ОПРЕДЕЛЕНИЕ№995
30.06.2020 г., гр.Пловдив
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Въззивно гражданско
отделение, VI-ти граждански състав, в закрито
заседание на тридесети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Куршумова възз.ч.гр.д. № 1029 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена
от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК:*********, против
Разпореждане № 21174/04.03.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 3541/2020г., ПРС, с
което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Д.А.Р., ЕГН **********, за сумата
от 700,00 лева - главница, 97,16 лева -
договорна лихва за периода 17.09.2018 г. до 16.03.2019 г., 289,80 лева - такса
за експресно разглеждане на документи, 289,80 лева - неустойка за неизпълнение
на задължението, 245,00 лева разходи за извънсъдебно събиране, 53,29 лева
законна лихва за периода 18.09.2018 г. до 28.01.2020 г., законна лихва от
подаване на заявлението до изплащането и
разноски.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилно
тълкуване на разпоредбата на чл.411 от ГПК, при което районният съд е достигнал
до неправилен извод, че са налице пречките по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение за всички суми, предмет на задължението.
Позовава се на разпоредбата на чл.413, ал.2 от ГПК като намира, че съдът е
следвало да откаже издаването на заповед за изпълнение за конкретните
искания,по отношение на които е достигнал до извод,че се основават на
неравноправни клаузи. Излага съображения, че
клаузите за главница, договорна лихва и законна лихва не са неравноправни, от
което намира, че не е налице пречка за издаване на заповед за същите. Алтернативно,
счита за неправилно заключението на първоинстанционния съд, че претендираните
вземания се основават на клаузи с неравноправен характер. В частност се сочи,че
съдът неправилно е констатирал,че в процесния договор годишният процент на
разходите е прекомерен и противоречи на добрите нрави. Предвид гореизложеното
се моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен изцяло, като се разпореди издаването на заповед за изпълнение
за сумите, претендирани със Заявлението по чл. 410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването,
и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва
да се разгледа по същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД със заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д.А.Р., ЕГН **********, с предмет вземания, произтичащи от договор за паричен
заем „Вивакредит план“ № 5462364 от 18.08.2018 г., за следните вземания: 700,00 лева
- главница, 97,16 лева - договорна лихва
за периода 17.09.2018 г. до 16.03.2019 г., 289,80 лева - такса за експресно
разглеждане на документи, 289,80 лева - неустойка за неизпълнение на
задължението, 245,00 лева разходи за извънсъдебно събиране, 53,29 лева законна
лихва за периода 18.09.2018 г. до 28.01.2020 г., законна лихва от подаване на
заявлението до изплащането и разноските.
За да откаже издаване на заповед за
изпълнение районният съд е приел, че ГПР
в сключения договор за заем между страните, надвишава многократно размера на
законната лихва. Счел е, че подобна уговорка противоречи на добрите
нрави, поради което е налице обоснована вероятност за неравноправна клауза в
договора, сключен с потребител.
Тези изводи на районния съд са правилни.
Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши
проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с
добрите нрави, както и проверката за
потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми
на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
В случая правата на заявителя се
претендират от договор за паричен заем, т.е. длъжникът се явява потребител по
смисъла на ЗЗП, поради което и заповедният съд е процедирал правилно,
извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора. Съгл. чл.411,
ал.2, т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това.
По същество, настоящата инстанция
намира, че извършената преценка за евентуална неравноправност на клаузи от
договора за заем е правилна. В случая, в договора за потребителски кредит е
посочено, че годишният лихвен процент е 40,31%, ГПР е 49,48%, поставено
е условие на кредитополучателя за дължимо поведение – предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство, като е определен изключително кратък срок за
това, след изтичане на който е предвидено заплащане на неустойка, която е в
голям размер. В чл.143, т.5 от ЗЗП е
предвидено изрично, че клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка е
неравноправна. Именно такава е процесната клауза, тъй като с нея неустойката е договорена при неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на
договора. Обосновава се изводът, че неустойката не служи за обезщетение на
вредите, тъй като на третия ден след подписване на договора не може да бъде
преценено дали такива изобщо ще настъпят, а е договорена като средство за увеличение
размера на главницата. Поради това клаузата, която я предвижда, се явява
нищожна, поради противоречие с добрите нрави съгласно чл. 26 от ЗЗД.
Договореният лихвен процент също е
необосновано висок, при което с оглед нормата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, а именно,
че всяка клауза уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя, следва да се третира като
неравноправна.
Претендираните разходи за извънсъдебно
събиране на задължението са договорени в противоречие с нормата на чл. 10а, ал.
2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.Действията по извънсъдебно
събиране на задължението са такива по управление на кредита.Този вид дейност на
кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на
възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е.Оттук следва, че
уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия
договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на
клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на
кредитора и заобикаляне на забраната на чл. 33 от ЗПК.Поради това се споделя
извода за нищожност на коментираната клауза.
Договорената такса за експресно
разглеждане на документи също се явява нищожна. Систематичното тълкуване на чл.
10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК разкрива волята на законодателя да бъде прокарана
разделителна линия между таксите дължими за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит и таксите, предвиждани за действия по усвояване
и управление на кредита, като разрешава първите и забранява вторите.Експресното
разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на кредита,
тъй като предхожда сключването му в темпорален аспект.По същите съображения не
спада и към допълнителните услуги.
По изложените съображения въззивният съд
приема, че заявлението правилно е отхвърлено за сумите, претендирани като
договорна лихва, неустойка за неизпълнение на задължение, такса за експресно
разглеждане на документ и разходи за извънсъдебно събиране. Неоснователно е и искането
за издаване на заповед за сумата от 53, 29 лева - лихва за забава заплащането
на главницата, в размер на законната лихва, от падежа до предявяване на
заявлението, тъй като в заявлението се сочи, че длъжникът е изпаднал в забава
на 16.03.2019 г., а тази сума се търси за периода 18.09.2018г.- 28.01.2020 г.,
тоест преди падежа на главното задължение.
Налице са условията за издаване на исканата
заповед досежно претенциите за връщане на предоставената главница, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението. Затова в тази част разпореждането
следва да бъде отменено и делото да се върне на РС за издаване на исканата
заповед, а в останалата част обжалваният акт се приема за законосъобразен и
следва да бъде потвърден.
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане № 21174/04.03.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 3541/2020г., ПРС,
ХIII гр. състав, В ЧАСТТА, с която е
оставено без уважение заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК
*********, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
Д.А.Р.,
ЕГН **********, за сумата в размер на 700 лв. - главница, произтичаща от договор за
паричен заем „Вивакредит план“ № 5462364 от 18.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението, КАТО ВРЪЩА делото на РС
за продължаване на съдопроизводствените действия и издаване на заповед за същите.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 21174/04.03.2020г., постановено по
ч.гр.д.№ 3541/2020г., ПРС, ХIII гр. състав, в останалата му част.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: