№ 631
гр. Русе, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520201250 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Жив – 65“ ЕООД, представлявано от управителя му Ж.И.К.
против наказателно постановление № 15/27.04.2021г. на Директора на Регионална здравна
инспекция гр.Русе. С жалбата се моли съда да отмени наказателното постановление, с което
му е наложено наказание „имуществена санкция“.
Жалбоподателят Ж.И.К., редовно призован чрез редовно упълномощен процесуален
представител не се явява; постъпило е писмено становище от процесуалния представител, с
което се поддържа жалбата.
РЗИ гр.Русе, редовно призовани, явява се процесуален представител, който счита
жалбата за неоснователна.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 27.03.2021г. длъжности лица при РЗИ гр. Русе извършили проверка на обект – къща
за гости „Симона“, стопанисвана от наказаното дружество относно спазване на Закона за
здравето. В хода на проверката било установено, че РЗИ гр. Русе не е уведомявана с оглед
регистрация на обекта като такъв с обществено предназначение. В хода на проверката се
установило, че обектът има удостоверение за категоризация № РГ ЗШ9-АХГ-1Н, издадено
от община Русе с последна валидна регистрация от 10.08.2020 г., а също така, че към
момента има двама отседнали гости. С оглед неуведомяването на РЗИ гр. Русе за дейността
1
на обекта св. Чаулева съставила съставила АУАН против дружеството, а въз основа на него
АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му било наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за нарушение по чл.211 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.36
ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ).
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящето производство доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.1 от ЗАНН и
от лице, което има право на това.
Разгледана по същество е неоснователна.
В административнонаказателното производство правилно е приложен материалният
закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
От събраните по делото доказателства се установява по категоричен и несъмнен
начин, че към момента на проверката – 27.03.2021г. – дружеството не е изпълнило
нормативното си задължение по чл.36 ал.1 от ЗЗ да уведоми за това съответната регионална
здравна инспекция, по местонахождението на обекта, в случая РЗИ – Русе, не по-късно от
деня на започване на дейността, като посочва адреса на обекта, видовете дейности, които се
извършват в него, както и името и постоянния адрес на лицето, което упражнява дейността,
а ако е търговец - посочва ЕИК. Той е субект на това задължение по силата на тази норма
във вр. с § 1 т.9 б.“в“ от ЗЗ. Нарушението не се оспорва от наказаното лице, управителят е
подписал АУАН без възражения. Нещо повече, едва след проверката дружеството е
изпълнило това си задължение, което се установява от разпита на актосъставителката в
съдебно заседание и от представеното в с.з. уведомление за откриване на обект с
обществено предназначение, подадено на 31.03.2021 г. в РЗИ гр.Русе.
Единственото възражение, което се прави от защитата, се изразява в това -
наказателното постановление да бъде отменено на основание чл.28 от ЗАНН. Съдът намира,
че случаят не е маловажен и следователно тази разпоредба е неприложима по следните
съображения:
Твърденията, че предвид пандемичната обстановка работата на обекта е намаляла
драстично не може да е оправдание за бездействието от страна на дружеството. Естеството
на нормативното задължение очевидно не може да е в никаква връзка с намаления брой
клиенти, най-малко защото уведомлението може да се извърши и по електронен път по арг.
чл.36 ал.1 изр.2 от ЗЗ. Не са налице основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН и най-
вече, защото обектът е осъществявял дейността си месеци наред – най-малко от 31.07.2021
г., което в случая е основният критерий за приложение или неприложение на тази
разпоредба. Освен това, уведомлението е подадено едва след проверката, т.е. по инициатива
на контролните органи, а не по собствена такава. В случая последното обстоятелство
правилно е отчетено като смекчаващо такова и в съответствие с изискванията на чл.27 ал.2
от ЗАНН е определена санкция в минималния размер.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна, а
обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като обосновано и
2
законосъобразно.
С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 15/27.04.2021 г., издадено от
Директора на РЗИ гр. Русе, с което на основание чл.211 ал.3 вр. ал.1 от Закона за здравето за
нарушение по чл.36 ал.1 от с.з. на „Жив-65“ ЕООД гр.Русе, представлявано от Ж.И.К., е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3