Р Е Ш Е Н И Е
№ 260061 23.07.
2021 г. гр. Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение,
На двадесет и трети юни 2021 година,
в открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар Станка
Желева,
Като разгледа
докладваното от съдията Т.Даскалова,
гр.д.№ 43, по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е по подсъдност от СГС искова молба, заведена от К.К. и И.К.И.,***,
за заплащане на обезщетение за вреди,
настъпили вследствие на ПТП. Ищците твърдят, че това е станало вследствие на
неравности по пътя, стопанисван от ответника и вследствие на снеговалеж и
непочистване. Произшествието е станало на 22.03. 2018 г. на пътя Търговище –
Попово, до отбивката за с. Голямо Ново. Ищецът И. е управлявал л.а. марка „Фолксфаген
ъп“, докато ищцата К. се е возила в другия л.а. марка „Опел“. Валяло сняг, а
пътното платно не било почистено. Имало несигнализирано улягане на пътното
платно с дълбочина от около 4-5 см. и дължина около 24 м. Попадайки в този
участък лекият автомобил „Опел“ поднесъл и се отклонил надясно към мантинелата,
водачът завъртял волана наляво, но колата се завъртяла и навлязла в насрещното
пътно платно, където била ударена от насрещно движещия се лек автомобил „Фолскфаген“.
Причина за произшествието било бездействието на служители на АПИ. Имало
образувано ДП срещу водача на л.а. „Опел“ – В.В., но то било прекратено поради
липса на вина. Вследствие на произшествието на ищците били причинени различни
телесни повреди, които са подробно описани в исковата молба. С оглед на това се
търси заплащането на обезщетение, на основание чл. 49 от ЗЗД. Ищцата К.К. моли
да й бъде заплатена сумата от 40 000 лв. неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на произшествието до окончателното
изплащане, както и 518,55 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане. Ищецът И.И.
моли да му бъде заплатена сумата от 40 000 лв. неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на произшествието, до окончателното
изплащане, както и сумата от 453,80 лв. имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане.
От ответника АПИ гр. София, чрез ю.к. Ст. С., постъпи отговор на исковата
молба след изтичане на едномесечния срок. В същия няма направени искания, които
да се преклудират при неспазването му, поради което е без значение, че отговорът е просрочен с
няколко дни. В отговора ответникът оспорва иска, защото счита, че произшествието
не се дължи на виновно поведение от страна на негови служители. Не състоянието
на пътя и действията на служителите са
причина за катастрофата, а действията на водача на л.а. „Опел“, който е
управлявал с несъобразена пътна скорост и с гуми, които не отговарят на
изискванията за този сезон и за самата пътна обстановка – силен снеговалеж,
ниски температури и вятър, намалена
видимост. Иска се отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани. В условия на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на виновния водач.
В съдебно заседание ищците се представляват от адв. С. и лично, като и
двата иска се поддържат.
АПИ, чрез ю.к. С. също поддържа становището си за неоснователност на
исковете.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното:
При така описаните обстоятелства, съдът прави следните изводи: На
22.03. 2018 г. е настъпило произшествие между л.а. марка „Опел Астра ” с
рег.№ Т 6464 МТ, управляван от В.С.В. и л.а. „ Фолксваген Ъп ” с рег.
№ СВ 2044 АМ, управляван от И.К.И.. Това е било около 11:40 часа, на път II 51
в близост до пътното отклонение за военното поделение край с. Голямо Ново, общ.
Търговище. Вследствие на произшествието водачът И. и пътуващата в л.а. „Опел
Астра" — К.С.К. са получили телесни увреждания, а на двата автомобила са
нанесени материални щети.
В същия ден свидетелят В., водач на л.а. „Опел“ пътувал първо от гр.
Търговище до гр. Попово, заедно с приятелката си по това време – ищцата К. и
още един свой приятел – св. Г.. Целта на
пътуването била да закупи две зимни гуми за автомобила. Покупката била
извършена и зимните гуми били монтирани още в гр. Попово, на предните
колела. Времето било студено и
започнало да вали сняг. В района на с. Голямо Ново снежната покривка била около
2-3 пръста.
Свидетелят управлявал със скорост от около 55-60 км/ч. Пътят бил
хлъзгав и нямало добра видимост. Автомобилът в един момент се „поднесъл“ и
свидетелят загубил контрол над управлението, автомобилът започнал диагонално
движение и се завъртял около вертикалната си ос, като навлязъл в насрещното
платно и се ударил с другия автомобил „Фолксфаген“. Освен снеговалеж имало и
силен страничен вятър. Другият автомобил се движел със скорост от около 72
км/ч. и ударът за него е бил неизбежен, предвид внезапното възникване на
опасността и липсата на време, за да може да спре. Той се е движил правомерно,
тъй като допустимата скорост за участъка е била 90 км/ч.
Вследствие на удара са пострадали двамата ищци и свид. Г..
От заключението на техническата експертиза за причините за
произшествието се установява, че свид. В. е имал техническа възможност да
предотврати произшествието, ако беше контролирал движението на автомобила си
постоянно, като съобрази състоянието на пътя, скоростта на движение спрямо това
и техническото състояние на автомобила си, който е бил с две летни и две зимни
гуми. Според вещото лице загубата на контрол върху превозното средство се дължи
на неправилно боравене с органите за управление, в съчетание с неправилно
поставените гуми на колелата. Разликата в сцеплението на зимните и летните гуми
е предпоставка за занасяне на автомобила, особено в условията на хлъзгава пътна
настилка.
На пътната настилка в района на произшествието действително е имало
неравност по пътя – улягане на пътното платно. То е било с дълбочина от около
4-5 см. и дължина около 24-25 м., ширина от 1,6 до 2,25 м. Поради снежната
покривка и намалената видимост, за свидетеля В. е било трудно да забележи тази
неравност. Според вещото лице, ако тази неравност я нямаше и пътят беше
почистен, вероятността за поднасяне на автомобила силно намалява, защото
сцеплението с пътното платно би било по-добро. Според вещото лице обаче,
основната причина за произшествието е поведението на свид. В., при управлението
на автомобила му. Това касае избора на
подходяща скорост, избора на гуми и неадекватното управление – боравене с волан
и спирачна система.
От заключението се установява, че в протокола за оглед не са били
отбелязани пътни знаци в района на произшествието, които да предупреждават
водачите за неравности по пътя.
За почистването и поддържането на пътното платно отговаря ответникът
Агенция пътна инфраструктура, която осъществява функциите си чрез областното си
звено в гр. Търговище. Този участък е бил ремонтиран през 2010-2012 г., с
финансиране от Световната банка, като през 2012 г. е издадено разрешение за
ползване. Тогава е правена пълна рехабилитация. Участъкът е наблюдаван от
агенцията и през 2019 г. тази част е била ремонтирана и преасфалтирана.
Относно зимното почистване на този път, АПИ има сключен договор с фирма
„Пътинжинерингстрой – Т“ гр. Търговище, като зимният период е от 01.11. до
31.03. От представените от фирмата графици за почистването през този ден е
видно, че пътят е бил почистен до 2 часа след натрупването на 3 см. снежна
покривка.
От показанията на свидетелите се установява, че снеговалежът е започнал
когато са тръгвали от гр. Попово, а на отиване пътят е бил сух.
Относно травмите, които са получили ищците,
съдът установи следното: И.К.И.,*** е
бил приет по спешност в хирургично отделение при МБАЛ – Търговище – АД. При
приемането му в oтделението е бил в съзнание с
оплаквания от главоболие, световъртеж, болки в гръдния кош и лявата китка. Съобщава
за загуба на съзнанието за няколко минути.
От процедените рентгенови изследвания на лявата китка
е установенf, че има счупване на базалната фаланга на първи пръст и на метакарпалната
кост на пети пръст на лявата ръка. Счупване на пета метакарпална кост на
дясната ръка с дислокация на костните фрагменти.
Пострадалият е изписан на 25.03. 2018 г. с окончателна
диагноза: мозъчно сътресение. Счупване на
базалната фаланга на първи пръст и на петата метакарпална кост на лявата ръка и
счупване на петата метакарпална кост на дясната ръка с дислокация.
На 26.03.2028 год. на И.И. е приложено оперативно
лечение по отношение на счупването на костите на двете китки. Извършено е перкутанно
заигляне с 2 киршнерови игли от дистално към проксимално на пета метакарпална
кост на дясната длан. Поставена стерилна превръзка и гипсова имобилизация.
На 28.03.2018 год. пострадалият е изписан за
продължаване на лечението му в домашна обстановка.
На 01.06.2021 г. е прегледан в съдебно-медицински
кабинет. При прегледа съобщава, че все още има оплаквания от болки в областта
на счупените кости при студено и влажна време и при физическо натоварване.
Пострадалият е претърпял силни болки и страдания и
поради това че са счупени кости на двете длани то той не е могъл да се обслужва
сам.
Получените счупвания на костите на двете длани са
довели до трайно затрудняване движението/ затруднена е хватателната функция на
двете ръце/, със среден срок за възстановяване около 5-6 месеца. След отзвучаване
на острия период за продължително време ще останат болки в областта на
счупванията при студено и влажно време и при тежък физически труд.
Разходите по лечението, видно от представените фактури
за консумативи и медикаменти, са били необходими и целесъобразни за правилно
провеждане на лечението.
Претърпените увреждания са мозъчно сътресение от по-леките
степени, което е обусловило временно разстройство на здравето не опасно за живота.
Счупването на базалната фаланга на палеца на лявата ръка е причинило на
пострадалия трайно затрудняване движението /хватателната функция на ръката/ със
среден срок за възстановяване 3-4 месеца. Счупването на двете кости на лявата и
дясната длан/ петите метакарпални кости на двете длани/ са осъществили трайно
затрудняване движението на двете ръце, със среден срок на възстановяване около
5-6 месеца.
От разпита на свид. Иванова – съпруга на ищеца се
установи, че той е имал и рани по краката и тялото. След обработка на раните и
операцията на ръцете му е поставен гипс на двете ръце, малко над лакетната
става. Малко над три седмици е бил в това състяние и през този период имал
нужда от всякаква помощ за обслужване – преобличане, хранене, хигиена, ходене
до тоалетната. Тези грижи били полагани от съпругата и дъщерята. И. се чувствал
много притеснен, не му било удобно да зависи от други. В същия период имал
болки, като вземал голяма гама от болкоуспокояващи, имал проблеми и със съня. В
последствие, след махане на гипса започнал рехабилитация в болницата и с частен
рехабилитатор. Все още захватът на ръката нямал предишната сила, продължава да
изпитва болки при промяна във времето, има и деформации в областта на
счупванията. След катастрофата се наблюдава промяна в поведението му по
отношение на това, че е станал много стриктен преди да тръгне на път и много
повече давал наставления на близките си. Ищецът работел като дистрибутор и
работата му е свързана с пътуване. Не е имал проблеми с шофирането и е тръгнал
на работа на 04.06. 2018 г.
Съдът дава вяра на свидетелката въпреки близките й
отношения с ищеца. Показанията й изцяло се покриват със заключението на вещото
лице и останалите писмени доказателства.
По отношение
на К.К.. Тя е била на 18 г., когато е
била приета по спешност в ортопедо-травматолигично отделение при „МБАЛ – Търговище“
АД. При приемането е била в съзнание с оплаквания от болки в челната област на
главата и таза. Не може да ходи. Имала е спомен за инцидента.
От направените рентгенови изследвания е установено счупване
на срамната и седалищната кости в дясно. Счупване на лумбосакралния отдел на
гръбначният стълб.
КАТ на тазови кости – няма данни за дислокация и
изместване на тазовия пръстен. Приложено е медикаментозно лечение.
Изписана на 26.03. 2018 год. за продължаване на лечението
в домашна обстановка и медикаментозно лечение. Препоръки – щадящ режим на легло
за 25-30 дни, след което още един месец за облекчаване на ходенето с помощни
средства.
При промяна на състоянието – консулт с ортопед.
На 01.06. 2021 год. и на 11.06. 2021 г. е прегледана в съдебно- медицински кабинет. При
прегледа ищцата съобщава, че е била с поставен предпазен колан, като при
блъскането с другия автомобил е политнала надясно и се ударила в главата и таза
в дясната врата на автомобила. Получила
разкъсно-контузна рана в дясната челна половина и контузия на таза в дясно. Има
слабо личащ белег в дясната челна половина, над дясната вежда. Има оплаквания
от болки в областта на счупените кости на таза и гръбначния стълб при студено и
влажно време и при физически труд. Ищцата е претърпяла силни и продължителни
болки и страдания. Налице са трайни увреждания в смисъл, че е причинено трайно
затрудняване движението на десния долен крайник от счупванията на срамната и
седалищната кости на таза в дясно, със среден срок за възстановяване около 6-8
месеца.
Счупването на лумбосакралният отдел на гръбначният
стълб е причинило трайно затрудняване движението на снагата, със среден срок за
възстановяване около 10-12 месеца.
В момента няма затруднения на движенията на снагата и
на долните крайници.
Разходите по лечението, видно от представените фактури
за закупуване на консумативи и медикаменти са били необходими и целесъобразни
за правилното провеждане на лечението.
Травмите получени от К.К. на 22.03. 2018 г. при претърпяно ПТП са били
от средната степен на телесни увреждания.
От разпита на нейната майка се установи, че
състоянието на дъщеря й е било доста тежко, като болките й са били силни. Един
месец е била обездвижена и е лежала. Лекарите забранили дори да мърда. Не
можела сама да се обслужва. Постепенно започнала да се учи да
сяда, имала световъртеж и гадене. След това започнала да сяда в инвалидна
количка и после да се учи да ходи с проходилка. Майката е обгрижвала ищцата
като едно бебе. Около два месеца след инцидента започнала да се движи без
помощни средства, но движенията били доста болезнени. Лекарите препоръчали
освен това да ражда с цезарово сечение. Това обаче не е потвърдено от
медицинската експертиза, защото зависи от много други фактори.
Към момента на инцидента К. е била ученичка и спряла да ходи на
училище. Не е правена рехабилитация, а само е спазван лечебен режим по
предписание на лекарите.
При така описаните факти, съдът прави следните изводи:
На първо място по отношение на това дали исковете са установени в
своето основание.
Тук съдът трябва да прецени на първо място има ли противоправно
бездействие на ответника, второ дали ако има същото е в пряка причинна връзка с
причиненото произшествие и оттам с неимуществените вреди, причинени на ищците.
В своите доводи защитата на ищците се позовава на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30,
ал. 2 от ЗП. Също и на разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДП, както и на § 1,
т. 19 от ППЗДП и чл. 3 от ЗДП. Те касаят задълженията за поддържане на
пътищата.
Ответникът не оспорва това, че съгласно ЗП и чл. 21, ал. 3, т. 15
от същия, е натоварен с поддържането на
републиканската пътна инфраструктура и пътищата, какъвто е пътят, на който е
станало произшествието – между гр. Търговище и гр. Попово, в участъка край с.
Голямо Ново. Според § 1, т. 14 от ДР на ЗП "Поддържане на
пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на
пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на
техническата отчетност на пътищата.
Според чл. 167, ал. 1 от ЗДП лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В ППЗДП пък е посочено, че
препятствие по пътя е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети
и вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението. Неравностите по пътя пък се сигнализират с пътен знак А12 – чл. 43
от ППЗДП.
Като се имат предвид тези разпоредби, за съда е безспорно, че
ответникът е следвало да следи и да поддържа пътя във вид, който да осигури
безопасното движение по него. Това включва и съответните предупреждения чрез
поставяне на предупредителни знаци към водачите на ППС. В случая е била налице
доста голяма неравност на пътното платно на мястото на инцидента, която не е
била сигнализирана с пътен знак А12 или с друг знак. Не е била ограничена и
скоростта на движение. Както дълбочината на улягането, така и неговата дължина
и ширина, действително са създавали предпоставки за занасяне на автомобилите.
Както посочи и свидетелят Петков, който го знае това място е внимавал, но това
не може да бъде оправдание. Пътят в този участък според него е бил наблюдаван и
година по-късно е ремонтирано точно това място. То наистина не е било в добро
състояние и е създавало предпоставки за възникване на опасни ситуации.
Като се прибави към това и лошата пътна обстановка и време, както и
възникналият снеговалеж, силно нарушената видимост, рискът от произшествие в
този участък се увеличава още повече. Съдът приема, на базата на свидетелските
показания, че водачът на лекия автомобил „Опел“, свид. В., действително е
изгубил контрол върху управлението на автомобила си именно на това място и тази
необозначена неравност на пътя също е способствала за загубата на контрол.
Действително, независимо от това, че органите на досъдебното
производство са го прекратили, то според съда не е имало основание за това.
Водачът на л.а. „Опел“ също има вина за настъпване на произшествието.
Управляваният от него автомобил е бил с гуми с различна дълбочина на грайферите
и това според вещото лице е предпоставка за подхлъзването и занасянето на
автомобила. Независимо че скоростта на движение е била съобразена с максимално
допустимата, то с оглед състоянието на пътя, гумите и видимостта, избраната
скорост на движение не е била подходяща. Водачът не е контролирал правилно
автомобила и това също е довело до
изгубване на контрола върху управлението му. Това се установява от заключението
на вещото лице по техническата експертиза.
Независимо от това обаче, необозначаването на неравностите на пътя и
несвоевременното му ремонтиране на това място, също е способствало за
произшествието.
Съдът счита, че натрупаната снежна покривка на пътя и това, че той не е
бил почистен точно в този момент, не следва да се прибавят към причините за
настъпилите вреди. Видно е, че ответникът има сключени договори за поддържане и
почистване на пътищата в този участък и същият е бил почистен навреме. Както
сами посочват свидетелите на ищците, когато те са тръгнали от гр. Попово, за
гр. Търговище, тъкмо е започвало да прехвърча сняг. Разстоянието между двата
града е малко над 30 км. И ако автомобилът се е движил средно със 60 км/ч, той
би следвало да достигне района на произшествието за 15-20 м. Съдът е на мнение,
че не може да се вмени вина нито на ответника, нито на почистващата фирма, че в
рамките на 20 минути не е било почистено или не е било опесъчено това място.
Когато се говори за противоправно бездействие следва да се обръща внимание и на
това, че преценката се осъществява с оглед на това дали е положена необходимата
грижа и доколко реалистично е да се иска почистване на път, по който все още
няма натрупано достатъчно количество сняг, за да е възможно изобщо да се
почисти.
Но с оглед допуснатото бездействие по отношение на посочената неравност
на пътя, съдът намира, че е налице противоправно бездействие и то е допринесло
отчасти за настъпването на произшествието. Другата причина е противоправното
поведение на водача на л.а. „Опел“ – св. В.. По отношение на него няма влязла в
сила присъда и заключенията на органите на досъдебното производство не са
задължителни за съда.
Тогава когато вината е причинена от неколцина, те отговарят солидарно. В случая искът е насочен само към единия
отговорен и това е ответникът Агенция пътна инфраструктура и по настоящото дело
той отговаря в пълен размер. Затова искът е установен в своето основание.
Тук съдът ще посочи, че направените възражения за съпричиняване на
вредата от страна на водача на л.а. „Опел“ са неотносими към отговорността
спрямо ищците. Възражение за съпричиняване може да се прави само по отношение
на участваща в делото страна и съдът следва да прецени дали с поведението си
ищците са станали причина за нанесените им вреди. Всякакви други отношения,
свързани с това какъв е процентът на съпричиняване от страна на свид. В. могат
да бъдат правени само ако той беше привлечен да отговаря по иска или това беше
направено спрямо неговия застраховател.
Противоправно виновно поведение на който и да е от двамата ищци не е
установено. Възражение имаше в тази връзка само спрямо ищцата К.К., за
непоставен предпазен колан. То не се установи. От показанията на свидетелите се
установи, че тя е била с такъв. Механизмът на самия удар и заключението на
вещото лице по медицинската експертиза са доказателство, че ударът е страничен,
а при страничен удар поставеният предпазен колан не може да предпази пътника.
По отношение на ищеца И. не се установи противоправно и виновно поведение. Той не е имал възможност да намали или спре
автомобила, защото всичко е станало внезапно за него и той не е могъл да
избегне удара. Управлявал е автомобила си със съобразена скорост и технически изправен.
Предвид на това съдът следва да прецени какъв размер на обезщетенията
да присъди на двамата ищци.
За И.И. нараняванията са на двете ръце, имало е и контузни рани по
краката и тялото, болките са били много силни и продължителни. Тъй като работата
му е свързана с шофиране, той не е могъл да работи и за него е било голям стрес
да не може да се обслужва сам. Благодарение на това, че е проведена
рехабилитация, той се е върнал сравнително бързо на работа, но болките все още
са налице, няма абсолютно пълно възстановяване на хватателната сила. Като цяло
ищецът се е възстановил и няма промяна в начина му на живот или голяма такава в
социалната му дейност или в качеството на живот. Съдът следва да съобрази както
за него, така и за другата ищца социално-икономическите условия в страната, повишаването на
доходите като цяло, инфлационните процеси, които оказват влияние и върху
съдебната практика по отношение на присъжданите суми. В този случай съдът
съобразява и собствената си практика и опит при решаването на подобни дела.
С оглед на това съдът намира за справедливо обезщетение в размер на
35 000 лв. за неимуществени вреди. Искът за имуществените също е
основателен, защото направените разходи са изцяло свързани с лечението на
травмите от катастрофата. Те са били необходими и за доброто възстановяване, и
за лечението.
За К.К.. При нея травмите също са били съпроводени с големи болки, а
счупванията са били такива, че са наложили пълно обездвижване за дълъг период
от време. Нейните травми са били такива, че възстановяването е протекло
по-продължително, тя е спряла да ходи на училище и като цяло уврежданията се
отразяват в по-голяма степен върху качеството й на живот. Предвид на това съдът
намира, че нейният иск за неимуществени вреди е изцяло основателен и
обезщетението следва да е в размер на 40 000 лв.
По отношение на имуществените вреди също, по съображенията изложени за
другия ищец.
Сумите следва да се присъдят ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане.
Искът на И.И. до пълния размер от 40 000 лв. следва да се
отхвърли.
По разноските. За И.И. те са в размер на 3958,15 лв. Искът е уважен частично, за 87%,
което дава право на 3463 лв.
За К.К. няма направени разноски и има искане за присъждане на
адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА. Съдът го определя на 1730 лв. в минимален
размер. Тези суми следва да се заплатят
от ответника.
Съдът определя ю.к. възнаграждение в размер на 200 лв. за процесуалното
представителство. Разноски по делото още в размер на 130 лв. или общо 330 лв.
по двата иска. От тях единият е уважен изцяло, а другият е отхвърлен за 13%.
Затова, според отхвърления размер на иска ищецът И. дължи сумата от 13 лв. Тя
следва да се компенсира с неговите разноски или остава да му се дължат по
компенсация 3450 лв.
В полза на съда следва да се присъди държавната такса, от която е
освободена ищцата К. в размер на 1620,72 лв. и разноските за вещи лица от 300
лв. Те се дължат от ответника.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура, със
седалище ***, ЕИК *********, представлявана по делото от ю.к. С.С., да заплати:
На К.С.К. ***, ЕГН ********** сумата от
40 000 /четиридесет хиляди/ лв., ведно със законната лихва, считано от
07.12. 2020 г. до окончателното изплащане – неимуществени вреди, както и сумата
от 518,55 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.12. 2020 г. до
окончателното изплащане, представляващи обезщетение за вреди настъпили
вследствие на пътен инцидент на 22.03. 2018 г.;
На И.К.И.,***, ЕГН **********, сумата от
35 000 /тридесет и пет хиляди/ лв., ведно със законната лихва, считано от
07.12. 2020 г. до окончателното изплащане – неимуществени вреди, както и сумата
от 453,80 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.12. 2020 г. до
окончателното изплащане, представляващи обезщетение за вреди настъпили
вследствие на пътен инцидент на 22.03. 2018 г. и 3450 лв. разноски по делото,
според уважения размер на иска и след компенсация с разноските на ответника,
като в останалата част, до пълния размер от 40 000 лв. отхвърля иска за
неимуществените вреди като неоснователен;
На адвокат С.Е.С., пълномощник на двамата
ищци, от гр. София, тел.0897 97 55 94, ел. поща ********@***.**, със съгласие за уведомяване по ел.път, сумата от
1730 лв. за защитата на Кр.К., на основание чл. 38 от ЗА.
По сметка на Окръжен съд – Търговище сумата от
1920,72 лв. направени разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението може да се обжалва, в двуседмичен
срок от съобщаването на страните, пред Апелативен съд – Варна.