Присъда по дело №292/2012 на Окръжен съд - Враца

            МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД 292/2012год. по описа на ВрОС

 

     Съдебната фаза на наказателното производство е образувана по обвинителен акт на Врачанска Окръжна Прокуратура, с който на А.В.Ц. *** е повдигнато обвинение по чл.252, ал.2, пр.2, вр. ал.1 НК, за това, че за времето от м. декември 2008г. до началото на м. ноември 2010г. в гр. Козлодуй, обл. Враца, без съответното разрешение по чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции е извършвал по занятие банкови сделки по чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции, за които се изисква такова разрешение, като е предоставял парични кредити в общ размер на 6 500лв. срещу лихва, обезпечени със записи на заповед, на три физически лица, а именно на А.Н.С. *** сумата от 2 000лв., на Е.В.Г. от с.гр. сумата от 2 000лв. и на С.М.И. /А./ от с. гр. сумата от 2 500лв. срещу задължение на същите да върнат получените в заем суми, ведно с уговорена съответна лихва /10% или 20% за различните кредитополучатели/, като от тази дейност е получил значителни неправомерни доходи от лихвите в размер на 15 900лв.

     В съдебно заседание подсъдимият А.В.Ц. се възползва от правото си да не дава обяснения по делото.     

     Участващият прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителният акт. Същият пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по него, като му бъде наложено наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, както и кумулативно предвидените наказания- глоба и конфискация.

     В процеса подсъдимият А.В.Ц. се представлява от договорен защитник- адв. О., която прави искане за оправдателна присъда. Навежда доводи за липса на доказателства, от страна на подсъдимия да е извършвана системно банкова дейност, която да е траен източник на доходи и печалба.

     В предоставеното му право на лична защита подсъдимият А.В.Ц.  заявява, че действително е давал заеми на посочените от обвинението лица, но тъй като те го помолили и с оглед финансовото им затруднение. Като защитна позиция излага доводи за недобросъвестност от страна на свидетелите- заемополучатели.

     В предоставената му последна дума подсъдимият заявява, че не се признава за виновен и не се разкайва за стореното, като иска от съда да бъде оправдан.

     Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

     Подсъдимият А.В.Ц. е роден на ***г***, българин, българско гражданство, неженен, има средно образование, живее в гр. Козлодуй на семейни начала с лицето С. С. С., от което съвместно съжителство

                            -2-

имат едно малолетно дете- А. А. Ц. родена на ***г. Същият работи по трудов договор в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр. Козлодуй от 19.06.2005г., не е осъждан, има лоши характеристични данни- дружи с криминално проявени лица и има множество заявителски материал. Същият не е регистриран като ЕТ, не участва в търговски дружества и не притежава лиценз за извършване на банкова дейност, издаден от БНБ. През м.април 2008г. подсъдимият получил заем от АД „Банка ДСК” в размер на 35 000лв. и впоследствие за периода от м. декември 2008г. до началото на м. ноември 2010г. в гр. Козлодуй, обл. Враца, с част от тази сума развивал т.нар. „лихварска дейност”.

     Св. А.Н.С. ***, работещ в атомната централа, през м. декември 2008г. имал спешна нужда от парични средства. От свои познати от гр. Козлодуй разбрал, че подс. Ц. предоставя парични заеми срещу лихва. Свързал се със същия по телефона и провели среща, същия ден в кафе „М.” /сега „С. К.”/ в гр. К. като свидетеля заявил, че му трябва сумата от 2 000лв. Подс. Ц. се съгласил да му даде исканата сума при условие свидетеля да му заплаща месечна лихва в размер на 10%- по 200лв. всеки месец, считано от м. януари 2009г. до момента, в който изцяло и наведнъж плати цялата главница. Св. С. приел така направената му оферта като на следващият ден двамата с подсъдимия се видели и последният му дал 2 000лв. През м. януари 2009г. св. С. платил на подсъдимия уговорената лихва в размер на 200лв., а в началото на м. февруари 2009г. оформил запис на заповед в полза на подсъдимия за сумата от 4 200лв. Инициативата за издаване на ценната книга била на подсъдимия, който обяснил на свидетеля, че това са главницата от 2 000лв. и лихвата, която дължи, а свидетеля се съгласил, притеснен от обкръжението на подсъдимия, тъй като последния се движел сред криминално проявени лица. Записа на заповед от 02.02.2009г. за 4 200лв. бил с падеж 16.02.2009г. В рамките на този срок свидетеля заплатил на подсъдимия сумата от 4 000лв., като останали дължими 200лв. Заради неизплатените 200лв. подсъдимия настоял свидетеля да състави нов запис на заповед от 12.03.2009г. за сумата от 5 600лв. с падеж -30.03.2009г. като обяснил, че тази сума представлява сбор от платените 4 000лв. и 1 600лв. начислени от подсъдимия лихва и неустойка за забава на остатъка от 200лв. В края на м. март- началото на м. април 2009г. след като бил съставил вече записа на заповед от 12.03.2009г. свидетеля С. платил на подсъдимия остатъка от 1 600лв. като общия размер на лихвите получени от подсъдимия за дадената от него на свидетеля сума от 2 000лв. е в размер на 3 800лв. и с това отношенията между двамата приключили.

През м. март 2009г.     св. Е.В.Г. *** имала финансови затруднения и й бил отказан кредит от банкова институция. Същата от свои познати разбрала, че подсъдимият се занимава с лихварство, обадила му се по

                   -3-

телефона и го попитала дали ще и даде заем в размер на 2000лв. Уговорили си среща и по-късно се срещнали в сградата на районният съд в гр. Козлодуй, където свидетелката работи и подсъдимия й дал исканите 2 000лв. Уговорили се, че считано от м.април 2009г. до 15-то число от месеца свидетелката следва да заплаща лихва в размер на 10% върху упоменатата сума, до окончателното изплащане на главницата изцяло и накуп, но не уговорили краен срок за погасяване. Заема бил обезпечен със Запис на заповед издадена от свидетелката в полза на подсъдимия, като същият останал в него. От м.април 2009г. до м. април 2010г. вкл. свидетелката плащала ежемесечно договорената лихва от 200лв. на паркинга около старата съдебна палата в гр. Козлодуй, като общата сума от лихви за този период възлиза на 2 600лв. Впоследствие свидетелката изпаднала в затруднение и през м. май, юни и юли 2010г. не плащала на подсъдимия уговорената лихва. В резултат на това, след проведени телефони разговори подсъдимия унищожил първата ценна книга и склонил свидетелката да издаде нова такава с по- ранна дата на издаване- 15.12.2008г. за сумата от 2 300лв. След съставянето на документа свидетелката продължила да не плаща лихвите и през м. август 2010г. подсъдимият посетил свидетелката на работното й място и настоял да оформят нов запис на заповед за сумата от 7 200лв. като гаранция за издължаването й. Свидетелката издала в полза на подсъдимия запис на заповед от 03.08.2012г. с падеж 07.09.2010г. за сумата от 7 200лв., която според подсъдимия представлява сбор от главницата и пропуснатите от свидетелката лихви. Свидетелката направила опит да продаде неуспешно наследствен имот, но сделката не се осъществила, след което не е плащала на подсъдимия други суми.

В края на м.март, началото на м.април 2009г. свидетелката С.М.И. *** била във финансов и психически колапс. От 2005год. едно от децата й страдало от онкологично заболяване, за лечението, на което й били необходими сериозни финансови средства, поради което същата работела на няколко места и имала няколко кредита от банки. Невъзможността да се справи по друг начин принудило свидетелката да се поинтересува за физически лица, които дават заеми и от св. Й.И. *** разбрала, че подсъдимия се занимава с такава дейност. Свидетеля И. свързал свидетелката А. с подсъдимия и последните двама се срещнали пред питейно заведение в гр. Козлодуй, където свидетелката му поискала сумата от 2 500лв. Давайки сумата от 2 500лв. подсъдимият накарал свидетелката да подпише запис на заповед от 01.04.2009г. за сумата от 3 500лв., като и обяснил, че още същият месец му дължи лихва в размер на 20 % върху заетата сума, т.е. по 500лв. месечно, която трябвало да плаща до момента, в който заплати изцяло и наведнъж  главницата. Притисната от обстоятелствата, свидетелката издала ценната книга в полза на подсъдимия и същата останала в него. От м.

                   -4-

април 2009г. до м. декември 2009г. вкл. свидетелката погасявала редовно уговорената месечна лихва, което ставало на различни места в гр. Козлодуй. В началото на 2010г. свидетелката не платила определените 500лв., в резултат на което подсъдимия я потърсил и на срещата им заявил, че главницата й вече е в размер на 3000лв., съответно размера на лихвата която дължи свидетелката се покачва на 600лв. месечно. От м. януари 2010г. до м. август 2010г. в гр. Козлодуй свидетелката И. ежемесечно плащала лихва в размер на 600лв., след което отново изпаднала във финансови затруднения и преустановила плащането им. Месец ноември 2010г. подсъдимия настоял да му бъде издаден нов запис на заповед за 6 000лв. от страна на свидетелката като уточнил, че реалната сума, която му се дължи е 6 200лв. представляваща главница от 3 000лв. плюс лихви по 1 % на ден за просрочените месеци септември и октомври. В рамките на два последователни дни свидетелката му платила сумата от 200лв. общо- първоначално 140лв., а после още 60лв., съставляващи лихви. На 25.11.2010г. свидетелката И. получила мозъчен инсулт и постъпила в болнично заведение за лечение. През м.януари 2011г. двамата с подсъдимия се срещнали случайно и подсъдимият предявил претенции за изплащане на сумата от 6 000лв., при което свидетелката му обяснила, че няма финансова възможност да направи това и в последствие не е изплащала на подсъдимия други суми. Общият размер на лихвите престирани от страна на свидетелката са в размер на 9 500лв. Впоследствие са водени множество разговори между свидетелката И. и подсъдимия за уреждане на отношенията помежду им, в това число и са отправяни закани за саморазправа от страна на подсъдимия към свидетелката. На 31.01.2012г. подсъдимият подал в районен съд Козлодуй искова молба за сумата от 6000лв. въз основа на Запис на заповед от 10.11.2011г. против свидетелката И..

През периода от лятото на 2008г. до началото на м. април 2009г. подсъдимият дал в заем сумата от 5 000лв. на св. С.И.И., на които му трябвали спешно пари – капаро за закупуване на къща. Тъй като парите били „на влог” подсъдимият обяснил на свидетеля и последният се съгласил да му заплати лихвата, която подсъдимият ще загуби от банката поради изтегляне на влога. За даденият заем страните по него не изготвили документ и след около месец свидетеля върнал на подсъдимия сумата от 5 100лв., представляваща главница и 100лв. лихва.

През м. март 2009г. свидетелката П.И.И. работела като кредитен инспектор в „Инвестбанк” клон гр. Козлодуй и имала финансови затруднения, поради което потърсила някой, който дава пари в заем. От познати научила, че подсъдимият се занимава с такава дейност и тъй като го познавала и преди се свързала с него по телефона. Същият ден се срещнали на паркинга пред банката, в която работела свидетелката и последната го попитала може ли да й даде

                   -5-

10 000лв. в заем. На другият ден отново се видели и подсъдимият й дал сумата от 10 000лв. с уговорката да му ги върне до два- три месеца като лихва между тях не е уговаряна. В края на м. април 2009г. тъй като свидетелката все още не можела да върне заетата сума, подсъдимият я уговорил да състави в негова полза Запис на заповед, с която се задължава до няколко месеца да му върне сумата от 12 000лв. като уточнил, че разликата представлява лихва. През м. септември – октомври 2009г. свидетелката след проведен разговор с подсъдимият превела по негова сметка в Банка ДСК /посочена от подсъдимия/ сумата от 10 000лв. Междувременно свидетеля С.И.- брат на свидетелката П.И. имал разговор с лице от ромски произход наречено М. по повод на заема даден от подсъдимия на свидетелката П.И.. Свидетеля И. индиректно бил заплашван от подсъдимия, че ще изпрати хора при него, за да си вземе парите, които сестра му -св. И. дължи на подсъдимия.

     При полицейска проверка по реда на ЗМВР извършена на 22.03.2011г. в имот, ползван от подсъдимия в гр. Козлодуй, последният доброволно предал на органите на полицията 5 броя Записи на заповед както следва: Запис на заповед от 02.02.2009г. с издател А.Н.С. *** за сумата от 4 200лв., Запис на заповед от 12.03.2009г. със същия издател за сумата от 5 600лв., Запис на заповед от 01.04.2009г. с издател С.М.И. за сумата от 3 500лв., Запис на заповед от 03.08.2010г. с издател Е.В.Г. за сумата от 7 200лв. и Запис на заповед от 29.04.2009г. с издател П.И.И. за сумата от 12000лв.

На 10.06.2011г. в жилището обитавано от подсъдимия Ц. е извършено претърсване и са били намерени и иззети 1 брой тефтер с вписани числа и имена и 5 броя празни бланки на Записи на заповед.

От приетото заключение по назначената техническа експертиза се установява, че е възможно намерените 5бр. празни бланки на запис на заповед да произхождат от една и съща първична бланка със Запис на заповед от 03.08.2010г. с издател Е.Г., тъй като съответстват по реквизит и топографско разположение.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на лихвите, платени от кредитополучателите и получени от подсъдимия са както следва: 3800лв. за св. А.С., 2 600лв. за св. Е.Г. и 9 500лв. за св. С.И. /А./, а общият им размер се равнява на 15 900лв. В заключението си вещото лице е уточнило, че за периода от м. декември 2008г. до началото на м. ноември 2010г. подсъдимият Ц. е раздал кредити в както следва : 2000лв. за св. А.С., 2 000лв. за св. Е.Г. и 2 500лв. за св. С.И. /А. или в общ размер на 6 500лв., от които върнати са само 2 000лв. от

                   -6-

св. А.С.. Останалите две свидетелки не са погасили главницата по заемите си към подсъдимия.

Заключенията на коментираните по- горе съдебни експертизи съдът възприема изцяло, като прецени, че същите са обективни, компетентни, всестранни и пълни.

     Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства- показанията на свидетелите на обвинението А. С., С. И. /А./, Ел. Г., С. И., П. И. и Й.. И. депозирани в с.з., както и тези дадени на ДП, в т.ч. и пред съдия по ЧНД №214/11год., №215/2011г., 216/2011г. 242/2011г. и 331/2011г. всички по описа на ВрОС, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.1 от НПК, отчасти показанията в с.з. на св. З. Г.- майка на подсъдимия; от писмените доказателства и доказателствени средства- Протокол за извършена проверка по ЗМВР /л.8 ДП/, протокол за претърсване и изземване с фотоалбум /л.44-49, т.ІІ ДП/, 7 бр. Записи на заповед /л. 10-14, л.84 и л.127 ДП/, протокол за доброволно предаване- /л.15 ДП/, искова молба до РС Козлодуй- /л.126 ДП/, писмо от БНБ /л.72, т.ІІ ДП/, Справка на Агенцията по вписванията /л.74, т.ІІ, ДП/, Писмо от НОИ /л.85, т.ІІ ДП/, справка от „АЕЦ-Козлодуй”  ЕАД гр. Козлодуй /л.88-89, т.ІІ ДП/, писма и справки от кредитни институции- /л.95-192, т.ІІ ДП, решение по ч.гр.д. 90/2012г. на РС Враца по реда на чл.62, ал.7 ЗКИ- /л.93, т.ІІ ДП/, медицинска документация на името на св. С. И. /А./, справка за криминалистична регистрация на подсъдимия /л.199-203 т.ІІ ДП/, характеристика на подсъдимия /л.210, т.ІІ ДПІ, справка за съдимост- /л.207,т.ІІ ДП/, ВДС, събрани при използване на СРС, прочетено и приобщено по делото; от заключението на съдебно счетоводната и техническа експертизи, както и от приложените по делото веществени доказателства.

     На първо място, съдът кредитира с доверие показанията на св. А. С., С. И. /А./, Е.. Г., С. И., П. И. и Й. И.- разпити в с.з., на ДП и по реда на чл.223 от НПК, като прие, че същите са непротиворечиви, логични и последователни касателно събитията в инкриминираният период и непосредственото осъществяване на деянието. Тези показания на свидетелите на обвинението се подкрепят и от показанията на разпитаната в с.з. св. З. Г.- майка на подсъдимия. Последната по несъмнен и категоричен начин установява, че подсъдимият е давал заеми на св. С. И. и св. Е. Г. и дори тя- свидетелката е ходила при тях да иска да върнат парите на сина й.

По несъмнен и категоричен начин се установява, че свидетелите А. С., С. И. /А./, Е. Г., С. И., П. И., изпадайки във финансово затруднение са се поинтересували за физически лица, които дават заеми. Всички от свои познати са били насочени към подсъдимия Ц.. Свързвайки се с него свидетелите са поискали съответната сума

                   -7-

и най-късно на другият ден тя е била предоставяна. Досежно размера на заемите, които подсъдимия е предоставял на свидетелите, съдът изцяло кредитира свидетелските показания дадени по реда на чл.223 от НПК на досъдебното производство, а именно – на А.Н.С. сумата от 2 000лв., на С.М.И. сумата от 2 500лв. и на Е.В.Г. сумата от 2 000лв., които показания напълно кореспондират със събраните писмени доказателства. Единствено по отношение на св. Ел. Г. е налице противоречие в размера на заетата сума, което с прочитане и приобщаване на протокола за разпит по реда на чл.223 от НПК бе отстранено, тъй като свидетелката уточни, че противоречията са резултат на изминалият период от време и че истина е това, което е казала по ЧНД №214/2011г. по описа на ВрОС пред съдия. Факта на раздаване на заеми на множество лица не се отрича нито от подсъдимия, нито от неговият защитник.

По безспорен начин е установено, че заемите са били отпускани срещу лихва, която за различните кредитополучатели е различна- по 10% за св. А. С. и Е. Г. и по 20% за св. Ст. И.. Свидетелите категорично заявяват, а и показанията им в тази насока напълно се подкрепят от представените и приобщени по делото писмени доказателства, че за обезпечаване на вземанията си, подсъдимият е задължавал заемателите да подписват ценни книги в негова полза, които оставали в него. Нов Запис на заповед в полза на подсъдимия издавал всеки, които просрочел една или няколко вноски- лихва, като в новата ценна книга заемателя се задължавал с главница равна на сбора на главницата по заема и просрочената лихва. По този начин се получава на практика и т. нар. капитализиране на лихва.

По отношение размера на лихвите, които подсъдимия е получил- същите се установяват от последователните и непротиворечиви показания на свидетелите и приложените по делото Записи на заповеди в оригинал, както следва: Запис на заповед от 02.02.2009г. с издател А.Н.С. *** за сумата от 4 200лв., Запис на заповед от 12.03.2009г. със същия издател за сумата от 5 600лв., Запис на заповед от 01.04.2009г. с издател С.М.И. за сумата от 3 500лв., Запис на заповед от 15.12.2008г. с издател Е.В.Г. за сумата от 2 300лв., Запис на заповед от 03.08.2010г. с издател Е.В.Г. за сумата от 7 200лв. и Запис на заповед от 29.04.2009г. с издател П.И.И. за сумата от 12000лв. и заверено копие от Запис на заповед от 10.11.2010г. с издател С.М.И. за сумата от 6 000лв.

По отношение на св. П. И. и С. И. обвинение не е повдигнато, тъй като за същите не е установено по категоричен начин връщането на сумите по главницата със задължение за лихва. Предвид това, показанията на тези свидетели, че са

 

                   -8-

вземали пари назаем без лихва, са ирелевантни за предмета на доказване по настоящето дело.

В опит да обори свидетелските показания на св. С. И. /А./ защитата на подсъдимия е направила искане за събиране на писмени доказателства, а именно справка- данни за осигуряването на свидетелката за периода от 03.2009г. до 10.2010г. вкл. Съдът е приел това доказателство, което по същество доказва твърденията на свидетелката, че през периода е работила на две места, а именно в АЕЦ Козлодуй и към „Изи Асет Мениджмънт” София. От същото не би могло да се направи наведеният от защитата извод, че показанията на св. И. /А. са недостоверни, тъй като същата не би могла да върне на подсъдимия сумата от 9 500лв., осигурявайки се на по нисък доход. Свидетелката в показанията си не отрича, че е била във финансово затруднение, че е имала множество кредити към банкови институции, поради и което работела на няколко места, в това число сочи и заведения за хранене, за които в НОИ липсват данни. Неосигуряването на едно лице не изключва твърденията на същото, че е работело на конкретното място. Ето защо съдът кредитира показанията на св. С. И. /А./, които се подкрепят изцяло с приетите писмени доказателства медицинска документация на името на св. С. И. /А./, Записи на заповед и други и не се оборват от приетата справка- данни от НОИ за осигуряването на същата.

Кредитираните от съда свидетелски показания кореспондират и със събраните и приобщени по делото множество писмени и веществени доказателства, в т. ч. ВДС, събрано при използване на СРС, прочетено и приобщено по делото. От същото по безспорен начин се установява, че подсъдимия е дал заем на св. И. /А./, както и начина по който същият си е търсел и събирал лихвите върху даденият заем. Приобщеното ВДС опровергава и заявеният като защитна позиция от подсъдимия, неговият защитник и подкрепен с показанията на св. З. Г. алтруизъм при раздаване на кредитите.

Наведените от подсъдимия доводи за наличие на интимни отношения между него и св. Е. Г. могат да обосноват твърденията му за мотива да й даде в заем пари, но не оборват достоверността на показанията на същата и факта на събиране на лихва върху този заем, което е подкрепено с писмени доказателства- Записи на заповед.

     От представените по делото характеристични данни и справка за заявителски материал за подсъдимият се установява по безспорен начин, че същият не се ползва с добро име в обществото, злоупотребява с алкохола и поддържа тесни контакти с криминално проявени лица, което напълно подкрепя показанията на св. А. С..

     По делото, по предвиденият в специалният закон ред за разкриване на банкова и данъчна тайни са събрани доказателства, от които се установява, че на 07.04.2008год. подсъдимият е изтеглил кредит от АД „Банка ДСК” в размер на

                        -9-

35 000лв. На същата дата 7 000лв. са преведени по негова сметка в АД „Първа инвестиционна Банка”, а на 10.04.2008г. по негова сметка в АД „ОББ” сумата от 17 500лв. Установяват се множество вноски в Банка ДСК от трети лица едно, от които е св. П.И.– 10 000лв., а другите неустановени- А. И. и Д. М.. По сметката в ОББ се установяват две по- значителни по размер вноски- 2 000лв. на 12.11.2008г. и 8 000лв. на 11.08.2008г.

От представеното писмо от „АЕЦ-Козлодуй” ЕАД е видно, че средно месечното трудово възнаграждение на подсъдимия е в размер на 799.93лв. за 2008г., 1077.76лв. за 2009г. и 1308.66лв. за 2010г. като от м. март 2010г. на подсъдимият се удържат по „съдебен запор”- 509.50лв. месечно, а от м. 10.2010г. и удръжка за заем в размер на 190лв. месечно.

Всичко това по безспорен начин установява, че с оглед доходите на подсъдимият от трудово възнаграждение, същият е оперирал през инкриминираният период със значително по- големи суми – теглени от него и внасяни по негова сметка включително и от трети лица.

С писмо на Българска Народна Банка от 08.04.2011г. е удостоверено, че подсъдимият не е подавал документи за регистрация на финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, а в качеството му на ФЛ няма законова възможност да му бъде издадено разрешение /лиценз/ за извършване на банкова дейност.

От писмо на Агенция по вписвания „Служба по регистрация” гр. Враца след справка в Търговския регистър се установява, че към 05.04.2011г. подсъдимия няма регистрирана фирма и не участва в други търговски дружества. От Агенция по Вписвания „Служба по вписванията” гр. Козлодуй е установено, че към 20.01.2012г. няма данни за вписвания, отбелязвания и заличавания на недвижими имоти по партидата на подсъдимия, а от ТД на НАП офис Враца, че за инкриминираният период от страна на подсъдимият няма подавани годишни данъчни декларации. Видно от ОД на МВР Враца, сектор „Пътна полиция” подсъдимият Ц. е собственик на два леки автомобила- „Опел Вектра”, придобита през инкриминираният период- 22.01.2010г. и л.а. „Сеат Кордоба” с първоначална регистрация 01.08.2011г.

При така изложените фактически констатации, могат да се направят следните правни изводи:

От анализа на събрания по делото доказателствен материал безспорно се установява, че подсъдимият А.В.Ц. през инкриминираният период от м. декември 2008г. до началото на м. ноември 2010г. в гр. Козлодуй, обл. Враца като физическо лице, без съответно разрешение е извършвал по занятие банкови сделки по чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции - отпускане на заеми с лихви на различни лица, за която дейност се изисква такова разрешение съгласно чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции като от престъпната си дейност е получил значителни неправомерни доходи в размер на 15 900лв.

 

                   -10-

Анализирайки нормативната уредба, даваща легално определение за банка, банкова дейност и специалното изискване за поставяне на тази дейност под разрешителен режим, съдът приема, че сега действащия Закон за кредитните институции/ЗКИ/ определя смисъла и съдържанието на основната дейност на всяка банка, а именно извършване по занятие на множество търговски сделки, в това число и предоставяне на кредити. ЗКИ изчерпателно изброява субектите, които могат да осъществяват съответни банкови операции, разделяйки ги на две основни категории - кредитни институции и финансови институции. При досега действащото законодателство никъде не е регламентирана възможността физически лица да извършват банкови сделки. Нещо повече- за осигуряване на нормалното функциониране и стабилитета на финансово- кредитната система и в частност да защити интереса на масовия вложител и кредитополучател, законодателя е поставил банковата дейност под разрешителен /лицензионен/ режим, чието неспазване води до съответната наказателна отговорност по чл.252 от НК.

Системното /по занятие/ предоставяне на парични средства под формата на заеми на широк кръг от лица срещу насрещна материална облага /лихва/ за ползването на заетата сума с основната цел заемателя да реализира доходи от реално предоставените средства на други лица, покрива по същество понятието за дейност на банково кредитиране, поставена под разрешителен режим. В тази насока е и съдебната практика – решение №417/2010г. на ВКС по н.д. №52/2010г. на ІІІ н.о., НК.

За да е осъществено от обективна страна престъпното деяние по чл. 252, ал.2, пр.2, вр. С ал.1 НК кумулативно следва да се налице следните материално правни предпоставки- да липсва разрешение за извършване на банкова дейност, банковите сделки да са извършени по занятие- да са основен източник на средства и доходи за препитание за дееца и в резултат на тази неправомерна дейност да са получени значителни неправомерни доходи.

В случая от фактическа страна по безспорен начин е установено, че подсъдимия Ц. не е имал административно разрешение от БНБ за извършване на банкова дейност. След като е действал като физическо лице и е нямал съответното разрешение от БНБ, подсъдимият Ц. не е имал право да осъществява банкова дейност- отпускане на кредити, регламентирана от ЗКИ.

По отношение на материално правната предпоставка -по занятие съдебната доктрина приема, че деяние по занятие се осъществява тогава, когато са извършени поне три сделки и тази дейност е насочена към получаване на траен източник на доходи и печалба. Приема се, че не е нужно занятието да съставлява единствен или главен поминък, а е възможно лицето да има и други източници на доходи /решение 122/2009г. на ВКС по н.д. №88/2009г., ІІІн.о., НК, решение №560/2005г. на ВКС н.д. №1082/2004г., І н.о./.

                   -11-

В конкретният случай безспорно установено е, че подсъдимия в качеството си на физическо лице е раздал кредити /заеми/ на изпаднали в затруднено финансово положение свои съграждани св.св. А. С., С. И. /А./, Е. Г.- категорично установени по делото три случая. Сделките били сключвани устно, като подсъдимия уговарял размера на кредита и насрещната материална облага, която следвало да получи- лихва, при съответния лихвен процент, която заемателя се задължавал да плаща на подсъдимия всеки месец до погасяване на главницата. За обезпечаване на вземанията си подсъдимия задължавал заемателя да издава и подписва в негова полза запис на заповед, който оставал у подсъдимия. Независимо от изплащането на всичките задължения от страна на заемателя подсъдимия не връщал записа на заповед. Изплащането ставало „на ръка” на подсъдимият на различни места в гр.Козлодуй. При забава подсъдимият задължавал длъжниците да съставят и подписват нов запис на заповед, в които неплатената сума по лихвата преминавала към задължението по главницата- капитализиране на лихва и по този начин във всички от случаите, действително изплатеното надхвърляло значително размера на получената в заем сума.

Ето защо, съдът не споделя становището на защитата на подсъдимия, че в случая се касае за отпускане на множество заеми от страна на подсъдимия на различни лица изпаднали в материално затруднение поради проявен алтруизъм и не е налице дейност на банково кредитиране.

Основното възражение на защитата в случая е несъставомерност на деянието, тъй като подсъдимия не е извършвал дейността по отпускане на кредити системно по занятие. Твърди се, че същият е работел по трудов договор в АЕЦ Козлодуй, имал е постоянен доход от трудово възнаграждение и полученото в резултат на отдадените кредити- лихви не е основен доход за неговата издръжка. В конкретният случай извършването на дейността от страна на подсъдимия системно /по занятие/ е повече от очевидна като се има предвид не само броя на отпуснатите кредити, но и периода, в които са предоставени сумите срещу лихва, механизмът за предоставяне и получаване на средствата, както и приложените доказателства за другите доходи на подсъдимия. Както бе посочено по –горе в практиката се приема, че не е нужно за съставомерността на деянието дейността да е основен /главен/ поминък, а е достатъчно да улеснява, подпомага основният доход, както е установеното в конкретният случай.

На второ място защитата твърди, че не са налице доказателства, че дейността на подсъдимия е насочена към реализиране на значителни доходи, тъй като през инкриминираният период не е установено същият да е натрупал значителни доходи. От наличните доказателства се установи, че през инкриминираният период подсъдимият е закупил един лек автомобил, няколко месеца след инкриминираният период- втори

                   -12-

лек автомобил, както и е безспорно, че след инкриминираният период и образуването на ДП на подсъдимият са наложени „съдебни запори” върху трудовото му възнаграждение.

Всичко това води съда към единственият правен извод, че придобитите доходи от лихви не само са неправомерни /тъй като подсъдимият не е имал законово право да ги получи, а и надвишават законовият размер за лихва/, но са и подпомагали основният доход и средства за издръжка на подсъдимия и неговото семейство.  

     Що се отнася до определянето на тези доходи като значителни, съдът приема същите за такива като взема предвид размера на отдадените от подсъдимия заеми в общ размер на 6 500лв. и получените от него безспорно доказани по делото лихви в размер на 15 900лв. за сравнително краткия период от време- инкриминирания такъв. В практиката липсва установен начин за определяне на „значителни доходи”, за разлика от понятието „значителни вреди”. Поради и което съдът намира, че в конкретният случай, тъй като получената от подсъдимия Ц. материална облага /лихва/, надвишава дадените в заем от него средства два и половина пъти, прави същата значителен доход.

     От субективна страна подсъдимият Ц. е извършил деянието с форма на вина пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Умисълът се извежда от конкретните действия на подсъдимия. Същият е съзнавал, че няма разрешение за извършването на процесната банкова дейност лично като ФЛ, както и че разрешение за извършване на банкови сделки не е искано и не е издавано от БНБ. Независимо от липсата на такова разрешение, подсъдимият е извършвал такава банкова дейност по занятие като е целял получаване на доходи. Същият е съзнавал, че получава значителни неправомерни доходи, получавайки лихви от заемополучателите. Това знание се извежда от факта, че не е съставял писмени договори, за предоставяните заеми, не е издавал разписки за връщане на изплатените суми, а в запис на заповед е вписвал главница, в която впоследствие е включвал и просрочената лихва, като не е връщал изготвените записи на заповед на заемополучателите след подписване от тяхна страна на нов такъв. Въпреки, че е съзнавал обществената опасност на извършеното от него деяние и е предвиждал настъпването на противоправните му последици, подсъдимият е искал настъпването на противоправният резултат, целейки да се облагодетелства по неправомерен начин.

Причините за извършване на деянието се коренят в ниската правна култура и съзнание на подсъдимия, в стремежа му да се облагодетелства по неправомерен начин, въпреки наложените строги правила в областта на банковата система, както и в грубото незачитане на установеният в страната ред за функциониране на финансовата система.

След като намери, че са налице условията за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия и го признава за виновен в обвинението за извършено престъпление по чл.252,

                   -13-

ал.2, пр.2, вр. ал.1 НК съдът определи и наказанията, които следва да му бъдат наложени.

     При определяне вида и размера на наказанията предвидени по чл.252, ал.2, вр. ал.1 НК, съдът се съобрази с императивните разпоредби на чл.54 НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Извършеното престъпление от подсъдимия Ц. е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК, тъй като е наказуемо с лишаване от свобода за срок от пет до десет години. Наред с това, законът е предвидил и кумулативно наказание глоба от пет хиляди лева до десет хиляди лева и възможност за конфискация на част или на цялото имущество на дееца.    Извършеното от подсъдимия престъпление се отличава с относително висока степен на обществена опасност с оглед механизма и трайността на престъпния умисъл, разпространеността на това престъпление в обществото и вида на обществените отношения, които засяга, а именно нормалното функциониране на кредитната и паричната системи. Именно, за да защити и охрани интересите на масовите кредитополучатели законодателя е поставил под специален разрешителен режим функционирането на банковата дейност и съответно е инкриминирал неспазването на този режим. От друга страна е налице не висока степен на обществена опасност на личността на подсъдимия Ц..

            При индивидуализирането на наказанието съдът съобрази, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива съдът отчете необремененото съдебно минало, трудовата и семейната ангажираност на подсъдимия, изминалия сравнително голям период от време след довършване на престъпната дейност на подсъдимия, в който същият не е извършвал други деяния. Като отегчаващи следва да се отчетат много високия общ размер на получените доходи в сравнение с размера на отдадените кредити.

Предвид отчетения превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и за постигане на посочения в чл.36 от НК възпитателен и възпиращ ефект, както спрямо извършителя на престъплението, така и по отношение на другите членове на обществото, съдът намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода и глоба в минимално предвидения в закона размер, а именно пет години лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева. Въпреки отчетеният превес на смекчаващите вината обстоятелства, според съда същите не са нито изключителни, нито многобройни, поради което не са налице условията за определяне на наказанието по реда на чл.55 НК, чрез определяне на наказание под най-ниския предел. В процесният случай не е налице и втората кумулативна предпоставка за индивидуализиране на наказанието по този по- благоприятен ред, а именно най- лекото предвидено в закона наказание не е несъразмерно тежко на извършеното.

 

                   -14-

Така определеният срок на наказанието лишаване от свобода изключва приложението на условното осъждане по чл.66 НК, поради което и на осн. Чл.59, ал.1 ЗИНЗС, съдът определи първоначален „общ” режим за изтърпяване на наложеното наказание в затворническо общежитие от открит тип.

Съдът не наложи на подсъдимия наказание конфискация, тъй като по делото не са налице данни за собственост на недвижимо имущество на подсъдимия, върху което да се наложи същата, освен лекият автомобил „Опел Вектра”, за които от друга страна липсва определена по делото пазарна стойност.

С така наложените наказания съдът счита, че в най- пълна степен биха се постигнали целите на генералната и специална превенция по смисъла на чл.36 НК.

Съдът постанови веществените доказателства 1 бр.тефтер и 5 бр.празни бланки на запис на заповед на основание чл.53, ал.1, б."а" НК да бъдат отнети в полза на Държавата, а след влизане на присъдата в сила същите да бъдат унищожени.

Съдът на основание чл.189, ал.3 НПК и като призна подсъдимия Ц. за виновен го осъди да заплати по сметка на Окръжен съд Враца в полза на Държавата сумата от 141.16 лева /сто четиридесет и един лева и шестнадесет стотинки/ деловодни разноски.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови съдебния си акт.

 

 

 

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: