№ 6
гр. В. , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:К. Т. Т.
при участието на секретаря М. Т. Б.
като разгледа докладваното от К. Т. Т. Гражданско дело № 20201420102273
по описа за 2020 година
Производството е по предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо
ответника, че ищецът не му дължи сума за начислена и доставена от
ответника и потребена от него ел. енергия.
В исковата молба ищецът И. К. К. от гр. В. твърди, че на 08.05.2020 г. е
закупил поземлен имот и сграда, находящи се в землището на с. Б.И., общ. В.,
м. "***". Поддържа, че на същата дата заедно с предишните собственици и
други свидетели е проверил показанията на електромера за имота, които били
225312,9 kW, като към момента ел. захранването било спряно. На същата дата
- 08.05.2020 г. е сключил договор за продажба на ел. енергия с ответното
дружество ,,ЧЕЗ Електро България” АД. Посочва, че на 12.05.2020 г., без да е
уведомен и в негово отсъствие, от служител на ,,ЧЕЗ Разпределение
България” АД е съставен Констативен протокол № 4887101, в който
показанията на електромера за имота са отразени в размер 226000 kW и като
потребител е посочен ,,Сани Д 2002” ЕООД (в ликвидация), а на 13.05.2020 г.
това дружество е издало фактура за 38,44 лв. за възстановяване на ел.
захранването в имота, която той заплатил на същата дата. Твърди, че
отразените в протокола показания на електромера не са действителните, че
1
посоченият в него потребител не е лицето, от което е закупил имота и че не
съществува дружество с фирма ,,Сани Д 2002” ЕООД. Изтъква, че на
13.05.2020 г. е сключил с ответника ,,ЧЕЗ Електро България” АД
споразумение към договора за продажба на ел. енергия и е декларирал четири
обстоятелства, три от които имат пряко отношение към захранването на
обекта с ел. енергия, включително и че приема общите условия на Договорите
за продажба на електрическа енергия, без да са му предоставени такива
договори за запознаване с тях преди декларирането. Твърди също, че на
17.06.2020 г. е узнал, че ответното дружество ,,ЧЕЗ Електро България” АД
издало на негово име фактура № ********** / 31.05.2020 г. на стойност
8473,58 лв. за потребена ел. енергия за периода от 23.04.2020 г. до 21.05.2020
г. със срок на плащане до 10.06.2020 г., за което не е бил уведомен. Поддържа,
че с оглед обстоятелството, че е станал собственик на имота на 08.05.2020 г. и
преди това електрозахранването на имота е било спряно, то не дължи
посочената във фактурата сума. В подкрепа на твърдението си изтъква, че
“ЧЕЗ Разпределение България” АД няма правомощия да определя на
крайните потребители да поемат задължение за заплащане на преизчислени
суми за електроенергия; че без правно основание ответникът претендира от
него суми въз основа на частни документи, изходящи единствено от негови
служители в противоречие с действащата нормативна уредба; че помежду им
с ответника не съществува облигационно правоотношение, въз основа на
което да дължи процесната сума; че потребителите при общи условия дължат
на доставчика - продавач "ЧЕЗ Електро България” АД само стойността на
месечно доставена, потребена и измерена електроенергия посредством
съответно монтирания електромер, а в случая не се касае за просрочени и за
нарушени задължения от страна на потребителя на електроенергия; че от него
не може да бъде търсена отговорност по повод правилното измерване на
електрическата енергия, тъй като, в качеството му на потребител, няма
задължение да следи за техническата изправност на средствата за търговско
измерване и тези средства не са негова собственост и че няма правно
основание за търсене на отговорност от него за начисление на процесните
суми. Моли съда, като установи изложеното, да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на "ЧЕЗ Електро България" АД, гр.
София, че не му дължи сумата 8473,58 лв. с ДДС, представляваща начислена
електроенергия за периода от 23.04.2020 г. до 21.05.2020 г., по партида с
2
клиентски № 210042463775, въз основа на Фактура № ********** /
31.05.2020 г., както и да му присъди разноските по настоящето дело.
Ответното дружество „ЧЕЗ Електро България” АД, гр.София в
писмения отговор по делото и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявения иск. Твърди, че въз основа на подадено от
ищеца заявление вх. № **********/08.05.2020 г. и представен към него
документ за промяна на собствеността, на 08.05.2020 г. е сключил договор за
продажба на електрическа енергия с ищеца за клиентски номер 210042463775
на обект, находящ се в с. Б.И., местност ,,***". Поддържа, че на 12.05.2020 г.
обектът е посетен от служители на ,,ЧЕЗ Разпределение България" АД за
извършване на реален отчет за пререгистрация на клиент, които са съставили
констативен протокол № 4887101/12.05.2020 г., в който са отчетени
показания: дневна тарифа - 226000; нощна тарифа - 000001, които са
нарастващи спрямо тези от 02.01.2020 г., отчетени при прекъсване на
електрозахранването по абонатен номер 73421095. Посочва, че за същото
място на доставка и обект на потребление - стопански обект, с. Б.И., местност
"***", преди регистрирането на ищеца като титуляр на партидата, е бил
регистриран като клиент с клиентски номер 210040436475 ,,Сани Д 2022"
ЕООД - в ликвидация (в момента заличен търговец), с предходно
наименование ,,Ателие за изработка на каменни изделия и скулптора” ЕООД,
със същия ЕИК *********. Изтъква, че процесният имот е продаден на ищеца
от А. В. П. с ЕГН ********** (бивш управител на "Сани Д 2022” ЕООД) и
,,Камък мрамор и гранит” ЕООД, че към 22.04.2020 г. фактурираните
задължения за електрическа енергия са били главница - 19 550,84 лв. и
неустойки за забавено плащане - 1 482,02 лв., че същите не са били заплатени
и че за обекта е отчитана консумация на електрическа енергия до последното
прекъсване на 02.01.2020 г. Твърди също, че към заявлението си ищецът не е
приложил приемо-предавателен протокол за предаване на владението от
продавача с описани показания на електромера и като нов собственик на
имота не е заявил показанията на електромера при влизането си във владение,
с каквито в исковата молба твърди, че бил разполагал. Посочва, че поради
липса на показания от отчет на електромера на 08.05.2020 г., за начало на
продажбата са взети датата и показанията от последния отчет на електромера,
подадени му от електроразпределителното дружество към 22.04.2020 г., а
3
именно: 189985 по дневна тарифа и 000001 по нощна тарифа. Поддържа, че
след сключването на договора, на 12.05.2020 г. от електроразпределителното
дружество са подадени данни от контролен отчет на електромера: 226000 по
дневна тарифа и 000001 по нощна тарифа, които показания са потвърдени и
след месечния отчет на 21.05.2020 г. и по тези данни е изготвена оспорваната
фактура № **********/31.05.2020 г. на стойност 8 473,58 лв. Изтъква, че след
като купувачът не се е поинтересувал своевременно за задължения за
придобивания от него имот, наличието на такива не следва да останат за
сметка на ,,ЧЕЗ Електро България” АД.
Третото лице - помагач на страната на ответника - „ЧЕЗ Разпределение
България” АД, гр.София в писмено становище по делото и в съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва иска като
неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли. Твърди, че неговите
служители са извършили реален отчет на показанията на процесното СТИ и
че същите отразяват действително консумирана и отчетена ел. енергия.
Третите лица - помагачи на страната на ответника - А. В. П. от с.Б.И. и
,,Камък мрамор и гранит” ЕООД, с.Б.И. (продавачите на имота), не вземат
становище по иска, не правят възражения, не посочват и не представят
доказателства и не са поискали събирането на такива. Редовно призовани за
съдебно заседание, не се явяват и не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
намери за установено следното:
Между страните не се спори и се установи от представеният нотариален
акт № 150, том І, рег. № 2527, нот. дело № 127 от 2020г. на Светла Бошнакова
- нотариус с рег. № 482 на НК, с район на действие Районен съд - В., че с
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.05.2020г., сключен
между И. К. К. от гр. В., като купувач, и А. В. П. от с.Б.И. и ,,Камък мрамор и
гранит” ЕООД, с.Б.И., като продавачи, И. К. К. е придобил правото на
собственост върху недвижим имот - поземлен имот и сгради, находящи се в
землището на с. Б.И., общ. В., м. "***".
На същата дата - 08.05.2020 г., И. К. К. е подал заявление вх. №
**********/08.05.2020 г. до ,,ЧЕЗ Електро България” АД за сключване на
4
договор за продажба на ел. енергия за небитови нужди (л.27) за сграда,
находяща се в с. Б.И., общ. В., м. "***", към което е приложил документ за
промяна на собствеността - нотариален акт № 150, том І, нот. дело № 127 от
08.05.2020г. Със заявлението И. К. К. е декларирал, че е влязъл във владение
в имота, считано от 08.05.2020г. В заявлението служител на ,,ЧЕЗ Електро
България” АД е отразил, че съществува електромер с фабричен № 2028762,
клиентски номер 210040436475, като показанията на електромера не са
отразени в съответната графа.
На същата дата - 08.05.2020 г., И. К. К. е подал декларация, с която е
декларирал, че във връзка със заявление вх. № ********** за сключване на
договор за продажба на ел. енергия за стопански нужди (л.27) относно обект,
находяща се в с. Б.И., общ. В., м. "***", и факта, че титуляр за клиентски №
210042463775 потребител на ел. енергия е Сани Д 2022, който не е заявил
прекратяване на продажбата, заявява, че цитираното лице е престанало да
бъде фактически ползвател на имота, че няма връзка с това лице и е налице
обективна невъзможност да бъде открито от него.
На същата дата - 08.05.2020 г., И. К. К. е сключил с ответното
дружество ,,ЧЕЗ Електро България” АД договор за продажба на ел. енергия за
стопанска и обществена дейност № 210042463775.
Установи се също, че на 12.05.2020 г. служители на ,,ЧЕЗ
Разпределение България" АД са извършили проверка на СТИ на адрес с. Б.И.,
потребител "Сани Д 2002" ЕООД (в ликвидация), за контролно отчитане за
пререгистрация, за която са съставили констативен протокол №
4887101/12.05.2020 г., в който на електромер фабр. № 02028762 са отчетени
показания: дневна тарифа - 226000; нощна тарифа - 000001. На следващия
ден - 13.05.2020 г. ,,ЧЕЗ Разпределение България" АД е издало фактура №
********** за сумата 38,44 лв. за възстановяване на ел. захранването в имота
по желание на потребителя, която И. К. К. заплатил на същата дата.
На 13.05.2020 г. И. К. К. е сключил с ,,ЧЕЗ Електро България” АД
споразумение № ********** към договор за продажба на ел. енергия за
стопанска и обществена дейност № 210042463775/08.05.2020г., в което са
определени място на доставка с. Б.И., общ. В. и клиентски номер
210042463775.
5
Установи се също, че ответното дружество ,,ЧЕЗ Електро България” АД
е издало на името на И. К. К., клиентски номер 210042463775, фактура №
********** / 31.05.2020 г. за потребени 36015 кВтч ел. енергия на стойност
8473,58 лв. със срок на плащане до 10.06.2020 г. В приложението към
фактурата е отразено, че сумата се дължи за потребена ел. енергия, отчетена с
електромер с фабричен № 2028762, както следва: за периода от 23.04.2020 г.
до 12.05.2020 г. - за потребени 36015 кВтч, за периода от 13.05.2020 г. до
21.05.2020 г. - за потребени 0 кВтч. Отразено е също, че показанията са
изчислени съгласно ОУ на ,,ЧЕЗ Разпределение България" АД поради липса
на достъп до електромера, посочен е адреса на обекта: с. Б.И., Ателие.
По делото са представени и документи, удостоверяващи
кореспонденция между КЕВР и ,,ЧЕЗ Разпределение България" АД, ,,ЧЕЗ
Електро България” АД и И. К. К. по повод жалба на последния срещу
издадената фактура. В писмо № 100000126288 от 08.07.2020г. на ,,ЧЕЗ
Разпределение България" АД е посочено, че на 02.01.2020г.
електрозахранването по абонатен номер 73421095 е преустановено при
показания: дневна тарифа - 189985, нощна тарифа - 000001; при посещения за
извършване на регулярен отчет на СТИ с фабричен № 02028762 на 20.01.,
20.02., 21.03. и на 21.04.2020г. не е осигуряван достъп до монтираното в
имота електромерно табло, поради което не е извършван реален отчет и не са
подавани данни за фактуриране, както и че с оглед на обстоятелството, че
обектът е бил с прекъснато електрозахранване от 02.01.2020г. прогнозни
количества ел. енергия също не са подавани за фактуриране.
По делото от ,,ЧЕЗ Разпределение България" АД са представени също
справка за отчетниците за обект на СТИ с фабричен № 02028762 за стопански
обект с. Б.И., м. "***" за 1019г. и 2020г., както и справка за извършваните
отчети за клиентски номер 210042463775 на СТИ с фабричен № 02028762 за
периода от 19.01.2019г. до 20.08.2020г. От последната се установява, че на
02.01.2020г. електрозахранването е преустановено при показания: 189985, и
че при посещения за извършване на регулярен отчет на СТИ на 20.01., 20.02.,
21.03. и на 21.04.2020г. не е осигуряван достъп до монтираното в имота
електромерно табло. На 12.05.2020 г. при контролно отчитане са отчетени
показания 226000 кВтч и консумирани 36015 кВтч ел. енергия.
6
По делото не е спорно обстоятелството, че начислената сума от 8473,58
лв. по фактура № ********** / 31.05.2020 г. за потребени 36015 кВтч ел.
енергия не е заплатена на ответното дружество от ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По допустимостта на иска:
Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК предвижда, че установителен иск
може да се предяви само тогава, когато ищецът има интерес да установи
съществуването или несъществуването на едно правоотношение спрямо
конкретно лице.
В настоящия случай правният интерес на ищеца от предявения иск
следва от безспорно установеното обстоятелство, че ответното дружество е
начислило процесната сума като негово задължение. При наличието на такова
вземане у кредитора, за длъжника е налице правен интерес от установяване на
неговата недължимост. Достатъчно за преценката дали е налице правен
интерес от иска са удостоверяването на качеството на ищеца на абонат на
ответното дружество и фактът на издадена от ответното дружество фактура,
удостоверяваща задължение на ищеца към дружеството. Издаването на
фактурата обективира извънсъдебно поведение на дружеството по вменяване
на задължения на ищеца и последният винаги има правен интерес от отричане
съществуването на тези задължения.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че е налице
правен интерес от водене на отрицателен установителен иск, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
Относно основателността на предявения отрицателен установителен
иск:
За успешното провеждане на отрицателния установителен иск по реда
на член 124, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже твърденията, с които
обосновава правния си интерес; той следва да установи наличието на свое
защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича.
7
С оглед разместената доказателствена тежест при отрицателните
установителни искове, в тежест на ответника е да докаже при условията на
пълно и главно доказване осъществяването на релевантните за възникване на
вземането предпоставки, а именно: съществуващо в процесния период между
страните валидно облигационно правоотношение, възникнало от сключен
помежду им договор за продажба и доставка на електроенергия и качеството
си на кредитор по договора (че е материалноправно легитимиран да получи
процесната сума), конкретно: че в качеството му доставчик на електроенергия
е доставил в имота на ищеца-потребител посоченото във фактурата
количество електроенергия за посочения в същата период, което е отчетено
при изправност на сертифицирано средство за търговско измерване в имота,
чиито номер е посочен във фактурата; че са спазени предвидените законови
процедури по отчитането на потребената електроенергия; че доставеното
количество ел. енергия се равнява на процесната сума по одобрените от КЕВР
цени за ел. енергия, както и че съобразно одобрените и приети общи условия
фактурираното количество ел. енергия съответства на доставеното и
потребено количество електроенергия и изискуемостта на вземането.
С оглед претенцията на ответника за заплащане на потребена ел.
енергия и за период, предхождащ сключването на договора за продажба и
доставка на електроенергия, същият следва да посочи основанието на тази
претенция, респ. да го докаже.
Няма спор, а и от събраните по делото доказателства по несъмнен начин
се установява наличието на валидно облигационно правоотношение по
договор за продажба на електрическа енергия между страните. В случая
ответникът има качеството на "краен снабдител" по смисъла на § 1, т. 28а, б.
"а" от ДР на ЗЕ (редакция преди изм. – ДВ, бр. 57 от 2020 г. , в сила от
1.10.2020 г.), а ищецът - на "небитов клиент" по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на
ЗЕ и "потребител на енергийни услуги" по смисъла на §1, т. 41б, б."а" от ДР
на ЗЕ. Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ (редакция преди изм. – ДВ, бр. 57 от 2020
г. , в сила от 1.10.2020 г.), страни по продажбеното правоотношение за
обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик, са продавачът
– крайният снабдител (субектът по чл. 94а ЗЕ) и купувачът – крайният битов
или небитов клиент (лицето, което купува електрическа енергия за битови
8
или небитови нужди съгласно § 1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ), който е и
длъжник по вземането за цената на доставената електрическа енергия.
Правоотношението между страните по делото е възникнало от
сключения на 08.05.2020 г. договор за продажба на ел. енергия за стопанска и
обществена дейност № 210042463775 и споразумение № ********** от
13.05.2020 г. към него за собствения на ищеца обект на потребление – сграда,
находяща се в с. Б.И., общ. В., м. "***". Със споразумението при ответното
дружество е била открита партида на името на ищеца с клиентски номер
210042463775. Сключеният между страните договор за продажба на
електрическа енергия е породил съответни задължения за тях: за ответното
дружество-снабдител - да доставя електроенергия в имота на ищеца-
потребител, а за последния - да заплаща същата по одобрените от КЕВР цени
за ел. енергия.
По делото не се установи по категоричен начин, че след сключване на
договора за продажба на електрическа енергия ответното дружество-
снабдител е изпълнило задължението си да достави в имота на ищеца-
потребител посоченото във фактурата количество електроенергия.
От една страна, от твърденията на ответника и от представената по
делото справка за извършваните отчети за клиентски номер 210042463775 на
СТИ с фабричен № 02028762 за периода от 19.01.2019г. до 20.08.2020г. се
установява, че на 02.01.2020г. електрозахранването в обекта е преустановено.
Доказателства за датата на възстановяване на ел. захранването в имота не са
представени, но от фактура № ********** от 13.05.2020 г., издадена от ,,ЧЕЗ
Разпределение България" АД, може да се направи извод, че това е станало
след датата на издаването й, респ. след заплащане на сумата в нея от ищеца -
13.05.2020 г. Следователно ответното дружество реално е могло да достави,
респ. ищецът реално е могъл да потребява, електроенергия в имота, след като
с констативен протокол № 4887101/12.05.2020 г. са отчетени новите
показания на електромера в имота, въз основа на които е издадена процесната
фактура.
От друга страна, дори и да се приеме, че в периода от преустановяване
на електрозахранването в обекта - 02.01.2020г., до датата на възстановяването
му - 13.05.2020 г., ответното дружество е доставяло електроенергия в имота,
9
която е била потребявана, не се установи по делото, че именно ищецът е
потребявал същата. В приложението към процесната фактура № ********** /
31.05.2020 г., с която е вменено задължение на ищеца И. К. К. за потребени
36015 кВтч ел. енергия да заплати сумата 8473,58 лв., е отразено, че сумата се
дължи за периода от 23.04.2020 г. до 12.05.2020 г. Сключеният между
страните договор за продажба на ел. енергия за стопанска и обществена
дейност № 210042463775 поражда съответни права и задължения за тях от
датата на подписването му - 08.05.2020 г., поради което ищецът не следва да
носи отговорност за задължения, възникнали преди неговото сключване,
респ. не дължи цената на доставената преди това електрическа енергия, в т. ч.
и за процесния период от 23.04.2020 г. до 12.05.2020 г.
В обобщение на изложеното, в периода от 23.04.2020 г. до 08.05.2020 г.
ищецът не е бил страна по правоотношението за продажба на електрическа
енергия в процесния обект и не се установи в същия период в обекта да е
доставено това количеството електрическа енергия, чиято цена ответникът
счита за дължима, поради което липсва основание той да начисли и
претендира от ищеца заплащане на сумата от 8473,58 лв. Въпреки дадените с
определението по чл.140 от ГПК на ответното дружество указания да посочи
основанието на претенцията си за заплащане от ищеца на потребена ел.
енергия и за период, предхождащ сключването на договора за продажба и
доставка на електроенергия, същият не посочи такова.
С оглед посоченото, предявеният отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, се явява основателен и като такъв
следва да се уважи, като се признае за установено по отношение на ответника
"ЧЕЗ Електро България" АД, че ищецът И. К. К. не му дължи сумата 8473,58
лв. с ДДС, представляваща начислена електроенергия за периода от
23.04.2020 г. до 21.05.2020 г., по партида с клиентски № 210042463775, въз
основа на Фактура № ********** / 31.05.2020 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца И. К. К. направените разноски за държавна такса
в размер 338, 95 лв. съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
10
С оглед изхода на спора в полза на адв. К.К.К. от АК-В. – процесуален
представител на ищеца, следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 вр. с ал. 1, т.3, предл.2 от ЗА, съобразно
представения договор за правна защита и съдействие от 18.06.2020г.,
определени според Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, които възлизат на сумата 753, 68 лева /при
съобразяване на нормата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата/.
По изложените съображения и на основание чл.124, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ,,ЧЕЗ Електро
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1784, бул. ,,Цариградско шосе” № 159, район Младост, бл. БенчМарк
Бизнес център, че И. К. К., ЕГН ********** с адрес гр. В., ****, НЕ ДЪЛЖИ
сумата 8473,58 лв. с ДДС, представляваща начислена електроенергия за
периода от 23.04.2020 г. до 21.05.2020 г., по партида с клиентски №
210042463775, въз основа на Фактура № ********** / 31.05.2020 г.
ОСЪЖДА ,,ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1784, бул. ,,Цариградско шосе” № 159,
район Младост, бл. БенчМарк Бизнес център, ДА ЗАПЛАТИ на И. К. К., ЕГН
********** с адрес гр. В., ****, направените разноски за държавна такса в
размер 338, 95 лв.
ОСЪЖДА ,,ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1784, бул. ,,Цариградско шосе” № 159,
район Младост, бл. БенчМарк Бизнес център, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
К.К.К. от АК-В. с адрес на упражняване на дейността – гр. В., бул. ***, на
основание чл.38, ал.2 вр. с ал. 1, т.3, предл.2 от ЗА сумата 753, 68 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие за осъщественото процесуално представителство на И. К. К. по гр.
д. № 2273/2020 г. по описа на РС-В., ГО, V граждански състав.
11
Решението е постановено при участието на "ЧЕЗ Разпределение
България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София
1784, бул. ,,Цариградско шосе” № 159, район Младост, бл. БенчМарк Бизнес
център, А. В. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, и ,,Камък
мрамор и гранит” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Б.И., п.к. 3040, ул. ,,Разклона” № 1, като трети лица-помагачи
на страната на ответника „ЧЕЗ Електро България” АД, гр.София, по
предявения срещу него отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК за недължимост на сумата 8437, 58 лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - В. в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
12