Решение по дело №70277/2010 на Районен съд - Монтана

 Р Е Ш Е Н И Е

 

 09.04.2012 година, град Монтана

 

 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 15.03.2012 година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

 

при секретаря Т.Ц. и с участието на прокурора ......................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 277 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Предявен е иск с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността.

 Производството е във фазата по извършване на съдебната делба – чл. 346 и чл. 348 ГПК.

 С Решение от 17.06.2011 година, на основание чл. 344 ал. 1 ГПК съдът е допуснал СЪДЕБНА ДЕЛБА между М.Б. А. - Ч., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx  xxxx  ,  xxxx  ,  xxxx   и И. П. К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, по отношение на следните недвижими имоти:

  XXXX  , построен от ЖСК “ xxxx  ”,  xxxx  ,  xxxx  , комплекс  XXXX  , с xxxx   xxxx  , заемащ североизточната част от ІV етаж на сградата, състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения, с обща площ от 97.85 кв. м, при граници: североизток - ЖСК “ xxxx  ”; югоизток – улица; северозапад – улица, югоизток – стълбище и ап. 8; ПРЕДСТАВЛЯВАЩ имот, САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ, ЖИЛИЩЕ,  XXXX  , с идентификатор 48489.29.8.1.7, с площ от 97.85 кв. м, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - 48489.29.8.1.8; под обекта - 48489.29.8.1.4; над обекта - 48489.29.8.1.10 и ГАРАЖ № 9 от 19.46 кв. м, при граници: от североизток – гараж № 8; югоизток – улица; северозапад – гараж № 10; югозапад – ЖСК “ xxxx  ”;  xxxx   от 9.50 кв. м, при граници и съседи: североизток – мазе № 6, югоизток – улица, северозапад – коридор, югоизток – коридор и мазе № 6, ведно с 5.26% идеални части от общите части на сградата и същите идеални части от правото на строеж върху терена под сградата, ПРЕДСТАВЛЯВАЩ ИМОТ, САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, с идентификатор 48489.29.8.1.21, с площ от 19.46 кв. м, съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: 48489.29.8.1.22; 48489.29.8.1.20; 48489.29.8.1.19, под обекта – няма, над обекта – 48489.29.8.1.3, ПРИ РАВНИ ПРАВА, по ½ идеална част за всеки от съделителите – М.Б. А. – Ч. и И. П. К..

 Решението, с което е допусната съдебната делба е влязло в законна сила на 06.07.2011 година, а за явната фактическа грешка, касаеща само отразяването на новите идентификационни номера на имотите, предмет на делбата, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри за град Монтана - на 23.11.2011 година.

 В първото по делото съдебно заседание след допускане на съдебната делба е направено искане от И. П. К., ответник в процеса, по чл. 346 ГПК – по сметки и 349 ал. 2 ГПК за поставяне в дял  xxxx  а и уравнение делът на ищцата с пари.

 От М.Б. А. – Ч., ищца в процеса, в първото съдебно заседание след допускане на съдебната делба не са заявени искания.

 Доказателствата по делото са писмени и гласни.

 Допусната е и назначена съдебно-техническа оценъчна експертиза, изпълнена от вещото лице М.Д., приета от съда и оспорена от процесуалния представител на ищцата, адвокат В.Д..

 Допусната е и назначена разширена съдебно-техническа оценъчна експертиза, неизпълнена от вещите лица, поради невнасяне на определения депозит, заличена в съдебното заседание от 15.03.2012 година поради отказването и от пълномощника на ищцата.

 Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, съобрази се с едноличната съдебно-техническа оценъчна експертиза, на основание чл. 235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

 По смисъла на чл. 348 ГПК един имот е реално поделяем, само ако от него могат да бъдат обособени реални дялове за всеки един съделител. В случая, с констатациите на вещото лице, съобразило разпоредбите на чл. 40 ал. 1 и чл. 203 ал. 1 от ЗУТ се сочи, че допуснатия до делба недвижим имот, представляващ  xxxx  , жилище има възможност да се обособят два самостоятелни обекта, всеки със самостоятелен възел, след изработване и одобряване на архитектурен проект с конструктивно становище, но тъй като страните в процеса, не извършиха действия и необходимата процедура по изработване и одобряване на архитектурен проект и с оглед последващата преценка от съда относно стойността на евентуално извършваните преустройства, то е невъзможно да се отдели реален дял за всеки от съделителите само и единствено от съда. Това обстоятелство обусловя извода за неподеляемост на имота.

 Освен това, макар да е направено искане за възлагане на имота от съделителителя И. П. К., от процесуалния му представител адвокат К.М., в първото проведено съдебно заседание след влизане в сила съдебното решение по допускане на съдебната делба, т. е. спазена е разпоредбата на чл. 349 ал. 4 ГПК, който срок е преклузивен, то в случая не може да се приложи разпоредбата на чл. 349 ал. 1 ГПК, / не следва да се коментира посоченото основание от страната, тъй като не се касае за наследствен имот, предмет на делбата, каквато е хипотезата на чл. 349 ал. 2 ГПК/, тъй като съсобствеността върху делбените имоти е била в режим на СИО, прекратена с развод, няма ненавършили пълнолетие деца, родени от брака и на съделителя не са предоставени за упражняване родителските права върху тях; неприложима е и разпоредбата на чл. 353 ГПК, за разпределяне имотите, тъй като правата на страните са равни. При тези доказателства се достига до единствено възможния извод, че имотът е реално неподеляем и единствения възможен начин, имащ значение за избора на способ за извършването на делбата, е изнасянето му на публична продан. Действително дяловете на съделителите от допуснатия до делба имот са еднакви. Съгласно закона, делбата следва да се извърши като всеки съделител получи реален дял, съответствуващ на квотата му в съсобствеността, доколкото това е възможно, като неравенството в дяловете се изравнява в пари и в този смисъл размерът на дела има значение само досежно необходимостта от парично уравнение или при разпределение на имотите, но само ако съществува възможност всеки да получи реален дял.

 В конкретния случай по безспорен и категоричен начин се установи, че имотите, предмет на делбата са съсобствени между страните, при равни права и са неподеляеми по смисъла на закона.

 При това основание за възникване на съсобствеността и при неподеляемост на имота, делбата следва да се извърши чрез изнасяне на публична продан, ако не може да бъде поставен в един от дяловете. По правило, имотът трябва да се раздели на толкова дяла, колкото са участващите в делбата съделители. Когато обаче се дели неподеляем имот не е възможно всеки съделител да получи своя дял в натура. Съгласно чл. 348 от ГПК към публична продан се пристъпва тогава, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в някой от дяловете. При установените по делото обстоятелства, а именно наличие на един неподеляем жилищен имот и нежилищен - гараж и двама съделители, и предвид равните им права, следва да се приложи способът по чл. 348 от ГПК. Имотите са неподеляеми и поради това не е възможно делбата да се извърши чрез разпределяне на дялове в натура. Съдът счита, че следва да се прекрати съсобствеността чрез изнасяне на имотите на публична продан, който способ е единственият възможен в конкретния случай за ликвидиране на съсобствеността на допуснатите до делба недвижими имоти.

 От представеното заключение на вещото лице, което съда възприема изцяло, като дадено обективно, компетентно и не заинтересовано от изхода по делото, е представена пазарната стойност на имотите, като е отразено и състоянието както на жилището – много добро физическо състояние, така и на гаража.

 Пазарната стойност на жилищния имот е от 60 000.00 лв.

 Пазарната стойност на гаража е от 5 800.00 лв.

 Съгласно претенцията на М.Б. А. – Ч. за заплащане обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС, за времето от развода до предявяване на иска – 28.05.2010 година.

 От представеното Решение по гр. д. № 708 по описа за 2002 година на Районен съд Монтана, по предявен иск по чл. 99 ал. 1 от СК /отм. /, постановено на 07.02.2003 година, не личи, от коя дата същото е влязло в сила и този период за претенцията в хода на процеса остана неконкретизиран.

 За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез лично ползване лишава другия съсобственик от възможността да ползва и той общата вещ, според нейното предназначение и според онзи обем права, които същия притежава в съсобствеността, законът изисква само едно условие - писмено поискване. Писменото поискване по чл. 31 ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81 ал. 2 ЗЗД и след получаването му, съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК доказването на това условие, а именно, че до ползващия съсобствената вещ е отправено писмено поискване, бе в тежест на ищцата. В конкретния случай тя не доказа изпратената от нея покана по смисъла на чл. 31 ал. 2 ЗС да е получена от ответника. Отправената нотариална покана с рег. № 11733 от 11.11.2009 г. от ищцата до ответника не се установи да е връчена на същия. Не се доказа и обстоятелството ответникът да е пречил на ищцата да ползва съсобствената вещ. В случай, че ползващият съсобственик, след отправената му писмена покана, съответно връчена, отговори, че предоставя ползването на общата вещ в съответствие с правата на съсобственика, който не я ползува и последният откаже това предложение, то обезщетение не се дължи. Това произтича от общата забрана /чл. 59 ЗЗД/ едно лице да се облагодетелства за сметка на друго лице, като го препятства да упражнява свое субективно материално право - правото на съсобственика да ползува своята част от вещта, на която разпоредбата на чл. 31 ал. 2 ЗС се явява частен случай.

 Облигационните отношения между съделителите, възникнали във връзка с ползването на общата вещ, могат да се разгледат в производството по чл. 346 ГПК. За допустимостта на претенцията по сметки от значение е само връзката й с делбената маса, но не и периодът, за който тя се отнася. Въпрос на процесуална икономия е в делбеното производство да се ликвидират споровете, които имат връзка помежду си, стига да не се нарушава правилото за индивидуализация на исковете.

 В конкретният случай, макар и заявена претенцията за изплащане обезщетение за неползване още с исковата молба, не може да се прецени като основателна, предвид обстоятелството, че М.Б. не я заяви в първото по делото съдебно заседание след влизане в сила решението по допускане на съдебната делба. Този срок освен, че е преклузивен, то следваше да се докаже не само връчването на отправена покана до ответника, препятстването от негова страна ползването върху имота, посочването на периода и конкретна претенция, изразена парично.

 Разпоредбата на чл. 31 ал. 2 ЗС съставлява право и имуществен коректив за онзи от съсобствениците на една обща вещ, които е лишен от възможността да я ползува според нейното предназначение и според онзи обем права, които същият притежава в съсобствеността. Източник на вземането е едно фактическо положение-реалното ползването на общата вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на една обща вещ по отношения на която всеки е титуляр на правото на собственост в определен обем, а ползването е в обем по-голям от притежаваните части на вещното право.

 За да бъде уважен иска по чл. 31 ал. 2 ЗС, собственикът- ищец, заявил иска си за обезщетение за ползата, от която е лишен като собственик на съсобствен недвижим имот, поради използването от страна на съсобственика- ответник на площ, по-голяма от притежаваната от него в съсобствеността, следваше да установи, факта на ползването в по-голям обем, от притежаваните обем права в собственост на процесния недвижим имот, както и факта, че има отправена писмена покана до другия съсобственик за обезщетение.

 Задължението по чл. 31 ал. 2 ЗС не е от тази категория, тъй като макар и правата на съсобствениците да са установени, то ползването в обем по-голям от притежавания, като източник на вземането, е факт, който не е неизменим и вземането е съществуващо само и доколкото е реализиран посочения правнорелевантен факт като факт от миналото.

 От събраните гласни доказателства, макар и в лицето на Н.И.П., дъщеря на страните в процеса, чийто показания съда възприема изцяло като дадени обективно и безпристрастно, сочи, че от 1999 година, тя заедно със съпругът си и дъщеря им са живели в това жилище до 2008 година, баща и никога не го е ползвал сам, живял е на село. Всички подобрения са направени от него. Майката въобще не е живяла в този  xxxx   и не е предоставяла никога никакви средства за стягането му – замазки, шпакловки, теракот, всичко той е закупувал, като и тя е предоставяла пари. Родителите и в този период са били разделени, но не са имали развод тогава.

 Това обуславя извода, че ответникът не е ползвал никога имота изцяло, за да се приеме, че е ползвал обем по-голям от правата, които притежава в него.

 При посочените по-горе не доказани обстоятелства, съдът намира, че претенцията за изплащане обезщетение за неползване на имот от страна на ищцата се явява изцяло неоснователна, и следва да я отхвърли като такава.

 По отношение исканията за сметки, заявени от И. П. К., за извършени от него подобрения в жилищния имот.

 Подобренията в имота са такива нововъведения, които изменят общата вещ - имота, и които не са били необходими за запазването и съхраняването им. При тях необходимата предпоставка е именно увеличаването стойността на имота. Ако обективно не е настъпило такова увеличение, не е налице подобрение. При необходимите разноски могат да се търсят само действителните разноски, докато за подобренията, ако са извършени при условията на чл. 72 - 74 ЗС или увеличената стойност на имота при добросъвестното владение или по-малката стойност между увеличената стойност на имота и разходите за извършването им. В тези случаи може да намери приложение и разпоредбата на чл. 74 ЗС, ако подобренията са извършени със знанието и непротивопоставянето на собственика. Задълженията за заплащане на подобренията, възникват в тежест на лицето, което притежава собствеността върху имота по времето, когато те са били извършени, и не следват имота в ръцете на последващ собственик, който придобие същия имот след това.

 В делбеното производство се разглеждат и исканията на съделителите за сметки помежду им. Тъй като основният предмет на производството е прекратяването на съществуващата съсобственост, съделителите могат да предявят искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата, т. е. могат да се предявят искания само за вземания, които съделителите имат един спрямо друг във връзка с прекратената общност.

 Съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, владее същия както за себе си, така и за останалите съсобственици, до доказване на противното. Затова по начало в отношенията между съсобствениците не се поставя въпросът за добросъвестност или недобросъвестност на владението, освен ако съсобственикът е манифестирал намерението да владее имота само за себе си.

 В настоящият случай се установи по несъмнен начин, че не само И. П. К. е ползвал имота, предмет на делбата. Не се установи другият съделител да е имал желанието и намерението да ползва същия, което да е достигнало до ответника, както и да се е противопоставил по недвусмислен начин за извършваните от ответника подобрения в имота.

 От данните по заключението на съдебно-техническата оценъчна експертиза, която съда възприема обективно, компетентно и безпристрастно, се установява следното:

 В жилищният имот е направена шпакловка и боядисване с латекс на стени и тавани на двете спални, хола, коридора, кухнята и терасата към кухнята; поставен е теракот по пода на двете спални, кухнята и терасата към нея, коридора, банята и тоалетната, закупуване и монтиране на бойлер в банята, мивка, тоалетна седалка, смесителни батерии два броя, кухненски шкафове, два броя, душ батерия със слушалка. Като се има предвид и изграждането на жилищния имот и гаража, а именно, по стопански начин, чрез учредената ЖСК “ xxxx  ” и обстоятелството, че ищцата не установи да е участвала със средства и труд при изграждането им, съда счита, че посочените по-горе строително-монтажни работи представляват подобрения върху имота и са трайно прикрепени, без да е възможно при демонтирането им да се запазят в цялост и да не доведат до намаляване стойността на имота. С тях се е увеличила стойността на имота и тя е установена, поради което съда намира, че подобренията, са извършени само от съделителя И. П. К. в процесния имот и възлизат на сумата от 6 572.00 лв. и се следва половината от тях, дължима на ответника от ищцата.

 С приключване на производството по делото, всеки един от съделителите следва да заплати и държавна такса, съразмерно дела си, а така и за уважения размер на претенциите по смисъла на чл. 346 ГПК.

 С оглед характера на производството по допускане и извършване на съдебна делба, и положението на страните, които имат качеството едновременно на ищци и ответници, направените разноски от всеки един от тях по допусната експертиза и адвокатски хонорар е съобразно правата им и е за сметка на всяка от страните, както ги е направила, като не се дължи присъждане при окончателното приключване на делбата.

 Водим от горното, съдът

 

 Р Е Ш И:

 

 На основание чл. 348 от ГПК ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти:

  XXXX  , построен от ЖСК “ xxxx  ”,  xxxx  ,  xxxx  , комплекс  XXXX  , с xxxx   xxxx  , заемащ североизточната част от ІV етаж на сградата, състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения, с обща площ от 97.85 кв. м, при граници: североизток - ЖСК “ xxxx  ”; югоизток – улица; северозапад – улица, югоизток – стълбище и ап. 8; ПРЕДСТАВЛЯВАЩ имот, САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ, ЖИЛИЩЕ,  XXXX  , с идентификатор 48489.29.8.1.7, с площ от 97.85 кв. м, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - 48489.29.8.1.8; под обекта - 48489.29.8.1.4; над обекта - 48489.29.8.1.10.

 Пазарната стойност на имота възлиза на 60 000.00 лв. ;

 ГАРАЖ № 9 от 19.46 кв. м, при граници: от североизток – гараж № 8; югоизток – улица; северозапад – гараж № 10; югозапад – ЖСК “ xxxx  ”;  xxxx   от 9.50 кв. м, при граници и съседи: североизток – мазе № 6, югоизток – улица, северозапад – коридор, югоизток – коридор и мазе № 6, ведно с 5.26% идеални части от общите части на сградата и същите идеални части от правото на строеж върху терена под сградата, ПРЕДСТАВЛЯВАЩ ИМОТ, САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, с идентификатор 48489.29.8.1.21, с площ от 19.46 кв. м, съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: 48489.29.8.1.22; 48489.29.8.1.20; 48489.29.8.1.19, под обекта – няма, над обекта – 48489.29.8.1.3.

 Пазарната стойност на имота е от 5 800.00 лв.

 Правата на съделителите са като следва: М.Б. А. – Ч. – ½ идеална част от имотите и И. П. К. - ½ идеална част от имотите.

 ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по отношение на М.Б. А. - Ч., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx  xxxx  ,  xxxx  ,  xxxx  , че И. П. К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx е извършил подобрения в недвижимия имот – жилище,  xxxx  , предмет на делбата, на стойност 6 572.00 лв.

 ОСЪЖДА М.Б. А. - Ч., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx  xxxx  ,  xxxx  ,  xxxx  , , да ЗАПЛАТИ на И. П. К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 3 286.00 лв., представляващи половината от стойността на извършените подобрения в недвижим имот, предмет на делбата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане на решението в сила, до окончателното изплащане.

 ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М.Б. А. - Ч., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx  xxxx  ,  xxxx  ,  xxxx  , на основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, срещу И. П. К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, за изплащане обезщетение за неползване на имота, считано от 03.12.2002 година до 28.05.2010 година, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 ОСЪЖДА М.Б. А. - Ч., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx  xxxx  ,  xxxx  ,  xxxx  , да заплати по сметка на Районен съд Монтана държавна такса в следните размери: 1 200 лв. по изнасяне жилището на публична продан; 116.00 лв. по изнасяне гаража на публична продан; 131.44 лв. за присъдения размер на подобренията върху жилищния имот и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.

 

 ОСЪЖДА И. П. К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати по сметка на Районен съд Монтана държавна такса в следните размери: 1 200 лв. по изнасяне жилището на публична продан; 116.00 лв. по изнасяне гаража на публична продан и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.

 

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: