Определение по дело №65381/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34835
Дата: 3 октомври 2023 г.
Съдия: Мирослав Валентинов Стоянов
Дело: 20211110165381
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34835
гр. София, 03.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110165381 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба („жалба“) от 16.11.2021 г. на Е.
М. срещу *** (****).
При проверката относно редовността и допустимостта на така подадената искова
молба съдът, като е констатирал несъответствия с изискванията на ГПК, с
Разпореждане от 03.01.2022 г. е оставил същата без движение, като е дал подробни
указания относно поправянето на установените пропуски в едноседмичен срок.
В уточнителна молба от 02.02.2021 г. ищецът е посочил, че между настоящото
дело и гр.д. № 65380/2021 г. на СРС липсва идентичност.
С Разпореждане от 28.08.2022 г. съдът е указал на ищеца да уточни дали
поддържа иска, като е изтъкнал идентичност между двете дела.
С молба от 20.09.2022 г. ищецът е заявил, че поддържа иска и иска предоставяне
на правна помощ, оставена без уважение с Определение от 07.12.2022 г., с което
исковата молба е върната на основание чл. 126 ГПК поради идентичност с висящо гр.д.
№ 65380/2021 г. на СРС.
С Определение от 16.06.2023 г. по ч.гр.д. № 3883/2023 г. на СГС горното
определение е отменено и е предоставена правна помощ на Е. М., поради което с с
Определение от 19.07.2023 г. по гр.д. № 65381/2021 г. на СРС адв. И. Ю. е назначан за
процесуален представител на Е. М., и е разпоредено препис от всички разпореждания
по чл. 129 ГПК да се връчат на назначения представител за изпълнение. С молба от
18.09.2023 г. адв. Ю. е направил уточнения по претенцията.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:
Частноправните субекти могат при определени условия да получат обезщетение
за вредите, които са им причинени поради нарушение на правото на Съюза, допуснато
с решение на национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция
(Решение на СЕС от 30.09.2003 г., Köbler, C 224/01, EU: C: 2003: 513, т. 32-36 и 59;
Решение на СЕС от 13.06.2006 г., Traghetti del M., C 173/03, EU: C: 2006: 391, т. 31;
Решение на СЕС от 9.09.2015 г., Ferreira da Silva e Brito и др., C 160/14, EU: C: 2015:
565, т. 47 и Решение на СЕС от 28 юли 2016 г., Tomášová, С-168/15, EU:C:2016:602, т.
20). От практиката на СЕС следва, че са недопустими исковете за вреди, причинени от
нарушения на правото на ЕС с решение на национална юрисдикция, когато искът е
насочен срещу орган на националната юрисдикция, който не се е произнесъл като
последна инстанция (Определение № 4406 от 20.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4239/2022 г., III г. о.; Определение № 60354 от 04.11.2021 г. на ВКС по ч.гр.д.
№1126/2020 г., IV г.о.; Определение от 27.02.2023 г. по ч.гр.д. № 5443/2022 г. на СГС).
В настоящия случай твърденията в исковата молба са за претенция за вреди,
причинени от съдебен акт на ****, който не действа като последна инстанция при
1
постановяването на акта. Ищецът не твърди нарушението на **** да е извършено от
юрисдикция, действаща като последна инстанция, а това е условие, без което не се
разглежда наличието на материалноправните предпоставки за основателност на иска
по чл. 2в ЗОДОВ. Съобразно твърденията в исковата молба **** не е надлежен
ответник да отговаря по предявения иск.
Видно от представените от **** съдебни актове с Присъда от 05.06.2019г. по
внохд № 102/2018 г. на **** Е. М. е признат за виновен като извършител в съучастие
на престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК,
като присъдата на СНС за други престъпления на Е. М. е потвърдена в съответна част,
а с Решение от 16.04.2020 г. по н.д.№ 1018/2019 г. на ВКС, III н.о. е отменена
въззивната присъда в съответни части и делото е върнато за ново разглеждане в
отменените части от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание,
като същата присъда е оставена в сила в останалата й част.
Предвид изложеното, имайки предвид, че предявеният иск е изначално
недопустим, исковата молба следва да бъде върната, а производството по нея
прекратено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба („жалба“) от 16.11.2021 г. на Е. Д. М., ЕГН: **********
срещу ***.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 65381/2021 г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2