РЕШЕНИЕ
№ 898
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско дело
№ 20211100514609 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 92344/16.09.2021 г. на "Застрахователно
акционерно дружество ОЗК-З." АД, гр. София – действащ чрез процесуалния
му представител адв. С. С., срещу действията на частен съдебен изпълнител
/ЧСИ/ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ по изп. дело № 20218510402270,
обективирани в Постановление за разноски с изх. № 56613 от 01.09.2021 г., с
които е оставено без уважение искането на дружеството, в качеството му на
длъжник по това дело, да се намалят приетите разноски за адвокатското
възнаграждение на взискателя до сумата от 200, 00 лева, както и
определеният по изпълнителното дело размер на таксата по т. 26 от Тарифата
за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/.
В жалбата се излагат доводи, че исканият адвокатски хонорар от
взискателя по изпълнителното дело е над законоустановения минимум,
предвиден в Наредба №/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАдС, прекомерен е и не съответства на
правната и фактическа сложност на делото; че същият е определен
произволно от взискателя и е законово и логически неоправдан; че
извършените по изпълнителното дело действия не са необичайни и не налагат
определянето на такова адвокатско възнаграждение, като единствените
предприети от пълномощника на взискателя действия са подаване на молба за
образуване на изпълнителното дело с посочване в същата на способа на
изпълнението, като в този смисъл разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
1
неприложима. Поддържа се и че приетата пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ също е прекомерна; че включването на адвокатското
възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по изпълнителното
производство в събраната сума по смисъла на т. 26 от Тарифата, е
незаконосъобразно, тъй като материалният интерес, върху който се изчислява
пропорционалната такса, е само присъденото вземане по изпълнителния лист.
В случай, че съдът счете, че дължимото се адвокатско възнаграждение следва
да бъде включено в събраната сума, размерът на пропорционалната такса
също следва да бъде намален.
Моли въззивния съд да отмени атакуваните действия по Постановление
за разноски с изх. № 56613 от 01.09.2021 г. на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на
КЧСИ по изп. дело № 20218510402270 и да се намали размерът на
адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200, 00 лева,
съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, както и да се коригира размерът на
начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира
присъждането на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – ЗД „Б.И.“АД в определения от закона срок по
чл. 436, ал. 3 ГПК не е депозирал писмено становище по жалбата.
В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег. № 851 на КЧСИ –
Мариян П. по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК е отразено, че жалбата на длъжника е
неоснователна. Посочено е, че адвокатското възнаграждение отговаря на
изискванията на чл. 36 ЗА във връзка с чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като е
обосновано и съответства на действителната фактическа и правна сложност
на делото; че претендираният размер е дори по-нисък от минималния,
определен съобразно в Наредба № 1 минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и че в разглеждания случай адвокатът на взискателя е
положил труд и усилия, изразяващи се в изготвяне и депозиране на молба за
образуване на дело, получаване на съобщения и книжа по делото, следене за
движението на изпълнителното дело, извършване на справки по него лично в
кантората на ЧСИ и по телефона, изготвяне на становище по възражение,
направено от длъжника.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалба в частта, касаеща разходите за адвокатско възнаграждение, е подадена
от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на
съдебен контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
Изп. дело № 20218510402270 по описа на ЧСИ М. П. с рег. № 851 на
КЧСИ е образувано по молба от 25.08.2021 г. на „ЗД Б.И.“ АД, действащо
чрез процесуалния си представител адв. М.Г., въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 10.05.2021 г. по гр. д. № 22510/2018 г. по описа на СГС, 120
състав, за сумите 302,04 лева – главница, ведно със законната лихва от
04.04.2018 г., и 580,00 лева – съдебни разноски.
Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие № 392
от 23.06.2021 г., сключен между взискателя и адв. М.Г., в който е предвидено,
че за осъщественото представителство на пълномощника се дължи
2
възнаграждение в размер на 350,00 лева, заплатено авансово изцяло в брой. В
молбата е посочен изпълнителен способ –да се извърши справка за открити
банкови сметки на длъжника и да се наложи запор върху вземанията по тях.
В покана за доброволно изпълнение с изх. № 53537/26.08.2021 г. ЧСИ
М. П., рег. № 851 на КЧСИ, е приел разноски по изпълнението за взискателя
/за адвокатско възнаграждение/ в размер на 350, 00 лева и такси по Тарифата
към ЗЧСИ в размер на 236,36 лева. Поканата е получена от ЗАД "ОЗК-З." АД
на 27.08.2021 г.
С възражение от 01.09.2021 г. – с вх. № 85317, подадено от длъжника
ЗАД "ОЗК-З. " АД в едноседмичния срок от връчване на поканата за
доброволно изпълнение от 27.08.2021 г. е заявено искане съдебният
изпълнител да намали поради прекомерност размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя до сумата от 200, 00 лева, съгласно чл. 10, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС, както и да се измени размерът на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ с оглед на това, че същата е
прекомерна и в "събраната сума" по смисъла на тази норма неправо-мерно е
включено и адвокатското възнаграждение на взискателя.
С изготвено на 01.09.2021 г. Постановление за разноски с изх. № 56613
ЧСИ с рег. № 851 на КЧСИ – М.П., подаденото възражение на ЗАД "ОЗК-З."
АД за намаляване на адвокатския хонорар на взискателя е оставено без
уважение. Актът на ЧСИ от 01.09.2021 г. е връчен на ЗАД "ОЗК-З. " АД на
03.09.2021 г.
С платежно нареждане от 14.09.2021 г. "Централна кооперативна
банка" АД е превела от сметката на ЗАД "ОЗК-З." АД пълния размер на
посочената като дължимата се сума в поканата за доброволно изпълнение от
26.08.2021 г. по изп. дело № 20218510402270 по описа на ЧСИ М. П..
Съгласно общите правила на Глава Осма от ГПК всеки взискател в
изпълнителното дело имат право на възстановяване на заплатените такси и
разноски по производството и на възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, във връзка със същото.
Съгласно нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в ред., действаща
след изм. с ДВ бр. 68/31.05.2020 г. / за образуване на изпълнително дело се
дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лева, а по силата на чл.
10, т. 2 от същия акт за процесуално представителство, защита и съдействие
на страните по изпълнителното производство и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания над 1 000, 00 лева – 1/2 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – т. 7 от този акт. В дадения казус от
процесуалния представител на взискателя са били осъществени единствено
действия по образуване на изпълнителното дело, но не и други действия по
смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата, касаещи удовлетворяване на паричното
вземане, с оглед на което на взискателя се дължат само предвидените в чл. 10,
т. 1 от Наредбата разноски в посочения размер от 200, 00 лева. Поради
липсата на доказателства, че пълномощникът на взискателя е регистриран по
ЗДДС, такъв не следва да се начислява върху дължимото се на същия
възнаграждение.
Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК част от задължителното съдържание на
3
молбата за започване на изпълнението е посочването на изпълнителен способ,
като по силата на ал. 3 от същата норма – редовността на молбата се
проверява по реда на чл. 129 ГПК, предвид което посочването на такъв способ
– в самата молба или в молба за отстраняване на нередовността й по чл. 129
ГПК /както в дадения казус/, не представлява действие по смисъла на чл. 10,
т. 2 от взираната Наредбата и за него не се дължи отделно възнаграждение.
Предвид изложено настоящият съдебен състав приема, че действията на
съдебния изпълнител по атакуваните действия на съдебният изпълнител,
обективирани в Постановление за разноски от 01.09.2021 г., с които е
отказано намаляването на адвокатския хонорар, заплатен от взискателя на
неговия пълномощник, следва да бъдат отменени, а размерът на престираното
от „ЗД Б.И.“ АД адвокатското възнаграждение – да се намали до размера на
сумата от 200, 00 лева – по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на
ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Жалбата на ЗАД "ОЗК-З. " АД в частта, касаеща таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ, е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена
без разглеждане. В инкорпорирания в Постановление за разноски с изх. №
56613 от 01.09.2021 г. акт не е налице произнасяне от страна на ЧСИ по
отношение на размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, с оглед
на което в патримониума на длъжника не е възникнало потестативното
процесуално право на жалба срещу такъв акт. Правото на жалба е
положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за
чието наличие съдът следи служебно. За пълнота на изложението във връзка с
разжлеждания въпрос следва да се посочи и че предмет на обжалване може да
бъде единствено изричен отказ, попадащ в предметния обхват на нормата на
чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, инкорпориран в писмен акт на съдебния изпълнител в
съответствие с изискванията на чл. 434, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 433, ал. 1
ГПК. Така нареченият "мълчалив" отказ" не е уреден като институт в ГПК и е
непознат в гражданския процес, за разлика от административното право /в т.
см. и съдебната практика, инкорпорирана в определение № 2829/01.09.2018 г.
по в. гр. д. № 4 201/2018 г. на САС, определение № 3 120/01.10.2018 г. по в.
гр. д. № 4688/2018 г. на САС, определение № 880/12.03.2019 г. по в. ч. гр. д.
№ 648/2019 г. на САС, определение № 882/01.03.2019 г. по в. ч. гр. д. №
1161/2019 г. на САС, определение № 1526/07.05.2019 г. по ч. гр. д. №
1230/2019 г. на САС, определение № 1572/13.05.2019 г. по ч. гр. д. №
1991/2019 г. на САС и др. /. Жалба срещу неизвършено действие от съдебния
изпълнител е безпредметна.
Съобразно приетия изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски по
производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер
на 323,98 лева – съобразно уважената част от жалбата.
Адвокатското възнаграждение на жалбоподателя е определено при
условията на чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с наведеното от взискателя
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно с оглед
липсата на фактическата и правна сложност на спора, обема на осъществената
защита и обстоятелството, че по делото не е провеждано открито съдебно
заседание, като размерът е съобразен и с предвидения минимален такъв в чл.
10, ал. 5, пр. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдС и изискването на § 2, пр.
4
2 от ДР от същия акт, а именно: сумата 240, 00 лева.
Поради липсата на заявено искане по чл. 78, ал. 3 ГПК, съдът не дължи
произнасяне на това основание.
Воден от горното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действията на частен съдебен изпълнител М. П.. с рег. № 851
на КЧСИ, обективирани в Постановление за разноски с изх. № 56613 от
01.09.2021 г., с които е отказано да се намали по възражение на длъжника
ЗАД "ОЗК-З." АД с вх. № 85317/01.09.2021 г., размерът на разноските на
взискателя „ЗД Б.И.“ АД за адвокатското възнаграждение по изп. дело №
20218510402270 от 350, 00 лева на 200, 00 лева като незаконосъобразни, и
вместо това постановява:
НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя „ЗД Б.И.“ АД по изп. дело № 20218510402270 по описа на ЧСИ М.
П., рег. № 851 на КЧСИ до размера на сумата 200, 00 /двеста/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от длъжника ЗАД "ОЗК-З.
" АД жалба с вх. № 92334/16.09.2021 г. срещу действия на ЧСИ М. П., рег. №
851 на КЧСИ по изп. дело № 20218510402270, обективирани в Постановление
за разноски с изх. № 56613 от 01.09.2021 г., с които е отказано да се намали
определеният размер на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ, като недопустима.
ОСЪЖДА „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК ********, да ЗАПЛАТИ на ЗАД "ОЗК-З.
" АД, ЕИК *********, сумата 323,98 лева /триста двадесет и три лева и
деветдесет и осем стотинки/ – разноски по делото.
Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, имащо
характер на определение, може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5