№ 3971
гр. София, 30.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110101829 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № ****** на
*************, ЕИК *********** срещу ***********, ЕГН **********, с която са
предявени искове за признаване за установено съществуването на вземане на ищеца
срещу ответника въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение
за сумите: 416,98 лв., представляваща неплатена цена за доставена топлинна енергия за
периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г. за имот, находящ се на адрес: ***************,
аб. № ********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, 66,49 лв. обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. –
07.04.2022 г., 0,09 лв. неплатена цена за услуга дялово разпределение за периода
01.05.2019 г. – 30.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
При извършена проверка на редовността на исковата молба съдът е констатирал,
че същата е нередовна, като с Разпореждане № 7108/18.01.2023 г. на ищеца са дадени
указания за отстраняване на нередовностите в едноседмичен срок, като представи
доказателства за внесена държавна такса в размер на 75 лв. по сметка на СРС.
Указанията, както и предупреждение за последиците от неизпълнението им в срок, са
връчени на ищеца на 20.01.2023 г., като в указания срок и до днес не са изпълнили, а с
молба с вх. № 19683/25.01.2023 г. ищецът е заявил, че няма интерес от продължаване
на съдопроизводствените действия с оглед пълно погасяване на вземанията от страна
ответника.
Доколкото липсва изрично изявление за оттегляне на предявените искове, а и
липсата на изрично упълномощаване на процесуалния представител на ищеца с
правата по чл. 34, ал. 3 ГПК, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 129,
ал. 3 ГПК и исковата молба следва да бъде върната.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № ****** на *************, ЕИК ***********
срещу ***********, ЕГН **********, с която са предявени искове за признаване за
установено съществуването на вземане на ищеца срещу ответника въз основа на
1
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите: 416,98 лв.,
представляваща неплатена цена за доставена топлинна енергия за периода 01.11.2018 г.
– 30.04.2020 г. за имот, находящ се на адрес: ***************, аб. № ********, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, 66,49 лв. обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. – 07.04.2022 г., 0,09
лв. неплатена цена за услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. –
30.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1829/2023 г. по описа на Софийския
районен съд, I гражданско отделение, 157 състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
12567 от 05.05.2022 г., издадена в *************, ЕИК *********** срещу длъжника
***********, ЕГН ********** по ч.гр.д. № ******** по описа на СРС, 157 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2