№ 137
гр. Перник, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720101249 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ЕОС Матрикс“
ЕООД срещу Н. И. М. ЕГН ********** гр.****** ул.Ю.******* ** * ет.8
ап.96 с твърдението, че между ответника и „ЮРОБЛАНК И ЕФ ДЖИ
България АД“ ЕАД (настоящо наименование „Юробанк България “ АД) на
04.07.2008 г. е сключен договор за потребителски кредит в размер 4400 лева
която суми е усвоена видно от банково бордеро от 04.07.2008г. и е следвало
да бъде възстановена на 120 месечни погасителни вноски, до
04.07.2018г.всяка една в размер 71.53 лева а последната 70.73лв.
Непогасеното задължение е в размер 5263.48лв. от която –сумата
4320.48лв. главница и 943лв.договорна лихва.
Видно от петитума на исковата молба, се претендира сумата 4320.48лв.
като за сумата 943лв. се прави оттегляне на иска на основание чл.232
ГПК.
Обосновава активната ми процесуална и материална легитимация като
цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г.,
сключен между него и „ЕОС МАТРИКС ЕООД“, като цедента му е
прехвърлил вземането си с ответника. Твърди, че на ответника е изпратено
уведомление за цесия .
С оглед на изложеното моли съда да уважи предявените искове, като
признае за установено, че ответникът му дължи – 4320.48 лева – главница,
ведно със законната лихва от датата на заявлението 14.09.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение в рамките на ч.гр.д. 5227/2021 г. по описа
на Районен съд Перник, а за сумата 943лв. се прави оттегляне на иска на
1
основание чл.232 ГПК
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок чрез адв.Бл.Б..
В защитната си теза оспорва наличието на валидно договорно
правоотношение. Оспорва да е сключен и валиден договор за цесия, както и
да е уведомяван за него.Прави възражение за настъпила погасителна давност.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените
искове.Претендира разноски
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На ищеца е указано, че условията пълно и главно доказване следва да
установи
1) валидно облигационно правоотношение между дружеството-
заемодател и ответника, предаването на заемната сума на заемополучателя по
начина, предвиден в договора, уговорения падеж на погасителните вноски,
изтичането на срока на договора, респективно валидна уговорена възможност
за обявяване на договора за предсрочно изискуем, настъпване на
предпоставките за това и съобщаване на обявената предсрочна изискуемост;
2). наличието на валидно постигната договореност между страните за
връщане на кредита с лихва;
3). валидно облигационно правоотношение по договор за застраховка,
вкл. изпълнение на неговото задължение по него;
4). изпадане на ответника в забава;
5). размера на вземанията;
6). че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание –
договор за цесия, сключен с дружество кредитор и уведомяването на
длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.
Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било
образувано заповедно производство и срещу издадената заповед е депозирано
възражение.
Настоящото производство има за цел да стабилизира ефекта на
издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1,
т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила.
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която
е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
2
вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното
производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
Видно от самото заповедно производство - вземанията, предмет на иска
и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на
заповедното производство съвпадат, поради което предявените искове са
процесуално допустими.
На второ място - ищецът обосновава активната си материална и
процесуална легитимация с договор за цесия.
Съгласно чл. 99, ал. 1 и 2 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
За да породи правни последици, договорът за цесия следва да има за
предмет съществуващо вземане (права) с титуляр (кредитор) цедента спрямо
конкретно трето за цесията лице – длъжник на цедента. По силата на този
договор настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение -
кредитор става цесионерът, а след като бъде надлежно уведомен длъжникът
дължи изпълнение на цесионера, но това задължение остава извън предмета
на договора за цесия.
Видно от писмените доказателства – уведомлението за цесия не е
достигнало до ответника.
Независимо от това, последно утвърдената съдебна практика / редица
решения на ВКС / се споделя и от настоящия състав, а именно, че с
получаване на исковата молба ответникът се счита уведомен редовно.Поради
това и възражението не следва да се уважи.
На второ място – по направеното възражение за давност, по искане на
ищцовата страна е приета съдебно-счетоводна експертиза.
По данни на същата, и при съпоставяне на датите, се установява
следното :
Договорът за кредит е от 04.07.2008г.
Последното плащане е на 04.01.2009г.
Изтичат 5 годишна давност на 04.01.2014г., а цесията е от 18.01.2016г.
като длъжникът не е възразил за давността, тъй като не е открит на адреса /
видно от обр.разписка на писмото за цесията/
И след като заявлението е от 14.09.2021г., то следва да се приеме, че е
изтекла 5 годишна погасителна давност за вземането.
Поради това и следва установителният иск да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
При наличните доказателства, съдът приема, че ищецът не е придобил
вземане спрямо ответника.
3
При този изход, ищецът няма право на разноски.
Ищцовата страна дължи разноски на ответника в размер 500лв.
адв.възнаграждение на адв.Бл.Б. по пълномощно и договор за пр.помощ
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК
********** искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
приемане за установено, че Н. И. М. ЕГН ********** гр.******
ул.Ю.******* ** * ет.8 ап.96 ДЪЛЖИ СУМИТЕ в размер 4320.48 лева –
главница ведно със законната лихва върху тази главница от датата на
заявлението 14.09.2021 до окончателното изплащане на сумите.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.232 ГПК производството в частта за
сумата сумата 943лв.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
РАЗНОСКИ на Н. И. М. ЕГН ********** гр.****** ул.Ю.******* ** * ет.8
ап.96- в размер 500лв. адвокатски разноски за адв.Бл.Б..
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4