РЕШЕНИЕ
№ 2144
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110216031 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „А Б ЕООД срещу наказателно
постановление/НП/ № 23-003694/30.09.21г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”, с което на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 79,
ал. 4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност/ЗТМТМ/ за
нарушение на чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ.
С жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и
необосновано. Поддържа се, че е допуснато нарушение на чл. 42, т. 7 ЗАНН,
тъй като в АУАН не са посочени три имена, точни адреси и ЕГН на
свидетелите, както и дали са свидетели при откриване или установяване на
нарушението. Поддържа се, че е допуснато нарушение и на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН, тъй като в НП отсъства пълно, точно и ясно описание на нарушението,
дата и място на извършването му, както и на обстоятелствата, при които е
извършено и доказателствата, които го потвърждават. Жалбоподателят
навежда довод, че „А Б“ ЕООД не е работодател на турския гражданин Р А.
Поддържа се, че не е налице пълно съответствие между словесното описание
на нарушението и правната му квалификация. Счита се, че от
1
обстоятелствената част на НП не става ясно коя от двете хипотези на чл. 75а,
ал. 2 ЗТМТМ се счита, че е налице. Производството било опорочено, тъй като
не участвал надлежен преводач в производството, което довело до
ограничаване на правото на защита. Алтернативно се моли за намаляване на
наложената имуществена санкция до законоустановения минимум.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят се представлява от адв. П., който моли жалбата да бъде
уважена, поддържа съображенията в жалбата. Счита за установено, че на
строителната площадка са присъствали служители на други дружества. Моли
за отмяна на НП.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Н, която моли НП да бъде
потвърдено. Моли за присъждане на разноски, като прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Софийски районен съд,
след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 29.06.2021г. инспектори от Д“ИТСО“ извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в строителен обект – Матек Бояна
резиданс, многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи, подпорни стени
и ограда в УПИ XXX-807, кв. 28, местност „Бояна“, гр. София. В хода на
извършената проверка на място в строителния обект лицето Р А, гражданин
на Република Турция, бил заварен от проверяващите да полага труд като
строителен работник, като извършвал зидане на стени. Това обстоятелство е
потвърдено от упълномощен представител на „А Б“ ЕООД. В писмен вид Ю
Ш е посочила, че в строителния обект Р Аработи като зидар. С призовка по
чл. 45, ал. 1 АПК от „“ ЕООД е изискано да представи пълните трудови
досиета, в това число заповеди за командироване за заварените работници. В
хода на проверката по документи за Р А не са представени трудов договор
или заповед за командироване. Извършена е проверка в регистъра на
уведомленията за сключени трудови договори, в резултат на която е
установено, че от страна на „А Б“ ЕООД не е подавано уведомление за
сключен трудов договор с Р А. С писмо с изх. № 21060574/06.08.21г. е
поискана информация от Агенцията по заетостта относно обстоятелството
разрешен ли е достъпът до пазара на труда в Република България за лицето Р
2
А. В отговор Агенцията по заетостта е уведомила ИА“ГИТ“, че за процесния
период от „А Б“ ЕООД не са постъпвали заявления за достъп до пазара на
труда на работници – граждани на трети държави. Няма данни да са издавани
разрешения за достъп до пазара на труда за работа по трудово
правоотношение или като командирован/изпратен в рамките на предоставяне
на услуги на територията на Република България за Реджеп Алгюл. От страна
на „Аркимора Бул“ ЕООД не е подавана декларация и не е извършвана
регистрация за осъществяване на краткосрочна заетост по чл. 24, ал. 2
ЗТМТМ за посоченото лице.
На 25.08.2021г. св. А.Г. съставил на „А Б“ ЕООД АУАН № 23-
003694/25.08.21г. за нарушение на чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ.
Със заповед № 3-0058/11.02.14г. изпълнителният директор на ИА
„ГИТ” е възложил на директорите на дирекции „Инспекция по труда” да
осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на
чл. 47 ЗАНН, като издават наказателни постановления по АУАН, издадени от
инспектори и от лицата от Д”ИТ”, посочени в чл. 21, ал. 2 от Устройствения
правилник на ИА”ГИТ”.
Със заповед № З-0024/08.01.19г. изпълнителният директор на ИА
„ГИТ” е определил териториалния обхват на контролната дейност на
служителите в Д”ИТ” и в Д”ИТСО”.
Със заповед № З-0025/08.01.19г. изпълнителният директор на ИА”ГИТ”
е разширил териториалния обхват на контролна дейност на служителите на
Д”ИТ” и Д”ИТСО”.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото и приобщени към доказателствения материал на
основание чл. 283 НПК писмени доказателства, както и въз основа на
гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля А.Г.. Съдът
намира, че показанията на св. Г. изясняват протичането на процесната
проверка, както и установените в хода на проверката обстоятелства, които
намират пълно потвърждение в приобщените по делото писмени
доказателства.
3
Показанията на св. Ю Ш съдът намира, че противоречат на останалия
събран по делото доказателствен материал, поради което не следва да се
кредитират. От показанията на св. Г. се установява, че именно с помощта на
упълномощеното от „А Б ЕООД лице – св. Ю Ш е установено за кого работят
заварените да зидат лица, а именно – за „А Б“ ЕООД. Установява се също
така от показанията на актосъставителя, че на датата на проверката лицето Р
А е заварено да престира труд, а именно – да зида на работната площадка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган,
които да представляват основание за отмяна на наказателното постановление
на формално основание, с оглед на което и спорът следва да бъде разгледан
по същество.
Не са налице визираните от жалбоподателя нарушения.
Свидетелят, посочен в АУАН, е индивидуализиран с трите си имена и
адрес по месторабота, с оглед на което не е налице съществено процесуално
нарушение. Индивидуализицията му в акта е напълно достатъчна за
установяване на неговата самоличност и за призоваването му в случай на
необходимост. Същият свидетел е свидетел на установяване на нарушението,
отразен и в протокола за проверка.
Нарушението по чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ е описано пълно и ясно от
обективна страна, така че не оставя съмнение за какво нарушение е
ангажирана административнонаказателна отговорност на жалбоподателя.
Словесно са описани всички елементи от обективната страна на нарушението,
4
с оглед на което неоснователно е възражението за нарушение на чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН. Ясно са посочени и времето, и мястото на извършване на
нарушението – 29.06.2021г. в гр. София.
Неоснователно е възражението и за липса на съответствие между
словесното описание на нарушението и правната му квалификация. В АУАН
и НП нарушението е възведено по еднопосочен и непротиворечив начин и
словесно, и цифрово. Не е налице твърдяното смесване между хипотезите на
чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ, като безпротиворечиво е описано, че се ангажира
отговорност на работодателя за това, че чужденец предоставя работна сила за
работодателя – юридическо лице, без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта.
Съдът намира, че доказателствата по делото налагат извода, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ.
В случая по несъмнен начин се установява, че лицето Р А, който е чужд
гражданин, видно от приобщените гласни и писмени доказателства към
датата на проверката – 29.06.2021г., е предоставял работна сила за „АБ“
ЕООД, като е зидал на строителната площадка. Същевременно работодателят
„А Б“ ЕООД“ не е имал съответно разрешение или регистрация в Агенцията
по заетостта за достъпа до пазара на труда. След извършената документална
проверка е установено, че на „А Б“ ЕООД не са издавани разрешения за Р А
за достъп до пазара на труда по трудово правоотношение или като
командирован/изпратен в пазара на труда за работа по трудово
правоотношение или като командирован/изпратен в рамките на предоставяне
на услуги на територията на Република България.
Нарушението е съставомерно от обективна страна по чл. 75а, ал. 2
ЗТМТМ. От субективна страна отговорността на ЮЛ е обективна и
безвиновна.
Не се споделят доводите на жалбоподателя за приложение на чл. 28
ЗАНН. Конкретното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от другите нарушения от същия вид. Законодателят е предвидил
имуществена санкция за юридически лица, чийто законоустановен минимум е
в сравнително висок размер, което отразява и законодателната преценка за
степента на обществена опасност за нарушението, която е значителна.
Наложената на жалбоподателя имуществена санкция е в размер над
5
минимално законоустановения, а именно – в размер 3000 лева, като съдът
счита, че размерът не следва да бъде намаляван. Фактът, че нарушението е
първо за нарушителя, сам по себе си не е достатъчно основание за налагане на
минимално административно наказание. В случая е отчетена сравнително
високата степен на обществена опасност на нарушението, което е обусловило
и налагането на имуществена санкция в размер от 3000 лева.
Наказателното постановление е законосъобразно и правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да се присъди
възнаграждение, тъй като административнонаказващият орган в съдебното
производство е бил защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на
чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да
осъди жалбоподателя „А Б“ ЕООД да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-003694/30.09.21г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”, с
което на „А Б“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева
за нарушение на чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ.
ОСЪЖДА „А Б“ ЕООД да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6