№ 11933
гр. София, 12.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110100705 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на С. К. Б. против „..“ ЕООД, с която е
предявен иск по чл. 200, ал. 1 КТ за присъждане в полза на ищеца на сумата в размер на 22
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени физически
болки и страдания, настъпили в резултат на трудова злополука от 10.08.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба 07.01.2025г до окончателното
плащане.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба.
По доказателствените искания:
Към исковата молба и към отговора са представени писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК съдът намира, че в
конкретната хипотеза, доколкото не разполага със специални знания в областта на
медицината, следва да бъде допусната служебно съдебно-медицинска експертиза, която след
като се запознае с наличните по делото документи да отговори на следните въпроси: 1. След
преглед на събраните по делото писмени доказателства, касаещи здравословното състояние
на ищцата да даде отговор какви са получените от нея травми и какви са техните медико-
биологични характеристики? 2. Какъв е бил периодът на възстановяване от получените
травми, с каква продължителност? 3. Какъв е бил интензитетът на претърпените болки?
Исканията на ищцата за допускане на двама свидетел при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба – факти свързани с
настъпването на инцидента и факти относно причинените болки и страдания, се явява
основателно и следва да бъде уважено.
По отношение на искането на ответника за допускане на двама свидетели за
установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба, съдът намира, че
1
следа да бъде уважено, доколкото се сочи, че свидетелите ще установяват различни
обстоятелства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-медицинска експертиза със задачи, формулирани
в мотивите на настоящото определение, при депозит 400 лева, платим от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещи лица д.р М. Х. М. – специалист травматология-ортопедия,
който да бъде уведомен незабавно за поставените му задачи.
ДОПУСКА по искане на ищеца двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба, като му УКАЗВА, че
допуснатите свидетели следва да бъдат доведени в първото по делото открито заседание.
ДОПУСКА по искане на ответника двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба, като УКАЗВА на
ответника, че допуснатите свидетели следва да бъдат доведени в първото по делото открито
заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 29.04.2025г. от 11.00 часа, за когато да се
призоват страните и вещото лице, като им се изпрати препис от настоящото определение, а
на ищеца препис от отговорите на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявен е от С. К. Б. срещу „..“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 200,
ал. 1 КТ за присъждане в полза на ищеца на сумата в размер на 22 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени физически болки и страдания,
настъпили в резултат на трудова злополука от 10.08.2024 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба 07.01.2025г до окончателното плащане..
Ищецът С. Б. твърди, че се намира в трудово правоотношение с ответното дружество,
като на 10.08.2024г. е претърпяла трудова злополука, при която е счупила крака си при
изпълнение на трудовите си задължения. Твърди се, че ищцата е полагала труд в павилион за
бързо хранене, находящ се в гр... при необезопасени условия на труд. Посочва се, че на
работното и място се приготвяла храна, за което била необходима термична обработка и за
целта се използвал газов котлон, свързан към газова бутилка чрез маркуч. Изтъква се, че
именно тези маркучи не били прибрани по надлежния ред, с което да се осигури
безопасност и удобни условия на труд, а са представлявали препятствие, което затруднява
движението на персонала. Именно във връзка с това ищцата поддържа, че многократно е
предупреждавала работодателя си да осигури оптимални условия на труд, тъй като са
налице предпоставки за настъпване на злополуки. Въпреки това се подчертава, че от
2
работодателя не били предприети действия, като в допълнение не са били осигурени на
ищцата необходимите обувки и работно облекло, нито били провеждани инструктажи за
безопасните условя на труд. Излагат се твърдения, че на 10.08.2024г е настъпила процесната
трудова злополука, докато ищцата е почиствала котлоните краката и са се заплели в
маркучите на газовата бутилка и е загубила равновесие и е паднала, като е счупила крака си
в областта на глезена. Подчертава се, че по надлежния ред тази злополука е обявена за
трудова с разпореждане от 22.08.2024г. ат .. Поддържа се, че в следствие на трудовата
злополука се е наложило ищцата да постъпи в болница и да бъде оперирана, като е
прекарала там 7 дни, а в последствие се е наложила и втора операция, довела до още 7 дни
болнично лечение. Твърди се, че ищцата изпитва болки и затруднение при движение, което е
наложило и използване на инвалидна количка. Подробно се описва какви затруднения
изпитва ищцата. По отношение на емоционалното и състояние също се излагат твърдения –
чувства се като бреме за близките си, социална изолация, депресия и тревожност. С оглед
изложеното се моли искът да бъде уважен, като се претендират и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на трудово
правоотношение между страните, както и настъпване на процесния инцидент. Излага
твърдения обаче, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 201, ал. 1 КТ, тъй като
ищцата била причинила умишлено увреждането си. Изтъква се, че е налице и хипотезата на
чл. 201, ал. 2 КТ. Във връзка с тези твърдения се подчертава, че по време на злополуката,
както и преди това, ищцата е ходила с подпетени обувки, което е довело до затруднение в
придвижването и и било в разрез с дадените указания в инструктажа за безопасни условия
на труд. Изтъква се, че не е налице задължение за предоставяне на ищцата на работни
обувки и работно облекло, тъй като същата е касиер в обекта. Подчертава се, че редовно е
бил провеждан инструктаж. Поддържа се, че ответникът е осигурил съдействие на ищцата,
като след злополуката е заплатил престоя в болницата и операциите, като е закупил и
инвалидна количка за нея. Ето защо се моли искът да бъде отхвърлен, като в полза на
ответника се присъдят сторените по делото разноски.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 200 КТ е да установи
при условията на пълно и главно доказване наличие на трудово правоотношение между
страните; настъпването на злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на
трудовото правоотношение и причинила временна неработоспособност или трайна
неработоспособност над 50 %, призната за трудова по надлежния ред; настъпването на
неимуществени вреди, свързани с болки и страдания; както и причинна връзка между
трудовата злополука и вредата.
В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже
погасяване на дълга, съответно възраженията си водещи до изключване или намаляване на
отговорността, а именно твърдението си, че ищцата е причинила умишлено увреждането
си /чл.201, ал. 1 КТ/, а в условията на евентуалност, възражението си по чл. 201, ал. 2 КТ, че
ищцата е допринесла за настъпване на злополуката, като е допуснала груба небрежност,
3
като е ходила с „подпетени обувки“ и именно това е довело до настъпване на злополуката.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се
от доказване са обстоятелствата, че между страните към датата на инцидента е съществувало
трудово правоотношение и че на 10.08.2024 г. при и по повод извършване на трудовата си
дейност ищцата е претърпяла злополука, която е приета по надлежния ред като трудова,
както и че на ищцата са направени две операции.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4