№ 272
гр. П., 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220103146 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба на Л. И. С., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. П., п.к.4400. ул. „П.” № 4. ет.6, ап.42, обл. П., чрез
пълномощника си адвокат Л.И. К. от ПАК, със съдебен адрес: гр. П., ул. „И. В.“ №18, ет.2,
офис - 13, срещу „Кредит инкасо инвестмънтс БГ ” ЕАД, ЕИК: *********, с адрес на
управление и кореспонденция: гр. София, п.к. 1336. бул. „Панчо Владигеров" № 21, бизнес
център „Люлин-6”, ет.2, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът Л. И. С. не дължи на ответника „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, вземания
който са му прехвърлени с договор за цесия от 10.01.2017 г., а именно сумата от 1 065,78
лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с ЕИК: *********, поради изтекла погасителна давност, за
която сума е издаден изпълнителен лист от 14.05.2012 г. от PC П., по ч.гр.д. № 1026/2012 г.
предвид влязла в сила Заповед за изпълнение № 768/28.03.2012 г. по чл. 410 ГПК, въз
основа, на който е образувано изпълнително дело № 675/2014 г., по описа на ЧСИ - Георги
Тарльовски, peг. № 882, с район на действие ОС - П..
В исковата молба се излагат обстоятелства, че въз основа на депозирано Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, PC П. е образувал ч.гр.д. №
1026/2012 г. и е издал Заповед № 768/28.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК и изпълнителен лист от 14.05.2012 г., в полза на кредитора „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Младост-4" Бизнеспарк София, сграда -14, съгласно предоставените и изискуемите от
закона документи, за следните вземания - сумата от 1 065,78, представляваща просрочена
главница; сумата от 749,22 лева, представляваща възнаградителна лихва, считано от
1
15.10.2010 г. до 27.05.2011 г.; сумата от 142,74 лева, представляваща мораторна лихва от
05.11.2010 г. до 24.02.2012 г. и законна лихва, считано от 12.03.2012 г. до изплащане на
вземането, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 39,15 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.
Въз основа на издадения ИЛ по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД на 28.11.2014 г. било образувано изпълнително дело № 675/2014 г. по описа
на ЧСИ - Георги Тарльовски, рег.№882, с район на действие ОС-П.. С молбата
първоначалният взискател не бил поискал прилагането на конкретен изпълнителен способ.
В същата молба взискателят бил възложил всички действия по чл.18 от ЗЧСИ, с което
изрично е овластил ЧСИ -то да осъществява действия по принудителното събиране на
вземането. Сочи, че поканата за доброволно изпълнение му била връчена на 17.03.2015 г..
На 23.11.2016 г. при ЧСИ-Георги Тарльовски, peг. №882, била депозирана молба от
взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс ” ЕАД, в която поискал да бъдат извършени
справки за трудови договори, за собственост на движими вещи и/или недвижими имоти, и в
случай, че такива бъдат установени, да бъдат наложени съответните запори и възбрани. На
06.03.2017 г. била депозирана молба от ответника, за конституирането му като - взискател по
изпълнително дело, въз основа на Договор за прехвърляне на вземания от 10.07.2017 г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и него, по силата на който първоначалният
взискател е цедирал вземането си на ответника от длъжника по визираното изпълнително
дело, заедно с всички принадлежности към него на ответника по дело. Сочи, че с
постановление издадено от ЧСИ-Георги Тарльовски. peг. № 882, е наложен запор на
банковите сметки на ищцата в „Банка ДСК" АД и „ЕкспресБанк“ АД. На 26.03.2019 г. била
депозирана молба от ответника, с която е поискано да бъде насрочена дата за опис, оценка и
публична продан на движими вещи собственост на ищцата/, находящи се на домошния й
адрес, както и да бъде извършена справка в регистъра на БНБ на името на длъжника за
наличието на банкови сметки и налагане на запор върху тях. С разпореждане издадено на
23.04.2020 г. ЧСИ насрочил опис на движими вещи на 26.06.2019 г. от 13.00 часа до
приключване на изпълнителните действия. Описът не бил извършен, тъй като взискателят
не заплатил дължимата авансова такса по т.20 от ТТРЗЧСИ. На 30.07.2020 г. ответникът
депозирал молба, с която поискал да бъде извършена справка в ТД на НАП на името на
длъжника за наличието на валидно сключени трудови договори, декларирано
движимо/недвижимо имущество и / или банкови сметки, както при наличието на такива да
бъдат предприети съответни изпълнителни действия. След извършени справки с
Разпореждане от 05.08.2020 г. на ЧСИ- Георги Тарльовски било наложен запор върху
банковата сметка на ищцата в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, както и на трудовото
възнаграждение, което получава от „ДАРТЕКСТ 88" ЕООД.
Ищцата излага подробни съображения за допустимостта на предявения иск.
Твърди, че съдът е обвързан от пределите на предявения иск, който като такъв по
чл.439 ГПК обхващал единствено нововъзникнали факти, т.е. следва да се прецени дали от
датата на последното валидно изпълнително действие са изминали пет години, в които
2
вследствие бездействие на ответника, вземането по изпълнителния лист е погасено по
давност.
Сочи, че съгласно чл.433, ал.1 т.8 ГПК, когато взискателят в продължение на две
години не поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното
производство подлежи на прекратяване (настъпва т.нар. перемпция). Съобразно
задължителните указания на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/201 Зг. на ОСГТК на
ВКС без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно
значение. Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие. Твърди, че неслучайно в т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК па ВКС
е прието, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116. б. "в" ЗЗД относно
давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и
отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Тези правила били неприложими при
прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по
чл.116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпвал безвъзвратно, а
защото в този случай нямалo спиране на давността, нито отпадане на ефекта на
прекъсването. Счита, че по силата на чл.116. б. „в" ЗЗД давността се прекъсвала с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Излага доводи с кои
действия давността се прекъсва. Смята, че е нередовна молбата за изпълнение, в която не е
посочен изпълнителен способ, тя подлежала на връщане и в случай, че бъде върната не
прекъсва давността. В случая счита, че първоначалната молба до ЧСИ не отговаряла на
изискванията за редовност на чл.129 от ГПК, към която препраща чл.426 ал.З от ГПК, но
същата не била върната. Доколкото молбата не съдържала искане за прилагане на конкретен
изпълнителен способ, не била внесена такса за прилагане на способа, тя не прекъсвала
теченето на давността. Искането за прилагане на конкретен изпълнителен способ или за
повтаряне на досега прилагани изпълнителни способи била съществена част от молбата за
продължаване на изпълнителното производство. Излага доводи кое не е изпълнително
действие, поради което същото не прекъсва давността. Посочва, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1. т.8 от ГПК.
В конкретния случай смята, че доколкото в периода от 28.11.2014 г. до 28.11.2016 г.
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и такива не са
извършвани по предходно възлагане от взискателя, то следва, че е налице хипотезата на
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителният процес се е прекратил ех lege след края на
28.11.2016 г., на която дата е изтекъл двугодишния преклузивен процесуален срок, без да са
налице извършвани валидни изпълнителни действия по принудителното изпълнение. Ето
защо, всички извършени след тази дата изпълнителни действия, които поначало биха могли
да прекъснат давността, не са породили този ефект, тъй като са били извършени след
настъпилата по силата на закона перемпция на изпълнителното производство. От
3
изложеното следвало, че петгодишна давност но процесного вземане е започнала да тече от
датата на издаване на изпълнителния лист - 14.05.2012 г. и е изтекла на 14.05.2017 г., тъй
като не е била прекъсната или спряна.
Твърди, че с молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е
възложил на съдебния изпълнител да определя начина на изпълнението, съгласно чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ. Това обстоятелство обаче не го освобождавало от задължението да движи
производството или да следи неговото развитие. При наличие на подобно упълномощаване,
срокът по чл.433. ал.1. т.8 ГПК би могъл да се прекъсва с всяко изпълнително действие,
което съдебния изпълнител реши да предприеме в изпълнение на възложените му
правомощия, но взискателя не е лишен от възможността да инициира приложението на
изпълнителни способи въпреки натоварването на съдебния изпълнител, нито да иска
извършването на конкретни изпълнителни действия. След образуване на изпълнителното
дело обаче, както взискателя, така и от съдебния изпълнител не били предприели действия
по изпълнението в период по-дълъг от 2 години, поради което първоначално образуваното
изпълнително дело е прекратено по силата на закона и извършените впоследствие по него
изпълнителни действия не са породили правните последици по прекъсване на давността.
След като не могат да бъдат зачетени тези извършени изпълнителни действия, то
обосновано следвало да се приеме, че за периода от 28.11.2014 г. до 28.11.2016 г. не са
извършвани валидни изпълнителни действия, поради което вземането по издаденият
изпълнителен лист от 14.05.2012 г. по ч.гр.д. №1026/2012г. по описа на PC-П., било
погасено по давност.
Твърди, че след перемирането на изпълнителното производство на 28.11.2016 г., по
същото изп. дело № 675/2014 г. с молба от 06.03.2017 г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД са направени конкретни искания за предприемане на изпълнителни действия и
възлагане по чл.18 ЗЧСИ от съдебния изпълнител. Последният наложил запор върху
банковите сметки на ищцата на 26.06.2017 г. в ..Банка ДСК" АД и „ЕКСПРЕСБАНК” АД.
Тези действия обаче били предприети след като изпълнителното производство вече е било
прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона, което е станало на 28.11.2016
г., т. е. не е било висящо и по него процесуални действия както от страните, така и от
съдебния изпълнител не би следвало да са извършвани. Каквото и да е основанието за
прекратяване на изпълнителното производство, последиците от това са недопустимост на
извършените след това изп. действия и с отпадане на вече извършените изп. действия.
Съобразно това счита, че наложеният на 26.06.2017 г. запор върху банковите сметки на
ищцата, не може да бъде преценяван като действие, прекъсващо давността, след като
същото е предприето в условията на прекратено изпълнително производство, настъпило на
осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК по силата на закона. Действието било невалидно и не е породило
предвидения в чл. 116 б. „в“ ЗЗД ефект на прекъсване на. По същата причина, без значение
било и дали след перемцията на 28.11.2016 г. било извършено друго действие включително
и опис. В подкрепа на твърденията си сочи съдебна практика. Претендира разноски.
Ангажира доказателства.
4
В хода по същество ищецът се представлява от адвокат К. от АК П., който моли съда
да уважи предявената искова претенция.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна депозира отговор на исковата молба.
Оспорва предявения иск. Сочи, че на 04.08.2010 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с
универсален правоприемник е "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, в
качеството му на Кредитор, от една страна и Л. И. С., в качеството й на Кредитополучател,
от друга, е подписан Договор за кредит N9 CASH- 04508794. Поради неизпълнение на
възникналите договорни задължения от страна на Л. И. С., кредиторът се е снабдил със
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1026/2012 г. по описа на Районен съд - П., въз основа на
която е издаден процесният изпълнителен лист от 14.05.2012 г.. По молба на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, на 28.11.2014 г. било образувано изп. дело № 675/2014 г. по описа
на ЧСИ Георги Тарльовски, с per. № 882 към КЧСИ и бил приведен в изпълнение
процесният изпълнителен лист от 14.05.2012 г.. Сочи, че с молбата си за образуване на
изпълнително дело на 28.11.2014 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД са възложили
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Георги Тарльовски. На тази дата била прекъсната
погасителната давност. Счита, че присъединяването на държавата като взискател на
18.02.2015 г. също е действие, което е прекъснало давността.
Посочва, че на 22.11.2016 г. било изпратено запорно съобщение до работодателя на
длъжника „Д. М. – 2“ ЕООД. На 06.03.2017 г. била депозирана молба за конституиране на
нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, което действие също прекъсвало
течащата относно вземането погасителна давност. С нея на съдебния изпълнител били
възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, както и отправено искане за насрочване на
опис на движими вещи, собственост на длъжника, което смята, че е отделно основание за
прекъсване на давността. На 07.06.2017 г. взискателят депозирал молба с искане за
извършване на справка в ел. регистър на БНБ за разкрити банкови сметки на името на
длъжника. Това довело до изпращането на запорни съобщения до „БАНКА ДСК“ АД и
„ЕКСПРЕСБАНК“ АД на 26.06.2017 г.. На 26.03.2019 г. била депозирана молба за
извършване на актуална справка в ел. регистър на БНБ и насрочване на опис на движими
вещи. Описът бил насрочен, като призовка за принудително изпълнение е изпратена на
длъжника на 23.04.2019 г.. Последвало е и депозирането на молба за извършване на справка
за регистрирани трудови договори и банкови сметки на името на длъжника на 30.07.2020 г.
В резултат на извършените справки, на 05.08.2020 г. са били изпратени запорни съобщения
до „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и работодателя на ищцата „ДАРТЕКСТ 88“ ЕООД.
Посочва, че предприемането на изпълнителни действия е продължило и през 2021 г., като на
24.08.2021 г. взискателят е поискал насрочването на опис на движими вещи по делото.
Твърди, че всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на
изпълнителни действия прекъсвало погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е
длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на искането. Евентуалното бездействие
на съдебния изпълнител не следва да е санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на
5
чл,433. ал. 1, т.8 от ГПК налага именно такава, но при личното бездействие на взискателя.
Счита, че в настоящия случай погасителната давност е била прекъсвана многократно
с предприемането или осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с което
предишният взискател "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, настоящият взискател
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД и ЧСИ Георги Тарльовски не са бездействали, а
напротив, са предприемали необходимите действия в хода на образуваното изпълнително
дело № 675/2014 г., което доказва отношението на активно поведение за удовлетворяване
интересите на взискателя. В подкрепа на твърденията си сочи съдебна практика. Посочил е
банкова сметка, по която с оглед изхода на делото следва да се преведат разноските в полза
на ответника - банка „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, IBAN: BG15RZBB*****, BIC код:
RZBBBGSF
Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция в цялост.
Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ангажира доказателства.
В проведеното съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.
Постъпила е молба, с която моли съда да отхвърли в цялост искова претенция.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното от фактическа страна.
От приетото по делото ч.гр.д. № 1026/2012 г. по описа на РС П. се установява, че в
полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е издадена заповед за парично изпълнение
по чл.410 ГПК № 768/28.03.2012 г. срещу настоящия ищеца. Установява се, че длъжникът не
е депозирал възражение и заповедта е влязла в сила. Въз основа на влязлата в сила заповед е
издаден на 14.05.2012 г. изпълнителен лист за сумите, както следва: 1 065,78 лева, 749,22
лева възнаградителна лихва от 15.10.2010 г. до 27.05.2011 г., мораторна лихва в размер на
142,74 лева от 05.11.2010 г. до 24.02.2012 г. и законна лихва, считано от 12.03.2012 г. до
изплащане на вземането, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 39,15
лева и адвокатско възнаграждение в размер 100 лева. Видно от самата заповед за
изпълнение а парично задължение по чл.410 ГПК е, че вземането произтича от договор за
кредит CASH от 04.08.2010 г..
Въз основа на издадения изпълнителен лист трето неучастващо по делото лице -
търговското дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е депозирало молба с вх. №
03535/28.11.2014 г. до ЧСИ Георги Тарльовски, с рег. № 882, с район на действие ОС П., по
която е образувано срещу ищеца Л.И. Стайкова изп. д. № 20148820400675 по описа на ЧСИ
Георги Тарльовски, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.05.2012 г. по ч.гр.д. №
1026/2012 г. по описа на РС П.. Давността е прекъсната от момента на образуване на
изпълнителното дело, съгласно постановките на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, според което образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността до момента на висящността на изпълнителното дело.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане на основание
чл.426 ГПК да се предприемат от частния съдебен изпълнител всички действия по чл.18 от
6
ЗЧСИ за принудително изпълнение на посочените задължения, ведно с разноските по
изпълнението.
С постановление от 11.03.2015 г. е образувано изп. дело № 20148820400675 по описа
на ЧСИ Георги Тарльовски. На длъжника е връчена лично покана за доброволно изпълнение
на 17.03.2015 г.. Наложен е запор върху трудовото му възнаграждение.
На 23.11.2016 г. е депозирана молба до ЧСИ за извършване на справка за трудов
договор, за собственост на движими и недвижими вещи на ищцата и в случай, че такива
бъдат установени, да бъдат наложени запор и възбрани.
На 06.03.2017 г. е депозирана молба за конституиране на нов взискател от „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. С нея на съдебния изпълнител са възложени правомощията
по чл.18 от ЗЧСИ, както и е отправено искане за насрочване на опис на движими вещи,
собственост на длъжника. С Постановление от 26.06.2017 г. ответникът е конституиран.
Извършена е справка в ел. регистър на БНБ за разкрити банкови сметки на името на
длъжника. Във връзка с това на 26.06.2017 г. е наложен запор върху вземанията по всички
притежавани от длъжника банкови сметки в „Банка ДСК“ АД и „Сосиете Женерали
Експресбанк“ АД.
На 26.03.2019 г. е депозирана молба за извършване на актуална справка в ел. регистър
на БНБ и насрочване на опис на движими вещи. Била извършена справка в ел. регистър на
БНБ за разкрити банкови сметки на името на длъжника на 09.04.2019 г.. С разпореждане от
23.04.2019 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника на 26.06.2019 г. от 13:00 часа
до приключване на изпълнителното действие.
На 30.07.2020 г. е депозирана молба за извършване на справка за регистрирани
трудови договори и банкови сметки на името на длъжника. Във връзка с последното е
наложен запор върху вземанията по всички притежавани от длъжника банкови сметки в
„Юробанк България“ АД и запор върху трудовото й възнаграждение при нейния
работодател „Дартекст 88“ ЕООД.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното от правна страна.
Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението като ал.2 на същата разпоредба предвижда, че искът на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск по чл.439, ал.1 ГПК, предмет
на разглеждане в настоящето производство, е процесуално допустим и подлежи на
разглеждане, тъй като в исковата си молба ищецът - длъжник в изпълнителното
производство се позовава на факти, настъпили след приключване на производството, по
което е издадено изпълнителното основание, а именно на настъпила погасителна давност.
Приема, че именно чрез иска по чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да защити своите права.
Неговата правна сфера е накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
7
кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което ищецът
има интерес да установи. Налице са надлежни доказателства за извършената цесия -
прехвърляне на процесните вземания от първоначалния кредитор " между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с
универсален правоприемник е "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България /като
цедент/ на ответното дружество "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/,
поради което искът правилно е насочен срещу настоящия взискател в изпълнителното
производство. Така, че ответното дружество е надлежна страна-ответник по предявения иск.
В случая длъжникът в заповедното производство и ищец в настоящето производство
не е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК и заповедта за изпълнение по чл.410 от
ГПК е влязла в законна сила, след което е издаден и процесният изпълнителен лист.
Неподаването на възражение води до стабилизиране на издадената заповед за изпълнение. С
влизането й в сила се преклудират всички факти, настъпили до изтичане на срока за
възражение. Това следва от разпоредбата на чл.424, ал.1 ГПК, съгласно която длъжникът
може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или
нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му
бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл
да се снабди в същия срок. Сходството между правните последици на влязлата в сила
заповед за изпълнение, когато длъжникът не е възразил, и влязлото в сила съдебно решение,
дава основание част от съдебната практика да се обедини около становището, че влязлата в
сила заповед се ползва със сила на пресъдено нещо (в този смисъл Определение № 214 от
15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК).
Правните последици от влязлата в сила заповед за изпълнение са идентични с тези на
влязлото в сила съдебно решение. Процесуалната преклузия по отношение на фактите и
доказателствата, настъпили, респ. известни, до изтичане на срока за възражение, обуславя
същото установително действие на заповедта в отношенията между страните, каквото е
предвидено в чл.298, ал.1 ГПК по отношение на влязлото в сила съдебно решение.
Изпълнителната сила на двата акта е еднаква – чл.405, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1 ЗЗД от прекъсването на давността почва да
тече нова давност. Според чл.117, ал.2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
Предвид гореизложеното, съдът споделя разбирането, че разпоредбата на чл.117, ал.2
ЗЗД следва да се прилага за всички актове, на които законът придава правоустановяващо
действие и изпълнителна сила. Такива са: влезлите в сила решения на съдилищата,
заповедите за изпълнение, съдебноспогодителните протоколи, решенията и определенията
на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела. От
момента на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника става известна претенцията
на кредитора и от този момент той има възможност да се защити с всички предоставени му
от закона средства. Ако длъжникът не възрази в определения срок след получаване на
заповедта, същата ще влезе в сила и ще добие силата и значението на подлежащото на
8
изпълнение съдебно решение, за което се отнася чл.117, ал.2 ГПК. В гореизложения смисъл
изцяло е Решение № 390 от 24.06.2020 г. на ОС Варна по в. т. д. № 167/2020 г..
Процесните вземания са установени с влязла в сила Заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, която има характер на влязло в сила решение, доколкото срещу нея не е подадено в
срок възражение, поради което и с влизане в сила на заповедта за изпълнение в тази
хипотеза се прекъсва давността за вземанията и от този момент започва да тече нова
давност, която винаги е 5-годишна. В този смисъл Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 1747/2020 г., IV ГО.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г.,
ВКС, IV г. о., Определение № 776 от 12.11.2020 г. по ч. гр. д. № 2230/2020 г. на ВКС, III ГО.
Съгласно задължителната съдебна практика - Постановление на Пленума на ВС №
3/1980 г. и Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, което няма обратно действие и следователно следва да се прилага само за напред,
доколкото преурежда режима на погасителната давност в изпълнителния процес,
първоначално регламентиран в посоченото Постановление, в каквато връзка и е Решение №
170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г. о., първоначалният режим на
погасителната давност в изпълнителното производство е бил приравен със статута на
исковото производство за установяване на вземането, съгласно чл. 115, ал. 1, буква "ж", във
връзка с чл.116, б. "в" и чл.117 ЗЗД, тоест от момента на образуване на изпълнителното
производство и докато последното е висящо погасителна давност не тече. В конкретния
случай този режим на погасителната давност е бил в сила от образуването на
изпълнителното производство по изпълнително дело № 675/2014 г., по описа на ЧСИ -
Георги Тарльовски, peг. № 882, с район на действие ОС – П. на 11.03.2015 г. и до датата
26.06.2015 г. като погасителна давност реално не е текла, независимо от поведението на
взискателя.
След датата 26.06.2015 г. /датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се отменя като загубило сила
ППВС № 3/18.11.1980 г., постановено по чл.58, т.1 ЗУС (отм.); /, институтът на
погасителната давност е преуреден по нов начин като принципът е, че поначало давността
не спира да тече освен при поискано от взискателя или извършено от съдебния изпълнител
конкретно изпълнително действие, представляващ конкретен изпълнителен способ, както и
поискано изпълнително действие, представляващо част от конкретен изпълнителен способ.
Т. е. след 26.06.2015 г. значение за погасителната давност има действието или бездействието
на взискателя и неговата активна роля за поискване и предприемане на конкретни
изпълнителни действия. В този смисъл Решение от 11.12.2019 г. по в. гр. дело № 745/2019 г.
по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
Настоящият съдебен състав приема, че началният момент, от който е започнала да
тече петгодишната погасителна давност е датата 26.06.2015 г. – датата на постановяване на
TP № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, датата, на
която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020 г.
Предвид разпоредбата на чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с
9
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, т.е. по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. С подаването на молба за образуване на изпълнително дело,
съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на
възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, т.е. редовна молба, давността се счита за прекъсната на
основание чл. 116, б. "в" от ЗЗД. В тази насока са и мотивите към т.10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно които искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ, включително и при възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В тази връзка следва да се
има предвид, че за прекъсването на давността с отправено от взискателя искане за прилагане
на конкретен изпълнителен способ, е без значение дали съдебният изпълнител е предприел
или не е предприел конкретни действия във връзка с това искане, тъй като от значение за
развитието на изпълнителния процес е дали кредиторът действа. В цитираното тълкувателно
решение в действителност се посочва изрично, че образуването на изпълнителния процес не
спира или прекъсва давността, но под образуване на изпълнителния процес се има предвид
действието на съдебния изпълнител, който образува изпълнителното дело в качеството му
на процесуален орган. От друга страна в т.10 от Тълкувателното решение, се посочва, че е
нередовна молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ/, в
която взискателят не е посочил изпълнителен способ и такава молба подлежи на връщане
съгласно чл. 426, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 129 от ГПК, като изрично се посочва, че такава молба
не прекъсва давността. Това налага извода, че подаването на редовна молба за образуване на
изпълнителното дело, а такава е и молбата, съдържаща възлагане на действията по чл. 18 от
ЗЧСИ, прекъсва давността. Ето защо, въззивният съд приема, че с молбата на взискателя от
28.11.2014 г. давността за принудително събиране на вземането е прекъсната. В този смисъл
не споделя твърдението на ищеца, че молбата е била нередовна.
Давността е прекъсната и с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
ищцата на 22.11.2016 г.. Давността с прекъсната и на 06.03.2017 г., когато е депозирана
молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, като със
същата на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, както и е
отправено искане за насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, като с
постановление от 26.06.2017 г. ответникът е конституиран. Давността е прекъсната и на
26.06.2017 г., когато е наложен запор върху вземанията по всички притежавани от длъжника
банкови сметки в „Банка ДСК“ АД, и „Сосиете Женерали Експресбанк“ АД. Т.е. тези
предприети действия водят до извода, че към момента на депозиране на настоящата искова
молба – 03.09.2021 г. петгодишният давностен срок не е изтекъл. Поради тази причина не
следва да се обсъждат действията предприети след тази дата.
Съдът не споделя твърдението на ищеца, че изпълнителното производство е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Предвид разясненията на т. 10 от тълкувателното решение, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
10
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има
само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие, а всички предприети по него
изпълнителни действия се обезсилват по право. След първото действие за принудително
изпълнение на вземането – молбата за образуването на изпълнителното производство от
24.11.2014 г. са постъпили молби от ответника в период, който е по-кратък от две години, а
именно – на 23.11.2016 г. молба за извършване на справка за трудов договор, за собственост
на движими и недвижими вещи на ищцата и в случай, че такива бъдат установени, да бъдат
наложени запор и възбрани и на 06.03.2017 г. молба за конституиране на нов взискател от
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. С нея на съдебния изпълнител са възложени и
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, както и е отправено искане за насрочване на опис на
движими вещи, собственост на длъжника. Във връзка с горното, дори и да се приеме, че
последното валидно действие е извършено на 06.03.2017 г. и взискателят е бездействал в
продължение на две години, и изпълнителното производство е било прекратено по право на
06.03.2019 г., когато е изтекъл двугодишният срок по чл.433, ал.1, т. 8 ГПК, то към момента
на депозиране на исковата молба 03.09.2021 г. не е изтекла петгодишната давност за
облигационното вземане срещу ищеца. Поради тази причина съдът счита, че не следва да
обсъжда какви останали действия са предприети след дата – 06.03.2017 г..
При тези данни, съдът приема, че в случая, не е изтекъл срок по-дълъг от пет години
за погасяване на вземанията на взискателя по давност. В този смисъл следва да се приеме, че
вземането на ответника-взискател по изпълнението не е погасено по давност и че ищецът на
общо основание продължава да дължи изпълнение на процесните суми /в частност
главницата/ по издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Поради това и предявеният иск се явява неоснователен и като такъв
ще следва да се отхвърли изцяло.
С оглед изхода на делото ищецът ще следва да заплати на ответника разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, съдът на основание разпоредбата
на чл.78, ал.8 ГПК определя на сумата от 200 лева.
По изложените съображения и на основание чл.235, ал.2 ГПК, Районен съд П.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. И. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр. П., п.к.4400. ул. „П.” № 4. ет.6, ап.42, обл. П., чрез пълномощника си адвокат Л.И. К. от
11
ПАК, със съдебен адрес: гр. П., ул. „И. В.“ №18, ет.2, офис - 13, срещу „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ ” ЕАД, ЕИК: *********, с адрес на управление и кореспонденция: гр.
София, п.к. 1336. бул. „Панчо Владигеров" № 21, бизнес център „Люлин-6”, ет.2, иск по
чл.439, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът Л.
И. С. не дължи на ответника „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, вземания който са му
прехвърлени с договор за цесия от 10.01.2017 г., а именно сумата от 1 065,78 лева,
представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, с ЕИК: *********, поради изтекла погасителна давност, за която
сума е издаден изпълнителен лист от 14.05.2012 г. от PC П., по ч.гр.д. № 1026/2012 г.
предвид влязла в сила Заповед за изпълнение № 768/28.03.2012 г. по чл. 410 ГПК, въз
основа, на който е образувано изпълнително дело № 675/2014 г., по описа на ЧСИ - Георги
Тарльовски, peг. № 882, с район на действие ОС - П..
ОСЪЖДА Л. И. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., п.к.4400.
ул. „П.” № 4. ет.6, ап.42, обл. П., чрез пълномощника си адвокат Л.И. К. от ПАК, със
съдебен адрес: гр. П., ул. „И. В.“ №18, ет.2, офис – 13 да заплати на „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ ” ЕАД, ЕИК: *********, с адрес на управление и кореспонденция: гр.
София, п.к. 1336. бул. „Панчо Владигеров" № 21, бизнес център „Люлин-6”, ет.2 разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12