Определение по дело №151/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 264
Дата: 10 март 2022 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия: Ангелина Бисеркова
Дело: 20221200500151
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 264
гр. Благоевград, 10.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова

Моника Христова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500151 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.122 ГПК и образувано по повдигнат спор за
подсъдност между Районен съд-Благоевград и Районен съд-С. относно определяне на
компетентния съд, който да разгледа искане от директора на ТД на НАП-С. за разкриване на
банкова тайна във връзка с извършвана ревизия за периода 01.10.2020г. - 30.06.2021г.
относно наличностите и операциите по банкови сметки по отношение на ЕООД „А.Г.Т.“,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. В.Л. № ... ет. ...
Искането с вх. № 12573 е депозирано на 25.01.2022 г. в Районен съд-С.. С определение №
2170/25.01.2022 г., постановено по гр. дело № 3224/2022 г. съдът е приел, че не е местно
компетентен, тъй като лицето, по отношение на което е предприета проверката/ревизията е
със седалище и адрес на управление гр.Благоевград, поради което компетентен да го
разгледа е Районен съд-Благоевград. По тези съображения делото пред СРС е прекратено и
изпратено на Районен съд-Благоевград.
С определение № 279/23.02.2022 г., постановено по чгрд № 460/20222 г. по описа на
Районен съд-Благоевград производството по искането на ТД на НАП отново е прекратено и
е повдигнат спор за подсъдност с доводи, че производството по своята същност се
доближава най-много до охранителните производства, поради което относно местната
подсъдност е приложима разпоредбата на чл.531 от ГПК, съгласно която охранителното
производство започва с молба на заинтересованото лице, подадена пред районния съд, в
чийто район е адресът на молителя.
Съдът, като обсъди материалите по делото и приложимия закон, намира следното:
Съгласно чл.62, ал.6, т.3, б.“а“ от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ един от
носителите на правото да иска разкриване на банкова тайна е директорът на териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите, когато се представят доказателства, че
проверяваното лице е осуетило извършването на проверка или ревизия или не води
необходимата отчетност, както и в хипотезата, ако тя е непълна или недостоверна.
Със заповед № ..... от 27.08.2021 г., на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено
извършването на ревизия на ЕООД „А.Г.Т.“ ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
Б., ул. В.Л. № ... ет. ...относно установяване на задължения по ЗДДС.
1
Съдебната намеса в рамките на производството по чл.62, ал.6-7 от ЗКИ /каквото е
настоящото производство/ съставлява администриране /съдебно управление/ на граждански
правоотношения. Съдебната администрация може да бъде спорна или безспорна.
Охранителните производства /едностранни и безспорни/ са част от безспорната съдебна
администрация. Те са проява на доброволна юрисдикция, предпоставят правомерно
развитие на гражданските правоотношения и ги улесняват чрез създаване на изгодни за
молителя правни последици, които не засягат правната сфера на друго лице. Правният акт
има превантивен, а не репресивен характер и не подлежи на принудително изпълнение.
Самото решение, с което се уважава молбата за издаване на охранителен акт, не подлежи на
обжалване.
За разлика от безспорната, спорната съдебна администрация не е кодифицирана и се възлага
на съдилищата само от отделни материални закони, а не от ГПК. При нея съдебната намеса
се предприема в защита на обществения интерес, а в резултат се постига такова изменение
на гражданските правоотношения, което е изгодно за едната страна и неизгодно за другата
страна. Постановеният съдебен акт променя съществуващите граждански правоотношения
по волята на едната от страните в правоотношението и независимо от волята на другата.
Същият е обжалваем, с което се гарантира защита на евентуално накърнените от него права.
Отнесени към казуса, така очертаните принципни разлики водят до извода, че по свое
едностранен и безспорен характер, и необжалваемостта на постановения съдебен акт,
производството по чл.62 ЗКИ се доближава до охранителните производства, а от гледна
точка на преценката за целесъобразност едностранното изменение на гражданските
правоотношения и целенасоченото засягане на правната сфера на лице, различно от
молителя- до спорна съдебна администрация.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че производството по чл.62,
ал.6-7 ЗКИ е специфично и не представлява нито спорна, нито безспорна съдебна
администрация на граждански правоотношение в чист вид, доколкото притежава белези и
на двата вида производства. Поради това няма основание местната му подсъдност да се
определя въз основа на причисляването му към някой от тях.
Производството по чл.62, ал.6-7 ЗКИ е едностранна съдебна процедура, тъй като започва и
се развива с участието на молителя, без страна по него да е лицето, спрямо което се иска
разкриване на банкова тайна по ЗКИ или на информацията, представляваща тайна по
смисъла на ЗПФИ и ЗППЦК. Това лице не участва в производството и няма право на жалба
срещу постановения съдебен акт. То не разполага със законови предвидени възможности,
нито със средства за защита срещу него, което обезсмисля определянето на подсъдността в
зависимост от неговото местожителство. Произнасянето по молбата не е свързано с
извършването на фактически или правни действия от местно компетентния съд в съдебния
му район. От друга страна, производството се подчинява на необходимостта от бързина и
процесуална икономия, обслужвайки друго производство, в рамките на което се налага
разкриване на определени сведения. Доколкото правомощието да се иска разкриване на
банкова и търговска тайна принадлежи на директора на териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите, най-голяма бързина, оперативност и икономия на
ресурси биха се постигнали, ако молбата се разгледа от районния съд по седалището на
отправилия молбата орган /съответната териториална дирекция на НАП/.
С оглед на изложеното съдът намира, че няма нормативно основание за определяне на
подсъдността на производството по чл.105 ГПК въз основа на местожителството на
проверяваното лице и такава подсъдност не би съответствала на приниципите за
определянето й, а същевременно най-пълно съответствие с принципите за бързина и
процесуална икономия би се постигнало, ако местната подсъдност се определи съобразно
седалището на молителя.
2
Предвид горното настоящият съдебен състав счита, че в случая компетентен да разгледа
искането на ТД на НАП –С. за разкриване на банкова тайна във връзка с извършвана ревизия
за периода 01.10.2020г.-30.06.2021г. относно наличностите и операциите по банкови сметки
по отношение на ЕООД „А.Г.Т.“ ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. В.Л.
№ ... ет. ... е Районен съд-С..
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа и да се произнесе по искането на ТД на НАП –С. за разкриване
на банкова тайна във връзка с извършвана ревизия за периода 01.10.2020г.-30.06.2021г.
относно наличностите и операциите по банкови сметки по отношение на ЕООД „А.Г.Т.“
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. В.Л. № ... ет. ... е Районен съд-С..
Делото да се изпрати на Районен съд-С..
Препис от определението да се изпрати за сведение на Районен съд-Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3