Решение по дело №530/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1193
Дата: 12 юни 2018 г. (в сила от 26 февруари 2019 г.)
Съдия: Пламен Ангелов Колев
Дело: 20171100900530
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 януари 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, ……………..г.

 

                           

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 16.03.2018 г.  в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

                                                         

при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№  530 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

         Ищецът „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********твърди, че се намира в облигационни правоотношения с ответника „Н.С.“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на сключен Договор за продажба на електрическа енергия № 210030620075 от 13.11.2013 г., ведно със споразумение - списък на обектите на напоителни С. клон Видин. Сочи, че ответникът е регистриран при „Ч.Е.Б.” АД като потребител на електрическа енергия и има неплатени задължения за предоставена електрическа енергия и мрежова услуга достъп до електроразпределителната мрежа за периодa м. 03.2015 г. - м. 02.2016 г. за обект на потребление - “Н.С.” клон Видин, административен адрес: гр. *********с кл. номера 110003630058 и 210030620075, за което били издадени 49 бр. фактури отнесени към всеки един клиентски номер, както следва: За клиентски номер 110003630058: Фактура № *********/31.12.2015 г. на стойност 265 лв., Фактура № *********/31.01.2016 г. на стойност 265,19 лв., Фактура № *********/ 05.02.2016 г. на стойност 0,  19 лв., Фактура № *********/29.2.2016 г. на стойност 247,72 лв., a за клиентски номер 210030620075: Фактура № *********/31.3.2015 г. на стойност 17 432,40 лв., Фактура № *********/5.4.2015 г. на стойност 14 181,01 лв., Фактура № *********/13.4.2015     г. на стойност 7 090,84 лв., Фактура № *********/30.4.2015 г. на стойност 2 276,36 лв., Фактура № *********/5.5.2015 г. на стойност 5 271,97 лв., Фактура № *********/13.5.2015 г. на стойност 2 636,26 лв., Фактура № *********/31.5.2015 г. на стойност 1 331,69 лв., Фактура № *********/5.6.2015 г. на стойност 955,24 лв., Фактура № *********/13.6.2015 г. на стойност 477,95 лв., Фактура № *********/30.6.2015 г. на стойност 1 187,15 лв., Фактура № *********/30.6.2015 г. на стойност 683,78 лв., Фактура № *********/5.7.2015 г. на стойност 29,04 лв., Фактура № *********/13.7.2015 г. на стойност 14,75 лв., Фактура № *********/31.7.2015 г. на стойност 1 276,11 лв., Фактура № *********/31.7.2015 г. на стойност 2 141,33 лв., Фактура № *********/5.8.2015 г. на стойност 21,78 лв., Фактура № *********/13.8.2015 г. на стойност 11,11 лв., Фактура № *********/31.8.2015 г. на стойност 1 577,42 лв., Фактура № *********/31.8.2015 г. на стойност 2 175,17 лв., Фактура № *********/5.9.2015 г. на стойност 22,00 лв., Фактура № *********/13.9.2015 г. на стойност 11,33 лв., Фактура № *********/30.9.2015 г. на стойност 1 458,59 лв., Фактура № *********/30.9.2015 г. на стойност 2 151,24 лв., Фактура № *********/5.10.2015 г. на стойност 28,76 лв., Фактура № ********* / 13.10.2015 г. на стойност 14,38 лв., Фактура № *********/31.10.2015 г. на стойност 1 620,76 лв., Фактура № *********/31.10.2015 г. на стойност 2 146,26 лв., Фактура № *********/5.11.2015 г. на стойност 24,28 лв., Фактура № *********/13.11.2015 г. на стойност 12,20 лв., Фактура № *********/30.11.2015 г. на стойност 2 278,13 лв., Фактура № *********/30.11.2015 г. на стойност 2 151,31 лв., Фактура № *********/5.12.2015 г. на стойност 31,25 лв., Фактура № *********/13.12.2015 г. на стойност 15,29 лв., Фактура № *********/31.12.2015 г. на стойност 2 101,56 лв., Фактура № *********/31.12.2015 г. на стойност 2 136,47 лв., Фактура № *********/5.1.2016 г. на стойност 21,43 лв., Фактура № *********/13.1.2016 г. на стойност 11,35 лв., Фактура № *********/31.1.2016          г. на стойност 2 409,84 лв., Фактура № *********/31.1.2016 г. на стойност 2 220,91 лв., Фактура № *********/5.2.2016 г. на стойност 25,80 лв., Фактура № *********/13.2.2016 г. на стойност 12,41 лв., Фактура № *********/29.2.2016 г. на стойност 2 646,05 лв., Фактура № *********/5.3.2016 г. на стойност 3 009,08 лв., Фактура № *********/13.3.2016 г. на стойност 1 504,31 лв., Фактура № *********/29.2.2016 г. на стойност 8 325,08 лв., заведени за Бизнес партньор 12129532. Поддържа, че за процесния период договорните взаимоотношения между страните се регулирали от Общи условия за продажба на електрическа енергия на ищеца, издадени на основание чл. 98а от Закона за енергетиката, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. в сила от 26.11.2007 г.,  изменени и допълнени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР и публично известни чрез публикацията им в централния и местния печат и на интернет страницата на продавача. Твърди, че ОУ обвързвали всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези ОУ, ищецът изпълнил задължението си по договор за продажба на ел. енергия за периода от м. 03.2015 г. до м. 02.2016 г. на посочените места на потребление, за което  издал отделни данъчни фактури, в които били посочени конкретно дължимите суми и периоди. Сочи, че стойността за изразходвана и неплатена ел. енергия за периода от м. 03.2015 г. до м. 02.2016 г. е 97 939,53 лв. - главница и 978,47 лв. - лихва за забавено плащане за периода от 30.04.2015 г. до 04.07.2016 г. Твърди, че посочените задължения по изброените фактури станали изискуеми по силата на Общите условия за продажба на ел. енергия на ищеца, съгласно чл. 19, ал. 2 от които потребителя разполага с 10 дневен срок за плащане на задълженията за консумирана ел. енергия. Поддържа, че сезирал съда със заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК пред PC София срещу длъжника „Н.С.“ ЕАД, като било образувано ч. гр. д. № 41468/2016г., 54 с-в на PC София, по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която, длъжникът възразил в законоустановения срок. Сочи, че общата стойност на непогасения паричен дълг на ответника била в размер на 97 939,53 лв. - главница и 978,47 лв. - лихва за забавено плащане за периода от 30.04.2015 г. до 04.07.2016 г. Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца следните суми – сумата от 97 939,53 лв., представляваща главница по незаплатени фактури за електрическа енергия за периода м. 03.2015 г. - м. 02.2016 г., за обекти по договорни сметки № 110003630058 и 210030620075, сумата от 978,47 лв., представляваща законната лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 30.04.2015 г. до 04.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 41468/2016 г., 54 с-в на PC София до изплащане на вземането. Претендира разноски.

Ответникът „Н.С.“ ЕАД оспорва предявените искове, като ги счита за неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер. Твърди, че не дължи процесната сума. Сочи, че е неоснователна претенцията на ищеца относно фактура № *********/31.03.2015 г. на стойност 17 432,40 лв. и фактура № *********/05.04.2015 г. на стойност 14 181,01 лв., поради погасяване на задълженията от страна на ответника. Поддържа, че по фактура № *********/31.03.2015 г. било извършено плащане на две вноски, като на 12.07.2016 г. била платена сумата в размер на 12 002,19 лв., а на 13.12.2016 г. останалата част от задължението в размер на 5 972 лв., ведно със законната лихва за забава. Твърди, че по фактура № *********/05.04.2015 г. на стойност 14 181,01 лв., имало частично плащане в размер 7 028 лв. на 13.12.2016 г. Оспорва стойността на останалите процесни фактури, като твърди, че това не е стойността на реално доставено количество електрическа енергия. Оспорва остойностеното по фактури количество ел. енергия да е реално доставено и потребено от ответника, поради което счита, че и издаването на фактурите е без основание. Счита, че средствата за търговско измерване за всички обекти на потребление били негодни да отчитат правилно преминала ел. енергия и не били преминали задължителен метрологичен контрол. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

По допустимостта на иска:

Въз основа на заявление от 25.07.2016 г. е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение чл. 410 от ГПК от 29.07.2016 г., срещу длъжника „НАПОИТЕЛНИ С.“ ЕАД по ч. гр. д. № 41468/2016г., 54 с-в на PC София, за сумите  97 939,53 лв. - главница и 978,47 лв. - лихва за забавено плащане за периода от 30.04.2015 г. до 04.07.2016 г., както и 3 992,13 лв. разноски.

Заповедта е връчена на 15.08.2016 г. На 29.08.2016 г., т.е. в срока по чл.414, ал.2 ГПК, е постъпило възражение от длъжника.

Указанията на съда за възможността за предявяване на иск по чл.422 ГПК са съобщени на заявителят на 21.12.2016 г., като исковата молба е депозирана по пощата на 21.01.2017 г., т.е. в срока по чл.415, ал.4 ГПК , налагащо извода за допустимост на иска.

 

По основателността на иска:

         Между страните не се спори относно наличието на сключен между тях   Договор за продажба на електрическа енергия № 210030620075 от 13.11.2013 г., ведно със споразумение - списък на обектите на Н.С. клон Видин, установяващо се от представените по заверени копия от тези документи.

         Представени са Общи условия за продажба на електрическа енергия на ищеца, издадени на основание чл. 98а от Закона за енергетиката, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. в сила от 26.11.2007 г.,  изменени и допълнени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР.

            За периодa м. 03.2015 г. - м. 02.2016 г. за обект на потребление - “Н.С.” клон Видин, административен адрес: гр. *********с кл. номера 110003630058 и 210030620075,  са били били издадени 49 бр. фактури отнесени към всеки един клиентски номер, както следва: За клиентски номер 110003630058: Фактура № *********/31.12.2015 г. на стойност 265 лв., Фактура № *********/31.01.2016 г. на стойност 265,19 лв., Фактура № *********/ 05.02.2016 г. на стойност 0,         19 лв., Фактура № *********/29.2.2016 г. на стойност 247,72 лв., a за клиентски номер 210030620075: Фактура № *********/31.3.2015 г. на стойност 17 432,40 лв., Фактура № *********/5.4.2015 г. на стойност 14 181,01 лв., Фактура № *********/13.4.2015         г. на стойност 7 090,84 лв., Фактура № *********/30.4.2015 г. на стойност 2 276,36 лв., Фактура № *********/5.5.2015 г. на стойност 5 271,97 лв., Фактура № *********/13.5.2015 г. на стойност 2 636,26 лв., Фактура № *********/31.5.2015 г. на стойност 1 331,69 лв., Фактура № *********/5.6.2015 г. на стойност 955,24 лв., Фактура № *********/13.6.2015 г. на стойност 477,95 лв., Фактура № *********/30.6.2015 г. на стойност 1 187,15 лв., Фактура № *********/30.6.2015 г. на стойност 683,78 лв., Фактура № *********/5.7.2015 г. на стойност 29,04 лв., Фактура № *********/13.7.2015 г. на стойност 14,75 лв., Фактура № *********/31.7.2015 г. на стойност 1 276,11 лв., Фактура № *********/31.7.2015 г. на стойност 2 141,33 лв., Фактура № *********/5.8.2015 г. на стойност 21,78 лв., Фактура № *********/13.8.2015 г. на стойност 11,11 лв., Фактура № *********/31.8.2015 г. на стойност 1 577,42 лв., Фактура № *********/31.8.2015 г. на стойност 2 175,17 лв., Фактура № *********/5.9.2015 г. на стойност 22,00 лв., Фактура № *********/13.9.2015 г. на стойност 11,33 лв., Фактура № *********/30.9.2015 г. на стойност 1 458,59 лв., Фактура № *********/30.9.2015 г. на стойност 2 151,24 лв., Фактура № *********/5.10.2015 г. на стойност 28,76 лв., Фактура № ********* / 13.10.2015 г. на стойност 14,38 лв., Фактура № *********/31.10.2015 г. на стойност 1 620,76 лв., Фактура № *********/31.10.2015 г. на стойност 2 146,26 лв., Фактура № *********/5.11.2015 г. на стойност 24,28 лв., Фактура № *********/13.11.2015 г. на стойност 12,20 лв., Фактура № *********/30.11.2015 г. на стойност 2 278,13 лв., Фактура № *********/30.11.2015 г. на стойност 2 151,31 лв., Фактура № *********/5.12.2015 г. на стойност 31,25 лв., Фактура № *********/13.12.2015 г. на стойност 15,29 лв., Фактура № *********/31.12.2015 г. на стойност 2 101,56 лв., Фактура № *********/31.12.2015 г. на стойност 2 136,47 лв., Фактура № *********/5.1.2016 г. на стойност 21,43 лв., Фактура № *********/13.1.2016 г. на стойност 11,35 лв., Фактура № *********/31.1.2016        г. на стойност 2 409,84 лв., Фактура № *********/31.1.2016 г. на стойност 2 220,91 лв., Фактура № *********/5.2.2016 г. на стойност 25,80 лв., Фактура № *********/13.2.2016 г. на стойност 12,41 лв., Фактура № *********/29.2.2016 г. на стойност 2 646,05 лв., Фактура № *********/5.3.2016 г. на стойност 3 009,08 лв., Фактура № *********/13.3.2016 г. на стойност 1 504,31 лв., Фактура № *********/29.2.2016 г. на стойност 8 325,08 лв., заведени за Бизнес партньор 12129532.

         По делото е изслушано заключение на комплексна съдебно счетоводно-техническа експертиза, която е дала следното заключение:

В счетоводната част се сочи, че процесните фактури са осчетоводени при ищеца и при ответник. Начислен е фактурирания ДДС. Упражнено е правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите и такъв е ползван.  За извършените плащания са представени два броя дневни отчети от банкова сметка *** Н.С.ЕАД. Извлеченията са от дати 12.07.2016 и 13.12.2016 г.

В техническата част е дадено е заключение относно годността, изправността и техническия контрол на средставата за търговско измерване, като в тази част експертизата следва да се разглежда във взаимна връзка с допълнителната СТЕ. Тя е дала заключение, че средствата за търговско измерване(с посочените по-долу изключения) в обектите са електромери - еднофазни и двуфазни; те отговарят на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол; те са от одобрен от БИМ тип; правилно е била отчитана консумираната ел. енергия, дистанционно или на място; СТИ редовно са минавали на проверка по ЗИ, Наредбата и заповедите на Председателя на ДАМТН, установена е техническата им годност и изправност. Изключения от горното – средствата за търговски измервания не са преминали последващ метрологичен контрол, са следните:

1.     Присъединени към електроразпределителната мрежа, но не консумират ел.енергия и дължат единствено достъп до разпределителната мрежа: с.Тополовица,; с. Синаговици ; с.Полетковци;

2.     Електромери, които не са минавали на последващ метрологичен контрол, но е отчитана ел.енергия:

Местоположение

Клиент. №

Обект №

Аб. №

фабр. № на СТИ

Вид на електромера, 3-фазен, 1- фазен

година на производство

година

на

проверка

Синаговци, бл. Землището на с. Синаговци, ПС Синаговци

210030620075

**********

81341112

N1742550

3

2006

2006

Шишманово, бл. Землището с. Шишманово, ПС Шишманово

210030620075

**********

84132030

11836773

3

2003

2003

Толовица, бл. Землището с. Толовица, ПС Толовица СН

210030620075

*********

84132038

N2049471

3

2007

2008

 

Съдът кредитира експертизата като компетентно изготвена.

 

         При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е предвидено посочените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила да се приемат от комисията понастоящем Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, и да се публикуват от комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им.

         При липсата на спор относно наличието на облигационно правоотношение за доставка и продажба на ел.енергия, установяващо се и от представения договор и Общи условия, спорът между страните се концентрира  върху наличието на реална доставка на ел.енергия в количествата  съответстващи на посочените във фактурите цени, поради техническа неизправност на средствата за търговско измерване и извършено плащане по фактура № *********/31.03.2015 г. на стойност 17 432,40 лв. и фактура № *********/05.04.2015 г. на стойност 14 181,01 лв.

         Измерването на доставената ел.енергия се извършва със средства за търговско измерване, които  са от одобрен тип от страна на БМИ, с изключение на електромера монтиран на аб.№84132030, с.Шишманово. Те редовно са минавали на проверки, изисквани от Закона за измерванията, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС 239/24.10.2003 г. и Заповед № А-333/29.05.2014 г. и Заповед № А-441/13.10.2011 г. на Председателя на ДАМТК, с изключение на с.Ситаговици; с.Шишманово; с.Толовица. Следователно ищецът е установил извършените доставки на ел.енергия, с изключение на трите посочени по-горе обекти.

         Неосноватено е възражението на ответника основано на чл.13 от Директива № 2006/32/ЕО от 05.04.2006 г. на ЕП, тъй като претенцията е за реално доставена стока, а не а не за корекции на сметките при неизмерване.

         Продажното правоотношение се подчинява на специалните норми на ЗЕ, като цената и нейните елементи се определят от КЕВР.   Видно от комплексната експертиза, отразените във фактурите цени на доставките отговарят на Решение № Ц-16/01.10.2014 г., за периода до 31.07.2015 г.; на Решение № Ц-27/31.07.2015 г., за периода 01.08.2015 г. – 31.10.2015 г.; на Решение № Ц-35/01.11.2015 г. , за периода  след 01.11.2015 г., на КЕВР.

         Тези обстоятелства, преценени съвкупно с факта, че ответникът е осчетоводил фактурите и ползвал данъчния кредит, представлявящо признание на неблагоприятния за него факт относно извършената доставка и предоставената услуга, мотивира съда да приеме, че  те са осъществени в обема отразен във фактурите и е на посочената там стойност.

         По отношение на доставената енергия на обектите в с.Ситаговици; с.Шишманово; с.Толовица, доколкото не се твърди наличие на неточно отчитане, както и факта на осчетоводяването на фактурите и ползването на данъчния кредит, следва да се отнесе  казаното по-горе.

         Ответникът е твърдял плащане по фактура № *********/31.03.2015 г. на стойност 17 432,40 лв. и фактура № *********/05.04.2015 г. на стойност 14 181,01 лв.

                Видно от заключението на комплексната експертиза в нейната счетоводна част, част от извършеното плащане на  12.07.2016 г. ответникът е отнесъл към фактура № *********/31.03.2015 г. на стойност -  12 002.19лв., съгласно представената    справка на ВЛ. Посоченото основание в платежния документ е „плащане по фактури“.

         Ищецът е отнесъл плащането към фактура № ********* - 265.14 лв.; № ********* - 34.86 лв; №********* - 2155.62 лв.; № ********* - 20544.38, а не към  № *********/31.03.2015 г.

         На 13.12.2016 г. е извършен превод по сметка с ***********с получател Ч.Е.Б. с основание: плащане по фактури и на сума в размер 110 000.00лв. Съгласно представената на ВЛ справка, сумата е била отнесена от ответника към фактура **********/31.03.2015 - 5972.00 лв. и фактура **********/05.04.2015 - 7028.00лв.

                Ответникът  е отнесъл плащането към Фактура № ********* - 5672.93лв.;  ********* - 7327.07 лв.; № ********* - 221.59лв.; № ********* - 95.41 лв.

         Съгласно нормата на Чл. 76, ал.1 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. В случая длъжникът не  е посочил кое задължения е погасил, поради което и плащането следва да се отнесе към предходните  задължения, като по делото не се спори, че при от осчетоводяването ищецът е спазил изискванията на чл.76, ал.1, изр.2 ЗЗД.

         Горното налага извода, че в хода на съдебното дирене е установено наличието на заявеното вземане за главница в размер на 97 939,53 лв.

         Тъй като задълженията са срочни – ежемесечни,  с 10 дн. срок за плащане(чл.19, ал.2  от ОУ),  с неговото изтичане е налице забава  всяко от плащанията по фактурите. Видно от заключението на ССЕ, обезщетението за забава по чл.86 ЗЗД за период 15.04.2015 г. (дата следваща падежа на най-ранната фактура) до 03.07.2016 г. е общо в размер на 8 785,45 лв., следователно вземането за претендирания период – 30.04.2015 г. – 04.07.2016 г. е в рамките на исковата сума – 978,47 лв.

         В тежест на ответника следва да се възложат направените по делото разноски от ищеца – в заповедното, както са отразени в заповедта, а в настоящото производство – 150 лв. ЮК възнаграждение; 3 967,58 лв. ДТ и 1 300 лв. за експертизи.

         Воден от горното, Софийският градски съд

 

                                               Р   Е    Ш    И   :  

 

         ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че „Н.С.“ ЕАД, ***, р-н „***“, бул.“*********“, №** дължи на  „Ч.Е.Б.” АД ***,  сумата 97 939,53 лв. на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, представляваща стойността на предоставена електрическа енергия и мрежова услуга достъп до електроразпределителната мрежа за периодa м. 03.2015 г. - м. 02.2016 г.,  за обект на потребление - “Н.С.” клон Видин, административен адрес: гр. *********с кл. номера 110003630058 и 210030620075,  ведно със законна лихва от 25.07.2016 г. до изплащане на сумата, както и 978,47 лв. мораторна лихва за забава за периода  30.04.2015 г. – 04.07.2016 г., на осн. чл.86 ЗЗД,  по Заповед за изпълнение на парично задължение чл. 410 от ГПК от 29.07.2016 г., по ч. гр. д. № 41468/2016г., 54 с-в на PC София.

         ОСЪЖДА „Н.С.“ ЕАД, ***, р-н „****“, бул.“*********“, №***  да заплати на  „Ч.Е.Б.” АД *** сумата 3 992, 13 лв. - разноски за заповедното производство, както и 5 417,58 лв. – разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред САС  в двуседмичен срок от връчването му.

        

                                                                                    СЪДИЯ: