираното събитие, поради
което и в предвид изявлението на свидетеля, че е било тъкмо така, както е
свидетелствал в ДП, съдът ги кредитира. Именно и чрез тях се установяват
изречените думи от подсъдимия. Защитата намира, че не следва да се приема
израза „ще ти изпратя 200 човека от С. да те унищожат“, като закана за
убийство, тъй като е установено от показанията на пострадалия, че той ги е
приел като „хвалба“. Видно от показанията на Г. той е посочил именно този
израз, но след внимателен прочит на показанията му става ясно смисълът
който той е вложил в думата „хвалба“. Изяснява, че не е приел израза
буквално, но е преценил, че е „дърт и стар“ и подсъдимия дори „двама да
докара“ може да го „ликвидира по всяко време“. За обстоятелството, че
пострадалия е възприел тези казани изрази като реална заплаха и които би
могло да възбудят основателен страх, следва да се кредитират и показанията
на свидетеля Б. П.. Последният не е възприел случващото се, тъй като се е
намирал в гаража си, в непосредствена близост. Установява обаче с
показанията си, че пострадалия Г. е минавал по улицата, покрай гаража и „…
трепереше, искаше някой да набере 112 и да каже, че са му отправяни закани.
Каза, че зетят на Г. го е заплашил с убийство“. За изясняване на това
обстоятелство, съдът кредитира и показанията на свидетеля Д.- полицейски
служител, на когото Г. позвънил, бил доста изплашен, по свидетелските
показания и посочил, че зетя на Г. го е заплашил с убийство.
Противоречащи на така посочените по-горе гласни доказателствени средства
са показанията на свидетелите- М. Г., съпруга на подсъдимия и нейната
майка-Ц. Г.. Първата от тях твърди, че при срещата им пред кооперацията, Д.
Г. е бил този, който започнал да им крещи за запушването на комина,
показания, които не се подкрепят от нито едни от тези на останалите
свидетели очевидци. На следсващо място тази свидетелка твърди, че в този
момент, когато тя и Г. се разправяли дошла майка й , за да вземе детето и
7
всички заедно се качили към апартамента, както и, че след тази дата е нямало
вече „разправия“ с Г.. От своя страна свидетелката Ц. Г. твърди, че е видяла
на 17.02. зет и и Г. да спорят, като „не се караха, разговаряха, само че на по
висок тон“. Твърди също така, че след този разговор всички се качили в
апартамента, обстоятелство , което се опровергава от останалите гласни
доказателства, установяващи, че подсъдимия се е качил в автомобил и е
потеглил от мястото. Съдът не кредитира показанията на тези две свидетелки
не само поради обстоятелството, че едната е съпруга на подсъдимия, а друга
тъща, а само поради факта, че показанията им остават напълно изолирани от
тези на останалите очевидци, вкл. и от показанията на свидетеля Х. С., който
не е очевидец, но е бил в близост и е чул „разправия“.
По отношение на второто деяние следва да се кридитрат показанията на
пострадалия и на В. Г.. Последната е негова съпруга, в който смисъл винаги
внимателно следва да се анализират такива показания, но посоченото от тях
кареспондира с данните от записа на тел.112, който е бил и предмет на
експертиза. В този смисъл съдът кредитира напълно това заключение, като
обективно и пълно, изготвено от в.л. с необходимата квалификация и от което
заключение се установява еднопосочно от показанията на така посочените
свидетели, че на 20.02. 2021 год. подсъдимия е изритал вратата на
пострадалия и с жест му показал отрязване на глава. Именно това е посочил и
Г. на дежурния на тел.112 , като същевременно с това е заявил, че е „спешно“,
от който израз и съдът намира, че е установено, че подстрадалия е изпитвал
основателен страх от подсъдимия и заканата му. В тази връзка и по
отношение на двете деяния, съдът кредитира и заключението на КППЕ, от
което се установява, че Г. е изпитал основателен страх за живота и здравето
си вследствие на отправените към него от подсъдимия В. закани с убийство и
последващото му поведение на ритането на вратата. След тези събития Г. бил
във влошено психическо и физическо състояние - разстроен, разочарован,
потиснат, уплашен до степен на застрашеност за живота си. Имало трайни
последици от преживяното от Г. върху психическото и физическото му
здраве. Към времето на инцидента развил остра стресова реакция, която била
последвана от разстройство в адаптацията, което се потвърждава и от
показанията на съпругата му.
С оглед на изложеното и въззивната инстанция, така както е сторил РС
приема, че обвинението по чл.144, ал.3 вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК.е
8
доказано по несъмнен и категоричен начин, като се касае за две отделни
деяния- на 17.02.2021 г. и на 20.02.2021г. в гр. С. ул.“А. З.“ №7 , извършени
през непродължителен период от време, осъществяват състава на едно и също
престъпление, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което второто се явява продължение на първото.
По наказанието:
При определяне вида и размера на наказанието, районният съд правилно е
отчел баланса на относимите за това обстоятелства и е приел като
смекчаващи наказателната му отговорност данните за чистото му съдебно
минало, за липсата на други противообществени прояви, за обстоятелството,
че същият е трудово ангажиран и има малолетно дете, за което полага грижи.
Като смекчаващи отговорността му, въззивния съд прие също така и
обстоятелството, че между семействата на подсъдим и пострадали има
влошени битови взаимоотношения, мотивирали подсъдимия за осъществи
деянията. Въззивната инстанция намира за отегчаващо обстоятелство само
факта, че заканата е отправена по отношение на мъж на възраст на 74 години .
Съотношението между смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност
на подсъдимия обстоятелства, правилно е мотивирало РС да приеме, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и
най-лекото предвидено в закона наказание за този вид престъпление се явява
несъразмерно тежко с оглед постигане целите на наказанието, поради което и
същото е определено по реда на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК, като е заменено
наказанието лишаване от свобода с наказание“пробация” със пробационни
мерки: На основание чл.42а, ал.2, т.1, във вр с ал.1 от НК във вр. с чл.42б, ал.1
НК - “Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6/шест/ месеца,
изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице 2/два/ пъти седмично”; На
основание чл.42а, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК - “Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 6/шест/ месеца”.
Продължителността на тези пробационни мерки е в минимума, предвиден в
закона, като и въззивната инстанция намира, че имено това наказание е
справедливо за постигане и на генералната и на специалната превеция по
отношение данните за личността на подсъдимия.
По гражданския иск:
9
Такъв е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес от
пострадалия Д. Г. срещу подсъдимия И. В. в размер на 10 000лв.,
представляващи неимуществени вреди, произтичащи от деянията, ведно със
законната лихва до окончателното изплащане. От доказателствата по делото
се установява, че е налице деликт, тъй като подсъдимия е имал неправомерно
и виновно поведение, с което е причинил на пострадалият неимуществени
вреди - страдания, поради което и деецът дължи обезщетение на основание
чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Размерът на вредите е справедливо определен от РС, тъй като е съобразен с
доказателствата за страданията и страха, които пострадалия е преживял и
тяхната продължителност и за които свидетелства и пострадалия Г. и
неговата съпруга и за които има убедителни данни от заключението на
комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза на
пострадалия. Обезщетението е определено на основание чл.52 от ЗЗД в
размер на 1000 лв., който и въззивната инстанция намира за справедливо,
като законосъобразно в останалата му част до предявените 10 000 лв.
гражданския иск е приет за неоснователен, недоказан,респ. и отхвърлен. В
този смисъл въззивната инстанция не намира за основателна въззивната жалба
на повереника на пострадалия за увеличение размера на това обезщетение и
увеличение размера на наложеното наказание.
Законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.3 от НПК,
подсъдимия е осъден да заплати и сторените по делото разноски и държавна
такса.
При служебната проверка на присъдата, съдът не намери основание за
нейното изменяване или отмяна, поради което и на основание чл.334, т.6 във
вр. с чл.338 от НПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №9 от 21.03.2023 год., постановена по нохд №
10
57/2022 год. по описа на РС С.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11