Определение по дело №28/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 33
Дата: 3 февруари 2020 г. (в сила от 3 февруари 2020 г.)
Съдия: Николай Светлинов Василев
Дело: 20201800600028
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л

 

гр. София, 03.02.2020 година

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

                                                                                       2. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ

 

при участието на секретаря Вероника Димитрова,

и с участието на прокурор Таня Коцева от С.о.п.  сложи за разглеждане в.ч.н.д № 28/2020 година по описа на Софийски окръжен съд, докладвано от съдия мл.съдията Николай Василев.

 

Съдебното заседание се открива с проверка на призованите и явили се лица в 10:30 часа, както следва:

 

За С.О.П. се явява ПРОКУРОР ТАНЯ КОЦЕВА;

ОБВИНЯЕМИЯТ Б.Л.Н., преведен чрез Началника на СА при НСлС гр. София.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. Н.Г.С., редовно призована, се явява;

 

СТАНОВИЩА на СТРАНИТЕ по даване ход на делото в днешното съдебно заседание:

СТРАНИТЕ(поотделно): Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДЕЛОТО се ДОКЛАДВА от съдията-докладчик.

 

ЗАЩИТНИКЪТ адв. С.: Поддържам депозираната частна жалба на изложените в нея основания. Няма да соча доказателства.

 

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам жалбата. Няма да соча доказателства.

 

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА материалите по ЧНД № 52/2020 г. по описа на РС-Ихтиман, счете делото за изяснено от фактическа страна, затова

 О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, моля да оставите без уважение жалбата от защитника на обвиняемия Н.. В същата се твърди, че няма обосновано предположение, че обвиняемият е извършил палежа, но от свидетелските показания на Янакиев е видно, че през нощта на 15.01.2020 г., същият е докарал обвиняемият Н. в гр.Ихтиман, като Н. е носил в себе си две туби с течност и е споделил със свидетеля Янакиев, че има намерение да запали къща в гр. Ихтиман.

Налице е и реална опасност обвиняемият да се укрие и да извърши престъпление предвид високата степен на обществена опасност на деянието и на обвиняемия.

Назначени са експертизи, но предвид краткия срок за разглеждане на делото не са изготвени, за да затвърдят обоснованото предположение за авторството на деянието.

Считам, че към момента интензивността на обоснованото предположение е в достатъчна степен да се приеме, че обвиняемият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Моля, да потвърдите определението на първоинстанционния съд, като правилно, законосъобразно и обосновано.

 

ЗАЩИТНИКЪТ адв. С.: Уважаеми въззивни съдии, моля да уважите жалбата и да отмените определението на първоинстанционния съд и да измените мярката за неотклонение на подзащитния ми.

На първо място, ако изцяло се кредитират показанията на свидетеля Янакиев, същият няма качествата на свидетел, а би следвало да бъде помагач, доколкото според неговите думи той е разбрал, че се извършва противозаконно деяние и е осъществил една част от това деяние, тоест след като се е извършило според него, същият е докарал подзащитният ми до гр. София. От друга страна дори и да се кредитират изцяло неговите показания и да се приеме, че той е свидетел, Ви моля да обърнете внимание на следното: той казва, че за пръв път отива в гр.Ихтиман и прави впечатление, че за първо ходене в този град е успял да забележи и бензиностанция „Лукойл“ и база на „Петрол“, аз лично толкова пъти съм ходила в гр. Ихтиман до центъра и до съда, и всеки път се губя, а той от едно минаване през нощта, е успял да забележи къде има заведения и магазин за хранителни стоки, но не само това, а е успял да забележи и двете туби, които е носил подзащитния ми, като едната е жълта и е с надпис на „Кастрол“. Лично аз си направих труда да проверя и такива жълти туби „Кастрол“ – няма, само на „Шел“ има такива туби по моя преценка.

Дори и да се приеме, че може да се повдигне обвинение на подзащитния ми, то това обвинение и тези показания не са проверени и с оглед ранния етап на разследването, не могат да бъдат реални, но ви моля да приемете, че не са от такъв интензитет, че да обосновават налагането на мярка за неотклонение „задържане под стража“

На второ място по отношение на степента на обществена опасност – самият деец, се вижда, че той не е осъждан до сега няма криминални регистрации, няма образувани и водени срещу него досъдебни производства. Има два адреса по делото и те са известни на съда, същият не е бил обявен за издирване, не е бил търсен по какъвто и да било начин, за да се твърди, че не се е бил явил, задържан е в болница.

Също така, Ви моля да обърнете внимание на здравословното състояние - има бронхиална астма, която е диагностицирана от ученическа възраст, а за такова заболяване свързано с дишането, знаем че в условията на ареста са много лоши.

Вземането на една по-лека мярка за неотклонение няма да попречи в хода на разследването, защото както представителят на прокуратурата каза са назначени експертизи и е въпрос на време кога те ще бъдат извършени. Не считам, че ако му се вземе една по-лека мярка за неотклонение, би могъл да попречи на хода досъдебното производство.

В този смисъл, Ви моля да приемете, че целите на мерките за неотклонение могат да бъдат изпълнени с по-лека мярка за неотклонение от „задържане под стража“.

Дори и да се признае за виновен подзащитният ми доколкото е неосъждан той на практика подлежи на условна присъда, благодаря.

 

ОБВИНЯЕМИЯТ  Б.Л.Н. (в лична защита):  За дните за които се говори, аз си бях в гр. София, единствено съм пътувал към с.Кочериново, защото строим къща там. От гр. София към гр. Пловдив тази година не съм пътувал. Въпросната вечер съм бил с годеницата ми и с детето, а тъщата е в стаята пред нас. Казах и предния път, готов съм да съдействам с натривки и детектор на лъжата, ако трябва, за да се докаже, че съм невинен.

 

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други изявления в хода по същество.

 

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ.

 

ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ДУМА на ОБВИНЯЕМИЯ Б.Л.Н.: Моля да се измени мярката ми за неотклонение.

 

СЪДЪТ се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.

СЪДЪТ, след проведеното тайно съвещание, и след като изслуша становищата на страните, изложени в съдебно заседание, запозна се със събраната по делото доказателствена съвкупност, достигна до следните изводи:

Производството е образувано по частна жалба на Б.Н. – обвиняем по ДП № 10/2020 г. по описа на Районна прокуратура – Ихтиман, чрез защитника му адв. С. срещу определение от 22.01.2020 г., постановено по ЧНД № 52 /2020 г., по описа на Районен съд – Ихтиман, първи състав, с което спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Целите на мерките за неотклонение са определени в чл. 57 от НПК и се свеждат до обезпечаване на законосъобразното провеждане на наказателното производство, при спазване на разумни срокове за разглеждането на делата и ограничаване възможността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

В разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК са установени и нормативните изисквания, съобразно които може да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение, а именно „задържане под стража“. Такава мярка се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

В настоящия случай на обвиняемия е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК, за което законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до осем години.

Настоящият състав намира, че от доказателствената съвкупност, установена към настоящия момент по делото, макар и на този ранен етап на разследване, е изводимо обосновано предположение, че действително обвиняемият е съпричастен към престъплението, за което е привлечен да отговаря. Такова предположение може да се изведе от показанията на разпитания по делото свидетел Даниел Янакиев, както и извършения с негово участие следствен експеримент. Свидетелят дава сведения, че на инкриминираната дата, заедно с обвиняемия са посетили гр. Ихтиман, обвиняемият е носил две туби, пълни с течност и е накарал свидетеля да запали къща в града. След като свидетелят Янакиев е отказал, обвиняемият сам е отишъл да запали къщата. Неоснователни се явяват доводите на защитата, че показанията на този свидетел не следва да се кредитират, тъй като същият е съучастник в извършването на деянието. От една страна това лице не е привлечено към наказателна отговорност от органите на държавното обвинение и към този момент няма процесуално качество на обвиняем по делото. Освен това по делото и няма фактически данни, които да подкрепят наличието на умисъл за съучастие у свидетеля Янакиев и обвиняемия Н.. По тези съображения настоящият състав счита, че първата от материалноправните предпоставки, предвидена в нормата на чл. 63, ал. 1 от НПК е налице.

Налице е и втората от материалноправните предпоставки в посочената по-горе норма, а именно: реална опасност обвиняемият Н. да се укрие или да извърши престъпление. Действително обвиняемият не е осъждан, а и има регистриран постоянен и настоящ адрес. Въпреки това от данните по делото, а именно от показанията на свидетелите Любомир Н. и Йорданка Николова /родители на обвиняемия/, се установява, че обвиняемият не пребивава на постоянния си адрес от няколко години. Поради това може да се направи извод, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие с цел затрудняване на разследването и избягването на наказателно преследване. Освен това следва да се съобрази и високата обществена опасност на деянието, за което е привлечен като обвиняем с оглед обществените отношения, които засяга. Механизмът на извършване на деянието и данните, обосноваващи извод за добре обмислена и проведена предварителна подготовка за извършването му, очертават по-висока степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с други случаи на същото престъпление, а оттам и извод за по-висока степен на обществена опасност на личността на дееца, което от своя страна формира извод за наличие на реална опасност от извършване на престъпление от обвиняемия, ако спрямо него бъде приложена по-лека мярка за неотклонение от поисканата от прокурора.

Поради изложеното съдът намира, че най-подходящата мярка за неотклонение, необходима за преодоляване на съществуващите опасности по чл. 63, ал. 1 от НПК и същевременно съответстваща на целите по чл. 57 от НПК, се явява определената от първоинстанционния съд, а именно „задържане под стража“. Определената мярка за неотклонение в най-голяма степен съответства на защитения обществен интерес и се явява общественонеобходимо и законоводопустимо за нуждите на воденото наказателно производство ограничение на правата на обвиняемия.  

 

Водим от горното, СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 22.01.2020 г., постановено по ЧНД № 52 /2020 г., по описа на Районен съд – Ихтиман, първи състав, с което спрямо Б.Л.Н., ЕГН ********** - обвиняем по ДП № 10/2020 г. по описа на РУ-гр. Ихтиман, пр. пр. № 52/2020 г. по описа на РП-Ихтиман, е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране. 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………

                                                                            / Н.НИКОЛОВА/

                                                                                                                                                                         ЧЛЕНОВЕ:

                                                                           1……………………

                                                                   О.М. /Я.БОЗАДЖИЕВА /

 

                                                                           2…………………..

                                                                           /мл. съдия Н.ВАСИЛЕВ/

 

Особено мнение на съдия Яника Бозаджиева:

Не считам, че е налице обосновано предположение относно липса на каквито и да било данни за авторството на привлеченото към отговорност лице за извършване на престъплението. В съответствие с максимата, известна от римското право „Показанията на един свидетел са равностойни на липса на показания”. Това доказателствено средство е недостатъчно и ненадеждно да обоснове предположение за авторството на обвиняемия, тъй като не се подкрепя от никакви други доказателства или доказателствени средства, дори не е налице справка от мобилния оператор, относно установяване на местонахождение на мобилното устройство, ползвано от обвиняемия в клетка в гр. Ихтиман, по начин да бъде установено местонахождение на привлеченото към отговорност лице за инкриминираната дата и период от време. Още повече -разпитаното като свидетел лице с оглед на фактическите данни по делото обективно има качеството на съучастник по чл. 20 НК. Дали е привлечен в това качество или не е въпрос, свързан със суверинитета на обвинителната власт, дали да повдигне обвинение, какво обвинение и на кои лица, но във всички случаи участието и ролята на това лице в престъпното деяние, предмет на обвинението и потенциалната възможност да бъде привлечен от отговорност го лишават от свободна воля да дава свободни-неповлияни, достоверни и истинни показания. По аналогия би могла да се приложи законодателната забрана за оговор- да бъдат кредитирани показанията на един обвиняем срещу друг, поради очевидно противоречие в интересите им.

При така констатираната липса достатъчна обоснованост от гледна точка на доказателствата на участието на обвиняемия в извършването на престъплението, формиралият особено мнение счита, че следва да бъде взета мярка която да ограничава свободното придвижване и свободата на лицето, а с оглед на нуждите на разследването всяка друга мярка за неотклонение без „задържане под стража“ би била подходяща, защото в крайна сметка целта е достигане на разумен баланс между целите на разследването и правата на личността на привлеченото лице, което категорично в този случай биха се увредили - с оглед на Европейската конвенция за защитата на правата и свободите на лицето, което е привлечено към наказателна отговорност при липса на достатъчно доказателства.Следва да се подчертае подчинената роля на МН в досъдебно производство на целите по чл.57 НПК, МН не следва да се взема под натиск на общественото мнение, да се влияе от личността на пострадалия, да служи като репресивен метод за изтръгване на самопризнания или да обслужва каквито и да е други цели-чужди на наказателния процес и на цитираната по-горе разпоредба.

Изложеното по- горе за липса на обосновано подозрение, налага извода за неадекватност и незаконосъобразност на прилаганата най- тежка мярка „задържане под стража” без да се обсъжда наличието на останалите две предпоставки-опасност от укриване или от извършване на друго престъпление. Само за пълнота на изложеното, липсата на предходни осъждания и дори по-леки по степен противозаконни прояви не прави опасността от извършване на престъпление или от укриване реална. По тези мотиви формирам особено мнение, което е категорично че мярката „задържане под стража“ в настоящия случай е неприложима и незаконосъобразна.

 

ЧЛЕН СЪДИЯ:……………………

                                                                               О.М. /Я.БОЗАДЖИЕВА/

 

        

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:50 часа.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                        

СЕКРЕТАР: