№ 239
гр. П., 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500653 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалва се решение № 260156 постановено на 29.04.2021г. по гр.дело №1437 по описа на
Пазарджишкия районен съд за 2020г., с което по иска на П. СВ. П., с ЕГН ********** и
К.Ф. с ЕГН ********** и двете с постоянен адрес: гр.П., ул.“Т.Б.“ №21, представлявани от
И.Н. Ц., адвокат от АК-П., съдебен адрес: гр.П., ул.“Х.О.“ №2, против ЕЛ. СВ. М., с ЕГН
********** от гр.П., ул.“Т.Б.“ №21, СП. Т. Г., с ЕГН ********** и СТ. Т. Д.,с ЕГН
**********, и двамата от гр.П., ул.“Т.Б.“ №23, с правно основание чл.32 ал.2 от Закона за
собствеността е определен начин на реално ползване на съсобствения им
имот,представляващ: Поземлен имот с идентификатор 55155.506.536 по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед: 18-3576-11.05.2015г. на
Началника на СГКК- П., с адрес на поземления имот: гр.П., п.к.4400, ул.“Т.Б.“ №21-23, с
площ 738 кв. м. /с площ от 754 кв.м., според заключението на вещите лица и след
направеното геодезическо заснемане/, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 526, 6805, квартал: 40, парцел: VIII, съседи: 55155.506.1347,
55155.506.1342, 55155.506.540, 15155.506.571, 55155.506.535., съгласно вариант втори от
заключението на съдебно-техническата експертиза, отразен на Скица 2 към заключението на
вещите лица,която скица е неразделна част от решението, съгласно който вариант е с площ
за общо ползване за преминаване до сградите и имота в размер на 31 кв.м.; останалата площ
1
в размер на 319 кв.м. (350 кв.м. - 31 кв.м.) е разпределена; 1/3 ид. ч. от 319 кв.м. е в размер
на 106.33 кв.м. Ответницата Е.М. е еднолична собственица на жилищната сграда с
идентификатор 55155.506.536.1, със ЗП 104.30 кв.м. и същата е оставена в ползването,
определено за нея. Като се извади площта на сградата от полагащата й се площ - 1/3 ид. ч. от
1/2 ид.ч., се получава площ от 2 кв.м. (106.33 кв.м. - 104.30 кв.м.), която й е определена за
ползване западно от югозападния ъгъл на жилищната сграда на ответниците Г. и Д., до
оградата в имота. За двете ищци П.П. и К.Ф. полагащата се площ е 212.67 кв.м., която им е
разпределена в останалата част на имота, от южната страна на оградата и в нея попадат
гаражът и другите две сгради на допълващото застрояване - на южната и западната граница
на имота /като върху скицата на процесния имот от геодезическото заснемане, приложена
към заключението, е показан определения начин за реално ползване: контурът на ползването
на двете ищци П.П. и К.Ф. е повдигнат с жълт цвят върху скицата, контурът на ползването
на ответницата Е.М. е повдигнат със зелен цвят; общото ползване е повдигнато със син цвят;
ползването на ответниците Г. и Д. е оставено неоцветено/. Присъдени са сторените в
производството съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната си жалба въззивницата- ответница в първоинстанционното производство
Е.С. М.- П. ,чрез особения си представител -адв.А.Г. -ПАК обжалва решението, с изложени
във въззивната жалба съображения за неговата неправилност.Твърди,че
първоинстанционният съд не е преценил и не е опредЕ.л правилно и справедливо
ползването на процесния имот, тъй като е защитил с решението си единствено интереса на
ищците, но не и на ответницата Е.М..Реалното ползване на имота е следвало да бъде
съобразено с разположението на постройките в имота, но и за двете страни като се потърси
баланс и защита за интересите и на двете страни. При търсенето и определянето на този
баланс е следвало да се вземе в предвид от съда и самото естество на постройките - дали
същите са за основно живеене или пък са постройки на допълващото застрояване,
второстепенни постройки, съгласно ЗУТ. Въззивницата Е.М. е собственик на сграда,
обозначена като МЖ 1 - сграда за основно живеене, в заключението на вещото лица. Във
вариант първи от заключението петното, обособено за ползване от същата е обозначено в
зелен цвят и е в близост до нейната постройка, а във вариант втори петното обозначено за
ползване от същата, отново обозначено в зелено е доста отдалечено от нейната сграда и
съответно е затруднено правото й на ползване.Избирайки втори вариант
първоинстанционният съд е дал превес и е защитил ползването на сгради от допълващото
застрояване, ползвани от ищците, за сметка на възможността ответницата да ползва част от
имота в близост до сградата си, която е част от основното застрояване.Искането е решението
да бъде отменено,а въззивната инстанция реши спора по същество, като опредЕ. начин на
реално ползване на имота съобразно вариант първи от заключението на вещото лице.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.
Съдът след като обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства установи следното:
Няма спор,че на основание наследство, оставено от С.И.М., бивш жител на гр.П., починал
2
на 18.11.2013г. ищците П. СВ. П. и К.Ф. и ответницата ЕЛ. СВ. М. са съсобственици на 1/2
ид.ч. от следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 55155.506.536 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед РД-18-
97/28.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед: 18-
3576-11.05.2015г. на Началника на СГКК- П., с адрес на поземления имот: гр.П., п.к.4400,
ул.“Т.Б.“ №21-23, с площ 738 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при равни дялове - по 1/6 ид. ч. за
всяка една от тях. Другите двама ответници СП. Т. Г. и СТ. Т. Д. като наследници на Т.С. Г.,
бивш жител на гр.П., починал на 10.02.2015г. притежават общо другата 1/2 ид. ч. от същия
поземлен имот, при равни права.
Между П. СВ. П. и К.Ф., и ЕЛ. СВ. М. е извършена съдебна делба, приключила с публична
продан на две сгради, находящи се в имота, като ответницата Е.С. М. - П. е закупила
жилищната сграда с идентификатор 55155.506.536.1, а ищците са закупили в съсобственост
сградата в този имот, представляваща гараж, заснет с идентификатор 55155.506.536.4.
Другите двама ответници и наследници на Т.С. Г. - СП. Т. Г. и СТ. Т. Д. притежават други
две сгради в същия поземлен имот, а именно тези с идентификатори 55155.506.536.2 и
55155.506.536.3.
От заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза се установява следното:
от геодезическото заснемане е установено,че площта на имота е 754 кв.м. Във вътрешността
му - от югозападния ъгъл на жилищната сграда на ответниците Г. и Д. до дъното на имота е
изградена масивна тухлена ограда, с височина около 2 м., която разделя имота на северна и
южна част. Северната част е с площ 404 кв.м. и се владее от ответниците Г. и Д., а южната
част е с площ 350 кв.м. и е предвидена за ползване от ищците и ответницата Е. М. - П.. Двете
части на процесния имот имат самостоятелни входове на уличната регулация и нямат връзка
една с друга. Северната част е с адрес ул.„Т.Б.” №23, а южната част - ул.”Т.Б.” №21. Вещите
лица са изчислили, че при фактическа площ на имота от 754 кв.м., ½ ид. ч. е равна на 377
кв.м. Вещите лица посочват,че определеното реално ползване е съобразено с фактическото
състояние на имота на място и ползването е показано върху скици от геодезическото
заснемане. Тъй като имотът е разделен с ограда, която не може да бъде разрушавана,
въпреки че двете половини на имота не отговарят на квотите от по ½ ид. ч., ползването е
определено от двете страни на оградата. И при двата варианта, ползването на северната част
на процесния имот, с площ от 404 кв.м., с жилищна сграда и две сгради на допълващото
застрояване, е оставено в цялост на ответниците Г. и Д.; площта е с 27 кв.м. повече от
площта на 1/2 ид. част. Ползването за двете ищци, което е обединено и с ползването за
ответницата Е.М. е изготвено в два варианта. И при двата варианта площта на южната част
от имота е в размер на 350 кв.м., което е с 27 кв.м. по- малко от ½ ид.част.
Първоинстанционният съд , обсъждайки и двата варианта на вещите лице, е счел ,че по-
подходящият и по-справедлив начин на реално ползване на процесното дворно място е
вариант втори, отразен на Скица 2, приложена към заключението на съдебно-техническата
експертиза, съгласно който вариант е с площ за общо ползване за преминаване до сградите и
3
имота в размер на 31 кв.м.; останалата площ в размер на 319 кв.м. (350 кв.м. - 31 кв.м.) е
разпределена; 1/3 ид. ч. от 319 кв.м. е в размер на 106.33 кв.м. Ответницата Е.М. е еднолична
собственица на жилищната сграда с идентификатор 55155.506.536.1, със ЗП 104.30 кв.м. и
същата е оставена в ползването, определено за нея. Като се извади площта на сградата от
полагащата й се площ - 1/3 ид. ч. от 1/2 ид.ч., се получава площ от 2 кв.м. (106.33 кв.м. -
104.30 кв.м.), която й е определена за ползване западно от югозападния ъгъл на жилищната
сграда на ответниците Г. и Д., до оградата в имота. За двете ищци полагащата се площ е
212.67 кв.м., която им е разпределена в останалата част на имота, от южната страна на
оградата и в нея попадат гаражът и другите две сгради на допълващото застрояване - на
южната и западната граница на имота /като върху скиците на процесния имот от
геодезическото заснемане, приложени към заключението, е показан определения начин за
реално ползване: контурът на ползването на двете ищци е повдигнат с жълт цвят върху
скицата, контурът на ползването на ответницата Е.М. е повдигнат със зелен цвят; общото
ползване е повдигнато със син цвят; ползването на ответниците Г. и Д. е оставено
неоцветено/. Първоинстанционният съд е приел,че по този начин разпределено, ползването
на дворното място е съобразено с правата на страните, както и с фактическото състояние на
имота и съществуващата на място ограда, която не може да бъде разрушавана или
премествана в настоящото производство. Този вариант е по-окрупнен и според него частите
за ползване от ищците и от първата ответница са по-добре обособени и не са налице
разпокъсвания. Освен това по този вариант страните биха имали най-малко допирни точки
при реалното ползване на полагащите им се части от имота,в резултат на което ще се
осигури една по-добра възможност за спокойно и безконфликтно служене с вещта.
Първоинстанционният съд е счел,че първи вариант от заключението на вещите лица е по-
малко подходящ в конкретния случай, тъй като не дава по-добри условия,а напротив с него
се разпокъсва ненужно и неоправдано частта от имота, предвидена за ползване от ищците,
като се вклинява частта за ползване на първата ответница.
Решението е правилно.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните изводи на първоинстанционният
съд,тъй като са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор.
Изцяло несъстоятелни са твърденията ,изложени във въззивната жалба ,че съдът е дал превес
на защита правата на ищците в производството.Чрез производството по чл.32, ал.2 от ЗС се
замества липсващото мнозинство в съсобствеността, което е компетентно да се произнася
само по въпроса за управлението на общата вещ.Водещ критерий за извършване на самото
разпределение следва да бъде фактическото състояние на имота на място, съоразено с
намиращите се в мястото постройки и индивидуалните права върху тях. В тази насока
въззивният съд намира, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че
разпределението следва да се извърши по вариант втори от заключението на вещите лица.
Същото е съобразено с индивидуалната собственост на страните по отношение на
постройките,като в този смисъл изцяло несъстоятелен се явява доводът,че съдът е дал
4
предпочитание на постройка от допълващо застрояване, а не на жилищна сграда,тъй като
този критерий, в конкретния казус не е решаващ. И по двата варианта на заключението
предоставената за ползване част от имота на въззивницата е отдалечена от жилищната
сграда и до нея се стига посредством част,определена за общо ползване. Вариант втори
осигурява най-целесъобразното ползване на вещта,съобразено с правата на
съсобствениците,а така също и със съдебната практика, която приема,че съдът следва да
определЕ. частите за реално ползване за всеки съсобственик по начин, който да съответства
на правата от съсобствеността, да осигури удобен начин за достъп и ползване на имота,
както и на построените в него сгради за обслужването поддържането им. Със съдебното
решение частите за реално ползване следва да са определени по начин, който да не създава
предпоставки за бъдещи спорове между съсобствениците относно постановеното
разпределение на ползването / така и в Решение № 159 от 03.09.2012 г. постановено по гр.д.
№ 1205/2011 г. на Второ гр. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Съгласно чл. 31 ЗС всеки от съсобствениците може да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им. Съобразявайки тази норма,настоящият съдебен състав намира,че
определеният с вариант втори от заключението на вещите лица начин на разпределение на
ползването балансира в най-пълна степен правата на страните по делото и безпроблемното
упражняване на правото им на собственост и създава най-малко конфликтни точки между
съсобствениците предвид влошените отношения помежду им,за които има данни по делото,
а и се признават от страните в производството.
Ето защо,настоящият съдебен състав приема за напълно неоснователни оплакванията на
въззивницата срещу възприетия от първоинстанционния съд вариант втори от заключението
на вещите лица.
При постановяване на решението си първоинстанционният съд е съобразил всички
ангажирани и относими към спора доказателства. Същото е правилно,постановено при
спазване на материалния и процесуалния закон.Направените от въззивния съд изводи
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението на основание
чл.271,ал.І от ГПК следва да бъде потвърдено.
Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260156 постановено на 29.04.2021г. по гр.дело №1437 по
описа на Пазарджишкия районен съд за 2020г.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,ал.3,т.2 от ГПК
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6