№ 16980
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110167505 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявеният от Й. С. А., ЕГН **********, в
качеството му на заемател по договор за заем № **********, срещу
„(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК ********* конститутивен иск с правно основание
чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК за установяване
нищожност на т. 4.1. от договор за заем № **********.
Ищецът твърди, че с ответника „(ФИРМА)“ е сключен договор за заем
№ 9758013008на 25.03.2022 г., с което й е предоставена сумата от 330 лв., а
впоследствие ответникът отпуска още една сума в размер на 170 лв. Излага
становище, че ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и
сключеният договор представлява такъв за потребителски кредит. Твърди, че
е посочен грешно размерът на годишния лихвен процент. Излага твърдение за
заобикаляне на закона, по-специално чл. 19, ал. 4 ЗПК с въвеждане
изисквания за заплащане допълнителни услуги. Ищецът счита, че т. 4.1. от
договора за заем е нищожна. Излага подробни твърдения за твърдяната
нищожност на процесната клауза. Претендира разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба е постъпил
такъв от ответника „(ФИРМА)“ ЕООД, с който искът се оспорва като
недопустим поради липса на правен интерес. Искът се оспорва и като
1
неоснователен и излага подробни твърдения за валидността на договора за
заем. Предявен е насрещен иск за изплащане на сумата от 591,31 лв.,
представляващо непогасено задължение по Договор за заем **********.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира
разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба ответника
„(ФИРМА)“ ЕООД предявява насрещен иск за сумата в размер на 591,31 лв.,
от които 500 лв. главница, 5,75 лв. договорна лихва и 85,56 лв. такса бързо
разглеждане.
В срок ответника по насрещния иск оспорва същия като неоснователен.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и
правна страна:
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, включени във
фактическия състав на спорното право следва да бъдат отделени следните
обстоятелства: сключване между ищеца и „(ФИРМА)“ на договор за заем №
********** на 25.03.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на
ищеца първоначално сумата в размер на 330 лв., а впоследствие и още 170 лв.
За основателността на иска в правно основание чл. 26 ЗЗД е в
доказателсвена тежест на ищеца да докаже правния си интерес и в
доказателствена тежест на ответника да докаже, че договорната клауза е
валидна.
За основателността на насрещния иск с правно основание чл. 240, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК следва да се установи кумулативното наличие на следните
процесуални предпоставки: валидно възникнало правоотношение по договор
за паричен заем, съответстващ на изискванията на ЗПК, по силата на който е
предоставена на ответника претендираната сума, а ответникът се е задължил
да я върне при уговорените условия и в уговорените срокове, в това число и
възнаградителна лихва в претендирания размер, настъпване изискуемост на
вземанията – главница и възнаградителна лихва.
Спорно между страните е единствено дали сключеният от тях договор
съдържа неравноправни клаузи.
2
С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по
смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за
потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън
основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и
неговото администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и
управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Същите не представляват и реално предоставени допълнителни възможности
или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и да носят допълнителни ползи за него. Не се установява
длъжникът реално да се е възползвал от някоя от посочените услуги.
От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът дължи
възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на
договора, като плащането е разсрочено и включено като част от
погасителната вноска по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки
по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са
инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва
освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези
допълнителни услуги, поради което следва да се включат в годишния процент
на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът
3
намира, че изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им
в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на
възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане
за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се
стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Това води до нищожност на клаузите за уговорените възнаграждения за
допълнителни услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл. 21 ЗПК. Ето защо, съдът
намира клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане
за недействителна и не поражда задължения за заемателят.
Поради изложеното съдът намира главния иск за основателен и следва да
го уважи изцяло.
По насрещния иск съдът счита, че при отделените като безспорни факти
между страните същият е основателен са сумата в размер на 505,75 лв., от
които 500 лв. главница, 5,75 лв. договорна лихва, до която сума следва да се
уважи и да се отхвърли за сумата от 85,56 лв. за такса бързо разглеждане,
поради нищожна клауза на посочените по-горе основания.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство имат и двете страни. Ответникът следва да заплати на ищеца
сумата в размер на 50 лв., представляваща съдебни разноски. Ответникът
следва да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата в размер на
400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие. Ищецът следва да заплати на
ответника сумата в размер на 128,30 лв., представляваща съдебни разноски,
съобразно уважената част от насрещния иск.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр.
с чл. 22 ЗПК по предявения от Й. С. А., ЕГН ********** срещу „(ФИРМА)“
ЕООД, ЕИК ********* нищожност на т. 4.1. от договор за заем №
**********.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК Й. С. А., ЕГН
********** да заплати на „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в
размер на 505,75 лв., представляваща галвница и договорна лихва по договор
за заем № **********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
Й. С. А., ЕГН ********** иск за заплащане на сумата в размер на 85,56 лв.,
представляваща такса бързо разглеждане съгласно недействителна клауза т.
4.1. от договор за заем № **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на Й. С. А., ЕГН ********** сумата в размер на 50 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв. „(ФИРМА)“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. Д. М. М. сумата в размер на 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и съдействие.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й. С. А., ЕГН ********** да
заплати на „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 128,30 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5