Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Сливен, 01.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенски районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на първи октомври през две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛА МАРИНОВ

 

при секретаря А. С., след като разгледа докладваното от председателя АНД №1047 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по повод жалба против НП №48/23.07.2018г., издадено от Председателя на Държавната комисия по хазарта, с което на жалбоподателя „Феникс 2004” ЕООД е наложена на основание чл.110, ал.2 от Закона за хазарта „Имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.45, ал.3 от същия закон.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен процесуален представител, който моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание административнонаказващият орган изпраща свой представител, който счита обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и моли съда да го потвърди.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 28.03.2018г. служители от Държавната комисия по хазарта, свидетелите К.У. и А. Д. извършили проверка на игрална зала в гр. С. на бул. „Цар Освободител” №17. Залата се стопанисвала от фирма „Феникс 2004” ЕООД. По време на проверката в залата присъствал Генади К. Петров в качеството на управител на залата и С. С. С. като крупие. Проверяващите съставили за извършената проверка констативен протокол №6585/28.03.2018г. При проверката те установили, че в игралната зала има втори вход, който по принцип бил обособен като авариен изход. По време на проверката обаче през него влязъл посетител в залата. Проверяващите снели обяснения от присъстващите лица, които изрично са посочили, че аварийният изход се отваря автоматично отвътре навън, а така също и отвън навътре.  Впоследствие на 18.06.2018г. св. К.У. съставил акт за установяване на административно нарушение №1115048/18.06.2018г. като приел, че се касае за нарушение на чл.45, ал.3 от Закона за хазарта, тъй като на информационното табло до този втори вход не са били посочени забраните по чл.45, ал.2, т.1, 2, 3 и 4 от Закона за хазарта, а именно: Недопускане в игралната зала на лица ненавършили 18- годишна възраст, недопускане в игралната зала на униформени лица с изключение на тези, които присъстват по служба, въоръжени, с изключение на тези, които присъстват по служба и длъжността им го изисква, лица без документи, удостоверяващи тяхната самоличност. Въз основа на този акт впоследствие председателят на Държавната комисия по хазарта издал обжалваното наказателно постановление.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице имащо правен интерес от обжалването. Разглеждайки същата по същество съдът констатира, че жалбата е неоснователна. Безспорно се установи по делото, че по време на проверката в игралната зала в гр. Сливен на бул. „Цар Освободител” №17 на работа са били Г. П. и С. С.. Установило се е по безспорен начин, че в залата има втори вход, който позволява да се осъществи безпрепятствен достъп на посетители в игралната зала. Установило се е, че на информационното табло разположено до този втори вход не са посочени забраните по чл.45, ал.2, т.1, 2, 3 и 4 от Закона за хазарта. Деянието е осъществено чрез бездействието на жалбоподателя, а именно непоставяне на видно място на информационното табло до втория вход на игралната зала забраната за допускане в игралната зала на лица ненавършили 18- годишна възраст, недопускане в игралната зала на униформени лица с изключение на тези, които присъстват по служба, въоръжени, с изключение на тези, които присъстват по служба и длъжността им го изисква, лица без документи, удостоверяващи тяхната самоличност. Процесното нарушение е формално, състоящо се в неизвършване на правно дължимо действие, а именно непоставяне на информационното табло до втория вход забраните въведени с чл.45, ал.2, т.1, 2, 3 и 4 от Закона за хазарта. С факта на непоставянето на тези забрани на информационното табло нарушението е  довършено, а с факта на неговото установяване от компетентните органи законът свързва настъпването на определени правни последици, в случая ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че административнонаказващият орган не е приложил разпоредбите на чл.28 от ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН по отношение на обстоятелствата изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на общата част на наказателния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл.93, т.9 от НК „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. С оглед цитираните разпоредби съдът счита, че маловажен случай е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по- ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че административното нарушение, за което е санкционирано дружеството жалбоподател не следва да се квалифицира като маловажен случай. В конкретния случай не са събрани доказателства, които да установяват обстоятелства обуславящи по- ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното  административно нарушение. Изискването на закона е ясно и категорично- в непосредствена близост до входа на обектите по ал.1 на видно място се поставя информационно табло, на което са посочени забраните по ал.2, т.1, 2, 3 и 4.

Освен това в случая, както бе посочено административното нарушение е формално. След като наказуемото деяние не предполага наличие на вредни последици, то тяхната липса не обуславя задължително приложението на чл.28 от ЗАНН. Следва да се отчете и факта, че предвидения по отношение на хазартната дейност контрол е засилен, както и отговорността при нарушения по Закона за хазарта, които чувствително увреждат фискалните интереси на държавата, поради което и нарушенията на неговите разпоредби се отличават с по- висока степен на обществена опасност. Поради това законодателят е определил този вид деяния поначало като такива с висока степен на обществена опасност, което е видно от вида и размерите на определените за тях санкции. По отношение на определянето на наказанието съдът намира, че наказващият орган се е съобразил с разпоредбите на чл.27 от ЗАНН като е наложил предвиденото в закона наказание „имуществена санкция” и е определил същата в минималния размер от 500 лева.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на наказателното постановление.

Размерът на наложената на жалбоподателя „имуществена санкция” е в минималния предвиден в закона размер, съгласно разпоредбата на чл.110, ал.2 от Закона за хазарта, а именно в размер на 500 лева и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №48/23.07.2018г., издадено от Председателя на Държавната комисия по хазарта, с което на „Феникс 2004” ЕООД с ЕИК ********* е наложено на основание чл.110, ал.2 от Закона за хазарта наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.45, ал.3 от същия закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от получаването му от страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: