Решение по дело №1054/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 966
Дата: 3 декември 2020 г. (в сила от 3 декември 2020 г.)
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20207150701054
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

          966/3.12.2020г.

 

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК,  II състав в открито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:

 

СЪДИЯ         : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

СЕКРЕТАР   : АНТОАНЕТА МЕТАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело  №1054 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Десета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

 

2. Образувано е по Жалба на И.П.П., ЕГН: **********,***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0262-000128 от 08.05.2020г. на Началник Група към Областна дирекция на МВР, София, Районно управление Елин Пелин, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от Закона за движението по пътищата, нему е наложена административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до заплащане на дължимата глоба.

3. Жалбоподателят счита, че е налице съществено нарушение на процедурата по установяване на нарушението, като издадената заповед не отговаря на целта на закона и е немотивирана.

Оспорва се компетентността на издалия заповедта орган, като се твърди, че административния акт е нищожен.

Жалбоподателя поддържа, че няма изискуеми задължения към Пътна Полиция или същите са погасени по давност. Това според него се подкрепя от фактът, че на 16.08.2019 год., му е издадено СУМПС, което съобразно изискването на чл.159, ал.2 от ЗДвП, би било невъзможно, ако такива задължения са налице.

С оглед правилото на чл. 82, ал. 1,6. „а“ от ЗАНН, жалбоподателя счита, че давността за изпълнението на тези административни наказания е изтекъл в момент, предхождащ извършване на проверката на контролните органи от 08.05.2020г.

Счита се също така, че съгласно чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, визиран в ал. 1 на същия член. За да бъде приложена абсолютната давност обаче, следва да бъдат налице извършени действия, с които давността бива спирана или прекъсвана. В случая според жалбоподателя, не се твърди и не се установява спиране на давността. Тя не е била и прекъсвана, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.

Възразява се, че в обстоятелствената част на заповедта не се съдържа необходимата пълнота от данни въз основа на които е постановена административната принуда, като не е посочено кога наказателните постановления са влезли в сила, нито е посочен размера на дължимата глоба, което представляват съществени фактически обстоятелства.

Искането е оспорената заповед да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството..

 

4. Началник група в  Районно управление Елин Пелина, Областна дирекция на МВР, София, в представена по делото писмена защита е на становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло. Поддържат се фактическите констатации и правните изводи, изложени в оспорения административен акт.

Възразява се по отношение на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. Оспорената заповед е връчена на нейният адресат на 11.09.2020г., а жалбата срещу ѝ е регистрирана в деловодството на съда на 17.09.2020г. Това ще рече, че жалбата е подадена в рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите:

 

6. При извършена проверка на 08.05.2020г., около 04:10 часа, в с. Нови хан, на ул. „Пловдивско шосе“, № 4, с посока на движение към ул. „Васил Левски“ е установено, че И.П.П., управлява лек автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег. № РА7917КК, собственост на Костадин Георгиев П., като при извършена проверка в АИС-АНД е установено, че водачът има неплатени глоби по НП № 17-0340-001429, НП № 17-0340-000799 и НП № 17-0340-000795.

 

7. Въпросното деяние е квалифицирано като административно нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, като спрямо И.П.П. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GА, № 20372 от 08.05.2020г. Акта е връчен на адресата без заявени възражения.

Издадено е Наказателно Постановление № 20-0262-000291 от 25.05.2020г., от Началник група в  Районно управление Елин Пелина, Областна дирекция на МВР, София, с което за нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, спрямо П. е наложено административно наказание глоба в размер на 20,00лв.

 

8. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0262-000128 от 08.05.2020г. на Началник Група към Областна дирекция на МВР, София, Районно управление Елин Пелин, е издадена въз основа на същите факти и обстоятелства посочени в АУАН, като те са дословно възпроизведени в обстоятелствената част на процесният административен акт.

При това положение спрямо И.П., на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от Закона за движението по пътищата, нему е наложена административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до заплащане на дължимата глоба.Отнети са два броя регистрационни табели.

 

9. Приложена е Заповед № 517з-51 от 15.01.2018 г., на Директора на ОД на МВР, София, с която служители на конкретно изброени длъжности, включително и Началник Група „Охранителна полиция“, в Районни управления към ОД на МВР, София, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, по реда на чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а, т. 3,  т.4, т. 5б.“а“ и т. 6 от ЗДвП.

Представени са още Акт за встъпване в длъжност от 06.08.2014г. на Александър Георгиев Власев, като Началник Група „Охранителна полиция“ към РУ Елин Пелин ; Справка за нарушител/водач според която спрямо П. са издадени 10 наказателни постановления ; съставени са 4 електронни фиша и са постановени 4 принудителни мерки, включително процесната. Видно от справката е, че свидетелството за управление на жалбоподателя е било подновено на 15.08.2019г.

 

IV. За правото:

 

10. Според чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

Въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние. Тези мерки, по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна принуда. За разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият период от време, през който е постановена принудата (напр. временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност), действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото.

 

11. Според чл. 15, ал. 1 от ЗАНН, глобата е наказание, което се изразява в заплащане на определена парична сума, като съобразно чл. 162, ал. 2, т. 5 от ДОПК, глобата е публично държавно или общинско вземане.

Съобразно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

В този контекст, незаплащането на наложеното наказание глоба в срока на доброволно изпълнение, не административно нарушение, доколкото това деяние не е обявено с правна норма за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Глобата не би могло да бъде определена и като „вредна последица“ от извършването на административно нарушение, доколкото тя има негативно действие, единствено по отношение на правната сфера на субекта който следва да я заплати.

Най-малко поради тези обстоятелства, липсва каквато и да е правна логика, административната принуда, която следва да бъде налагана за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях,  да бъде налагана по отношение на изпълнението на едно парично задължение, което не е нито административно нарушение, нито пък е „вредна последица“ от такова

 

 

12. Независимо от това, според чл. 171, т.1, б. „д“ от ЗДвП,  за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.

Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

 

13. Каза се, в обстоятелствената част на посочената заповед е посочено единствено, че на 08.05.2020г., И.П., управлява лек автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег. № РА7917КК, собственост на Костадин Георгиев П., като при извършена проверка в АИС-АНД е установено, че водачът има неплатени глоби по НП № 17-0340-001429, НП № 17-0340-000799 и НП № 17-0340-000795.

От страна на административния орган не са посочени нито дата на издаване на наказателните постановления, нито пък административно наказващият орган , който е постановил същите. Не е посочен размера на наложените глоби, нито пък, от кой момент наказателното постановление е влезнало в сила и задължението за заплащане на глобата е станало изискуемо.

Липсата на тези данни, изключва възможността да се формира еднозначен и несъмнен извод, за това, че П. има изискуеми задължение за заплащане на точно определени административни наказания „глоба“, наложени с конкретни, влезли в сила наказателни постановления. Липсата на посочена дата на издаване на постановленията, на органа който ги е издал, съответно на размер на наложеното с всяко от тях административно наказание, изключва възможността, относно индивидуализирането на твърдените в процесната заповед  незаплатени от П. глоби, да се ползват данните съдържащи се в представената по делото Справка за нарушител/водач.

Това би означавало, че административния акт и съдебното решение могат да бъдат основани на предположения, а не на конкретно посочени и установени факти. Твърде съществения начин по който процесната принудителна мярка засяга правната сфера на жалбоподателя обаче, изключва каквато и да е възможност в тази насока. Недопустимо е съдът в хода на съдебното производство да установява, или да предполага какви са били действителните факти и съображения на административния орган за издаване на обжалвания акт.

Липсата на точно и ясно посочени фактически основания – в случая еднозначно индивидуализирани наказателни постановления за конкретно наложени глоби и съответните тям изводи, нарушава правото на защита на засегнатото от издадения акт лице и поставя същото в невъзможност да формира конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат, съответно изключва възможността за осъществяването на реален съдебен контрол и проверка относно фактическите и правни основания за постановяване на оспорения акт.

 

14. В този аспект, следва да бъде разбирано изричното указание на чл.172, ал. 1 от ЗДвП, принудителната мярка да бъде налагана с мотивирана(курсива мой) заповед от ръководителите на съответната служба за контрол или от оправомощено от него длъжностно лице.

Нормативно установеното изискване за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове.  От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. Значението на изискването за мотиви е такова, че тяхното неизлагане към административния акт или към резолюцията за отказ, съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение Андрей Икономов. Действително, въпросното тълкувателно решение е постановено във връзка с отменения Закона за административното производство, но няма никаква пречка, то да бъде съобразено с оглед разрешаването на текущия административен спор.

 

15. Изложеното до тук е достатъчно за да обоснове извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и наложената с нея административна принуда. Тя ще следва да бъде отменена.

 

V. За разноските :

 

16. Констатираната незаконосъобразност на оспорения акт, предполага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството. Те съобразно представения списък, се констатираха в размер на 310,00лв.

Според чл. 8, ал. 3 от  Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв.

В случая, договореното и заплатено от жалбоподателя възнаграждение, е в размер, който не надхвърля минимално определения в цитирания подзаконов нормативен акт.

 

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0262-000128 от 08.05.2020г. на Началник Група към Областна дирекция на МВР, София, Районно управление Елин Пелин, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от Закона за движението по пътищата, спрямо И.П.П., ЕГН: **********,***, е наложена административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до заплащане на дължимата глоба.

 

ОСЪЖДА  Областна дирекция на МВР, София, да заплати на И.П.П., ЕГН: **********,***, сумата от 310,00лв.(триста и десет лева), представляващи извършени от последния разноски по производството.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.             

 

Административен съдия :/П/