Р Е Ш Е Н И Е
№ 412
град Добрич, 06.12.2022 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Добрич, в публично съдебно заседание на осми ноември, две хиляди двадесет и втора
година, касационен състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КР.ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
Т.МИЛЕВА |
|
|
Н.КАМЕНСКА |
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и прокурора
при Окръжна прокуратура – Добрич, МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА, разгледа докладваното от председателя
КАНД № 529 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от Административно - процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ****“ - Добрич, подадена чрез ст.
юрисконсулт Г.Н., срещу Решение № 31 от 26.11.2021 год. по НАХД № 20213220200111/ 2021 год. по описа на
Районен съд – *****.
Според
касатора първоинстанционното решение е неправилно. Сочи, че изводът на съда за
наличие на неплатен отпуск като основание за отмяна на наказателното
постановление (НП) не се подкрепя от доказателствата по делото, доколкото
липсва молба (заявление) от работника за ползване на неплатен отпуск. В тази
връзка настоява, че след като е установено неизплащане на начисленото трудово
възнаграждение, то неправилно съдът е счел НП за незаконосъобразно. Иска отмяна
на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъде
потвърдено процесното НП, като бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски на
касатора във вид на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт Н., който поддържа жалбата и искането за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът,
Кооперация „*****“, с председател В.Н.В., в съдебно заседание, редовно
призован, се представлява от адв. ****, редовно упълномощена, която оспорва
касационната жалба и претендира съдебно – деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение, за което представя доказателства.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Добрич намира подадената касационна жалба за
неоснователна.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в
рамките на наведените в жалбата касационни основания и предвид разпоредбата на
чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, с правен
интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е основателна.
Предмет
на разглеждане в производството пред Районен съд – ***** е Наказателно постановление
№ 08-002065/49 от 14.05.2021 год., с което на въззивната страна на основание
чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. (хиляда и
петстотин лева), за нарушение по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.
За да отмени НП, решаващият съд е приел, че по делото е установено, че в
дните, за които е било начислено възнаграждение, работникът не е полагал труд, с оглед на което
е сторил извода, че деянието на жалбоподателя е несъставомерно по вмененото му административно
нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ, поради което е преценил процесното
Наказателно постановление (НП) за незаконосъобразно. При този извод е отменил
НП и е осъдил ****“ да заплати на въззивника сумата от 600 лв. за адвокатско
възнаграждение и да заплати в полза на Районен съд – ***** направените по
делото разноски за съдебно – счетоводна експертиза в размер на 140 лв.
Настоящият касационен състав намира, че решението на
първоинстационния съд е неправилно, издадено в противоречие със събраните по
делото доказателства, с оглед на което следва да бъде отменено изцяло.
Съображенията за това са следните:
Според АУАН и НП дружеството е наказано за това, че при
извършена проверка от инспектори на ****“ – Добрич, по документи, на Кооперация
„*****“, по представените от председателя документи за трудовите правоотношения
на наетите работници/служители, както и на тези с прекратени трудови
правоотношения през 2020 г., представена на 08.02.2021 г. разчетно - платежна
ведомост за месец май 2020 г., е установено, че е начислено трудово
възнаграждение на *****с ЕГН **********,
на длъжност „отчетник“, в размер на 291.11 лв. Установено е, че същият е с
прекратено трудово правоотношение, считано от 11.05.20 г. съгласно Заповед №
01/ 10.05.20 г. Според обстоятелствената част на НП на 15.02.21 г.
председателят е представил коригирана разчетно – платежна ведомост за месец май
2020 г. В резултат са поискани още доказателства за изясняване на фактите и
обстоятелствата по промяната, отразена във ведомостта. На 26.02.21 г. е
получено в ДИТ – Добрич писмо от ТД на НАП – Добрич, съдържащо информация, че
работодателят не е извършил корекция в подадените декларация. С оглед на това е
прието от административнонаказващия орган, че за месец май 2020 г.
работодателят е начислил, но не е изплатил дължимото на работника
възнаграждение в размер на 291.11 лв., при което е нарушил чл. 128, т. 2 от
Кодекса на труда (КТ) и на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал.
1 от Кодекса на труда на Кооперация „*****“ е наложена имуществена санкция в
размер на 1500.00 лв. Описани са доказателствата, от които е направен този
извод. Съставен е АУАН, а въз основа на него и НП. Констатациите от проверката
са обективирани в Протокол за извършена проверка ПР2104192 от 04.03.21 г.
Липсват доказателства по делото, от които да се направи
обоснован извод, че лицето към 04.05.2020 г. е поискало да му бъде разрешен
неплатен отпуск и съответно, че към тази дата е била издадена въз основа на
това искане Заповед за разрешаване на неплатен отпуск. Вярно е, че по делото е
представена Заповед № 19/ 04.05.20 г. за ползване на отпуск, но липсват
доказателства, които да установяват кога е издадена такава заповед, още повече,
че в разчетно – платежната ведомост първоначално са били отбелязани дните като
присъствени, а едва в хода на проверката е коригирана ведомостта с отбелязване
на неприсъствени дни за съответните дати. Настоящият състав счита, че не е
достатъчно доказателство в тази насока и присъствената форма. Същата е
изготвена ръкописно и не може да бъде установено, кога е било изготвен
екземплярът, представен на вещото лице и на съда за удостоверяване наличието на
платен отпуск. Освен това прави впечатление, че вещото лице е посочило, че с
„о“ се отбелязват дните в платен отпуск. В случая в присъствената форма е
записано „непл. о“. Същевременно вещото лице сочи, че присъствието се
отбелязвало с „Р“, работен ден, но такива отбелязвания няма в присъствената
форма. Има вписване на часове.
В съдебно заседание са разпитани свидетели пред въззивната инстанция. Св. *****
изрично заявява, че лицето *****не е подавало молба за ползване на неплатен
отпуск. Добавя, че тя е съставила присъствената форма, но е записала, че лицето
е в неплатен отпуск, тъй като не го била виждала. Същевременно обяснява, че
двамата работят на места, разположени физически отдалечени едно от друго.
По делото е приложен Сигнал от 19.01.21 г. от *****Стоянов,
в който сочи, че не му е платено обезщетение за неползван платен годишен отпуск
при прекратяване на трудовото правоотношение и заплата за отработените дни през
месец май 2020 г. По повод на този Сигнал е и проверката. В съдебно заседание
св. *****потвърждава заявеното в Сигнала. Сочи, че през процесните дни е бил на
работа и е предавал документацията на приемника си. Заявява, че за целия период
от назначаването му до освобождаването му не е подавал молба за неплатен
отпуск.
Показанията на св. Станчев са противоречиви: на въпрос на
адв. Я. виждал ли е свидетелят работникът *****да идва на работа, свидетелят
първо отговаря, че го е виждал в „…първите дни на май…“ След това на нов въпрос
на адв. Я. дали в първите дни на май 2020 г. *****е изпълнявал трудовите си
задължения, свидетелят отговаря: „…не“.
Св. Георгиев отговаря, че по Гергьовден самият той е бил на
работа, но „за Стоян не мога да се сетя, но не съм го виждал, според мен…“
Анализът на гореописаните доказателства в тяхната съвкупност
и единство и обстоятелството, че лицето е имало право на платен отпуск – св. *****:
„…направи ми впечатление, че в заповедта за освобождаване е отбелязано, че той
няма претенции за неизползван платен годишен отпуск, а пък в същото време се
подава информация, че има да ползва платен годишен отпуск“, не кореспондират с
извода на съда, че лицето е ползвало неплатен отпуск, не е било на работа и по
тази причина издаденото НП е незаконосъобразно. Освен това няма спор по делото,
че работникът не е подавал молба за ползване на неплатен отпуск, както и няма
спор, че преди проверката в разчетно – платежната ведомост му е било начислено
трудово възнаграждение за четири работни дни през месец май 2020 г.
Според касационната инстанция доказателствата, които са
представени след първоначалните такива по проверката са с оглед защитната теза
на работодателя да не изплати полагащото се на работника възнаграждение, което
надлежно първоначално е било начислено. В тази насока са и уклончивите отговори
на работниците, останали на работа в кооперацията.
Твърдението за ползван неплатен отпуск на съответните дати е в противоречие
с процедурата по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда и ползването на такъв не се
установява по безспорен и категоричен начин.
Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е задължен в установените от
закона срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. По делото няма спор, че такова възнаграждение не е било изплатено. Не
се установи работникът да не е извършвал работа на съответните дати. В този
смисъл признаците на състава са налице.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че нарушението
е доказано по безспорен начин. Начислено е възнаграждение, което не е било
изплатено и което е довело до подаване на Сигнал от засегнатия работник, а
оттам и до проверка на кооперацията. В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения, които да налагат отмяната на
НП. АУАН е връчен надлежно, както е приел всъщност и РС. Квалификацията на
нарушението отговаря на установеното деяние. Наложената санкция е минималната
по закон. В този смисъл, като е отменил НП, РС е постановил незаконосъобразен акт,
който следва да бъде отменен и вместо него постановен друг по същество на
спора. Доколкото фактическата обстановка е изяснена, то касационната инстанция
следва да отмени съдебното решение и вместо него да постанови друго, с което да
потвърди НП.
При този изход на
спора и изрично стореното от процесуалния представител на касатора искане, на
основание чл. 63д от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв., съдът следва да присъди
юрисконсултско възнаграждение на касатора за процесуално представителство пред двете
инстанции в размер по 80.00 лв. (осемдесет лева), както и да осъди ответника по
касация да заплати на РС – ***** направените по делото разноски за съдебно –
счетоводна експертиза в размер на 140.00 лв. (сто и четиридесет лева).
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК,
във връзка с чл. 63д и чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Добрич, Първи касационен състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по касационна жалба на ****“ -
Добрич Решение № 31 от 10.08.2022 год. по НАХД
№ 20213220200111/ 2021 год. по описа на Районен съд – *****, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 08-002065/49 от 14.05.2021 год., издадено от Директора на ****“
– Добрич, което на Кооперация „*****“, ЕИК *****, гр. *****, ул. В. Априлов“ 8,
ет. 3, с председател В.Н.В. на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414,
ал. 1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), за нарушение по чл.
128, т. 2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Кооперация
„*****“, ЕИК *****, гр. *****, ул. В. Априлов“ 8, ет. 3, с председател В.Н.В.,
да заплати на ****“ – Добрич сумата от 160.00 лв. (сто и шестдесет лева) за
съдебно – деловодни разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
и касационната инстанция.
ОСЪЖДА Кооперация „*****“, ЕИК
*****, гр. *****, ул. В. Априлов“ 8, ет. 3, с председател В.Н.В., да заплати в
полза на Районен съд – ***** направените пред въззивната инстанция разноски за
изготвяне на съдебно – счетоводна експертиза в размер на 140.00 лв. (сто и
четиридесет лева).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: